fbpx

Как да отглеждаш дете след раздяла с бащата – съвети от психолози

Открехвам вратата за една много деликатна тема, за която рядко се говори. В началото мислех, че тя ще е посветена на самотните майки, които сами отглеждат децата си, но след разговор, не с един, а с двама психолози, разбрах, че има голяма разлика между разведена/ разделена майка и самотна майка.

Затова днес ще говорим как се гледа дете, когато майката и бащата са разделени, как жената да се погрижи и за себе си, къде да потърси помощ и подкрепа. Ще разбереш кои са най-големите грешки, които мъжът и жената често допускат в отношението по между си и спрямо детето след раздяла.

Отговорите на всички тези въпроси ще получиш от психолозите Кристина Хаджиева, по позната като Prema Daya, и Марина Чомпалова. И двете имат своя личен опит по темата, затова съветите им са още по-ценни.

Освен психолог, Кристина е майка, йога преподавател, Theta Healing терапевт, илюстратор на мандали и неуморен пътешественик. Марина пък, освен психолог, е майка и водещ на семейни констелации. Води процес „Лекуване на вътрешното дете“. В момента преминава обучение за терапевти в метода Compassionate Inquiry на д-р Габор Мате.

Виж още: Явлението „емоционално дистанциран баща“ – защо и как се случва?

РАЗДЯЛАТА И МОДЕЛЪТ НА ЖЕРТВА

Prema Daya: Нашето и предното поколение живеят в нещо, което никога преди това не се е случвало в историята на човечеството. И то е, че детето се отглежда изключително и само от двойката, а не от общността. Преди едно дете се е отглеждало от цялото семейство, от цялото село, от цялото племе и общност. Това, че ние сме се откъснали и двойката сама отглежда дете, води до много голямо напрежение между партньорите. Те се изправят пред проблеми, пред които нашите предци не са се изправяли. Според мен това увеличава конфликтите в двойката, затова се стига до много повече раздели.

Каквато и да е причината за раздялата, жената често използва детето, за да отмъсти на мъжа. Тя все едно му казва: „щом не си добър партньор, значи нямаш право да виждаш детето си“. А това са две различни роли – на бащата и партньора, и ние не трябва да ги смесваме.

Ние носим отговорност за модела „аз съм жертвата, ти си агресорът“, защото ние сме влезли в ролята на жертва.

Има разлика да си разделена майка и самотна майка – това са две абсолютно различни неща. За да стигнем до там, да сме самотни майки, колкото и да ни е трудно да го приемем, може би ние също имаме отговорност за това.

От моята практика виждам, че ние жените прекъсваме достъпа на детето до бащата. Това е нашият начин да накажем нашия партньор, че не е бил достатъчно добър. Напоследък ме търсят много мъже, които казват: „Искам да си виждам децата и жена ми не ми позволява“.

Освен това често детето се настройва против бащата, особено ако той е направил нещо, което е провокирало раздялата – изневерил е и т.н. Важно е да знаем, че каквото и да се е случило, той има право да е баща на своето дете. Много по-добре е детето да има контакт с него, отколкото той да бъде изключен.

Когато ние отричаме единия родител, детето чувства, че ние отричаме половината от него. Това се превръща с много дълбока травма за детето.

При една раздяла, детето често чувства, че е притиснато да вземе страна. То винаги ще заеме страната на „добрия родител“ и открито ще продължи да го обича. Но семейната динамика е такава, че то не може да се отрече от другия си родител и то ще продължи скрито да го обича, като развие невидима лоялност към него. Един ден, когато порасне, той ще прави същото, което е правил и неговият баща.

Затова съветвам:

Никога не казвайте нищо лошо пред детето за баща му, защото това ще има само негативни последици за самото дете.

РОЛЯТА НА БАЩАТА

Prema Daya: Бащата е тази фигура, която носи ред, структура, сигурност, защита. Когато липсва връзка с бащата, т.е. връзка с реалността, като порасне, детето често има проблем с алкохол, наркотици, защото това е бягство от реалността.

При момичетата бащата е образът на вътрешния мъж. Той се формира и от отношението на майката към мъжете. Това диктува какви партньори ще избираме в бъдеще. До голяма степен образът на бащата е свързан с мъжете, които жената ще търси като партньор.

Бащата формира свръх-егото, морала, идеалния Аз. Това се формира около 4-5-годишна възраст, след като момичето преживява Комплекса на Електра (бел. ред. неосъзнато влечение към бащата и съперничество с майката за неговото внимание). След като се справи с него момичето интернализира всички правила отвън и започва да изгражда своя морал. Ролятана бащата е фундаментална. Ако момичето има проблеми с бащата, тя търси сходен на него партньор. Това е нейният начин да включи баща си в изключилата го семейна система.

За момчето бащата е ролеви модел. Образът на вътрешната жена на момчето се оформя от образа на майка му и от отношението на бащата му към жените.

Забелязала съм, че често при жената голямо влияние има женският род, от страна на майката, а за мъжа – мъжкият род от страна на бащата. Те влияят върху психика, поведение, избори. Често момчето се закача за теми и поведение, които идват от страна на бащата. Бащата не бива да е тема табу.

Снимка: Freepik.com

ЯВЛЕНИЕТО „АЗ СЪМ ТИ И МАЙКА, И БАЩА“

Prema Daya:  Жената не може да изпълнява ролята на бащата и последващият ѝ партньор също не може. Важно е детето да знае, че има баща, който го обича, и да усеща, че майката почита бащата. Репликата „Аз съм ти и майка, и баща!“ не е полезна за детето. Препоръчвам да не се използва, дори когато майката наистина отглежда сама детето. То трябва да знае, че има баща, който държи на него, дори в момента да не присъства физически в живота му. Всеки изключен член на семейството бива включен, когато някой от неговите наследници несъзнателно копира поведението му. Това наблюдавам аз, когато работя със семейства.


Марина Чомпалова:
На първо място, за да расте детето необременено, е важно майката да уважава биологичния баща на детето, независимо какво се е случило в отношенията им. Това означава да поеме отговорност за избора си да стане майка точно на това дете, заченато от този мъж. Той е правилният баща за него, защото единствено чрез тези родители детето е получило своя живот.

Аз работя със семейни констелации и много често в една семейна система се вижда как бащите търсят близост с децата си след раздяла, но нямат позволение за това от майките. Също се вижда, че това е модел, който се повтаря от рожденото семейство, а понякога и още назад в поколенията – жени, недоволни от своите мъже. Една от тях е имала основание, останалите враждуват с мъжете си от лоялност към нея. И това влияе на връзката баща-дете.

Има, разбира се, и случаи на загуба, както и случаи, в които жената съзнателно е взела решение да отгледа детето си сама, например при осиновяване или чрез зачеване ин-витро. Има и случаи, в които бащата се е оттеглил от семейството и не търси контакт с децата си. Тогава, ако майката може да уважи неговия избор и не се идентифицира с ролята на жертва, това ще е облекчаващо за детето.

В чисто практически план разбирам предизвикателствата, пред които е изправен един самотен родител (тук включвам и бащите). Аз също отглеждам децата си отчасти сама и трудностите ми са свързани с това да жонглирам с работа, домакинство, грижа за себе си и за децата.

Обичайно се нагърбваме с твърде много задължения и ставаме твърде изискващи към себе си, компенсирайки липсата на другия родител.

Подсъзнателно стои нуждата да се докажем и това обикновено се случва за сметка на собствените ни потребности. Ясно си спомням момента, в който усетих, че грижата за децата ми идва в повече, казах си: “Не мога да се справя сама” и потърсих помощ.

Виж още: Семейни констелации и родова памет – разговор с психотерапевта Динка Колева

отглеждане на дете след раздяла с бащата
Снимка: Freepik.com

ПРИТЕСНЕНИЯТА И СТРАХОВЕТЕ – КАК ДА СЕ СПРАВИШ С ТЯХ?

Марина Чомпалова: Когато взех решението да се разделя с бащата на децата ми, основният ми страх беше дали това е правилното решение и как ще се отрази на децата. Ще се справя ли сама – емоционално, психически, финансово?

Децата приеха раздялата ни уж спокойно, но две години по-късно настъпи обрат – станаха реактивни, гневни, тъжни, отказваха да прекарват време с мен. Тогава потърсих помощ – започнах да работя с психолог, открих семейните констелации и животът ми полека започна да се променя.

Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че съм взела правилното решение. Стигнах до състояние, в което мога да почитам бившия си партньор и да съм му благодарна за децата ни. Те също се успокоиха.

На първо място, ако един самотен родител може да приеме, че е трудно, че има право на своите страхове и грешки, признае нуждата си от помощ, това отваря пространство да получи подкрепа. Тази подкрепа изглежда за всеки по различен начин – може да е от семейството, от общността, от психолог, но на първо място за мен е важно да се погрижим за себе си. Ако моята купичка е празна, няма да имам какво да дам на своите деца. И колкото и да ни е трудно, добре е, ако не натоварваме децата с тревогите си, защото те ще поемат отговорност за нашето щастие, така са устроени и това ще има отражение в техния собствен живот.

Редно е родителите да се грижат за емоционалните нужди на децата, а не обратното.

отглеждане на дете след раздяла с бащата
Снимка: Freepik.com

По-какъв начин може да се компенсира липсата на бащата, когато жената отглежда момиче и когато има момче?

Марина Чомпалова:  Първата връзка, която детето създава в живота си, е тази със своята майка – това е биологичният инстинкт за оцеляване, заложен във всеки от нас. Около 2 г. детето постепенно започва да се усеща като самостоятелен “аз” и да се отделя от своята майка – процес, познат в психологията като индивидуация. Тогава детето започва да открива и своя баща.

Майката е тази, която има отговорност за това да пусне детето да създаде близост с баща си, независимо от пола.

При раздяла тя често отхвърля своя бивш партньор, защото му е обидена или ядосана. Някои майки казват на децата си: “Баща ти ни изостави”, все едно се развеждат заедно с детето. Тогава, на повърхността, детето застава на страната на своята майка, възприемайки нейната нагласа, но вътрешно то ще следва своя баща и може да има трудни поведения, а в зрелия си живот – да стигне до пристрастявания.

Едно дете винаги е лоялно и на двамата си родители. В този смисъл майката може да компенсира физическата липса на другия родител, като “пусне” детето да обича и баща си.

Берт Хелингер, създателят на метода семейни констелации, съветва при развод да се поставят снимки на цялото семейство преди развода в спалнята на децата и в двете къщи. Да се говори за хубавите моменти, за любовта, която е била в началото на връзката. Детето е плод на тази любов. Така то ще може да създаде един ресурсен вътрешен образ на своя баща, който ще му помогне да расте цялостно и подхранено. Това важи и за двата пола, но особено за момчетата. Те получават своята сила от мъжете в рода.

Погледнато през призмата на семейните констелации, от 3-4 г. до  13-14 г. децата и от двата пола са в сферата на влияние на своя баща. След това е добре момичето да се върне в сферата на влияние на своята майка, оттам то черпи женска енергия, докато за момчето е добре да остане при своя баща, в племето на мъжете. Ако бащата отсъства, майката може да потърси друга мъжка фигура, която да е ресурсна за момчето, например своя баща или следващ партньор.

Тук искам да кажа нещо за следващите партньори. От гледна точка на хронологичния ред, те не могат да заместят биологичния родител и е редно да бъдат почитани като втори партньори.

Добре е, ако децата се обръщат към тях по име, а НЕ с “мамо” или “татко”.

Ако те се съгласят с това място и участват в живота на децата като доброжелателен възрастен, оставяйки решенията за децата на биологичните им родители, това би могло да бъде успешно съжителство.

ПОВЕДЕНИЕТО НА МАЙКАТА-СУПЕРГЕРОЙ / МАЙКАТА-ЖЕРТВА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ДЕТЕТО

Марина Чомпалова: И в двата случая, когато майката остане без партньор, тя е изкушена да потърси утеха и подкрепа в детето си. Това създава дисбаланс в отношението родител-дете и поставя детето в позиция, която не съответства на възрастта и житейския му опит. Детето заема мястото на родител за своя родител, грижейки се за емоционалните му нужди. Тази обърната динамика ще доведе до неравновесие в зрелия живот на детето, например ще остане нуждаещо се дете по отношение на партньора си.

Друга често срещана динамика е детето на мястото на партньор за своя родител. Отново това е неподходящо място за детето, особено ако майката го превърне в емоционален отдушник, ако се допитва до него за важните неща, или ако очаква от него разбиране и внимание. От гледна точка на семейните констелации родителите дават, децата получват. Децата се чувстват добре, когато са малки спрямо своите родители. Така те могат да получат от тях и впоследствие да застанат като “големи” в своите собствени семейства.

И при майката-супергерой, и при майката-жертва присъства моделът на саможертва в името на децата.

В първия случай вероятно този модел не е изказан, но децата със сигурност го усещат. Какъв би бил урокът за тях – любовта е саможертва, дълг, пренебрегване на собствените нужди. В тази ситуация детето ще иска да спаси своя родител, защото това е магическото вярване на детето – ако аз страдам заедно с мама, тя ще страда по-малко. В действителност страданието се удвоява.

Родителят може да бъде добър пример за детето, когато уважава своите собствени граници и се грижи са собствените си нужди. Когато каже на детето: “Няма нужда да ми помагаш. Мога да се справя сам”.

Под помощ визирам желанието на детето да се погрижи за емоционалното добруване на родителя.

отглеждане на дете след раздяла с бащата
Снимка: Freepik.com

Баланс между работа, деца, дом и себе си

Марина Чомпалова: Първата крачка е да признаем, че да си самотен родител е трудно и че не сме свръхчовеци. Да се осмелим да поискаме помощ.

Ако поставим на първо място грижата за себе си, децата ни единствено биха спечелили от това.

Като деца сме получили посланието, че да обичаш себе си е егоизъм, нуждите на другите са по-важни и съответно изпитваме чувство за вина, когато се погрижим за себе си, например отидем на почивка без деца. Вината всъщност означава, че правим нещо хубаво за себе си, което има положителен ефект и върху децата ни.

Другият момент е, че не е нужно да сме на разположение 24/7 за децата си. По-важно е качеството на времето, което прекарваме с тях. Ако отделяме час на ден, в който правим нещо заедно, без устройства, без разсейващи фактори, това може да се окаже достатъчно. Важно е и как резонираме с емоционалните нужди на децата си – когато детето иска да ми разкаже за деня си, мога ли да слушам спокойно, без осъждане? Мога ли да дам пространство за всичките му емоции, такива, каквито са в този момент? Мога ли да поема отговорност да възстановя баланса в отношението ни, когато съм наранил детето си емоционално или физически, за да може то да се почувства отново в безопасност?

Що се отнася до грижите за дома, около 1.5- 2 г. децата започват сами да проявяват интерес да помагат в домакинството и може да ги включим в много от домашните задължения – от приготвянето на вечеря до почистването на дома. Това е чудесна възможност да се забавляваме заедно, като месим тесто за пица или режем зеленчуци за супа, например.

От личен опит мога да споделя, че в тези моменти децата са най-отворени да се доверят и да споделят за нещата, които ги вълнуват. Също така приех, че къщата ми няма да е чиста и подредена 100% от времето. Често ще имам мръсни чинии в мивката, но мога да отделя достатъчно внимание на себе си и децата си.

Какъв е твоят съвет към жените, които в момента отглеждат децата си след раздяла?

Марина Чомпалова: Избягвам да давам съвети, защото вярвам, че всеки има силата да намери отговорите в себе си. Ще цитирам будисткия учител Тин Нят Хан:

“Най-ценното наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е тяхното собствено щастие“.

Боряна Момчиловаhttp://patepisanici.com
Обичам думите, затова станах журналист, обичам движението, затова станах пътешественик. От тази любов се роди блогът ми „Пътеписаници", а професионалното ми пътешествие в медиите продължава. За мен е важно думите ми да имат смисъл и да вълнуват. Колкото повече пътувам, толкова по-ясно виждам, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш жена, майка, да създаваш уют и да даваш любов!

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии