Емоциите са сред вечните теми, които вълнуват хората и особено жените. Ако често изпадаш в плен на силни емоции или пък ги потискаш с цел да не засегнеш някого, може би е добре да погледнеш с нови очи на емоционалното здраве.
С помощта на психолога Надежда Дженева ще отговорим на въпросите: какво всъщност са емоциите, има ли негативни емоции наистина, ако да – какви са те и как да ги изразяваш по здравословен начин.
Сприятели се с емоциите си – те са твои помощници!
Надежда Дженева е магистър психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт. Специализирала е EMDR терапия. Споделя, че обича професията си и самата тя, в своето обучение, е преминала през психотерапия. Това бавно и неусетно променя начина ѝ на мислене, реагиране и себеусещане. Вярва, че всеки може да осъществи промяна в живота си, когато е готов и тръгне с доверие в себе си да се самоизследва и саморазбере, както и към специалиста, който е избрал за терапевт.
Надежда помага да хората да усвояват практически умения за релаксация, работа с телесни напрежения и симптоми. Извършва консултации при лични и семейни проблеми, житейски кризи, с фокусиране върху позитивното, поведенческа тренировка, когнитивно преструктуриране и др. Нейният метод включва техники от терапия на петте движения на Валдо Бернаскони, системен подход от типа на фамилни констелации, гещалт терапия, когнитивно–поведенческа терапия, психодрама, биоенергийно дишане и др. Повече за работата ѝ можеш да научиш в нейния сайт.
Какво представляват емоциите?
Емоциите са бърза, инстинктивна реакция относно заплаха или награда. Например, когато чуем силен трясък, реагираме със страх. За тях отговаря лимбичната система и имат телесен израз. Не случайно в езика ни има толкова изрази, показващи това – пеперуди в стомаха, сърцето ми ще изскочи, подкосяват ми се краката и т.н.
Има разлика между чувство и емоция. Чувствата са по-дълготрайни и при тях взима участие неокортекса, който отговаря за анализа, взимането на решения, мисленето. Докато емоциите са кодирани в гените и са универсални за повечето хора, то чувствата са свързани с преживелищния опит на човека и как се е научил да реагира, когато усети дадена емоция.
Виж още: 9 начина да подобрим менталното си здраве след като родим
Нека идентифицираме негативните емоции. Кои са те?
Няма негативни емоции.
Всички емоции – гняв, тъга, страх, радост, имат своето значение и полза за човека. Ние поставяме този отрицателен знак към емоцията. Една тъга може да се възприеме като негативна емоция, защото е трудна за преживяване и е свързана с дискомфорт, затваряне, плач. Може да върви и с други емоции като страх или гняв, но тя е адаптивна емоция и дава възможност човек да приеме някакво неблагоприятно събитие, да направи равносметка и да установи как да продължи напред или може би да потърси помощ. Всяко нещо в живота има както позитивни, така и негативни страни. Осъзнавайки плюсовете и минусите, ние сме по-приемащи и повече в реалността.
Защо т. нар. негативни емоции са важни за нас?
Ако не си дадем време и възможност да преживеем негативните емоции, означава, че не ги приемаме или ги потискаме.
Често в трудни моменти може да чувате в обкръжението си: „Стегни се!“, „Горе главата!“, “„Я се усмихни!“. Това допълнително кара човек да крие преживяванията си, за да не буди съжаление или пък отхвърляне. Тези изречения може да звучат подкрепящо, но всъщност отхвърлят реалността на човека в неблагоприятна ситуация.
Защо потискането на негативни емоции не е решение?
Потиснатите емоции са ключ към психосоматиката. Когато се опитаме да разберем какво точно изпитваме и каква е причината за това – събитие или поведение, можем да открием начин да се справим. Разбира се, важно е как се изразяват емоциите. Гневът може да изглежда като стихийна реакция и това да наранява другите. При избухливите хора е добре да се работи с гнева и с отлагане на реакцията – да се разходят, да дишат дълбоко и когато са наясно какво провокира тази силна емоция – да говорят.
Нека да разгледаме едни от най-често срещаните негативни емоции, за да ни дадете практични съвети как да изразим здравословно всяка една от тях:
Гняв
Гневът е естествена реакция при заплаха или неудовлетвореност. Може да варира от раздразнение до ярост и има физически израз с повишаване на кръвното налягане. В тялото се изливат адреналин и норадреналин, и се провокира защитната реакция „бий се или бягай“.
Неизразяван гневът се превръща в автоагресия, пасивно-агресивни модели на поведение – отлагане, забравяне, премълчаване.
Здравото агресивно поведение не уязвява и обижда. Насочено е към споделяне на собствените чувства и преживявания. „Аз те уважавам и затова имам нужда да кажа, че когато ти …., аз се чувствам…“. Разбира се, това изисква време и усилия. Много по-лесно е да избухнем и нагрубим човека отсреща. След това ни олеква, но може да се появи чувство за вина или съжаление. Това в дългосрочен план руши връзки.
Когато обиждам или обвинявам „ти винаги,…никога..“, вмъквам стари ситуации и минал негативен опит в сегашната ситуация, отричам всичко и човекът се чувства нападнат, затова се защитава.
Обикновено премълчаването на различни ситуации води до натрупване на негативни емоции, които не са споделени, а се въртят в главата на мълчащия. Това трупа напрежение и следва разтоварване – садистична реакция, която е преувеличена, защото към нея се е добавил минал негативен опит. Това е ефектът на снежната топка.
Виж още: Какво се крие зад гнева на майката и как да се справим с него
Тъга
Тъгата е адаптивна емоция и, ако не ѝ се даде пространство, може да прерасне в психосоматично заболяване или депресия.
Загубата на близък или раздялата е естествен пусков механизъм за тази емоция. Както вече казах, тя може да бъде полезна и през нея човек да израства. Здравословно е да се затворим и да пуснем сълзите си, да говорим с близки за това, да си дадем време да приемем случващото се и да решим как да продължим. Ако е необходимо, да потърсим професионална помощ.
Вина
Вината е много полезно чувство, ако е краткотрайно и провокира някакви действия.
Ако имам усещането, че съм наранил или навредил на някого, имам възможност да оправя нещата. Има случаи, когато човек се чувства виновен без да има реална причина. Например – водите приятел на кино и филмът се оказва безинтересен. Чувството за вина ви гложди, защото не сте проучили, разбрали, взели правилното решение. Някой е разочарован и вие поемате вината за това. Тук става въпрос за характерова особеност и тя има своите корени в миналото на човека. Някой твърде много е посочвал грешките или е обвинявал този човек, натяквал му е „Толкова много правя за теб“.
Завист
Завистта е осъзнаване, че някой се справя по-добре. Свързана е с неудовлетвореност и недоволство. Сещам се за Нане и Вуте: „Аз не искам на мен да ми е добре, а на Нане да му е зле“. Завистта може да е конструктивна като осъзная какво мога да подобря и да развия или да е деструктивна като премине в омраза.
Омраза
Омразата съдържа емоциите любов и гняв. Привързаност към моя избор и твърдо отхвърляне на всичко непознато/ чуждо. Ако опознаем другата гледна точка, историята на другия, може да извлечем полезни неща за себе си и да се опитаме да приложим добрите примери. Тогава ще се опитам да направя по-хубава къща от Нане.
Ревност
В основата на ревността стои слабо и неуверено Аз, което се сравнява с другите и вижда себе си в по-неизгодна позиция. Няма една рецепта, която да се приложи. Може да има травми от детството или авторитарно възпитание, в което да изобилства критиката, високи очаквания или сравнения с другите.
Справянето с ревността е работа върху самочувствието – силни и слаби страни, цялостно приемане като ценен и стойностен човек с това, което съм.
Когато човек има добра самооценка и вярва, че заслужава, той няма нужда да влага усилия в това, някой да му повишава собствената стойност с присъствие или внимание. Наясно е в какво е успешен и как да постигне целите си, има собствен приятелски кръг, интереси, хобита и кариера.
Тревожност
Когато се минимизират собствените ресурси и се преувеличава трудността на ситуацията, тревожността расте. Телесните усещания са свързани със слабост, сърцебиене, виене на свят, усещане за задух, топка в корема и т.н. Може да има реална причина за тревожността – стрес, реална заплаха, професионална натовареност, но е възможно и съвсем обичайни ситуации да се посрещат с тревожност и колебание между мисъл и чувства. Тогава е необходима по-задълбочена работа.
Ако въпреки ресурсите, с които разполага, човек не може да се справи сам, може да потърси професионална помощ. Възможно е да става въпрос за невроза или минали травматични преживявания, които сам човек трудно може да преодолее.
Какво бихте препоръчали на нашите читателки относно грижата за емоционалното здраве?
Нашето емоционално здраве зависи от нас, също както нашите мисли и чувства.
Не е възможно да не се гневим или натъжаваме, но колко дълго ще останем в това и колко силни емоции ще вложим, зависи от нас.
За целта се свържете с вашата базисна нужда и анализирайте как изразявате преживяванията си. Търсете гледната точка на другия как може да постигнете желаното в съответната социална среда и търсете обратна връзка! Само така може да стигнете до нещо конструктивно.
