Може да е досадно, притеснително и изтощаващо, когато малкото дете постоянно ни моли за помощ, иска да играем с него или идва и ни прекъсва с други желания, молби или въпроси.
Детската градина на сина ми е във ваканция и изведнъж имам много повече време с детето вкъщи. Въпреки това, той ме прекъсва и търси повече от обикновено и така имах допълнителна мотивация да си напомня с тази статия – какво се крие зад това поведение и как да действаме с любов и решителност.
От колко внимание се нуждае малкото дете?
Всъщност, децата се нуждаят от безопасност, свързаност и значимост и вниманието им осигурява всичко това.
Те не могат да оцелеят сами и затова имат силен инстинкт да търсят близост и внимание. За бебета това може да се изразява с плач, когато не са в ръцете ни, а за 4г дете може да се изразява с безкрайно бърборене и желанието постоянно да прави нещо с нас.
Точно както при съня и храната, няма точно определено количество за всяко дете – някои се нуждаят от по-малко, други от повече… Трябва да наблюдаваме детето, за да разберем какъв вид и колко внимание задоволява техните нужди.
Какво се крие зад търсенето на внимание?
Това не е пълния списък с причини, но да кажем три основни и често срещани са:
- Детето не знае как да каже “искам свързаност”
Това е фокуса на тази статия, по-долу ще разгледаме стратегии за действие.
- Детето не знае как да се справи с емоциите
Друга основна причина детето да ни търси и прекъсва и да се държи по начин, който привлича внимание, е че у него бушуват силни и трудни емоции и то има нужда от подкрепа да се справи с тях. Емоциите може да са притеснение, разочарование, ревност, тъга, фрустрация или други. Вместо детето да каже “Мамо, чувствам се ядосана, ще ми помогнеш ли да се успокоя” е гарантирано да го покаже с поведение. Нуждата тук е от корегулация и в тази статия има разяснения и насоки.
3. Детето не знае как да се заиграе само
И понякога децата са спокойни, щастливи, свързани с нас….но просто им е скучно и не са сигурни какво да правят сами. Самостоятелната игра също е умение, някои деца я развиват от самосебе си, а други имат нужда от малко подкрепа и подходяща среда. Тази статия и този уебинар имат повече информация и конкретни препоръки.
Усещане за свързаност – откликнете с любов и разумни граници
Малките деца тепърва се учат какви са техните нужди и как да ги комуникират. Докато са бебета, разбираме, че още не могат да кажат “гладен съм” и затова ние поемаме инициативата да следим за тази нужда и да предложим храна, когато бебето плаче. Хубаво е да поемем същия подход и с нуждата от свързаност. Детето на 2г, 3г, 4г, даже и на 10г няма да дойде и да ни каже “Мамо, искам свързаност” – вместо това може да ни покани да играем с него, или да иска помощ с нещо, дори когато може да го направи само или може би ще се оплаче за нещо.
Ето няколко стратегии, които балансират между нашите нужди и свързаността с детето
- По-малко, но качествено
Понякога може да усещаме, че прекарваме много време с децата – ходили сме заедно да пазаруваме, после сме пътували в колата, после сме чистили заедно и са минали три часа. Но във всички тези дейности, вниманието ни е било разделено между детето и задачата и така дори в края на тези три часа детето може да търси още внимание. Затова, не е въпрос на количество, но и качество. Колкото и неща да правим заедно, децата имат нужда от малко време, в което те са центъра на нашето внимание.
Съвсем ориентировъчно, за деца 2-6г, е препоръчително да имаме поне 15мин на ден “специално време” заедно – време, когато оставяме телефона в другата стая и не правим нищо друго паралелно (шофиране / гладене / чистене / готвене или какво ли не). В най-добрия вариант даваме шанс на детето да предложи занимание – играем на неговата любима игра, правим нещо забавно или си говорим и гушкаме.
- Изградете ритъм на внимание и самостоятелност
Ще дам пак аналогия с храненето – колкото и голяма и калорична закуска да предложим на детето, няма да очакваме да го нахраним веднъж и да приключим за деня. С вниманието и свързаността имаме подобна ситуация. Хубаво е да планираме по мъничко време за свързаност в различни моменти в ежедневието.
Например в един делничен ден вкъщи с 4г ми дете имаме:
- 5мин след закуска преди тръгване за ясла/градина и 1мин преди да си кажем чао
- 5мин след прибиране вкъщи
- 15мин специално време преди да започна да приготвям вечеря
- (понякога има и 5-10мин бой с възглавници с татко)
- 15мин четене на книжки и говорене като част от вечерния ритуал + 5мин гушкане за заспиване
(Не всеки ден се получава! Понякога правим повече неща заедно без толкова качествено време за свързване. Също вечеряме заедно, но тогава си говорим и с баща му и не е същото фокусирано внимание само за детето както в други моменти. Стараем се уикенда да е повече.)
Това може да изглежда малко, но това е времето САМО за свързаност. В тези моменти не напомням на детето да си обуе чорапите, не му приготвям раницата, не отговарям на съобщение на телефона, не си планирам графика за утре. Може да забележите, че тези минутки на свързаност са преди времето, когато ще очаквам детето да прави нещо само или да ми помага/сътрудничи. След като нуждата от свързаност е удовлетворена, децата са далеч по-търпеливи, по-мотивирани за сътрудничество или готови да се занимават самостоятелно.
3. Комуникирайте ясни очаквания и граници
Това е хем отделна стратегия, хем допълнение към предишните две идеи. Малките деца искат да знаят какво да очакват и когато им помогнем с това и ги подготвим какво предстои, те се справят по-добре.
Да кажем, че сте планирали 15мин за специално време с вашето Лили на 3г преди да се захванете с вечерята. Може да кажете нещо като:
“Лили, след малко, ще е време да готвя, но първо ще се радвам да си поиграя с теб. Аз ще пусна един таймер, а ти може да избереш какво искаш да правим. После, като звънне таймера, ще отида в кухнята да започна с готвенето.”
После, когато таймерът звънне, е напълно нормално Лили да е разочарована и разстроена. Нежната граница тук може да звучи като “Разбирам, маме, на теб много ти хареса да играем заедно и не искаш да свършва. И на мен също много ми хареса. Сега е време да готвя, но след вечеря ще имаме пак време за четене на книжки. Сега ти може да продължиш да си играеш тук или да дойдеш да ми помагаш да готвим заедно. Ти избираш.” (Още за границите може да прочетете тук.)
Детето продължава да търси внимание? Още 3 идеи
След като сте имали качествено време заедно, вярвате, че детето е спокойно, но то все пак ви търси да правите нещо, иска да ви покаже нещо или по друг начин ви прекъсва, може да пробвате тези идеи:
- Дайте мисия на детето
Може да да дадете мисия / задача на детето. Така то ще е заето да свърши нещо самостоятелно, докато вие приключите с вашата задача и имате време пак за дейности заедно. В зависимост от възрастта и уменията, това може да е задача за 2мин или 20мин. Един пример:
“Добре, радвам се, че искаш да рисуваме. Хайде ти приготви всичко, и после ще рисуваме заедно. Може първо да извадиш четките, боичките и хартията.” или по-лесно “Харесай коя книжка ще четем заедно и нареди плюшените играчки и те да могат да слушат.”
- Забелязвайте и насърчавайте малките моменти на самостоятелност
Насърчаването е основен подход в позитивното възпитание. Вместо да критикуваме детето за нежелано поведение (“Стига де, маме, все за нещо ме дърпаш, не може ли две минути да поиграш сам?!”), полагаме малко усилия да забележим, когато детето прави желаното поведение и използваме описателна похвала да покажем, че одобряваме. Например:
“Ей, колко беше хубаво да седнеш при мен и да си играеш с пластилина, докато аз говоря по телефона. Благодара ти, че ме изчака.”
- Включете детето във вашата работа
Понякога, на децата просто им е по-интересно или по-приятно да правят нещо заедно с нас, отколкото да си играят. Ако се опитваме да готвим и детето ни дърпа или прекъсва или директно се пречка, първата опция е да го поканим да се включи. Това може да е като помага според възрастта и уменията (“Ето ти лъжица и пакета с брашно, напълни ми тази чаша.”) или като участва паралелно до нас (Например, ако ние пържим картофки и не искаме детето да е прекалено близо, може на него да му дадем празен тиган, малко вода и обелките от картофите и то да си играе, че ги “пържи” до нас).
Успехът на тази стратегия много зависи от това какво точно правим, но с малко повече въображение, може да помогне в най-различни ситуации. (Случвало ми се е да дам калкулатор на детето за да може и той да “говори по телефона” докато аз говоря по телефона.)
Избягвайте да игнорирате, да се карате или да наказвате
Да, и аз съм имала моменти, когато вече съм дала всичко от себе си и детето продължава да ме търси и се е случвало моите думи да са “Стига де, маме, все за нещо ме дърпаш, не може ли две минути да поиграш сам?!”. Просто родителството е екстра-трудно, когато нашите нужди не са удовлетворени и нямаме подкрепа. За да ви мотивирам да направите пауза и да си поемете дълбоко и бавно дъх в такъв момент, ето нежеланите последствия от това да игнорираме, да се караме и да наказваме:
Ако игнорирате търсенето на внимание:
Игнорирането няма да задоволи нуждата на детето – със сигурност не нуждата за свързване, нито пък нуждата от корегулация и няма да подпомогне развиването на умение за самостоятелна игра. Едната възможност е детето да ескалира поведението/ситуацията в опита да привлече внимание (нежелан ефект), а другата възможност е временно да потисне нуждата…но тогава тя ще се прояви в друг момент, по друг начин. Реално няма ценна поука или друг благоприятен ефект.
Ако се карате на детето
Критиката или отдръпването на любовта (=студенина) с цел да покажем на детето как някое поведение е нежелано, също не е добра идея. Тук рискуваме да нараним доверието във връзката или да накараме детето да се почувства зле. А когато децата се чувстват лошо…тези емоции избликват от тях с поведение. Също рискуваме да предадем НЕ урока “не ми е приятно да ме прекъсват”, а урока “когато имаш нужда от мен, аз ще те отблъсна, затова не идвай при мен за помощ”. (Вижте също как крещенето влияе на децата.)
Ако наказвате детето
Няма как да го кажа по-добре от “Целта на възпитанието е да покаже на детето как да се справи с проблем, а целта на наказанието е да накара детето да съжалява, че има проблем.” Вижте кои подходи на възпитание са по-ефективни от наказанията.
Аз вярвам, че всички родители сме станали такива, защото искаме да откликваме на децата с любов и подкрепа и да им се радваме. Понякога просто имаме нужда от ясен пример и насоки, как да помогнем на детето да почувства любовта ни, дори когато поставяме граница или коригираме поведението. Моята мисия е да помогна на родители, които нямат време да четат безброй книги, а искат да започнат да прилагат този подход веднага и с увереност. Открийте ме в Мили Думи за курсове, уебинари и стъпка-по-стъпка насоки.
