Темата за самоусъвършенстването винаги ми е на дневен ред. С времето тя се превърна от нещо, което „трябва” да правя, в нещо, което „искам” да върша. Какво представлява самоусъвършенстването, защо се стремим към него и променя ли се нещо, когато станем родители? За всичко това ще си поговорим с психолога Елиза Трайкова.
Лизи, както я наричат приятелите, е дипломиран психолог и копирайтър на тема психология. Тя е ментор доброволец в онлайн платформата за овластяване на жени, претърпели насилие – EMPROVE. Дълги години е автор и редактор в раздел „Психология”, в най-големия здравен портал в България „Фрамар”. Това е и мястото, което ме срещна с Лизи. Има хора, за които веднага разбираш, че са различни – тя беше такъв човек за мен. И понеже думата „различни” често има негативен привкус, за да опиша Лизи по-добре ще използвам думата „автентична”.
Нейната мисия е да разпространява валидирани психологически знания за благополучието на всеки, който има нужда от тях. Ако и ти като мен се интересуваш от психология, разгледай Facebook страницата на Лизи – „Всичко за психологията”.
Здравей, Лизи! Благодаря, че прие поканата да си поговорим по една много ценна и значима тема – самоусъвършенстването. Съществуват различни дефиниции на това понятие – личностно развитие, израстване. Обясни ни какво представлява самоусъвършенстването от гледна точка на психологията?
Здравей, Бори! Аз ти благодаря за поканата да поговорим.
Темата за човешкото самоусъвършенстване или както е психологическият термин „самоактуализация“ ми е много близка и любима. Тя се свързва с хуманистичния подход в психологията, където човекът се разглежда като добър и стремящ се към растеж по природа. Разбирането е, че
всички хора притежават неограничен личностен потенциал за справяне и развитие в себе си.
Гледната точка на тази психология е, че на всички нас са ни нужни достатъчни условия (безусловно приемане например), за да се развие този потенциал. Тук идват и въпросите за смисъла на живота – „Да имаш или да бъдеш?”, „Как да се превърнеш в онова, за което си индивидуално годен?”, „Как да бъдеш онзи, който си?”.
Защо хората се стремят към самоусъвършенстване?
Човешкото същество е искащо животно, което през целия си живот не спира да желае нещо и винаги е само отчасти задоволено. Това твърди Ейбрахам Маслоу – може би най-известният мислител в областта на човешкото самоусъвършенстване.
На читателя признанието за тази наша незадоволеност може да звучи отблъскващо – като вид лакомия, която трябва да заклеймим. Ако помислим малко по-задълбочено обаче, можем да видим как стремежът да търсим онова, което ни е потребно, се явява двигател на нашата самоактуализация.
За да пожелаем самоактуализация са нужни достатъчни условия – нашите базови нужди да бъдат задоволени. Едва тогава могат да възникнат по-висши нужди у нас. Маслоу казва, че човекът, лишен едновременно от храна, обич и уважение, ще бъде гладен много повече за храна, отколкото за другите две. В България си имаме поговорка затова: „Гладна мечка хоро не играе”. Ясно е, че когато се налага да се бориш за храната си, е трудно да преминеш към по-висша потребност.
Не приемайте глада съвсем буквално. Освен за храна, ние можем да изпитваме глад за любов, за приемане, за споделеност и други подобни. Това отново е глад, който ни е нужно да задоволим, за да можем да продължим по пътя към „по-добрата си версия”.
„Човешкото същество копнее за онова, което би могло да постигне действително“,
твърди хуманистът. Личностният растеж и самоактуализация можем да разглеждаме много повече като израз, отколкото като справяне.
Виж още: 5 метода за себепознание, с които обикнах себе си
Все повече жени използват майчинството и периода на бременността, за да научат нещо ново или да се посветят на заниманията, които наистина им харесват и ги обогатяват. На какво се дължи това?
Ще си позволя да отговоря с цитат от книгата „Мотивация и личност”, тъй като не мисля, че би могло да бъде казано по-ясно: „Хората трябва да са онова, което могат да са. Те трябва да са верни на собствената си природа. Тази потребност можем да наречем самоактуализация”.
Продължаването на рода е вид потребност (някои изследователи дори спорят, че на върха на пирамидата трябва да стои родителството, а не самоактуализацията). В този ред на мисли, когато тя бъде задоволена, можем да очакваме възникването на друга потребност – в случая тази да се занимаваме с онова, което наистина харесваме и ни обогатява.
Какво ти дава работата върху себе си по време на майчинство от психологична гледка точка?
Мисля, че е важно да подчертая една не маловажна особеност.
Когато работата върху себе си е мотивирана от нуждата да се изразим, тя може да бъде стратегия за справяне с това предизвикателство, наречено майчинство – да ни дава смисъл, устойчивост и усещане за психично благополучие.
И обратно, когато зад желанието да вършим повече/да бъдем повече, стои перфекционизъм, чувство за недостатъчност, компенсация, това може да доведе до бърнаут и изтощаване. Нека правим разликата!
Виж още: 5 неща, които ме обогатиха като човек по време на майчинството.. и ме спасиха от депресията
Разбира се, съществува и другият вариант, в който жената е толкова погълната от новата си роля на майка, че оставя себе си на заден план. Какво може да направи в този случай, за да не се чувства в застой?
Да забави темпото, да се огледа, да се свърже със собствените си нужди и да осъзнае, че с примера си тя възпитава отношението към живота у детето. Ерих Фром го е казал много хубаво в книгата си „Изкуството да обичаш”:
„Повечето майки са в състояние да дават мляко, но малцина дават мед. За меда се изисква тя да бъде не само „добра майка”, но и щастлив човек – цел, която се постига рядко.”
В този ред на мисли – да бъдеш добра майка, не означава да пренебрегваш себе си в името на детето, тъкмо напротив!
Защо е важно да продължим да се самоусъвършенстваме, когато станем родители?
Отговорът е свързан с онова, което казах, по-горе. Кое е най-ценното, което можете да дадете на друго човешко същество? Не, не е нещо материално. Познаваме много задоволени деца, които се превръщат в нещастни възрастни.
Най-ценното, което можете да дадете на своето дете, е на първо място щастлив родител (няма по-голямо бреме за детето от това да се грижи за чувствата на родителя), сигурна привързаност, чувство за принадлежност, емоционална интелигентност, любознателност към живота, отвореност към нов опит и т.н.. Всичко онова, което носите у себе си.
По думите на Томас Харис: „Хората привличат не с това, което искат, а с това, което са. Хората също така отглеждат не децата, които искат, а децата, които само възпроизвеждат това, което са самите родители”.
Виж още: 5 решения, които промениха живота ми
Сподели няколко полезни техники, които да ни помогнат да бъдем по-мотивирани по пътя към самоусъвършенстване?
Най-важната техника, що се отнася до мотивацията, е да забравим за т.нар. „трябвация”. Ако правите нещата с мисловната нагласа, че го правите, защото „трябва”, то това е насилие над самите вас, което блокира волята ви.
Превърнете „трябва” в „искам”. Помислете наистина ли трябва да правите всичко, което правите. Реално вие бихте могли да спрете да правите всичко, което мислите, че „трябва” да правите, защото вече не сте деца и никой не ви казва какво „трябва”.
Правете нещата, с ясната идея, че вие всъщност искате да ги правите. По този начин вашата мотивация ще идва от вашите ценности и истински нужди. Това е самоусъвършенстването, към което си заслужава да се стремите. Например „Аз не трябва да отказвам цигарите или алкохола, аз правя това, защото искам да съм здрав!”.
Отправи предизвикателство към читателите на Mammi.bg, с което всеки ден да се превръщат в своята по-добра версия!
Не, няма да ви предизвикам да тичате маратони. Няма да ви карам да се храните добре, да се движите повече и да си осигурявате достатъчно сън – това е базово изискване, за да функционирате като „най-добрата си версия” във всеки един ден.
Може да звучи банално и прекалено опростено, но за мен това е наистина добро предизвикателство – упражнявайте се в това да забелязвате всичко онова, за което сте благодарни в деня си и го записвайте, докато не развиете навика да ви идва естествено.
Ние, човешките същества, сме програмирани така, че да търсим опасността, за да се предпазим от нея. Ето защо най-естествено ни идва да забелязваме всичко, което не е наред, а след това „да се бием или да бягаме”. Ясно е, че човекът, който забелязва навсякъде опасност и се страхува за живота си, няма да мисли за самоусъвършенстване, той ще мисли за оцеляване.
Записвайте всяка вечер поне три неща, за които сте благодарни в деня си, и ви гарантирам, че след време вие ще бъдете своята по-добра версия и ще имате очи да забелязвате това!