Оглупяваме ли по време на бременността?

Бременността е моята малка черна дупка, в която потъват знайни и незнайни планове, представи и очаквания. На физическо ниво ме изненада с нови и нови свои проявления, но още по-изненадана бях от рязката ѝ намеса в менталния процес. Оглупявах ли, понеже губя голяма част от интересите си, или помъдрявах, защото спрях да се впечатлявам от ежедневието? 

Така се случи, че вече имам две бременности зад гърба си. Две бременности и три деца по-късно, много ми се иска да обобщя тези близо 18 месеца от живота си.

За 18 месеца хората могат да напишат книга и да я издадат. Да започнат нова работа, а после да я напуснат, защото са разбрали, че тяхната мисия е да отглеждат собствени зеленчуци на село. Да обиколят света и да минат поне веднъж пътя Камино. Да прочетат „Война и Мир” като едновременно с това изкарат втора магистратура. 

За общо 18 месеца на мен не ми се случиха много неща. Още повече, че се налагаше да прекарам повечето време в дома си. Всъщност не свърших Н-И-Щ-О съществено. 

Виж също: Какво е бейбимуун и защо се нуждаеш от него?

Сега, разбира се, аз не съм си представяла, че ще бъда номинирана за наградата „Питагор” примерно, но и не очаквах рационалното мислене да ме изостави. 

През по-голямата част от своя бременен период бях напълно незаинтересована от околния свят и собственото си усъвършенстване. Плановете ми за различни книги, които да изчета, и проекти, върху които да работя, се сгромолясаха с трясък. 

Можех само да гледам сезон след сезон „Голи и Уплашени”, завита с одеяло в леглото. Нямах капацитет да се съсредоточа върху никой по-сериозен въпрос от това как великият Еркюл Поаро разрешава заплетени случаи. Великолепен човек! Понякога се затормозявах и с разсъждения по разни злободневни въпроси като например: „Да добавя ли към омлета си чушка, или по-скоро не?“.

Ако и ти преживяваш подобни терзания, вместо да се обвиняваш, че вече не ставаш и че никога няма да можеш да направиш литературен анализ на романа „Името на розата”, би било добре да знаеш, че всичко, което ни се случва, е напълно естествено и всъщност има своето научно обяснение. 

А какво е то?

В края на 2016 година престижни университети от Испания и Холандия публикуват в Nature Neuroscience – списание, представящо най-добрите изследвания по неврология, извънредно любопитни резултати от първото по рода си проучване. То доказва, че

архитектурата на мозъка на жената се променя поразително по време на първа бременност и тези промени се запазват най-малко две години след раждането.

Аха! Знаех си, че нещо се случва с анатомията на женския мозък по време на бременност и след раждането. 

В изследването участват 25 жени, които никога не са имали деца. Мозъкът им се изследва както преди да забременеят, така и отново от три седмици до няколко месеца след раждането. В експеримента са включени също 20 нераждали жени, които не са бременни по време на провеждането му, 19 мъже, които стават бащи за първи път и 17 мъже без деца. По време на изследването се следят промените в обема на сивото вещество.

Това, което констатират учените, са ясно изразени загуби на обем на сивото вещество в групата на майките, но не и при останалите групи. 

Проучването доказва, че загубата на сивото вещество в мозъка на бременните и наскоро родили жени, се случва главно в зони, отговарящи за изпълнение на социални задачи, например разбиране на желанията и намеренията на околните.  

Виж още: 5 дрехи, от които всяка бременна се нуждае

Това означава, че мозъкът на младата майка поема в нова посока и се адаптира според ситуацията. Възможно е въпросната дама да не успее от раз да каже колко е 9х7, но това е, защото мозъкът ѝ се подготвя да е по-ефективен, за да отговоря на нуждите на бебето ѝ. Да може майката да се материализира до леглото му нощем, още преди то самото да знае, че ще проплаче след минута. Да премине от другата страна на улицата, защото не ѝ харесва погледа на човека, с когото ѝ предстои да се размине с количката. Надушва нещо застрашително тази майка. Мозъкът ѝ казва – „Пресичай, жено, по-безопасно ще е за детето!“. И тя пресича.  

Паметта също намалява?

Друг интересен извод от резултатите на експеримента е, че хипоталамусът също е намалил своя обем. Той отговаря за паметта. Това чудесно обяснява факта защо по време на втората си бременност обикалях в продължение на половин час паркинга на един мол, понеже напълно забравих къде съм паркирала колата си. 

Учените не приключват просто така това революционно за всяка бременна по света изследване, а го продължават във времето. Внимание!

Две години след раждането, сивото вещество на участвалите в изследването бременни и вече настоящи майки, не се е възстановило. Продължава да е скромно представено в посочените зони.  Единствено хипоталамусът е възвърнал обема си. Значи за паметта поне не трябва да се притесняваме.

Тя се завръща в ежедневието и няма опасност да забравиш детето си в магазина, докато се чудиш пюре с броколи ли да вземеш или да заложиш на класическата тиква.

За да не се усъмни някой в категоричността на тези открития, екипът от учени предоставя на вниманието на изкуствен интелект снимки от ядрено магнитен резонанс на женски мозъци. А той, без да се замисли, казва с абсолютна точност – Жена 1 със сигурност е забременявала, а Жена 2 – не, защото сивото ѝ вещество си е абсолютно непокътнато.

Благодарение на чудото, наречено ядрено магнитен резонанс, любопитните хора от университети в Испания и Холандия, решават да проверят и как функционира мозъкът на жените в реално време, докато гледат снимки на собствените си и на чужди бебета. Някои от мозъчните области, загубили сивото вещество по време на бременност, реагират с най-силна невронна активност при вида на собствените бебета. Знае мозъкът, че това бебе си е негово, и му се радва. 

Нещо повече. Екипът установява, че оценките на майките при стандартен тест, който измерва степента на привързаност на майката към нейното бебе, могат да бъдат прогнозирани в значителна степен въз основа на промените в обема на сивото ѝ вещество по време на бременност. 

И понеже свиването на сивото вещество се случва в зони, отговорни за социалната ангажираност и разбиране на чувствата на околните, учените заключват, че именно загубата на сиво вещество помага на майките да се свържат по-добре с децата си. 

Лошата новина от всичко казано дотук е, че наистина си губим акъла. 

Добрата е, че това ни прави по-добри майки.

А ето и изненадващата новина – колкото повече сиво вещество губим, толкова по-силна връзка ще осъществим с детето си. „Да” на загубата на сиво вещество! „Да” на Еркюл Поаро и на всеки друг персонаж или сериал, който ти се стори възхитителен по време на твоята бременност! 

Никога повече недей да изпитваш вина, ако се чувстваш оглупяла или недостатъчно реализирана, докато си бременна или гледаш малкото си дете/деца. 

Това, според изследователите на женския мозък, ще те направи още по-осъзната, мъдра и великолепна майка. 

Ура!!!

Виж още: 10 храни, които е добре да похапваш по време на бременността