Много хора приемат правата си за даденост. Правото на глас, правото на брак, правото да имаш деца. За тях те са като въздуха – полагат им се, това е напълно нормално, не е нужно дори да се замислят. Нека обаче се замислим днес, заедно! Защото у нас и по светa има толкова много хора, които нямат тези, а и много други права! И не мисля, че някой може да даде смислено обяснение защо това е така. Защо аз мога да се омъжа за човека, когото обичам, да му родя деца и те да бъдат наши, но друг човек да не може да направи същото с неговата половинка.
Може би за мнозина това е една имагинерна ситуация, затова нека я направим малко по-реална като ти представя днес една дама, която се сблъсква с абсурда да бъде лишена от правата, които се полагат на хората в хетеросексуални отношения, само защото нейната връзка не е такава.
Като медиен партньор на подкаста „Нов човек” имаме възможността да пренесем техните вълнуващи епизоди в нашето онлайн пространство и да продължим важните теми, които те повдигат. А в разговора тази седмица гост на Олга Василевска и Стефи Стоянов е Радина Петришка, с която дискутират родителството в семейство с две майки и правата на еднополовите двойки в България.
Какви всъщност са правата на гей двойките у нас, могат ли да станат родители, как законодателството урежда техните отношения? Или по-скоро как не ги урежда, защото всичко, с което се сблъскват Радина и нейната съпруга Деница Петришка, звучи по-скоро като една голяма неуредица. А в нея, те отглеждат своя 4-годишен син Калоян, въпреки системата, въпреки трудностите, защото са намерили своя вътрешен балас, крепен от любовта им и вярата, че предстоят по-добри времена!
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
Радина отблизо
Когато слушаш Радина да говори за всички трудности, с които са се сблъскали и продължават да се сблъскват с Деница не усещаш никъде гняв. Чуваш и усещаш гнева и неразбирането на Олга и Стефи, усещаш, че ти също започваш да се гневиш на несправедливостите, които тази двойка преживява, но при Ради има нещо друго. И то не е примирение, не е заравяне на главата в пясъка. Нещо много истинско и смислено е, а именно – разбиране. Тя подхожда с разбиране и приемане към родителите им с Деница, които първоначално са се противопоставили на връзката им. Подхожда с разбиране към бащата на съпругата ѝ, който и до ден днешен не приема връзката им и не говори за сина им. Не се ядосва на обществото, че то не е стигнало в развитието си там, където на нея би ѝ се искало.
Признава си, че е ядосана единствено на политиците, за които правата на семейството ѝ и на други семейства като нейното не са на дневен ред, но казва, че дори това „Не си го слагам много на сърце”.
И може би Ради е открила рецептата как се живее по-леко – а именно без разяждащ гняв, нестихващо недоволство и омраза, която поглъща цялото ти същество. Вместо това тя и Деница са избрали любовта – една към друг и към техния син!
Началото на любовта
На кой не му се е случвало да хареса колега? Сигурно не малко хора са срещнали любовта именно на работното място. Ето, виждаш ли, не сме толкова различни! Същото се случва и с Ради и Дени, чиито пътища се пресичат именно на работа. Отначало отношенията им са изцяло професионални, с времето прерастват в приятелски, но доста по-късно двете стават двойка. Преди това им се налага да се справят с не малко предизвикателства, но за да разбереш какви са най-добре да чуеш разговора. От него ще научиш и как реагират приятелите им, семействата им, къде са открили най-голяма подкрепа и къде – най-голяма съпротива.
Не знам дали трудностите каляват една любов. Може би така се случва само, когато хората са наистина един за друг и са готови да минат през огън за своите чувства. Знам само, че никой не заслужава да трябва да се бори за любовта си с целия свят. Защото отношенията между двама души трябва да си останат точно това – отношения между тях самите. Но в случая на Ради и Дени изглежда всички хора около тях имат мнение. Може би защото и за двете това е първата официална връзка с жена и шокът е голям. Но измежду изненаданите погледи и неодобрението, те срещат и не малко подкрепа, любов и разбиране. И избират да се хванат за тези емоции, избират те да ги водят напред, вместо да бъдат разклатени от чужди съмнения и скептицизъм.
„С Деница осъзнахме, че приемането на нашите родители е техният собствен път и те имат право на това отхвърляне, те имат право на тази първа реакция. Те са имали право на всяко едно нещо, което са направили. Било ли е неправилно – да, според мен е било неправилно. Било ли е нахлуване в нашето лично пространство – да, било е. Само че ние по никакъв начин не можем да им се сърдим, да ги съдим. Това е било естествената им реакция, те да се опитат да оправят положението, да „спасят децата”.”
1+1=3
В математиката 1+1=2, но в любовта, често 1+1 става равно на 3, когато в уравнението се появи и дете. Това е естественият развой на събитията, дори за някои той да е неестествен, ако се случва в еднополова двойка. Но истината е, че няма нищо неестествено в това двама души да се обичат и да искат да създадат семейство заедно! Надявам се само все повече хора да го осъзнаят, благодарение именно на такива разговори, каквито Олга, Стефи и Радина водят. Защото историята на Ради и Дени е история преди всичко за любов!
В нея двете решават преди пет години, че искат да увеличат семейството си, но тогава определено е липсвала достатъчно информация. Самите те са имали много притеснения, неясности и въпроси, но също и увереност, че това е техният път, към тяхното семейство. Затова днес правят всичко възможно да помагат на други двойки в същото положение чрез фейсбук група за LBGT родители и още една за за подкрепа на бъдещи родители. А Радина отваря важната скоба, че ако на двойките жени им е трудно да създадат семейство, то за двойките мъже това е тема табу в България. Тези хора много често избират да напуснат страната, за да отидат някъде, където ще открият разбиране и подкрепа да живеят живота си така, както всички останали около тях.
Твоите права не са моите права
Много е лесно да генерализираш, да слагаш хората под общ знаменател, когато дори не ги познаваш, когато те нямат лица и имена. Но се надявам това да е трудно, когато виждаш Радина, Деница, Калоян. Защото те са семейство! Но не точно като твоето и моето. Защото Законът има наглостта да разделя тяхното семейство от твоето и моето. Защо – не е много ясно.
Ясно е обаче, че Деница не фигурира в акта за раждане на Калоян. Там е записана само Радина като негова биологична майка. Деница не може да заведе Калоян на лекар, не може да пътува с него извън страната без Радина, не може и да го отгледа, ако, не дай боже, нещо се случи със съпругата ѝ. В същото време Калоян получава допълнителна точка за класиране за детска градина, защото се води дете на самотна майка, но Радина далеч не се определя като такава и затова отказва да се възползва от тази точка при класирането на сина ѝ. А аз само си мисля, че това е много по-почтена постъпка от колкото съм срещала от много хетеросексуални двойки. Иска ми се да живея в общество, където постъпките имат значение, а не сексуалната ориентация на хората в него.
И ако аз все още се бунтувам и не разбирам, изглежда Ради е светлинни години напред в това отношение и в отговора на въпроса „Защо липсва разбиране?”:
„Защото е трудно, защото е различно. Защото непознатото е страшно и когато не знаеш какво се случва за теб е страшно и ти трябва да направиш усилие да разбереш, за да можеш да го приемеш.”
Как две майки отглеждат едно дете
„Искрено!”. Това е простичкият отговор, който Радина дава на въпроса как подхождат с Деница към отглеждането на Калоян. Наясно са, че им предстои да отговарят на много въпроси и от сега започват, като винаги му казват истината. И това, според мен, не е подход, който трябва да бъде усвоен само от еднополови семейства, а от всички семейства. Защото децата заслужават истината и доверието, че могат да се справят с нея.
Ради и Дени са наясно, че в живота на Калоян винаги ще липсва фигурата на бащата и те няма как да запълнят тази липса. Но не е и нужно, защото тяхната роля е друга. А именно да отгледат добър човек, пълноценна личност, за която те да бъдат възможно най-добрия пример. С отношението си към него, но и с отношенията си една към друга. Защото за едно дете е важно семейната среда, в която расте да е спокойна и щастлива, за да е и то спокойно и щастливо. И полът на родилите му не е определящ за това!
Кредит: Веселина Николаева
ЦЕЛИЯ РАЗГОВОР С РАДИНА ПЕТРИШКА МОЖЕШ ДА ЧУЕШ ТУК:
ПОДКАСТА „НОВ ЧОВЕК” МОЖЕШ ДА СЛУШАШ В SPOTIFY И APPLE PODCASTS. ПОСЛЕДВАЙ ГО И В ИНСТАГРАМ, ЗА ДА ВИДИШ СНИМКИТЕ НА ФОТОГРАФИТЕ, МОМЕНТИ ЗАД КАДЪР И ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, СПОДЕЛЕНА ОТ ГОСТИТЕ.
