Темите за здравословно хранене, различни режими и диети са все по-силно дискутирани с последните години. Излизат нови проучвания, отхвърлят се съществуващи вярвания и информацията става все по-обширна, но донякъде и все по-объркваща. Това до голяма степен се дължи на стремежа ни да сме здрави и във форма, но също е продиктувано от начина на живот – все по-забързано ежедневие, все по-малко време за нормално хранене и все повече хапване набързо и на крак. Съответно започваме да усещаме нужда от промяна в режима си на хранене, било то заради нежелани килограми или дисбаланс в емоционалното ни състояние. Ако скоро сме станали майки и съзнанието ни е заето с грижите около бебето, все по-малко мислим дали се храним добре не само физически, но и духовно. Покрай грижите за семейството и желанието като жени и майки да отговорим на нуждите на другите често оставяме собствения си баланс на заден план.
Как храната да ни помогне да постигнем вътрешна хармония и как да вплетем храненето в цялостното си развитие като здрави и щастливи хора, ще ни разкаже Михаела Белорешка. Тя е здравен психолог, хранителен терапевт и творец. Дълги години се занимава с танци, изучава психология, а след това и хранителна терапия в Асоциацията по хранителна терапия в САЩ. В момента продължава обучението си като докторант по здравна психология.
Ако я следиш в социалните медии, знаеш, че често споделя вкусни и лесни рецепти за цялото семейство, както и практики за освобождаване от стреса и намирането на истинското ни АЗ. Умело съчетава древно знание и съвременни изследвания от света на нутриционистиката и психологията на здравето, за да помогне на хората, с които работи, да бъдат здрави на психическо, емоционално и духовно ниво.
Днес с нея си говорим за храната като средство за постигане на вътрешната ни хармония, какво е емоционално хранене и как да разпознаем симптомите му и въобще има ли общоприети принципи на здравословно хранене или трябва да се водим по тялото и ума си, за да създадем свой собствен баланс. Защото, все пак, щастието е в личното ни усещане за удовлетвореност, когато премахнем ограниченията и гузната съвест.
Виж още: Кои храни стимулират храносмилането?
Каква е връзката на храненето с цялостния баланс и хармония в тялото и съзнанието ни?
Храната е базова човешка потребност. Без нея не би имало здраве във всичките му форми – физическо, психическо и емоционално. Често храната се разглежда единствено от биологична гледна точка, и тя безспорно е важна, но храната има също и културно, социално и емоционално измерение в живота ни. Още от бебета създаваме такива връзки чрез кърменето, посредством средата, в която се храним вкъщи или в училище, както и специфичните ястия, които носят своята история и дълбок спомен. Всеки един от тези елементи може да се отрази на нашата психика, а оттам и на тялото ни като провокира хармония или обратното – липса на равновесие.
Разкажи ни повече за емоционалното хранене. Как се отразяват емоциите на начина ни на хранене? Могат ли емоциите и психологичното ни здраве да са причина за проблеми с храненето?
Емоционалното хранене е често срещана стратегия за справяне днес. Казвам стратегия за справяне, защото тя е именно опит на психиката и тялото ни да решат дадена ситуация, да избегнат дискомфорт или просто да се почувстват по-добре.
Когато се храним се отделят хормони, които ни успокояват и стимулират центъра за възнаграждение в мозъка. Колкото по-наситена на въглехидрати, мазнини и някои други стимулиращи вещества е дадена храна, толкова по-голямо задоволство ще преживеем.
Това работи в краткосрочен план, но, за съжаление, дългосрочните последствия не са добри. От проучванията в научната литература по отношение на хранителните поведения се наблюдава формиране на мета-поведение на зависимост към храната, което ни помага да се справим с моментен или хроничен стрес, негативни емоции, тревожност и дисрегулация на нервната система. Това от своя страна е рисков фактор за формиране на наднормено тегло, затлъстяване, метаболитни нарушения, възпаления, както и по-сериозни и постоянни психични трудности.
В този смисъл връзката е двустранна и се озоваваме в един цикъл, в който емоционалното хранене влошава психичното ни здраве, а то от своя страна провокира нездравословни поведения, които ни разболяват физически.
Ключово при емоционалното хранене е да осъзнаем, че то няма връзка с храната, а с емоциите. Да се научим да разпознаваме, адресираме и удовлетворяваме емоционалните ни нужди е първата стъпка към това да изберем нов път за справяне с трудностите. Оттам и поривът да се храним емоционално ще отслабне.
Как да определим признаците на дисбаланс, които се отразяват и на храненето ни? Често в периоди на стрес, като следродилна депресия или около ежедневните грижи за децата, забравяме за личните си нужди и пренебрегваме доброто хранене както на тялото, така и на психиката и душата си.
Наблюдението ми от години работа с хора е, че храненето като процес не е приоритет в съзнанието на повечето от нас. Възпитани сме в общество, в което другият/децата/работата са по-важни и оттам се размества целият ни баланс. Ако нямаме ясна структура за грижа за себе си, ако не знаем какви са приоритетите ни по отношение на здравето ни – физическо и психическо – то тогава попадаме в много неблагоприятни условия, които в дългосрочен план саботират благополучието ни, а оттам се отразяват и на всички взаимоотношения в живота ни.
Затова едно от основните неща, на които наблягам в работата ми, е полагането на стабилна основа. Това знание, което ще ни служи цял живот и към което можем да се връщаме и да разчитаме в турбулентни периоди. Раждането на дете може да бъде такъв кризисен период и е от изключителна важност да имаме достатъчно надеждни ресурси – вътрешни и външни – на които да се облегнем. Аз уча хората да изградят вътрешните ресурси – знание, спокойствие и увереност, че могат да се погрижат за себе си и това да е един лек, плавен и емпатичен процес.
Едва когато направим личното си благополучие приоритет, ще можем да се погрижим по здрав начин за хората в живота си. Често мислим, че е обратното, но всъщност всичко започва от нас.
Виж още: 9 начина да подобрим менталното си здраве след като родим
Какво определяш като здравословно хранене? Има ли специфични храни, които се определят като здравословни или не или всичко зависи от нашия организъм?
Не разделям храните на здравословни и нездравословни. Такива понятия отдавна не са част от речника ми и смятам, че внасят тревога и разделение сред хората. Една храна може да бъде добра за един, но да причинява проблеми при друг. Важно е да възприемем по-индивидуален подход към себе си, да се опознаем и наблюдаваме – оттам идва отговорът, а не отвън.
Има ли хранителни режими, които са общовалидни и могат да се прилагат от всеки или е добре да се съобразяваме с индивидуалните си нужди? И как да правилно да ги определим?
Последните 100 години науката се опитва да намерим такъв, но засега без успех. В момента тенденциите са към отчитането на нашата биоиндивидуалност – различният потенциал, които всеки от нас носи. Търсенето на универсален режим предполага една ригидност и рамка, а нашият организъм е динамичен, вечно променящ се и, особено в съвременния ни свят, подложен на толкова много фактори и стресори.
Няма как да очакваме, че, когато сме в турбулентен период, ще имаме еднакви потребности и нужди, както когато сме в спокоен и неангажиращ. Затова моят фокус, а и на повечето холистични специалисти вече, е да можем да изградим гъвкавост в храненето си. Да можем да преценяваме нуждите си спрямо момента, периода и целите, които имаме. Това става с желание за опит, с наблюдение и любопитство.
Често казвам, че е добре да имаме преживяване на преяждане или неприятно усещане след определена храна – това ни дава знак къде е нашата граница. Ако не я прескочим няколко пъти, няма как да се научим.
От каква подкрепа имаме нужда в осъзнаването и промяната в начина ни на хранене и стремежа към вътрешна хармония?
От опита ми досега мога да споделя, че хората имаме нужда от няколко базови неща, за да се случи промяна на поведението ни – ясна и разбираема информация, лесно практическо приложение и безопасна среда за подкрепа. Това са принципите, които следвам и в моите обучения и виждам как хората трансформират възприятията за храненето трупани с години, за дни.
Светът ни прелива от информация за храненето, а ние сме все по-объркани. Що за парадокс е това?
Моята мисия е да събера парчетата от пъзела и да ги свържа в едно работещо и функционално знание за тялото и храненето. Когато се случи това, виждам как хората започват сами да намират връзки, закономерности, започват да експериментират и да се доверяват на собствения си опит, усещане и усмотрение. Чувстват се свободни. Това за мен е истински ценното в процеса – изграждането на чувство за автономност и дългосрочна грижа.
Наред с информацията е и практиката – рецептите, продуктите и техниките, които преподавам са лесни, бързи и забавни – комбинират мъдростта на традициите и модерните достижения на науката. Когато видя хора, които не готвят или имат страх или съпротива към процеса, да трансформират тези вярвания чрез двете си ръце във вдъхновение и желание за експеримент, се убеждавам в смисъла на преживелищния опит.
И последно, но не и по значение, е наличието на безопасна и емпатична среда. Толкова битки и спорове се водят на полето на храненето, а това, което аз виждам като необходимост, е приемането и разбирането на различни гледни точки. Едва когато човек е посрещнат с разбиране, а не с атака на гледището му, е способен да отвори съзнанието си за промяна. Тогава се стопяват граници и всеки учи от всеки.
Водиш курс, наречен „Храна за промяна“. Каква промяна търсят най-често клиентите ти жени? И как храната подпомага тази промяна?
Много пъстри и интересни са хората, които срещам в курса ми. Някои от тях са опитни експериментатори, минали през много методи и натрупали много знания. С тях структурираме и филтрираме информацията и обикновено си тръгват, свързвали всички отделни факти в едно работещо цяло. Има и доста майки, които искат да изградят пълноценна среда за семействата си и там работим за създаване на здравословна среда и навици покрай храненето. Има хора, които просто искат да живеят по-добре, да имат повече енергия и да готвят сами храната си. Има хора от всякакви пътеки на живота и съм страшно благодарна, че ми се доверяват и вървим заедно този път. Аз уча не по-малко от тях.
Виж още: Какво да хапваш в жегите? Ето 7 свежи летни рецепти
Какъв цялостен подход би препоръчала като стъпки към промяна? Храната ли е основният двигател за вътрешната ни промяна или работи по-добре в комбинация с други техники за самоосъзнаване?
Ами бих препоръчала такъв – цялостен. 🙂 Разбира се, трудно е да променим всичко наведнъж, затова смятам, че храненето е много добро начало. Защото, ако успеем да изградим един нов навик и го превърнем в начин на живот, то това променя цялостната ни нагласа към грижата за себе си и изобщо целия ни живот. Изгражда увереността ни, подобрява себеефективността и вярата в собствените възможности. Така или иначе трябва да се храним, нямаме избор да не го правим, така че, насочвайки фокуса си в тази рутина, постигаме здравни резултати на всички нива – физическо, психическо, емоционално, а и дори духовно.
Аз все пак съм здравен психолог и обученията ми включват множество паралели с психологията и психичното здраве. Правим връзки между храната и настроението, нивото на стрес и емоционалното ни здраве. Както казах и по-рано, храната има много измерения и всеки стига до своята лична промяна по различен път.
Кои са първите стъпки по пътя на промяната?
Първата стъпка е любопитството да пробваш нов подход. Оттам нататък се разгръща втората и т.н.
Какво е щастието за теб? Има ли перфектен баланс и как се задържа това състояние за дълго време?
Който го е намерил и задържал, да го покаже, моля. 😉
Мисля, че колкото по-бързо се разделим с идеята за перфектност, толкова по-радостно и свободно ще живеем. Дълго време търсех да достигна това поредно „постижение“ в живота, но се оказа, че някой ми е продал несъществуващ идеал.
И понеже спомена думата баланс – аз лично не я разбирам като точка на статичност, защото в статиката няма живот. По-скоро се опитвам да живея в хармония с това, което е – независимо дали е приятно или неприятно, лесно или трудно, познато или непознато. Каквото и да е, то винаги е истинско. В свободата да опитвам от всичко, преживявам баланса. Това всъщност ме прави и щастлива!
__________________________
* Можете да откриеш повече за Михаела и нейните проекти и рецепти на страницата ѝ, както и във Фейсбук, Инстаграм или Пинтерест профилите ѝ. А ако искаш да се втурнеш още сега в кулинарни приключения без угризения, можеш да свалиш книжката с рецепти на Михаела за сутрин, обед и вечер ОТ ТУК.
