В сезон четири на поредицата “Аз съм мама предприемач” обединяваме сили с неправителствената организация Мулти култи, за да разкажем историите на жени мигрантки от цял свят, избрали България за свой дом. Те създават своите бизнеси тук, отглеждат семействата си и са щастливи да бъдат част от нашата страна.
Преди време мой приятел – чужденец, живеещ от дълги години в България, ме попита дали знам защо градове като Берлин и Лондон процъфтяват? Отговорът беше много прост – защото събират хора от цял свят с различни идеи, различни опити и знание. Тези хора променят града към по-добро, развиват нов начин на мислене и го превръщат в кипяща среда за иновации.
Тази идея резонира много с историята, която ще ви разжаем в този материал, защото ключовото в нея е именно страничният поглед и различният опит на майката мигрант, готова да промени статуквото, било то и в една толкова тривиална тема като детските кухни.
Днешният ни гост се казва Натали Кам Стоянов и нейната история с България започва в Малайзия през 2014 година, когато се запознава със съпруга си покрай работни ангажименти. Една среща е достатъчна за тях, за да осъзнаят и двамата, че се открили човека за цял живот. В началото планът е да живеят в Куала Лумпур, където са родени и трите им деца – Драгомир (на 5 години), Боримир (на 3 години) и Луна (на 2 годинки). Кръщават ги с български имена, за да пазят силната връзка с България.
КОВИД-19 обаче променя плановете им. Строгите регулации и тежкият локдаун принуждават семейството да помисли за алтернатива и така се преместват в България. Днес Натали е много щастлива с тази промяна, защото децата й имат силна връзка с културата и българската част на семейството и говорят отлично български език.
Как родителството в България се различава от това в Малайзия?
Натали е родена в Малайзия, но родът й идва от Китай – страна с много силни традиции в грижата за майките след раждането. Затова не мога да не започна разговора ни с нея – майка на три деца, именно с въпроса за разликите в отношението към родилата жена:
Натали: Има много големи разлики във възприятието за първите месеци след раждането. В България съм виждала майки, които на първата седмица вече са в парка с количките, докато това е голямо НЕ в Китай и Малайзия. Вярването е, че майките са много чувствителни особено през първите 30 дни след раждането – не е добре да се излиза навън, много се пазим от болести, по-стриктните семейства дори забраняват къпането (за да не настине майката), не се ядат студени храни като салати. Много силен е фокусът именно върху храната – предимно се ядат супи, джинджифил и затоплящи подправки и гъби, храни стимулиращи регенерирането на тялото и подновяването на жизнената енергия на жената.
Друг много важен фактор в Малайзия е помощта в домакинството. Заради ниските цени на труда, много семейства могат да си позволят да наемат на пълен работен ден помощница, която да идва всеки ден и да помага на новата майка с домакинството и гледането на децата, за да може тя да се съвземе след раждането.
Това е една от най-големите трудности, която Натали среща след преместването в България . Като родители на три деца намирането на бавачка и помощ, която да се грижи за всички три отнема повече от 2 години.
Днес обаче Натали се чувства готова отново да се впусне в работния свят и решава да използва неволите от своя личен опит като гориво за създаване на нейна компания.
Как се роди идеята за стартъп за детски кухи?
Натали: Всичко започна с моя злощастен опит. Когато се преместихме в България, се озовах сама с три малки деца, всяко на различна възраст и с различни хранителни нужди. Затруднявах се да готвя различни неща за всяко от децата и когато приятелка ми разказа за детските кухни, реших че има светлина в края на тунела.
Истината обаче е, че беше много трудно за мен да разгадая сайтовете – повечето не са преведени на английски или само частично, навигацията и ориентирането по сайта ми беше много трудно и всеки път трябваше някой да ми помага, за да поръчам.
През цялото време се чудех “Защо няма едно място с всички кухни и техните менюта, така че да мога да разгледам и избера когато каквото искам“. Тогава започнах да се замислям за платформа, която да обедини детските кухни и да улесни поръчването от тях. Първоначално започнах да си правя проучване и да разпитвам майките около мен за мнение, така че да усетя какво още му липсва на потребителя.
Беше ми много полезно и интересно да разбера, че и българските майките минават през немалко трудности по отношение на поръчването и избора, но не се бяха замисляли каква е алтернативата. Всяка майка гледаше на поръчването като на временно решение – ще поръчам за 8 месеца и колкото и да е трудно, ще го преживея, няма да търся алтернатива, дори ако понякога храната не се харесва на детето.”
Където другите виждат лимитация, Натали вижда възможност за разработване на пазара и предлагане на алтернатива за майките. За нея всеки родител трябва да може лесно да разгледа всички менюта на детските кухни, да опита лесно различни кухни и да има повече свобода при избора. Затова се заема с разработката на подобна платформа. С помощта на съпруга й избират и името:
Натали: Попитах съпруга ми за дума, която има силно емоционално влияние и е може би нещо, което всеки българин е ял като дете. Той веднага каза “Попара” и така нашият стартъп вече имаше име.
От скоро сайтът им е вече активен – www.popara.online, а през април се очаква да е готова и апликацията, която още повече да улесни потребителите. Вече имат партньорства с детски кухни, като добавят поетапно още и още. Натали се опитва да е разумна в очакванията за развитието и основата й мотивация е да направи приложение, което да е практично и в помощ на родителите.
“Да отгледаш дете е достатъчно трудно само по себе си. Да му поръчаш храна обаче не трябва да е” .
Следващите стъпки пред Натали и екипът й е да направят тестове в два столични квартала, за да елиминират всички грешки и оптимизират процесите. Желанието им е да изградят нова мрежа за дистрибуция на детските кухни с обекти, които имат право да работят с детска храна и във всяка от точките да може да се взима храна от всяка една кухня. Първоначално целта им е да заработят в 4 от големите квартали – Изток, Лозенец, Гео Милев и Редута, а след това и останалата част от града. Амбициозният план включва цяла България до края на годината.
Екип от майки :
Екипът на “Popara” в все още малък, но разпределението на задачи е отлично – освен Натали и съпругът й, участват и Ива и Хриси, с които се запознават покрай родителството и децата. По време на разходките в парка Натали им споделя за идеята си да направи платформа за лесно поръчване на детски храни и двете мигновено се включват в проекта.
В проекта всеки инвестира собствени средства и време, все още не търсят външна инвестиция, а се фокусират върху малки стъпки.
Ива е оперативният човек, който поема процесите и решаването на проблеми. Хриси отговаря за финансите и легалната част, а Натали се фокусира върху маркетинга. Общо имат 5 деца и често работните им срещи приличат на зоологическа градина, но приемат реалността на мама предприемач с усмивка.
Натали: Целта ни е да сме първата платформа, която да предлага на майките списък с всички детски кухни, така че те да мога да ги разгледат и да изберат какво и от къде да вземат. Надеждата ми е, че така не само ще улесним всеки родител, но и ще им помогнем да открият и нов асортимент, да опитат нови кухни.
Как да те подкрепим:
Можете да последвате “Popara” в социалните мрежи:
Facebook: / popara.online
Instagram: / poparaonline
Както и да разгледате сайта им: https://www.popara.online/ В момента екипът има нужда от помощ, така че ако знаете хубави локации, които биха били подходящи за пунктове – можете да попълните бланката на сайта им, а те ще се свържат с тях и ще ги домавят в мрежата си за дистрибуция.
Вижте и цялото ни видео интервю с Натали в канала ни в Youtube:
Статията е реализирана в партньорство с Мулти култи колектив по проект Мигранти с таланти. Мигранти с таланти е национална медийна кампания, която цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят носят в България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др. Кампанията ще се развива до март 2024 г. в 10 български града с подкрепата на Фонд “Активни граждани България”.
