Толкова много измерения има понятието „родителска отговорност” – кое от кое по-сложни. От това да го опазиш живо и здраво, през това да го научиш само да се грижи за себе си и стигнеш до може би най-трудното – възпитанието му и превръщането му в добро, умно и съобразително човече. Как обаче да се справим по възможно най-добрия начин? Как да избегнем грешките и изобщо това възможно ли е що се отнася до възпитанието на децата ни? Отговорът, разбира се, е „Не”. Ще грешим. Всички родители го правят. Но важното е, да се учим от грешките си, да си ги признаваме – пред себе си и пред детето и да търсим помощ, когато не знаем как да се справим сами.
Днес ще те срещнем с една дама, която с радост споделя с всички нас философията на позитивното възпитание (positive discipline), която е припознала за своя в отглеждането и възпитанието на сина си. Деница Фишър е квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по позитивно възпитание и предлага курсове, лесни съвети и вдъхновение в сайта и социалните канали на своята платформа „Мили Думи”. В следващите редове Дени ще сподели с нас повече за границите във възпитанието на децата – как да ги поставяме и да не ги бъркаме с наказанията, които често водят след себе си негативни последици. Ако искаш да разбереш повече по темата, не пропускай да се запишеш на предстоящия ѝ онлайн курс по позитивно възпитание, който стартира на 16 юли и е подходящ за родители на деца от 1 до 17 години.
Виж още: 6 начина да избегнем тръшкането на малките деца без да им угаждаме
„Граници” – една много популярна дума в статии, видеа и всякакви материали за родителство, но въпреки това за много родители си остава голяма мистерия – какво точно е граница, кога и как се използва/поставя? Точно този въпрос ме доведе до Гугъл и моето търсене за разбираеми и ясни насоки за това важно нещо, което е разликата между прекалено мекото и прекалено строгото родителство. Тогава открих и се влюбих в позитивното родителство.
Трудно е да се намери дефиниция на „граница” в родителството, но като цяло:
* Границата е предел, допустима норма на поведение;
* Здравословните граници защитават нещо, което е важно за нас (например собствените ни нужди или безопасността на детето, или здравето на кучето и т.н.)
* Отстояване на граница е това, което правим, когато детето наруши правило/премине границата.
Проблемът е, че понякога едно и също действие – например отнемане на играчка, може да бъде и наказание и защитаване на граница, в зависимост от това КАК и КОГА е предприето. Тогава има ли значение каква е разликата? ДА, огромна!
Когато не сме 100% сигурни за разликата между отстояване на граница и наказание, рискуваме с добрите намерения, че децата имат нужда от граници, всъщност да ги наказваме. А наказанията стават неефективни и водят след себе си негативни последици:
* Наказанието има негативен ефект върху връзката между дете и родител, а тази връзка е в основата на психическото здраве на детето и желанието му за сътрудничество.
* Най-често срещаните реакции при наказание са бунт („Няма пък, ще продължавам пак”), отмъщение („Щом ти ме наказваш, и аз ще ти го върна”) и/или детето да започне да прави планове как да избегне наказание („Следващия път няма да ме хванат”).
* В най-лошия случай детето приема наказанието и започва да си вярва „Аз съм лошо дете”, което срива неговата самооценка, увереност и мотивация да се справя по-добре.
* В дългосрочен план, наказанията не подпомагат развитието на умения и качества, които ще са необходими на детето, за да се справи по-добре в подобна ситуация в бъдеще.
Виж още: Как да спрем да избухваме с децата
Нека да разгледаме две близки ситуации и родителското действие отнемане на играчка във всяка една от тях:
СИТУАЦИЯ 1:
Жени знае, че мама не иска тя да рита кученцето и все пак се засилва към него. Мама инстинктивно откликва и от другия край на стаята вика: „Жени, внимавай, не може да риташ кучето!!!”, и след една секунда Жени прави точно това. Мама е много ядосана, Жени вече е ритнала кучето поне 3-4 пъти тази сутрин: „Стига де! Колко пъти ти казах, да не го риташ! Кучето го боли! Щом не слушаш ти взимам куклата и ще ти я върна чак когато се научиш да се държиш добре!“.
СИТУАЦИЯ 2:
Ева знае, че мама не иска тя да удря кученцето – с пръчки, играчки или други предмети, и все пак се засилва към него, вдигнала палката за мухи високо. Мама инстинктивно откликва и от другия край на стаята вика: „Ева, внимавай, галим кучето нежно само с ръчичка!”, но след секунда Ева цапардосва кучето с палката. Мама вече тича към нея, хваща ръката ѝ и кляка до нея: „Ева, виждам, че ти е трудно да пипаш кучето внимателно, когато държиш нещо в ръка. Ако удряш кучето с пръчка, играчка или нещо друго, ще го взема, за да предпазя кучето.” Това е първият път, когато мама споделя този план, затова оставя Ева да си държи палката, но я отнася далеч от кучето. След 10 минути, Ева пак удря кучето, този път с кукла. Мама реагира веднага и взима куклата от ръцете на Ева: „Миличко, знам, че си ядосана, че ти взимам куклата и си я искаш обратно. Разбирам те, неприятно е да ти отнемат нещо любимо. Не мога да позволя да удряш кучето с играчка. Както казах – ще я взема и я слагам тук – виж, няма да избяга. Утре, като станеш от сън, веднага ще ти я върна и ще пробваме пак.”.
Разлика 1: Как „работи”
Надеждата и при поставянето на граница, и при наказанието е, че, ако е изправено пред подобна ситуация в бъдеще, детето ще може да направи по-добър избор.
* Наказанието има за цел да доведе детето до този по-добър избор, като го накара да съжалява/страда за избора, който е направило сега.
* Поставянето на границата има за цел да помогне на детето да направи информиран избор – границата и как ще бъде защитавана от родителя е предварително известно на детето.
Разлика 2: Кога е „поставено”
* При наказанията може да има голяма доза непредсказуемост – понякога едно и също действие на детето води ту до прошка, ту до различни наказания (изпратена в другата стая / куклата е отнета/ времето за телевизия е намалено и т.н.)
* При ефективно прилагани граници, родителят откликва винаги, когато детето не спазва границата, и то по един и същи начин. Така детето знае със сигурност точно как ще реагира родителят при определено негово поведение.
Разлика 3: Как е „поднесено”
* В повечето случаи наказанието е спонтанно, продиктувано от емоциите на родителя в този момент – гняв и раздразнение, че детето не зачита правилата или дори отчаяние, че други подходи нямат ефект или дори страх, че поведението на детето може да ескалира. Затова и наказанието е поднесено с емоция – например с висок тон или пък рязко и хладно.
* Добре поднесените граници са предварително обмислени от родителя, на базата на предишен опит и познаване на детето. Родителят изпитва емпатия към емоциите и вярва в доброто на детето, затова действа и говори (и се чувства) спокойно и нежно.
Въпреки че ситуации 1 и 2, описани по-горе, са изключително сходни, вече трябва лесно да виждате разликите. В първата ситуация, майката действа спонтанно, непосредствената цел е детето да страда, да изпита последствие от неприемливото си поведение и всичко това е комуникирано с обвинение към детето и най-вероятно с викане или раздразнение. Във втората ситуация виждаме как майката действа и говори с разбиране към детето и емоциите му, обяснява как ще отстоява границата за поведение с кучето и после действа, както е обещала.
Виж още: Как да изградиш здравословна връзка със сина си?
4 стъпки за поставяне на здравословни граници
1. Комуникирайте ясни и прости очаквания за приемливо поведение – например „Пипаме кучето нежно и САМО с ръце. Без ритане с крачета, без удряне”.
2. Кажете какво децата могат да правят – например „Може да оставиш количката и да галиш кучето или да играеш с количката на пода”.
3. Действайте веднага щом детето премине границата – например „Виждам, че ти е трудно да пипаш кучето нежно, когато държиш нещо в ръка. Взимам количката и я слагам тук нависоко”. (Още по-добре е, ако имаме възможност, да реагираме докато детето преминава границата – например да хванем ръката в момента на замахване, преди да е ударило кучето.)
4. Забележете и приемете емоциите на детето – например „Да, разбирам, разстроен си, че ти взимам количката, утре ще ти я върна. Ако искаш, тук съм да те гушна или може да играеш с нещо друго”.
Вярно е, че понякога децата просто умишлено прекрачват границите. Това е нормално поведение и не ги прави „лоши”, така че все още няма причина да ги наказвате.
Много е важно да помним, че децата под 6-годишна възраст все още развиват способността да контролират импулсите си. Дори да разбират какво искаме от тях, дори и те самите да искат да следват границата, понякога просто са неспособни да го направят – частта от мозъка, която отговаря за това, все още се развива.
Когато възрастните реагират по спокоен и последователен начин, с грижа и съпричастност, децата не само се научават да правят по-добри избори в бъдеще, а също имат по-добра самооценка и по-силна връзка с родителите си.
Ако ви трябват повече идеи как точно (стъпка-по-стъпка) да подкрепяте детето в развитието на емоционални, социални, житейски умения, за да имате още повече увереност в ролята си на родители – научете на предстоящия курс по позитивно възпитание на платформата „Мили думи”.”
