На Бабинден с моята баба акушерка: за ражданията, приятелствата и работата преди време

Откакто се помня знам, че моята баба Петя помага на жените да раждат и това я сприятелява с тях. Много често, когато излизаме на разходка с нея във Варна, срещаме (както тя обича да казва) нейни родилки или израждани бебета (вече доста пораснали), които все я спират да я поздравят. Много от дългогодишните приятелски семейства на нашето семейство са също жени, раждали при баба ми.

Като я питам какво е да си акушерка и да ходиш на работа, за да израждаш бебета, тя веднага отговаря, че се чувства късметлийка, че е избрала толкова благородна професия и си я е вършила с любов и грижа цял живот. Аз пък помня, че вкъщи винаги беше пълно с цветя, сапуни и хавлии, шоколади и уискита – все подаръци от благодарни родилки и техните съпрузи.

Разбира се, често у нас се споменаваше и историята как, когато майка ми е започнала да ражда мен, баба ми се е подготвила да води раждането. Все пак ставало въпрос за собствената ѝ дъщеря и първото ѝ внуче! Обаче се оказало, че аз съм била застанала в опасна позиция, губел се е пулсът и се налагало да се направи секцио. В целия ѝ професионален стаж това е единственият момент, в който баба ми е припадала.

По повод Бабинден седнах да си поговоря с баба ми по Viber за нейната дългогодишна работа като акушерка.

Бабо, колко години си била акушерка и къде?

Бях акушерка от 1955 година до 1991 година и през цялото време работих в АГ болницата „Роза Димитрова”, град Варна. Това е името на първата сграда, в последствие се построи нова, поради многото раждания, която после се преименува на „Проф. Димитър Стаматов”.

Моите приятелки от Mammi.bg ме помолиха да те разпитам за твоята работа като акушерка. Но нека започнем с това дали ти си спомняш акушерките, които са помогнали за твоите две раждания?

И при двете раждания имах акушерки и ги помня и двете много добре. Те са едни от първите ми учителки – Вера Лазарова и Тодорка Кържилова. Учителки, акушерки, колежки и приятелки!

Как точно се случваше срещата между родилка и акушерка?

Родилката идва в болницата, когато усети, че наближава моментът за раждане, а там има дежурен персонал, който се състои от акушерка и лекар. Нормалното раждане се извършва от акушерката и при усложнение се вика дежурен лекар.

Акушерката поема бебето, реже кръвна връв, прави профилактика на очите (Креде), която предпазва от възпаления, възникващи при досег с родовите пътища, и къпе новороденото.

Какви промени си забелязвала през годините на твоята работа?

Промените бяха предимно по отношение на нови апаратури, които улесняват работата. Когато бяхме в старата болница – нямахме рентген, видеозон, ехограф, единственото средство, с което влизахме в контакт с бебето беше дървената акушерска слушалка.

Промени забелязах и в броя раждания – в първите ми години бяха много и се увеличаваха.

Имала съм дежурства с по 12 раждания. Налагало се е да поделям на две родилния стол между две жени, раждащи в един и същ момент.

Но това беше основно в периода между 60-те и 80-те години. Тогава предимно раждаха млади жени на 17-18 години и имаха по повече от две деца. Но никога не сме имали родилки на 13-14 години, което сега чувам колегите да коментират, че се случва.

Кое е най-незабравимото ти израждане?

Помня го много добре! Бях все още млада акушерка. По време на моето дежурство постъпи една родилка с данни, че не усеща плода. Събраха се всички лекари и с тази дървена слушалка слушаха, слушаха и накрая решиха, че бебето е починало. Не се усещаше сърцебиене.

Трябваше да бързаме с изваждането на плода, за да не се увреди тялото на майката от токсини. Чрез инжекции стимулирахме раждането и то беше седалищно, т.е. бебето беше застанало с дупето. Един от лекарите ме попита дали искам аз да поема израждането, което беше възможност за мен, защото и воденето на седалищно раждане се правеше само от лекар.

Започнахме израждането, беше се подало само дупето, а ръчичките и краченцата бяха застанали пред гърдичките на бебето. Когато се стигна до изваждането на главичката, аз следвах процедурата с дясната си ръка да стигна до нея и устата и внимателно с пръсти изтеглих навън.

В момента, в който излезна главичката, бебето проплака – момченце! Оказа се, че пулсът на сърчицето му е бил скрит от ръчичките и крачетата. И майката, и бебето ми идваха на гости дълги години. Е, бебето сигурно е вече 65-годишно.

Разкажи ни за тези родилки, които помниш?

Ох, много са!

Ражданията сприятеляваха!

След почти всяко ставах приятелка с майките и имахме постоянна връзка през годините. Също така помня много добре, че израждах децата на 7-те братя и сестри на майка ми.

Всички доволни ми взимаха телефона, за да поддържаме контакт и за да ме препоръчват на техни приятели. С тези, които бяхме приятели, се виждахме, чувахме, идваха ми на гости, консултираха се с мен за вбъдеще, обаждаха ми се пак, когато искаха да имат още деца.

След като се пенсионирах, по случай Бабинден, ми се обаждаха по 200-300 жени. Броях ги специално заради дъщеря ми Гергана, която водеше статистика всяка година. За съжаление, с течение на годините, посещенията намаляха. Сега ми се обаждат по 10-15 човека.

Как се празнуваше Бабинден преди?

Повече от рожден ден! Започваше рано от сутринта и завършваше след полунощ. Някои идваха за кафе, други за обяд или вечеря. Беше като хан вкъщи. Много от родилките бяха приятелски семейства и те идваха със съпрузите си и продължахме да празнуване до посред нощите. Не можех да събера цветята във вази, затова ми трябваха кофи, в които да ги слагам.

Най голямата признателност беше да ми кажат, че благодарят за вичко, което съм направила за тях.

По твоето време кога се препоръчваше естествено раждане и кога секцио?

Винаги се препоръчваше нормално раждане, а секцио се предприемаше само по медицински показания, само когато раждането не може да протече нормално и искаме да спасим плода и майката.

Сега се учудвам искрено на жени, които искат да раждат секцио. Не го препоръчвам, защото се прави много голям разрез, който минава през много органи. В нормалното раждане няма нищо страшно!

Как сте работили лекари и акушери без ултразвук и модерна апаратура?

Много трудно, първобитно, с опипване на корема и с годините опит разбираш дали раждането ще е главично (с главичката напред) или седалищно, как се е разположило бебето, къде е главичката.

Интересното е, че тогава нямаше толкова смъртни случаи, така както сега слушам по новините. В моя опит аз съм нямала смъртен случай на родилка или новородено.

При нас ръчно се слушаха тоновете на бебето след всяка една контракция и това определяше какви са нужните мерки, които да предприемеш във всеки момент от раждането.

Бяха ли точни прогнозите тогава за пола на бебето?

Не! Нямаше никаква надежднa прогноза. Само по наше си наблюдение следяхме дали коремът е по-остър или заоблен.

Какъв съвет би дала на бременните в момента жени?

Единственият ми съвет е да напомня на всички жени, когато разберат че са бременни, моментално да спрат цигарите и алкохола! И раждайте по нормален път!

Какво си пожелаваш занапред?

Е, знаеш, че искам да стана прабаба. За пред медиите ще кажа дълъг живот, здраве и да не ме забравят моите родилки и още дълги години да се сещат за мен.

Бел.авт. Включително и 92-годишната баба Стефка, която също е раждала при моята баба Петя.