Месец юни в mammi.bg посвещаваме на приключенията с деца – онези спонтанни, цветни и често леко хаотични моменти, които превръщат обикновените дни в незабравими спомени. Започваме с история, която събира в себе си всичко, което обичаме – приятелство, природа, майчинство и една безкрайна жажда за живот.
Днес ви срещаме с Вера и Пепа – две майки, които се запознават в родилното, докато носят в ръцете си новия живот… и без да подозират, че заедно ще родят още нещо – приключенски проект, който вдъхновява десетки семейства да събират спомени сред природата. Представяме ви @adventure_moms – но нека първо чуем историята им така, както я разказват самите те.
Какво ви събра и как започна всичко между вас двете?
В&П: Запознахме се в родилното и още от първия ден между нас се получи невероятна химия. Всичко беше толкова естествено – много смях, споделеност, говорихме си сякаш сме стари приятелки, които просто не са се виждали отдавна. Това първо усещане се запечата в нас като прекрасен спомен и бързо прерасна в истинско приятелство. Започнахме да се срещаме, да се разхождаме с бебетата, да си “одобряваме” щуротиите и да се допълваме без усилие. Без дълго премисляне и уговорки, започнахме да предприемаме малки приключения – първо с децата, а после и със семействата ни. Постепенно запознахме и мъжете си, които също се сприятелиха, а децата ни станаха неразделни приятелчета. Така, съвсем естествено, се роди и нашият общ проект – adventure_moms – място, в което събираме историите, смеха и вдъхновението от всички тези споделени моменти (до колкото имаме време да го правим).
Разкажете ни малко повече за себе си – кои са Вера и Пепа извън профила @adventure_moms?
П: Аз съм Пепа – по сърце учител, по душа изследовател на човешката природа. Детската градина е мястото, където професионалният ми път започна, но любовта към децата и стремежът да ги разбирам още по-дълбоко ме отведоха и към психологията. Така започна пътешествието навътре – към себе си, към вътрешната ми истина и към по-пълноценното общуване с хората около мен. Винаги съм се вълнувала от въпроси за емоциите, за автентичността, за свързването – с другите и със себе си. Обичам да се смея, да разтоварвам с лекота и да създавам усещане за топлота и уют. Йогата, дишането и практиките за вътрешна хармония станаха част от ежедневието ми и ми напомнят, че най-красивите срещи са онези, които се случват в тишина – когато чуем себе си. Обичам да пътувам – не просто да сменям мястото, а да усещам, да попивам, да се удивлявам на красотата, скрита в обикновеното. Вярвам, че България е пълна с такива тихи чудеса – стига да вървиш с отворено сърце.
А сега ти представям Вера – моята приятелка и сродна душа по приключения. Вера носи Родопите в себе си – родена и израснала в Девин, тя е дете на планината. Още от малка стъпва по горски пътеки, гали мъха по скалите и се учи да обича природата не като място за разходка, а като дом. Тази близост с природата е оформила светогледа ѝ – в нея има мекота, тишина, сила и стабилност. Тя е майка, която учи децата си да гледат с отворени очи и сърца, да уважават Земята и да се свързват с ритъма ѝ. Вера е нежна, сърдечна и истинска. Обича простичките, истински неща – една бавна разходка, една споделена усмивка, шепота на вятъра. Тя вярва в красотата на осъзнатото майчинство и живее с мисията да бъде пример – чрез доброта, любов и присъствие.
Това сме ние – две различни, но съзвучни души, които се срещнаха в точния момент, за да създадат едно споделено пространство не само онлайн, но и в живота.
Какво си спомняте от първото ви пътуване с бебетата – онова с влака от Пловдив до Пазарджик?
В&П:: Ох, това пътуване беше истински спонтанно – точно както ни харесва! Приготвихме раниците, сложихме децата в количките и просто отидохме на гарата. Разбира се, проверихме предварително разписанието на влака, но това беше единственото „планирано“. Времето беше с нас, настроението – също. А когато имаш добра компания, всичко си идва на мястото без много уговорки. Очаквахме да дойде от по-новите мотриси, но се появи от онези стари влакове – с цялата си ретро романтика.
Беше леко предизвикателство с големите колички, но и тук се прояви нещо, което често ни се случва – хората около нас откликват и ни помагат с усмивка. Така и на гарата – непознати веднага се притекоха на помощ, за да качим количките във влака. Всъщност нямаше как да не се справим, дори и сами – просто си беше приключение! Децата се забавляваха, а за нас това си беше една малка екскурзия и страхотно споделено време извън рутината и ежедневието. Тогава си казахме: „Ето, че може – и още как!“
Откъде идва този авантюристичен дух? Как се отразява той във връзката ви с децата?
В&П: Май сме си родени авантюристки – такива сме си и поотделно, и заедно. Още от самото начало ни събра онази искра на дивото, на спонтанното, на „Хайде, без много мислене – тръгваме!“. А както казват – крушата не пада по-далеч от дървото. Нашите деца определено приличат на нас – винаги са готови за нови приключения и ги очакват с нетърпение. Харесва им да откриват, да се движат, да излизат от обичайното. Ние просто следваме енергията им – или може би те следват нашата? Каквото и да е, работи!
Кои са най-смелите ви приключения с децата досега?
В&П: Може би най-смелите ни приключения досега са били в планината. Макар че… кой знае – всичко зависи какво човек нарича „смело“. За нас разходките в планината с деца си имат своите предизвикателства – терен, време, енергия, изненади по пътя. Времето горе е доста непредвидимо, а с малки деца това си е допълнителна отговорност. Затова винаги се стараем да сме добре подготвени – с подходяща екипировка, дрехи, храна, вода, добро настроение… и търпение! Когато сме заедно, всичко се преживява по-лесно – и споделено. Но да – планината не е шега работа, там сме най-съсредоточени и внимателни.
Имало ли е моменти, в които сте си казвали: „Май ги надценихме малко тези хлапета?”
В&П: По-скоро не! Разбира се, има умора, има и мрънкане – особено в края на деня, когато вече са много изморени или просто огладнеят. Но въпреки всичко, винаги сме стигали крайната точка на маршрута – макар че за нас самата дестинация никога не е била най-важното. Истински ценното е преживяването по пътя, споделеното време, смехът, разговорите, новите открития. С времето се научихме да носим винаги нещо за хапване „за всеки случай“, а след приключението – задължително има и някакво сладко награждаване. В края на деня, когато всички вече сме се прибрали, любимата ни гледка са щастливите, изморени и доволни личица, заспали в колата на път за вкъщи.
Откъде идва любовта ви към природата и защо тя е толкова важна за вас?
Пепа: Израснах в Карлово – в прегръдката на Стара планина. Детството ми мина в безкрайни разходки из планините, в лагеруване край морето и в моменти, в които калта по коленете значеше приключение, а залезите се брояха не със снимки, а със спомени. Природата винаги е била моето място за презареждане, за връщане към себе си. Там се уча да дишам бавно, да слушам тишината и да присъствам истински – с всичките си сетива.
Вера: Моето детство мина в Девин – град, в който Родопите буквално започват от прага на къщата. Обикаляхме горите с часове, често без конкретна посока – просто следвахме пътеките и търсехме скрити водопади, пещери и гледки, от които спира дъхът. Родопите ме научиха да наблюдавам, да усещам, да бъда търпелива. Да се удивлявам на малките чудеса – едно мъхче, капка роса, полет на птица.
Днес и двете носим тази връзка с природата в сърцата си – и я предаваме на децата си. Не просто защото искаме да растат навън, а защото вярваме, че именно природата е мястото, където децата (и ние самите) учат най-добре – на свобода, уважение, наблюдение и дълбоко вътрешно спокойствие. За нас природата не е фон на приключенията – тя е партньор в нашето родителство, вдъхновение за нашия ритъм и дом, в който винаги се връщаме, за да си напомним кои сме.
По-лесно ли се гледат деца, когато имат свободен дух – или по-трудно?
В&П: Всичко е въпрос на гледна точка и на нагласа. Когато приемеш детето си такова, каквото е – със свободния му дух, с желанията, нуждите и темпото му – нещата просто се случват. За нас най-важното е да ги обичаме, да ги чуваме и да ги следваме. Да, понякога “изплискваме легена”, нервите ни са на краен предел, гласовете се повишават, търпението се изчерпва. Но това е нормално. Това също е част от родителството – неподправено, реално, човешко. Понякога е шумно, бавно, хаотично… но винаги е истинско. И точно в тази истинност се крие най-голямата красота. Свободният дух не ни плаши – вдъхновява ни.
Кое е по-сложно организационно: еднодневното приключение или семейното пътуване за няколко дни?
В&П: Всичко зависи от нагласата. Честно казано, багажа почти е същият – с малки допълнения, когато сме с кола и се изкушаваме да вземем „това за всеки случай“. Но в крайна сметка никога нищо не е излишно! От гледна точка на организацията, ние винаги се събираме и планираме, когато искаме да пътуваме заедно – с двете семейства. Това малко усложнява нещата заради графиците на мъжете ни, но ние сме на майчинство и сме по-свободни и гъвкави. Така че, за нас предизвикателството е по-скоро в координацията на всички, отколкото в самата подготовка.
Кои са любимите ви места за разходки и приключения с децата?
В&П: Обичаме да посещаваме нови места, на които не сме били заедно – това винаги носи вълнение и нови преживявания. Понякога се връщаме и на познати дестинации, защото децата са забравили или просто искат да си припомнят. Всяко приключение има своя чар и уникална история. Обикновено избягваме само градските културни забележителности и се стараем да комбинираме тяхното посещение с откриването на някоя природна ценност – за да може цялото семейство да се наслади на красотата и спокойствието на природата.
Според вас – приключенията ли оставят най-яркия спомен у децата?
В&П: Честно казано, децата често не помнят името на мястото, но помнят колко са се смели, как са тичали боси или как сме им позволили да се изцапат „на воля“. Помнят как са се чувствали. Затова се стремим да им подаряваме повече такива моменти – пълни с живот, не с перфектност.
Какво бихте препоръчали на читателите на mammi.bg, които тепърва се осмеляват да поемат на приключения с деца?
В&П: Няма нищо страшно в това да поемете на приключение. Не ви трябва перфектна подготовка – всъщност, колкото повече пътувате и преживявате нови неща с децата си, толкова по-уверени, спокойни и организирани ще се чувствате. С времето разбирате кое наистина ви е нужно и какво може спокойно да оставите у дома.
Вярваме, че не е нужно всичко да е идеално планирано. Понякога най-хубавите моменти се случват именно, когато пуснем контрола и просто се насладим на мига. Да тръгнеш с дете на приключение не е геройство – това е естествено продължение на желанието да откривате света заедно.
Започнете с нещо малко и близко – дори разходка в парк или кратка екскурзия извън града може да бъде прекрасно преживяване. Децата не се нуждаят от перфектен маршрут, а от присъствието ви, от вашата радост и от онези малки споделени мигове, които после се помнят с години. Децата са с нас в тази магия само за кратко – днес са малки, а утре вече поемат по своя път. Времето лети. А това, което остава, са спомените, историите, снимките и онова топло чувство на близост, което не избледнява.
За финал- една дестинация, която препоръчвате на читателите ни да опитат с цялото семейство това лято ?
В&П: Море, планина или градски разходки – няма значение. Важното е да сте заедно. Обикаляйте България или света – запечатвайте спомени, оставяйте красиви следи в детството на децата си. Нека един ден си спомнят за тези моменти с усмивка и топлина в сърцето. Отидете там, където ще се чувствате на мястото си – или още по-смело – излезте от зоната на комфорт и направете нещо ново, усетете нова емоция, открийте ново “ваше” място. Понякога най-незабележимите пътувания носят най-ценните преживявания. Ако се чудите откъде да започнете, вземете си книжка със 100-те национални туристически обекта на България, отворете на произволна страница – и тръгнете! Пътешествието не се измерва в километри, а в емоции. А всяка дестинация, преживяна с любов, е правилната.
Когато приятелството започне в родилното…
Историята на Вера и Пепа ни напомня, че приятелството между майки е сила, която може да променя животи. Когато имаш до себе си някой, с когото споделяш не само майчинството, но и страстта към приключения, дните стават по-леки, по-забавни и много по-вдъхновяващи.
Затова, мили майки – не подценявайте силата на онези срещи, които съдбата ви подарява точно когато най-малко очаквате. Понякога една усмивка в коридора на родилното е началото на най-красивото пътешествие – към приятелство, подкрепа и споделени моменти под открито небе.
Излизайте, търсете, създавайте. И никога не забравяйте: най-добрите приключения започват с “Хайде, да тръгваме!” – дори с бебе под ръка и хиляди въпросителни в главата.
Можете да последвате Вера и Пепа в Инстаграм на профила им: @adventure_moms, където споделят за своите приключения и препоръки за пътешествия с малчугани. Видеата им са страхотни!
Очаквайте още вдъхновяващи приключенски истории през юни.
