Периодът на захранване на бебето е един от най-стресовите за всички майки. Досега всичко е било лесно и подредено – кърма или адаптирано мляко. А сега изведнъж – схеми, методи, пюрета, парчета, как да ги приготвим, кога да ги даваме, бебето отказва да яде, бебето повръща, алергени, добавки. Ужас!
Със сигурност всяка майка, на която ѝ предстои този важен момент или вече преминава през него, се сблъсква с много въпроси и притеснения. За да не се удавим в морето от информация в интернет, която често е противоречива и неточна, потърсихме съветите на експерт по детско хранене.
Доц.д-р Лалка Рангелова е специалист по Хранене и диетика, специализирала е в областта на детското хранене към Световната здравна организация. Тя е представител на България в експертни групи към Европейската комисия и участва в разработването на националната и европейската хранителна политика. Д-р Рангелова е автор на книгата „Хранене на кърмачето”, организатор и водещ на семинари и обучения по темите за детското хранене в платформата RangeLife.
В информационното пространство вече има множество школи и разбирания за захранването – пълният спектър от захранване по схема до захранване, водено от бебето. Как една майка да вземе решение кой е най-подходящият метод за нейното бебе?
Периодът захранване е свързан с промени в диетата на кърмачетата чрез излагане на нови храни, нови вкусове и нов опит на хранене. Захранването има важната задача да осигури хранителните потребности на бебето, като допълни енергията и хранителните вещества, набавяни с кърмата и/или млеката за кърмачета.
Съвременните препоръки за захранването на кърмачетата в България са на база проблемите в храненето, установени при нашите национални представителни проучвания и становищата на наши и международни организации и специалисти, работещи по проблема.
Въвеждането на захранващите храни при кърмачета в Европа, в това число и България, е специфичен процес и трябва да се отчитат както научните доказателства, така и специфичните културни и икономически фактори на страните членки на Европейския съюз.
Препоръките за въвеждане на захранващи храни при кърмачето на ЕSPGHAN (Европейско дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене) и EFSA (Европейски орган по безопасност на храните) са насочени към практиките за захранване на децата в Европа. Научните становища на двата органа са на база анализ и оценка на голям брой представителни изследвания. Практиките за захранване на кърмачетата в България са на база опита на водещи наши педиатри и специалисти в областта на детското хранене и здраве.
През 2019 г. с проф. д-р Веселка Дулева, дм издадохме „Хранене на кърмачето“, съвременно ръководство за захранване и хранене на деца до 1 година, съдържащо точни съвети и основни рецепти, подходящи за хранене на кърмачето в България. Ръководството е написано да бъде в помощ на майки и всички здравни специалисти, които работят с кърмачета. През 2021 година преиздадохме книжката, поради големия интерес.
В ръководството дискутираме и видовете захранване на кърмачетата:
Традиционно захранване – кърмачето приема своята първа захранваща храна под формата на еднокомпонентно пюре с мека, гладка консистенция „фино смляно“ и с подходяща лъжичка, специално произведена за кърмачета, съобразена с особеностите на дъвкателния апарат на кърмачето. Постепенно се увеличава разнообразието на предлаганите храни и към тях през 9-ия месец се добавят храни за консумация с пръсти.
Отговорно хранене (responsive feeding), препоръчвано от УНИЦЕФ – родителят е този, който предлага на бебето захранващите храни и ръководи храненето. Трябва да се има предвид, че са необходими 8-10 предлагания на една храна, за да бъде приета от бебето, поради което е предизвикателство за родителя да предложи отново храната, към която бебето е показало първоначално нежелание за прием.
Водено от бебето отбиване (Baby-led weaning) – алтернативен подход, възникнал през последните 10-15 години. При него бебето на възраст около 6 месеца се захранва само, като се храни заедно със семейството, споделяйки фамилната храна, която му се предлага на хапки така, че то да може да държи храната с пръсти и ръце и да я поднася към устата си. При това бебето има самостоятелност и контрол над хранителния си прием, като решава само какво, в какво количество и колко бързо да се храни. Обичайно тези деца приемат повече мляко и по-малко други храни в сравнение с кърмачетата, при които се осъществява традиционният подход на захранване от майката с лъжица. Затова и този подход е свързан с повишен риск от неадекватен железен и енергиен прием и риск от задавяне на бебето.
Водено от бебето въвеждане на твърди храни (Baby-led introducing to solidе) – модифициран подход на Baby-led weaning, при който се обръща специално внимание върху предлагане на храни, богати на желязо, и се вземат мерки за намаляване на опасността от задавяне на бебето. По този начин се създават условия за добър контрол от страна на бебето върху хранителния прием и се счита, че това е предпоставка за намаляване на риска от затлъстяване по-късно в живота.
Все още има много нерешени въпроси по отношение на Baby-led weaning практиките, на които науката и изследователите на тези подходи трябва да отговорят в бъдеще.
Виж още: Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно с Мария Нориега
Някои от основните проблеми, с които нашите читателки са се сблъсквали или продължават да се сблъскват, са отказ на бебето да яде твърда храна в продължение на месеци, предпочитание към определени храни, консумация на малки количества, продължителен запек, липса на наддаване на килограми, рефлукс, дерматит. Кои от тях са повод за притеснение и какво можем да предприемем?
Описаните по-горе проблеми могат да имат както функционален, така и органичен характер. Всеки проблем е основателен повод за притеснения и необходимост от консултация с личния лекар, който да потърси извора на проблема и да даде на майката най-доброто решение за нейното бебе. При всички случаи майките трябва да се доверяват на преценката на личния си лекар или педиатър и да не правят постъпки, които той не би одобрил.
Едни от най-честите функционални проблеми при кърмачето са запек и рефлукс.
Запек означаваме при наличие на по-малко от три изпразвания на червата на седмица. Признаци на запек при кърмачето може да са: плач и дискомфорт, раздразнителност или болка преди или по време на изхождане, сухи, твърди изпражнения, загуба на апетит.
Какво да направим?
– Ако не кърмите бебето, уверете се, че млякото за кърмачета е правилно приготвено. То е концентрирана храна и може да доведе до запек.
– Направете нежен масаж на корема на бебето, за да отпуснете мускулите.
– Внимателно премествайте краката на вашето бебе в движение за колоездене, за да помогнете за преместването на съдържимото по червата.
– Ако бебето ви се храни с млека за кърмачета, дайте му малко охладена преварена неподсладена вода между храненията, но не разреждайте млеката за кърмачета.
– При захранено кърмаче опитайте да използвате пюре от сливи, круши, тиква, което е много полезно като естествено слабително средство
Рефлукс наричаме повръщането на мляко след хранене, което е много често при бебетата. При някои бебета количеството на върната храна е по-голямо, а при други много малко. Лекият рефлукс при бебетата е нормално състояние.
Какво да направим?
– Хранете бебето си в по-изправено положение.
– Дръжте бебето в изправено положение за около половин час след хранене. Опитайте с по-малки количества храна, но по-често.
– На всеки 2-3 минути по време на хранене давайте почивка на бебето.
– Ако храните бебето с бутилка, проверете дали дупката на биберона не е твърде голяма и използвайте биберон, който е подходящ за неговата възраст.
Възможно ли е захранването да доведе до проблеми със съня или напротив – бебето да спи цяла нощ, след като вече консумира повече твърда храна?
Захранването в неподходящо време е свързано с рискове за растежа и развитието на детето. При ранното захранване (преди 17-та седмица от раждането), кърмата може да бъде изместена от захранващите храни и това да доведе до намаляване на кърмата от една страна, а от друга страна при бебето се наблюдават по-често стомашно-чревни и други инфекции, алергии, затлъстяване.
При късното захранване (след 26-та седмица от раждането) кърмата не може да достави необходимото количество енергия и хранителни вещества и това може да доведе при кърмачето до забавяне на растежа; хранителни дефицити; повишен риск от желязо-дефицитна анемия; нарушения и във физическото и интелектуалното развитие.
Съгласно Научния панел към EFSA
няма убедителни доказателства за неблагоприятни последици за здравето от въвеждането на захранващи храни при здрави доносени кърмачета, през която и да е възраст на кърмаческия период, доколкото храните са дадени с подходяща за възрастта консистенция и са приготвени според добрите хигиенни практики.
До навършване на 1 година не се включват в храненето на кърмачето, поради различни причини: цитрусови плодове; плодове – ягоди, малини, къпини, киви, касис; зеленчуци – патладжан, зеле; смлени ядки; пчелен мед; прясно краве мляко и яйчен белтък.
Захранването, осъществено чрез добри практики, не носи риск за проблеми със съня на кърмачето. Напротив, бебето няма да се буди нощем и да търси храна, а ще спи спокойно през цялата нощ.
Виж още: Как да избереш детско столче за захранване
Какво е мнението ви за приема на пробиотици и/или хранителни добавки за бебета? Кога да пристъпим към тях?
Хранителните добавки представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се предлагат на пазара в дозирани форми като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други течни или прахообразни форми, предназначени са да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.
Хранителните добавки не могат да заместят балансираната диета и не могат да имат за цел третиране и лечение на заболявания. Хранителните добавки обаче могат да бъдат използвани за обогатяване на храненето с полезни вещества за подобряване на хранителния статус и намаляване на риска от хранителни дефицити.
Те могат да повлияват благоприятно функции в организма и да оказват подкрепа на здравето.
Суплементирането с пробиотици, например, има роля за превенция на атопичния дерматит при кърмачето и се свързва с положителен ефект върху вирусната диария, намаляване на риска от диария, свързана с прилагането на антибиотици при кърмачета и малки деца, подкрепа на превенцята на некротизиращ ентероколит при недоносени деца, родени с тегло под 1000 г.
Предписване на хранителни добавки на кърмачето се прави, по преценка на личен лекар или педиатър.
Какво бихте посъветвали родителите, на които сега им предстои този важен етап – захранването?
Захранването е рисков период в храненето на кърмачето и трябва да се извърши чрез добри практики и под грижите на доказан специалист по хранене, личен лекар или педиатър. Съгласно ЕSPGHAN, 2017 г., на кърмачетата трябва да се предлагат храни с разнообразни аромати и текстури, включително зелени зеленчуци. Пълноценното краве мляко не трябва да се дава като напитка преди 12-месечна възраст. Към 6-ия месец ендогенните запаси от желязо се изчерпват и необходимостта от екзогенен внос със захранващите храни нараства. Кравето мляко е бедно на желязо и богато на белтъци, мазнини и енергия, особено когато се приема в големи количества. Кърмачетата, консумиращи големи количества краве мляко, са с риск за развитие на железен дефицит или желязо-дефицитна анемия поради това, че млякото измества храните с по-високи концентрации на желязо.
Няма данни, че отлагането на въвеждането на храни с алергенен потенциал след 4-месечна възраст понижава риска от алергии, както при деца с липса на фамилна обремененост, така и при деца с фамилна анамнеза за атопия. Алергенни храни могат да се въвеждат по всяко време след 4 месеца. Точното време на въвеждане на глутен не повлиява абсолютния риск от поява на целиакия. Глутенът може да бъде въведен между 4 и 12 месеца, но консумацията на големи количества трябва да се избягва по време на целия кърмачески период. При деца с повишен риск за диабет тип 1 въвеждането на глутен преди 3-месечна възраст е свързано с развитие на автоимунен процес или развитие на клиничен диабет тип 1.
Всички бебета трябва да получават богати на желязо захранващи храни, включително месни продукти и/или обогатени с желязо храни, поради което веганският начин на хранене не е подходящ за кърмачето.
