Днес ще се опитаме да дадем отговор на този така важен въпрос, който започва да вълнува родителите преди дори детето им да е проходило. Но за целта потърсихме мнението на професионалист. Обърнахме се към Деяна Талева, собственик на бутикова школа за английски език „Инсайт”, за да разберем от нея добре ли е да запознаем детето възможно най-ранно с чужд език или пък е по-добре да изчакаме, за да е усвоило първо родния си език. Има ли правилно и грешно решение? С какво е добре да се съобразим? Преди обаче да разберем всички отговори, които ни вълнуват, нека ти представим и самата Деяна и нейния професионален опит.
Тя определя себе си като филолог по образование и по душа. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Междувременно специализира и английски език, а в момента работи по своята докторска дисертация, посветена на начините на разказване на истории в някои древни текстове. Има опит като преподавател повече от 12 години.
През 2019 година Деяна създава своята школа „Инсайт”, за да помага на деца и възрастни да учат с удоволствие и усещане за успех. В школата ѝ курсовете се допълват от специални събития като работилнички или мастър класове на различни теми – изкуство, английска история и литература, творческо писане, презентационни умения, за които кани специални водещи. Мечтае да вдъхновява хората и особено децата да разгръщат своя потенциал, да намират смисъл в това да творят и да споделят дарбите си със света.
Ето и какво сподели с нас Деяна за най-подходящата възраст за първи срещи с чуждия език…
Виж още: Трябва ли да заведем детето на логопед – питаме Марина Ангелова
„На определен етап от израстването на детето родителите трябва да вземат решение и за неговото езиково обучение. И докато някои имат категорично мнение – на 2 годинки, на 5 годинки или след първи клас – то други си задават въпроси като „Ако започнем с английския от 2-годишна възраст, няма ли това да попречи на детето ми да научи български език по-лесно и по-правилно и не е ли сега просто твърде рано?” или „Ами след 7-годишна възраст то ще може ли да се научи да говори без акцент? Ще има ли езикова бариера? Другите деца сигурно ще са доста по-напреднали. Няма ли да е късно?“.
Чуденето и всички тези страхове, свързани с темата, отнемат от нашата енергия, затова нека разгледаме предимствата и възможните недостатъци на езиковото обучение в най-ранна детска възраст и на по-късен етап от израстването на детето, така че каквото и решение да вземем, да знаем защо сме направили този избор и да бъдем спокойни с него.
Ранни първи срещи с чуждия език
Това, което науката казва по въпроса е, че
до 7-годишна възраст децата, всъщност, не изучават чужд език, те го попиват.
Тъй като основният начин за учене при тях е чрез подражание, т.е. стараят се максимално да копират това, което чуват и виждат, те действително могат да развият автентично произношение. Освен това, в първите си години, дечицата не осъзнават, че става дума за чужд език, така че не се сблъскват с езиковата бариера.
За да се възползват максимално от предимствата, които дава начинът на работа на детския мозък в тази възраст, някои родители избират да говорят с детето си и на родния, и на чуждия език; да му четат книжки и на двата езика и т.н. Изобщо, започват сами да го обучават възможно най-рано. Други го записват в езиков център, където преподавателите са естествени носители на съответния език и общуват с децата само на него. Трета група залага на чуждоезични телевизионни канали за деца. Има и четвърта група, която наема детегледачки, говорещи даден език, именно с цел езиковото обучение на детето. Разбира се, специалните уроци в детската градина също са вариант.
Това, което трябва да се има предвид е, че за да развият автентично произношение и за да проговорят по лек и естествен начин на даден чужд език, децата се нуждаят не само от слушане на тази реч (в някое детско филмче например), но и от човек, с когото да могат да общуват (в идеалния случай – естествен носител на езика), за да активират натрупания запас от думички и да усъвършенстват произношението си. Това би бил планът максимум, но той не прави другите варианти по-лоши. Възможно е родителят или детегледачката да имат достатъчно добро произношение и в комбинация с гледането и слушането на програми на съответния език, резултатът да бъде наистина удовлетворяващ. Същото се отнася и до езиковото обучение в детската градина или в школа, тъй като аудио и видео материалите, използвани от преподавателите, са базирани на оригинална реч.
Виж още: Монтесори и за моето дете, моля!
Кои са възможните проблеми
Що се касае до негативното повлияване на ранното чуждоезиково обучение върху усвояването на майчиния език, то за това няма убедителни доказателства на този етап. И все пак, много родители споделят опасенията си в тази посока, затова нека ги адресираме.
Според мен, вероятност за някакво негативно повлияване съществува единствено, ако се набляга на чуждия език повече, отколкото на родния. В моята практика съм срещала само един такъв случай, в който детето се чувстваше по-уверено да се изразява на английски език, отколкото на български, но тук причината беше във фокуса, т.е. майката беше избрала да се набляга главно на английския с презумпцията, че български така или иначе то ще научи.
При всички случаи, това е нещо, което е изцяло под ваш контрол и няма място за страх. Страхът от смесването на езиците или от претоварване с информация също не е много обоснован. Както споменах по-горе, детето в първите си годинки не осъзнава, че учи различни езици, поради което е нормално да ги смесва. С времето и практиката нещата ще си дойдат на мястото.
По същата причина не можем да говорим и за някакво свръх натоварване. То би се появило единствено, ако имаме свръх изисквания и напрягаме детето с тях. Затова,
ако изберете вариант за най-ранно чуждоезиково обучение, нека то да се случва на регулярен принцип и да се проявява търпение. Както децата не проговарят на родния си език изведнъж и без никакви грешки, така е и с чуждия език.
Виж още: Как да възпитаме децата да се грижат за планетата ни?
Как по-големите деца възприемат чуждия език
Ако има някакъв потенциален риск от изучаването на чужд език в най-ранна детска възраст, той може да бъде свързан с факта, че процесът се случва неосъзнато. Провеждани са изследвания, които доказват, че по-късно започналите овладяването на новия език се справят по-лесно от по-рано започналите. Това е така именно защото учат езика съзнателно. Все още имам ученици, които ме питат защо трябва да се занимават с граматика, при положение, че от малки знаят как да говорят правилно. Тогава им обяснявам, че правилата се учат, за да могат да се прилагат и към потенциално нови параметри на езика.
Въпреки това, преминаването към едно наистина задълбочено и осъзнато учене става по-трудно при тях. Ако аз, като преподавател, не успея да ги мотивирам, има риск те да останат на едно по-ниско ниво на владеене, което ще им върши работа, ако искат да гледат филм на английски, но не и ако кандидатстват в колеж или университет. Ако обаче преходът от неосъзнато към осъзнато учене бъде осъществен успешно, тогава децата имат наистина фантастични резултати.
А благодарение на новите технологии, на глобалния свят, в който живеем, и на толкова усъвършенстваните учебни системи и методи на преподаване, започналите овладяването на чужд език и в по-късна възраст могат да се справят отлично, включително да развият добро произношение и да говорят свободно.
В заключение
От моя 12-годишен опит като преподавател по английски език
не бих казала, че има „най-правилна” или „най-добра” възраст, в която децата да започнат да изучават чужд език.
По-важният фактор от възрастта е начинът, по който самото обучение се случва – какви условия създаваме за детето, за да минава през този процес с удоволствие, лекота и усещане за успех.
Затова, какъвто и вариант да изберете, бъдете търпеливи и последователни, подкрепяйте вашето дете и празнувайте постиженията му заедно с него. А ако нещо не върви съвсем гладко, просто се консултирайте с преподавател. Винаги има решение!”
