Има хора, на които просто искаш да следиш всяка крачка, заради начина, по който живеят, заради смелостта им, заради това как вдъхновяват и те карат да вярваш, че всичко е възможно. За нас такава е Кристиана Петличка.
Кристиана е майка, съпруга, бивша професионална волейболистка и жена с огромно сърце. Тя е човекът, който не се страхува от неизвестното и който смело избира нови пътища за семейството си. Преди три години тя и партньорът ѝ взимат едно смело решение – заминават за Бали с две малки деца, без ясен план, с куфар в ръка и с вярата, че ще се справят заедно.
Следим тяхното приключение отблизо и за нас Кристиана е истинско вдъхновение. Тя ни показва, че новото начало може да бъде едновременно страшно и вълнуващо, че домът е там, където са хората, които обичаме, и че женската сила на майката е нещо, което се проявява във всеки избор, във всяка грижа и във всяко „аз ще се справя“ за семейството си.
В това интервю Кристиана ни разказва за живота си извън социалните мрежи, за първите дни на непознатия остров, за уроците, които семейството ѝ научи, и за малките моменти, които правят едно голямо приключение незабравимо.
За начало – коя е Кристиана Петличка извън социалните мрежи? Разкажи ни за себе си – майка, съпруга, бивша волейболистка
Кристиана: Кристиана е жена с много роли, но най-вече с голямо сърце. Майка, партньор, спортист, мечтател.
От много малка съм си представяла, че ще бъда майка и ще намеря най-прекрасния партньор до себе си, с когото ще създадем стабилно и обичащо се семейство. Към днешна дата мога да кажа, че имам всичко това и много повече, отколкото съм мечтала. Съдбата ме срещна с моя най-добър приятел, партньор и любовник.
Спортът винаги е присъствал в живота ми – израснах в спортно семейство и той остави траен отпечатък в ценностите ми.
Била си професионален спортист. Какво ти даде волейболът като характер и помогна ли ти тази дисциплина при вземането на решението да заминете за Бали?
Кристиана: Едва на 13-годишна възраст да се отделиш от семейството си и да си на повече от 300 км от тях едновременно е страшно, вълнуващо и отговорно. Волейболът е много важна част от живота ми. Този период е ключов за това какъв човек съм днес. Изгради ме като личност в много отношения – научи ме да бъда дисциплинирана, упорита и отдадена, да не се отказвам, когато има трудности, и да поемам отговорност за решенията си.
Имах и големия късмет да попадна на един невероятен човек, който също имаше голяма заслуга за моето израстване като човек и спортист – моят треньор Атанас Лазаров. В залата всички имахме огромен респект към него, а извън нея той успяваше да бъде наш приятел, понякога и родител.
Тази дисциплина ми е помагала в много решения в живота ми, не само в това да замина за Бали. Тя ми дава увереността да поемам нови посоки, дори когато има неизвестност, и да вярвам, че ще се справя.
Преди три години заминавате с две малки деца и без ясен план. Това звучи смело, дори рисковано. Как се ражда подобно решение?
Кристиана: Лесно – когато имаш правилния човек до себе си и знаеш, че където и да отидете, вие сте заедно и няма нищо, с което да не можете да се справите.
През октомври 2019 г. Бали беше първата ни дестинация като двойка. Толкова много ни хареса, че още когато си тръгвахме, си казахме, че ще се върнем и ще опитаме да останем по-дълъг период, за да видим дали би ни харесало да живеем тук. През 2020 г. започна Ковид. Малко след като излязохме в карантина, разбрах, че съм бременна с нашето първо съкровище Георги. Бали дълго време беше затворил границите си, близо две години, и влизането в държавата беше трудно. През това време забременях и с второто ни съкровище Кристиан, който се роди през август 2022 г.
Нашият план беше да заминем в началото на ноември, но по здравословни причини не успяхме и решихме да изкараме коледните и новогодишните празници с нашите семейства. И ето – на 25 януари се качихме на самолета за Бали без план и ясна идея колко време ще останем, какво ще правим и къде ще живеем. Бяхме направили само една резервация за хотел за първите две седмици, а планът беше да сменяме локацията на всеки две седмици, за да видим в кой район би ни харесало.
Пристигнахме и първите месец и половина определено не бяха лесни. Децата боледуваха доста, ние все още не бяхме добре запознати с болници и медицински центрове. Бяхме малко изгубени в пространството, като едни истински туристи , който не знаеха къде се намират .
Един ден, както си тръгвахме от един бийч бар, се разминахме със семейство с много сладко кученце и казахме на децата: „Вижте какво сладко кученце.“ След тази фраза животът ни се преобърна на 180 градуса. Запознахме се с прекрасно българско семейство, което ни помогна страшно много. За две седмици имахме къща, в която живеехме, голямото ни момченце беше записано на градина и си бяхме намерили дом, в който да останем по-дълго, а Дани(моята любов) беше пред сделка за парцел, който към днешна дата е реализираният проект Kite Villas.Понякога животът просто те води там, където трябва да бъдеш, стига да имаш смелостта да му се довериш.
Имаше ли страх? Кой беше най-големият ти вътрешен сблъсък в онзи момент?
Кристиана: Единственото, което беше много трудно и за двама ни, беше мисълта, че ще сме далеч от семействата си.
Как изглежда реалността на живота в Бали с деца – училище, здравеопазване, ежедневие?
Кристиана: Бали е прекрасна дестинация да се посещава без деца, за да можеш максимално да се насладиш на красотата на острова. Но в същото време за мен това е едно от най-подходящите места, на които можеш да отглеждаш децата си, особено в света, в който живеем днес. Тук животът е толкова спокоен и същевременно разнообразен.
Нашите деца посещават детска градина вече почти три години. The Garden Early Learning Centre е място, в което всички са като едно голямо семейство. Учителките се отнасят с огромна любов към децата, сякаш са техни собствени. Те създават в тях желание и любопитство към нови знания, развиват тяхната креативност и сензитивност и ги учат на любов.
С времето, което сме прекарали тук, допирните ни точки със здравеопазването ни доказаха, че има много адекватни специалисти и никога не сме изпадали в ситуация, с която да не можем да се справим. Островът се развива бързо и вече разполага с две големи болници с модерна апаратура.
Ежедневието ни е изпълнено със спорт, разходки по плажа и много време навън. През последните две години бяхме изцяло фокусирани върху нашия проект, а сега усещаме, че е време да опознаем и другите части на Индонезия и да пътуваме повече като семейство.
Кои бяха първите ви приключения като семейство там – нещо, което никога няма да забравите?
Кристиана: Като типични туристи в самото начало не бяхме запознати с много от особеностите на живота тук. Спомням си как се разхождахме по улиците с детска количка , което само по себе си беше истинско приключение. Особено като се има предвид, че тук основното средство за придвижване са скутерите, а улиците не са устроени за спокойни разходки. Дори когато има тротоар, той често се използва от мотористите, за да изпреварват и да преминават по-бързо през трафика.
Днес, когато видя родители с количка, винаги се усмихвам и си спомням за онези първи дни.
Кoи са уроците, които научихте за трите години прекарани в Бaли като семейство?
Кристиана: Сблъсъкът с различната култура ни научи да бъдем още по-приемащи и по-търпеливи, към хората и към ситуациите, които животът ни поднася. Да не съдим бързо, а да се опитаме да разберем.
И за пореден път се убедихме, че домът не е място, а хората, с които споделяш живота си.
Кaкво в балийската култура най-много ви впечатлява и бихте заимствали?
Кристиана: В Бали основната религия е Хиндуизъм и тя присъства във всекидневието по един много особен начин. Това, което най-силно ни впечатли, е отдадеността на хората към вярата, благодарността и смирението, с което живеят.
Много от местните живеят скромно – според стандартите, които познаваме в Европа. Част от тях нямат възможност да получат добро образование, да пътуват, а има хора, които дори никога не са напускали селището, в което са родени. И въпреки това са изключително добронамерени, усмихнати и благодарни за това, което имат.
Това ни напомня да бъдем по-благодарни за малките неща, да забавим темпото и да вдигнем поглед нагоре.
Защото понякога около нас има толкова красота, а сме твърде заети да се фокусираме върху неща, които всъщност не са толкова значими.
Може би именно тази вътрешна простота и духовност е нещото, което бихме искали да запазим в себе си, където и да бъдем.
Как животът сред природа и различна култура се отразява на децата ви? Виждаш ли промяна в тях?
Кристиана: Не мога да направя сравнение как точно се отразява на децата ни, защото те бяха много малки, когато заживяхме в Бали. Важно е да кажа, че те се чувстват добре както тук, така и в България. Когато сме в родината, прекарват време със семействата ни, което също ги зарежда и обогатява.
За нас обаче определено има положителна промяна. Стресът от ежедневния живот тук почти липсва, а ние всички се чувстваме много по-добре. Никога не сме казвали, че няма да се върнем в България , това е нашата родина и ние я обичаме. Просто за момента преценихме, че животът тук е по-подходящ за нас и за децата ни.
Ако една майка сега чете това интервю и мечтае за „ново начало“, но я е страх – какво би ѝ казала?
Кристиана: От личния ми опит мога да кажа, че никога не съм се страхувала от новото. Винаги съм била любопитна към това, което предстои, и някак естествено съм следвала вътрешния си глас.
Животът ме научи, че когато се осмелиш да рискуваш, пред теб винаги се отваря нова врата.
С времето разбрах, че не искам да живея с очаквания. Уча се да оставям нещата да се случват и да ги приемам с доверие. Защото дори когато не разбираме смисъла в дадения момент, по-късно осъзнаваме, че всичко е било част от пътя ни , за да се превърнем в хората, които сме днес. И съм усещала, че когато поемеш по нов път и до теб има човек, който върви в същата посока, всичко придобива друг смисъл, става по-пълно, по-завършено.
Това, което бих ви казала, е да не се страхувате да направите крачката. Доверявайте се на вътрешния си глас.
Понякога именно неизвестното ви отвежда точно там, където трябва да бъдете – при най-истинската версия на себе си.
