fbpx

Защо и как да задоволим нуждата за контрол на децата

Една от основните ни роли като родители е да подкрепяме децата в задоволяването на нуждите им и с времето да ги научим как сами да си ги задоволяват. Първо даваме мляко на бебето и го приспиваме, и с времето го учим как да се храни и да заспива само, как да използва гърне и да се облича и още много.

Ролята на децата в този процес е да комуникират за тези нужди. Като бебета плачат, после използват и жестове, а след проговарянето и думи. Важно е да помним, че освен физически нужди, децата имат и основни емоционални нужди и инстинктът да търсят да ги задоволят е също толкова силен. Добре ни е позната нуждата за близост и свързаност, също нуждата за сигурност, може би вече сме изпитали и нуждата от способност (=“искам аз!”), но понякога ни обърква нуждата за контрол.

Какво е нуждата за контрол

Всеки човек, малък и голям, има нуждата да усеща собствената си сила. Това е, което ни дава кураж да устояваме на натиска на връстниците, да се противопоставяме на злоупотребата с власт и като цяло да се справяме с перипетиите на живота.

И кой не иска детето му да може да се справя с трудности?

Проблемът е, че когато малкото дете започва да осъзнава собствената си сила, то я тества и опознава първо с нас, като мери собствената сила с нашата… най-често с думичката “не”. Ако не успеем да разпознаем здравословната нужда за контрол, може да си помислим, че детето е “инат”, че “не слуша” или  “проявява характер”. Често реагираме с обяснения, четене на лекции, опити за отстояване на нашите граници и правила, което обикновено води до борби за власт. Защо тези подходи не помагат? Защото те НЕ задоволяват нуждата от контрол. С нашите обяснения/правила/настояване детето пак си остава жадно за контрол! 

нуждата за контрол на децата
Кредит: Istock

Или, ако сме вече изтощени след много такива ситуации през деня, се предаваме и може би чувстваме негодувание, че нашите нужди не са удовлетворени, а детето ни командва. Това пък, дори да задоволи временно нуждата от контрол, ни отдалечава емоционално от детето и тогава връзката ни страда.

Виж още: 6 начина да избегнем тръшкането на малките деца без да им угаждаме

Ако НЕ задоволим нуждата за контрол

За съжаление, в старанието си да възпитаваме способни и добри деца, родителите понякога си мислим, че нашето влияние върху детето се базира на власт, а не на любов. За да запазим нашата върховна власт, се опитваме да покорим детето и неговото желание за контрол, с идеята то да се научи да се подчинява. Тук има два възможни резултата:

– Детето се научава да потиска нуждата за контрол, за да спечели нашата любов и за да получи свързаност. Освен това се научава, че за да те харесват, трябва да правиш, каквото другите искат. В началото тези други са семейството, но после са връстниците, романтичните партньори, шефът на работа… Вероятно е детето също да научи, че “аз не знам, не съм способен, затова трябва да слушам”.

– Детето видно (“няма пък!” или “не можеш да ме накараш!”)  или тайно (=прави наобратната, когато не гледаме) се бунтува срещу нас. Тук срещаме сериозни борби за надмощие и като родители прибягваме до заплахи и наказания, които още повече ни отдалечават от детето… и цялото родителство ни е трудно и изтощаващо. Има риск детето да се научи, че най-силният командва, и да се опита то да прави същото с по-слабите от него – други деца и/или животни…

нуждата за контрол на децата
Кредит: Istock

Има надежда, не е всичко толкова сложно! Точно както бързо се научаваме, че плача на бебето е сигнал за глад, така може и да се научим да разпознаваме здравословната нуждата за контрол на детето. Когато я задоволим по подходящ начин, детето изпитва своята сила, радва се на силна и любяща връзка с родителя, а ние успяваме да спечелим сътрудничество, вместо да се налага да търсим подчинение.

3 начина да задоволим нуждата за контрол

№1 – Ограничен избор или свободен избор

Ограничен избор е когато предлагаме два варианта на детето. Може да звучи така:

Коя блузка искаш да облечем днес, зелената или жълтата?”.

“Вече става тъмно и искам да се прибираме. Какво искаш да направиш последно – да се пуснеш на пързалката или да се полюшкаш още 2мин? Ти избираш.”

“О…не искаш да се къпем сега… Кога ще си готова за къпане, веднага след вечеря или след като измием зъбите?”

“Изморена съм, не мога да те нося до колата. Мога да те гушна за малко и после тръгваме към колата или мога да те държа за ръчичка. Ти избираш.”

“Не съм съгласна да купя шоколад, но чувам, че си гладен. Мога да предложа ябълка или банан.”

Кредит: Istock

Два варианта е чудесно начало с малки деца и може да започнем още докато са бебета и просто посочват с пръстче или грабват своя избор. С повече варианти рискуваме да се объркат, да забравят изредените възможности или да се затруднят в избора и да се изнервят. (И на нас като възрастни ни е познат този момент, когато желанието да изберем най-хубавия вариант ни кара да се чудим…чудим…).

Ако детето пожелае ДРУГ вариант – например “Искам розовата блуза” или “Искам портокал!” няма нищо лошо да се съгласим “Добре, и това става!” или да дадем нов избор “Нямаме портокал, имаме мандарина. Банан или мандарина избираш?”, или да сложим граница и да повторим възможния избор “Не е вариант да се къпем чак утре. Може веднага след вечеря или след като измием зъбите.”

Колкото повече порастват децата и напредват с този процес, толкова повече свобода/варианти може да им дадем = свободен избор. Хубаво е да създадем подходяща среда, така че да имат много приемливи за нас варианти. Например:

– В кухнята имаме купа/шкаф само със здравословни храни – плодове, ядки и т.н. Тогава може да кажем на детето “Избери си каквото искаш от купата.”

– В детската стая слагаме на лесен достъп за детето само подходящи за сезона дрехи и определяме това като сфера за 100% контрол на детето. “Ти вече си голяма и аз вярвам, че може сама да си избираш дрехи. Ето тук са блузките, тук са рокли и поли, ето тук и панталонки. Избери си какво искаш да облечеш днес.”

– “Днес имаме време да прочетем 3 книжки. Избери които искаш.”

В зависимост от вариантите, които предлагаме, този подход е подходящ за деца на всякаква възраст! 

№2 – Позволяваме на децата да ни убедят

Един от най-ефективните начини детето да изпита своята власт е като просто се съгласим с неговия избор/желание. Да, няма как това да стане във всяка ситуация! Но ако спрем да гледаме на тази нужда за контрол като “капризи” и “прищявки”, всъщност има много ситуации, които изискват минимални усилия от нас да удовлетворим желанието на детето. 

– “О, не искаш тази лъжица, искаш дървената? Добре, ето я.”

– “Не си готов да излизаме сега. Добре, сега не бързам и мога да изчакам още 5мин да свършиш играта.”

– “Искаш бисквити сега докато готвя? Добре, мога да дам 1 бисквита.” (не е нужно винаги границата да е “не” или “без”. Може границата да е минимално количество – една солета, три стафидки, половин бисквита и детето да чувства, че е спечелило.)

Това не ги учи, че винаги ще става на тяхното! Точно обратното е.

Когато децата знаят, че има моменти, когато те печелят, са много по-склонни да сътрудничат в другите моменти, когато нямаме възможност или желание да се съобразим с тях.

“Знам, че е трудно да спреш играта, и на мен ми е трудно, когато трябва бързо да спра. Проблемът е, че днес закъсняваме и имам нужда да тръгваме веднага. Ако искаш може да вземеш едно лего човече с нас в колата.”

Това също е подход, подходящ за деца на всякаква възраст. Особено ефективно е да си определите време, когато съзнателно се стараете да удовлетворите желанията на детето и след това детето ще е много по-склонно да сътрудничи. Например, първите 30 минути след прибиране от детската градина се опитвате да ограничите наставленията към децата и да давате повече избор. След това може да преминете към “хайде да седнем да вечеряме”, “хайде да се къпем” или “вече е време да приберем играчките”.

№3 – Играта “ти командваш” 

Тази игра може да практикувате с деца от 3г. Идеята е проста – отделяме 5-10 минути, в удобно за нас време и място, когато детето да упражнява “върховна власт” над нас и да се насити и наслаждава на това преживяване. 

нуждата за контрол на децата
Кредит: Istock

Може да я представим на детето ето така: “Знам, че може да е трудно винаги да ти казвам какво да правиш. Сега е твой ред ти да ми казваш какво аз да правя и аз ще изпълнявам! Има само едно правило – без опасни неща, без да купуваме неща и без храна. Сега имаш 5 минути ти да си шеф, ето, слагам таймер.” Ако детето мисли дълго или е объркано, може да предложите “Само не ме карай да подскачам на един крак и да мяукам като коте!” и гледайте усмивката на задоволство! Бонус точки за нас ако покажем колко ни е трудно и досадно да изпълняваме заповедите – “Какво?!  Искаш да те нося на конче и да подскачам. Олеле… Сега ти командваш и аз изпълнявам!”

Ако се забавлявате – чудесно! Всички имаме нужда от повече смях и забавления!

Ако НЕ се забавлявате – наблюдавайте внимателно как се чувствате и помнете, че е вероятно детето често да се чувства по същия начин, когато вие взимате решения, контролирате и очаквате детето “да слуша”(=да изпълнява) и да разбира нуждата и логиката… Едно такова преживяване може да ни помогне да изпитваме емпатия вместо раздразнение в други случаи, когато срещнем съпротива. 

Съпротивата не винаги е нужда за контрол

Надявам се, че ще изпробвате тези простички техники, и ще се радвате на повече разбирателство и сътрудничество с детето. Същевременно е важно да разберем, че съпротивата или липсата на сътрудничество от страна на детето може да е провокирана от силни емоции или други фактори в ситуацията и не винаги е проява на нуждата за контрол. Повече по темата може да прочетете в статията ни Как да спрем борбите за власт с децата”.

Особено когато искаме детето да спре да прави нещо и то продължава, е силно вероятно детето да изпитва импулс и просто да му липсва умението успешно да контролира този импулс. Друга възможна причина е, че детето има някаква цел и не знае как да я постигне по друг начин. Прочетете Как да се справим с лошото поведение на малкото дете”.


Ако срещате предизвикателства в родителството или просто искате да възпитавате с повече спокойствие и удоволствие, разгледайте други материали от мен в Мили Думи, частен курс или групов курс по позитивно възпитание или ми пишете за безплатна консултация за конкретни насоки как може да прилагате подхода на позитивно възпитание във вашето семейство.

Деница Фишър
Деница Фишър
Kогато станах майка, осъзнах колко много въпроси имам за родителството и колко не-любящи са стандартните подходи към децата - с наказания, заплахи, подкупи или награди. Тогава открих и се влюбих в позитивното възпитание. Днес съм квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по Позитивно Възпитание и с удоволствие споделям курсове, лесни съвети и вдъхновение oнлайн.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии