Добре дошла в Мисия безаварийно кацане, Ниво на трудност: Тодлър*. Повтаряй след мен Предварителната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението. Или пък не…
Но нека започнем с така смущаващата дума Тодлър и нейното значение. Колкото и да се опитвам, не мога да намеря терминология, която по-убедително да разгръща есенцията на този човешки феномен. „Дете, което прохожда” определено придава един много ключов аспект, но далеч не ми е достатъчно. Къде е загатването за тоталната анархия срещу общоприетите норми? Къде е нюансът на фанатично любопитство? Къде е програмата на машината за самоунищожение? Къде е психосоматиката на човек под въздействието на LCD? Всички те надничат игриво именно иззад звучната думичка тодлър.
И да, всеки родител обожава малкото откривателче на 1+ година, което изучава и научава света със заветна скорост, и съответно всеки родител се разтапя при всяко ново постижение. Но има моменти, които водят и до тъмната страна на луната… Безкрайните коридори на летището и летенето в ограничен периметър с придържане към стриктни правила на движение за цели два часа определено влизат в моя топ 3…
Затова можеш да разбереш защо след петия пронизващ писък просто се предадох. Опашката на паспортния контрол на летище София наброяваше поне 40 човека, а абсолютно типично работеше само едно гише. Нямаше никакъв шанс да удържим порива на глада. Нямаше да стигнем отвъд без жертви. Пораженчески, напук на целия ми тайминг, извадих лигавника и супата и започнах да го храня, докато се придвижвахме напред в опашката…
Но с това нашето приключение тепърва започваше…
Виж още: 5 вкусни, лесни и здравословни рецепти за из път
Побирай навсякъде
Въпреки че в предишната статия от серията се похвалих, как при втори полет с дете логистиката е усъвършенствана и багажът понамалял, в актуалния ми пример се получи друго. При прибирането ни след четири месеца в България бяхме придобили толкова жизнено важни неща (да се чете играчки и български книги), че се наложи да подхождам много креативно с багажа. Дори и никога да не стигна висшия пилотаж на моя много любима приятелка, която оползотворява всеки възможен сантиметър, дори това да значи бельо, навито в официалните токчета, съм изключително доволна от новата си техника.
Бебешката количка (стандартната, не количката чадър), която се сгъва така, че горната част да притиска добре долната, ти предлага прекрасен мегдан, за да натъпчеш няколко тежки неща в коша отдолу. Ако има и вътрешен джоб, вече си във висшата лига и може директно да пратиш CV на някои от наследниците на Пабло Ескобар. Важно е да кажеш на check in, че количката НЕ Е от две части и да прикриеш товара отгоре, например с одеало, дъждобрана на количката и т.н.. Никой не пита, никой не мери, всички само ти съчувстват. Тази техника беше успешно изпробвана с Lufthansa, въпреки че на моменти се притеснявах какво ли ще е последствието, ако при разтоварване някой получи удар по главата с „Първите ми 100 думи”, трите тестета с карти Монтесори или пък с някой от трите тома на Дънов…
Придържай се към роля
Животоспасяващо в Мисия безаварийно кацане е вникването в отредената ти роля в тази Шекспирова трагикомедия и непоклатимото изпълняване на принадлежащите ѝ задачи. В стандартния сценарий протагонисти са светата троица от роб, жрица и божество.
Робът се познава лесно по облика на разтревожен петел и пот на челото. Може да е искал да бъде спретнат за полета и за целта си е сложил поло риза, чиято яка е вече раздърпана и е много възможно да е сериозно разрошен. Често по сизифски бута минимум два огромни куфара и носи две раници – една на гърба си и една отпред на гърдите. В приятния летен сезон обикновено е и окичен с пояс, нанизан на ръката. Не на последно място, той отговаря за товаренето, разопаковането и сгъването на багажа на check-in, security, в кабината.
Тази чест се пада на исполина в семейството, а именно таткото.
Няма обаче толкова издържлив татко, който да понесе маратона с такива килограми, без да припадне преди още да е излетял самолетът. Затова, направете си услуга и вземете количка за куфари на секундата, когато пристигнете на летището и съответно, когато се наредите за чакане на багаж след полета.
Разбира се, тази роля може да се поеме и от други, излъгали се да пътуват с вас, или пък понякога, както в случая на мой близък приятел, таткото може да изтегли късата клечка на полет до Майорка с невръстната си дъщеря, жена си, нейната сестра и майка и да стане роб на пета степен.
Другата главна роля е отредена за жрицата. Противно на поетичното си звучене и на привидно леката натовареност в сравнение с роба, жрицата е тази, от която зависи успехът на цялото начинание. Тя не носи много, но отнася всичко. Тази задача е отредена на никой друг освен на мама! Препоръчително е тя да се подвизава с една раница и маратонки за къси спринтове по коридорите. Вероятно още на петата минута има петно на дрехите – я от супа, я от подметка. В чантата ѝ пък задължително трябва да присъстват асортименти за дезинфекциране, повиване, угояване, развлечение и легитимиране. От раждането на сина ми залагам само и единствено на специална раничка за бебешки принадлежности с всевъзможни отделения, която третирам като алпийска и пълня безпардонно.
Освен всичко друго жрицата навърта километри през летището без да повдигне глава и при по-брутален хумор, може да я прекарате и за друга дестинация. Паралелно с хореографията на шесторъка Шива, тя трябва да е веща и по всички въпроси от типa на „Какво е това?” или на по-актуалното: „Ъ?Ъ?Мамууу?“.
Ако трябва да обобщя, жрицата се грижи всячески за благосъстоянието на божеството. Затова съветът ми към всички жрици е – Ударете една медитация или няколко капки на Bach преди да се качите в самолета, защото, освен всичко друго, ще трябва и да възпитавате с мек тон пред публика от цял самолет…
Виж още: Внимание, двегодишно дете на хоризонта! Какво да правим и какво не?
Не на последно място идва и окото на бурята, началото и краят на всичко, самото божество Тодлър. Часове и ред за качване – не го интересуват. Децибели и навлизане в чуждото пространство – още по-малко. Спасението ти поне за двайсетина минути е гледката на самолетите през прозореца, както и да овладееш до съвършенство вдигане на рамене и усмивка тип „Съжалявам, но няма какво да направя.”.
Малка мамми мъдрост: колкото и да ти се усмихват и да те приканват стюардесите, винаги се качвайте последни! Цел номер едно е отслабване на тодлър могъществото, съответно максимално дългото тичане по коридорите е повече от желателно.
Приготви перфектната чанта
При качване в самолета стюардесите доволно ми предлагаха плюшена играчка самолетче или книжка за рисуване със свързване на точки. Нямаше време, а и как да им обясня, че моят мъник самолетчето ще го изяде и че от към координация още тика квадратчето в кръглата дупка. С други думи, разчитах единствено на съдържанието на спасителната чанта.
Мотото при избора на съдържанието е:
фокусирай се върху всякакви максимално консумиращи време действия, защото, повярвай ми, ако божеството реши да си пропусне следобедния сън – концепцията ти за време ще засенчи тази на „Интерстелар”.
За да качим трудността и тук, добавям факта, че заради Корона вируса дългите разходки и висенето на пътеката не са позволени. Да, правилно – не само си затворена с твоя мъник в тясна метална птица, ами трябва и убедително да го удържиш на седалката в себе си или до себе си.
През първите няколко минути имаш две възможности. Първата е да впрегнете дезинфекционните си способи и заедно с детето да се отдадете на щателно бърсане на всичко около вас. То знае, че в някакъв момент ще оближе всичко, ти също, така че свършете първо това. Втората опция е да представиш в най-големия си чар своето отроче и предварително да се извиниш на непознатия пътник до вас. Така той ще бъде в повечето случаи обезоръжен и ще ти спести евентуални критични погледи. Ако имаш късмет или пък детето ти е особено комуникативно, съседът може и активно да се занимава с него и така да отметнете време.
Виж още: 8 техники за справяне с гнева и емоциите на двегодишните деца
Като допълнителни похвати се допускат, разбира се, всякакъв вид подкупи, НО такива, които се консумират бавоно като солети и мюсли барчета. Дори вътрешната ти майка-нутриционист да претърпи агония, спести си плодовете. Освен ако не държиш ти и редовете пред теб да напуснете самолета като след индийския фестивал на цветовете Холи. Ако все пак си се подготвила психически за основно хапване, повечето авиокомпании предлагат услугата стопляне на бебешка/детска храна.
Подходящи видеа, свалени през Youtube Premium, могат да се гледат и офлайн и представляват също добри консуматори на време. Колкото и гледането на клипчетата да не е препоръчително продължително време за малки деца, то в кратък диапазон може да се окаже единствено спасение за всички на борда. А за твое спокойствие в такива моменти просто не забравяй – всичко е позволено на война и на полет с тодлър!
До ден днешен, аз ползвам един друг безценен съвет и запасявам чантата с интерактивни книжки, всякакви стикери и листове. За сина ми книжките-изненада на издателство „Фют” и т.нар. немски Schiebebücher (книжки, в които все нещо се мести нанякъде) са постоянен хит.
Напоследък много нашумяха и т.нар. „тихи книжки”, които съм си намислила да тествам при следващ полет.
При стикерите пък се спрях на едни най-обикновени точици, с които се „оцветяват” картини на Djeco. Отлепянето и залепянето сами по себе си са трудоемка задача и карат малчо да се концентрира, за да нацели листа, но същевременно да може да се справи без екзистенциална криза. А това, обърнато в мами валута, значи безценна тишина за няколко минути.
Да не забравя и изненадващия нестандартен победител в категорията „Минутки на спокойствие” – веганския пластелин! Не оставя никакви следи, не цапа, а гърбът на седалката се оказа перфектното пано!
Летенето с толдър те приветства вече в лигата за напреднали. Входният билет често се заплаща с не малко пот, разрошени коси и детски писъци. Но, трябва да знаеш, че малките човеци всъщност си прекарват много забавно по летища и полети. Отчасти, защото всичко е впечатляващо и ново, отчасти заради огромните пространства и свободата. Основно обаче, защото не са обременени от задръжки.
Ако и ти възприемеш този подход към света, ти гарантирам, че полетът няма да е поредната тежка мамми рутина, а едно прекрасно приключение.
__________________________________
* Тодлър (от английски toddler) – дете на възраст между 1 и 3 години, за което в българския език нямаме по-точна дефиниция
