Първият полет от Германия до България с 4-месечния ни син ще си остане незабравим. Дали с двата ми нови бели косъма или с абсолютно безаварийното си протичане на фона на апокалиптичните сценарии, които бях подготвила… Без значение! Важното е, че вече мога да споделя няколко съвета, за да ти спестя ненужни бели коси и вместо тях да ти подаря няколко бръчки от смях.
Един куфар повече и нещо в скута. Колко пък по-сложно да е летенето с бебе? – питам се аз с фалшивата увереност на човек, летял до няколко континента.
Два билета и половина до България, три преливащи куфара на средата на хола и чек лист с прогресия по сложна от тази на Фибоначи по-късно – имах отговор на този въпрос.
Логистиката при пътуване е, както обичат да казват германците, „половината наем”. А тази с малко бебе си е направо целият. От правилното купуване на билетите, през стратегическото разпределение на какво да е в куфара и какво в кабината, през не малко тривиалното „Какво ще яде, за да оцелее тези цели два часа полет???”.
За голяма част от тези неизвестни се намира доста изчерпателна информация в сайтовете на авиокомпаниите (секцията Travel with children). Те обаче понякога могат да бъдат строго специфични. Тъй като преживяванията ни с бебе се ограничават до авиокомпания Lufthansa, приеми анекдотите изброени тук като насока и винаги потвърждавай информацията със своята авиокомпания.
Билети за проверка
Да, знам, че звучи нелогично и да, знам, аман от бюрокрация, но е факт – дори и за бебета трябва да купим билет. И повярвай ми, по-добре е да не го разбираш на гишето на летището, точно преди полета…
Тук, разбира се, има съществена разлика между билетите. Деца над 2 години или – изключително нечестното – деца навършващи две години по време на полета, трябва да седят на отделна седалка. А отделна седалка означава цена на билет почти идентична с тази на възрастен (-20%).
Честит 2-ри рожден ден, ти вече си голям – моля, плати си билета!
Процедурата за по-малките е далеч по-хуманна. За деца до навършване на 2 години, седенето в скута на родителя е позволено и за билета се плаща символична такса пътник и такса сигурност (възлиза на около 1% от същинската цена). След тези сметки започнах да разбирам колегите си германци, които си умираха да водят едногодишните си деца до Австралия и Шри Ланка.
Има, разбира се, и трети вариант – за бебетата до 24 месеца и за родители, които искат максимална сигурност (или да могат да си изпият доматения сок на спокойствие). Купуваш редовен билет за над 2-годишно и си носите столчето за колата, което се инсталира на отделна самолетната седалка (задължително провери с авиокомпанията дали столчето ви е съвместимо). Така и бебето се чувства пълноправен пътник, и мама е освободена от функцията жив airbag. Също не лош вариант, ако бебето ти само по документи е под 2-годишно, а на килограми далеч след това. 😊
Виж още: С деца на борда – всичко за безопасното им пътуване в кола
Не на последно място обаче, цената ще бъде най-малката ти тревога, ако не съобразиш и не уцелиш т.нар. парти време на малкото чудо. Сценарият там няма изход, който да те лишава от бели коси. Или в стремежа си да друсаш бебе нагоре-надолу по пътеката по време на излитане/кацане/турбуленция си навличаш гнева на стюардеси/пилот/наземни власти, или седиш закопчана на седалката с бебе, което протестира гръмко в лицето ти. За да си спестиш тези емоции, препоръчвам, при възможност за избор, часът на полета да се покрива точно с рутинното време за сън.
Габарит покъщнина
Не знам дали ще мога да те спася от мъкненето на трите куфара, но поне ще мога да те успокоя – дори и най-малкото бебче има право на собствен багаж – както на куфар за чек-ин, така и на багаж в кабината. Но преди мама да се зарадва, че може да помъкне хубавите рокли с пасващите токчета за повода, който знаем, че е слабо вероятно да дойде, има reality check. Каквото и да ти каже някоя джет-сетър мама, колкото и да си усъвършенствала метода на Мари Кондо,
при първия полет с бебе най-вероятно ще помъкнеш цялата покъщнина на бебето и ще усвоиш един цял куфар само за него. Минимум! Говоря от личен опит.
Все пак ще се опитам да канализирам съветите на онези мои познати майки-еднорози (да, има ги!), които владеят стихията на организацията и минимализма, напук на бебетата:
* Ако летите в държава, в която съществува DM, моля козметика всяка вкъщи оставете. И пелени, и мокри кърпички, и пюрета, дори и адаптирано мляко.
* Не понасяй целия шкаф-аптечка, малките бебета в повечето случаи не могат да приемат много повече от парацетамол, физиологичен разтвор и витамини. За всичко друго, се налага преглед и рецепта от педиатър.
* Ако летите към България за по-дълго, пратете един кашон предварително по някоя куриерска фирма. Излиза в повечето случаи на много достъпна цена на фона на твоите нерви и сецванията на мъжа ти.
* Фокусирай енергията си върху опаковането на чантата с кабинен багаж за бебето – любима или нова играчка, няколко биберона, пелени (въпреки че повечето авиокомпания при спешност предлагат такива), дрехи, кърпички.
Виж още: Как се развива мозъкът на бебето през първата година
Не на последно място, имай предвид, че получаваш бонус по темата количка. Допълнително към чек-ин куфара на бебето имаш право при повечето авиокомпании да вземеш безплатно и високо габаритната бебешка количка. В повечето случаи може да я предадеш на екипажа директно преди да се качите в самолета (накрая на ръкава или преди стълбата водеща към самолета). Кабинният багаж на бебето пък може да бъде заменен от количка-чадър.
Хапване против болки в ушите
Всеки от нас, надявам се, още има спомени от онези безгрижни години без деца, когато по време на полет можеше да спим, да пием изискано доматен сок или да се правим, че работим. И така, докато тази нирвана не бъде прекъсната от диаболично координирана ария на плачещи бебоци и то на всичките присъстващи. Разбира се, малките същества са жертвата тук – смяната в налягането при невръстните главици предизвиква доста неприятни болки в ушите им.
Най-осезаемите моменти за това са по време на 20-те минути на изкачване след излитане и 20-те минути на снишаване преди кацане.
Лекът е същият и като при възрастните, а именно преглъщането. Но тъй като бебето се движи основно от инстинктите, а не от команди, наша е задачата да го накараме да преглъща.
Тук е неизбежно да не стигнем до мантрата: „Няма по-лесно нещо от кърменето! – Винаги с теб, винаги с правилна температура и готово, когато бебето пожелае.”. Да, ама законите на въздушната джунгла са с повишена трудност, особено ако имаш бебе, което се храни или за 5 минути, или за 45 минути… С други думи, добре дошла в задачата от теория на вероятностите за втори курс: Бебето трябва да суче в най-добрия случай за целите 20 минути и при излитане, и при кацане. Да не заспи след 5 минути хапване, но и да не продължава прекалено дълго, за да суче пак на кацане (важи особено за по-къси полети до 3 часа). Търси се колко точно ще ти е схванат вратът по скалата от 1 до 10 в края на полета?
Виж още: Уроците за кърмене, които научих през първата година
Опцията за по-контролирано хранене е шишето и адаптираното мляко. Би трябвало всяка авиокомпания да предлага подходяща вода в подходяща температура за приготвянето на бебешко мляко. Проблемът с кърмачета- спринтьори или маратонци си остава, но поне ще си облекчена по време на цялото фиаско. А ако бебето повелява, може вместо мляко да предложиш и вода.
Може би най-спокойното решение на този казус си остава биберонът. Това спаси мен и моето кърмаче-спринтьор, което освен това имаше рефлукс и количеството кърма/вода трябваше да бъде строго ограничено. Като, разбира се, бях подготвила още четири биберона, за случаите, в които реши да ги изстреля към стюардесата или към предната седалка.
Дрескод в кабината
Не мога да не завърша с препратка към немската школа. Отново най-правилният подход за обличане в самолет е т.нар. принцип на лука (Zwiebellook). Независимо от авиокомпанията, всички преживяваме идентична амплитуда в климатичните условия. Настаняваме се в пещ преди излитане и навлизаме в ледников период някъде по средата на пътуването. За да предпазим бебетата от изстиване или препотяване, което отново води до изстиване, най-добре да приготвим дрешки, които се слагат и махат на слоеве. Боди с къс ръкав, блузка с дълъг, жилетка и т.н. Като ориентир служим самите ние – бебето трябва да има поне един „слой” дреха повече от нас. Най- полезният съвет от любима моя приятелка пък беше да си носим тънка шапка, защото въпреки дрехите които топлят, климатиците предизвикват силно течение.
За приятно преяждащите лакомници не трябва да липсва и сериозен арсенал от лигавници. Дори и да сме се подготвили с дрехи, не препоръчвам капоейрата, която се получава в тясната тоалетна кабина, ако се наложи преобличане…
Виж още: Бебеносенето – моят най-добър приятел
Усещането, когато след първия полет с бебето колесникът докосне пистата, е несравним. Това, че сте успели безаварийно да транспортирате своя безценен пакет на 10 000 км височина вдъхва нова увереност, че може би наистина се справяте с родителството.
Иска ми се крилато да обещая, че става по-лесно, но няма да съм съвсем коректна. Определено обаче ние ставаме по-обиграни в логистиката и ако не друго, поне намалява първоначалната паника. Но пък бебето в един момент става тодлър, а с това мисията качва неимоверно и нивото на трудността…
