С една много лична история стартирахме поредица, в която всяка от вас може да сподели своите преживявания и емоции, с които се сблъсква ежедневно в необятната вселена на майчинството. За наша радост, колкото ние искаме да чуем вашия опит, толкова и вие искате да ни го споделите и започнахме да получаваме все повече истории, които с удоволствие ще публикуваме. Защото именно в споделеността често се крият подкрепата, усмивката, пречистващите сълзи дори, от които всички ние като мамми имаме нужда.
А сега искаме да ти представим историята на Алиса Иванов. Майчинството я „открива” в Германия и днес, повече от година след раждането, тя реши да погледне назад и да ни разкаже за опита си на млада майка зад граница. За разликите в отглеждане на дете в двете школи има много какво да се каже, но да ги видиш през погледа на една майка със завидно чувство за хумор, е повече от образователно. Освен западно вдъхновение, Алиса ни донесе и много свеж поглед към премеждията, с които всички млади родители се сблъскват.
„На 12.03.2020 година, 48 часа след като бях родила в най-голямата клиника на провинция Бавария, ми връчиха един вързоп, наречен мой син, и ме изпратиха с
„Alles Gute!“
Без фанфари. Без красив декор за снимки, само с едно селфи в крачка. Аз, не само без изкуствени мигли, ами навярно и несресана. Мъжът ми – червен от борбата с детското столче и притеснен, че ще ни вдигнат колата, понеже е спрял за малко пред входа на болницата…
Виж още: 30 съвета за първите 30 дни с бебето
Помощ на всички фронтове
Навярно повечето майки си представят първите дни с бебето вкъщи неизменно съпроводени от присъствието и помощта на майка им или, хайде, ако се наложи дори и на свекървата. Помощниците могат да играят многопластова роля – на бездънен кладенец, от който можеш да черпиш мъдрост по всякакви бебешки въпроси; на професионалист в почистването, който педантично стерилизира апартамента; на майстор-готвач, от когото просто да си поръчаш мусака. Безценно!
Понякога обаче удряш на камък при форс мажорни обстоятелства като да речем световна пандемия и локдаун. И все пак ние не бяхме тотално обречени, защото имахме нашата акушерка-спасителка Габи!
В това отношение не бяхме единствените щастливци, тъй като на всяка родилка в Германия се полага акушерка (т.нар. Nachsorgehebamme). Тя идва у вас поне осем пъти след като се приберете от родилното. Имаш свободата сам да си я избереш, а здравната каса поема всички разходи. От рамо на което да поплачеш, до директни демонстрации на повиване, обличане и къпане – нищо не е off limits. Към нея се обръщате с безкрайно повтарящия се въпрос „Ама това нормално ли е?”, независимо от часа на денонощието, в който си го задавате. Милата ни Габи дори един ден показа своята „колекция” от доста живописни снимки на пълни бебешки памперси с придружаващия ги въпрос … Да, познахте – „Ама това нормално ли е?“.
Рецептата за успех, т.е за максимално щастливо бебче и минимално панирани родители, зависи до голяма степен от това дали ще си допаднете с акушерката.
В нашия случай тя не просто беше помощ, ами спасител. Беше до нас, когато, заради пандемията, никой друг не можеше да бъде и ни вдъхна неизмерима вяра в нас самите като родители.
Първопричината за тази услуга се крие в непонятното от наша гледна точка дистанциране на немските баби от гледането на внучетата и добрата социална система на Германия, която компенсира това. И въпреки леко негативната конотация на това понятие, само някой като Габи може да предаде толкова много компетентност и увереност, от които всеки току-що станал родител се нуждае.
ДОЗА СЛЪНЦЕ
Германия не е от най-топлите държави, факт. Това исторически е довело до един почти фанатичен култ към слънцето, чийто основен ритуал е „зареждането” на слънце (Sonnetanken). И понеже, поради геотермични неудобства не може слънцето просто да се зарежда на някоя бензиностанция, то се случва навсякъде и по всяко време, когато слънцето се появи. Това води до сцени тип научна фантастика, в които виждаш замръзнали на място хора под слънчевите лъчи между две сгради, затворили очи и… „зареждащи” слънце за тъмни дни.
Виж още: Бебеносенето – моят най-добър приятел
Комичното настрана, чисто физиологично почти всеки германец има дефицит на витамин D, който представлява сериозно здравословно предизвикателство. Това важи с още по-голяма възклицателна за новородените, особено в случай на жълтеница като нашия.
„Слънцето пече. Излизайте на разходка. Малкият трябва да зарежда слънце“ – есмесът на любимата ни акушерка, който получих на 6-тия ден от раждането на сина ми, ни запрати на ролър костер от емоции.
Да, слънцето печеше, но дори в Мюнхен през март това не означава нищо повече от 10 градуса. И как така просто да излезем – то не са минали 30 дена, няма погача още, никой не му е направил пу-пу?! Варвари!
Ужасът от това да напуснем сигурната ни бърлога и пижамите беше надцакан само от паниката на „КАК ДА ГО ОБЛЕКА ТОВА НЕЩО?”. Последва посвещение в „принципа на лука” – бебето се облича с дрехи на слоеве като винаги трябва да е с един повече от възрастните. И всичко е точно.
Окрилени от мантрата на Габи „Ihr schafft das!” (бел.прев. – „Ще се справите!”) , последва разходка или по-скоро обиколка на блока в лек галоп с дерящо се бебе. Началото беше трудно, но от там насетне извеждахме все по-смело малкия всеки ден и се връщахме към нормалното ежедневие. Жълтеницата му изчезна само след няколко дни, а навън аз се чувствах допусната обратно в нормалния обществен строй.
КЪПАНЕ САМО ПО ПРАЗНИЦИТЕ
Може би не случайно немската дума Feiertag е нарицателно както за празник, така и за ден от уикенда. Един път в седмицата, обикновено уикенд, за не повече от 10 минути, е и препоръката за къпане на новородените бебета в Германия.
Да, първоначалният шок е неизбежен – една от най-чистите и подредени нации в Европа къпе бебетата си „по празниците”?! За да не създам все пак грешна представа за горките германци ала Диваците от „Игри на тронове”, трябва да отбележа, че тук става дума само за същинското къпане в баня с течаща вода. През останалото време е позволено така нареченото котешко къпане (Katzenwäsche), при което цялото телце се почиства с мокри кърпички.
Виж още: 7 бабини съвета за отглеждане на бебето, които да НЕ слушаш
Още в началото имах пълно разбиране към този подход – кой би искал да си причинява тази висша форма на стрес? В състав от минимум двама, приключението обикновено се случва в не много просторна баня, пазейки панически детето да не се удави от случайната пръска вода. А след като приключи екшънът, излизаш като от война, която се е водела в зала за Бикрам йога. И един път в седмицата даже идва много!
Плюсовете на немския похват се оказват далеч по-прагматични и не по-малко убедителни:
1. Пази се кожата на бебето от често високото съдържание на варовик във водата.
2. Пести се вода. Не се пълнят излишно с литри никакви вани, коритца или казани. Дори и единият път в седмицата германците показват висш еко пилотаж като често се случва да къпят бебетата в мивката или в специална кофа.
3. Основен обаче остава здравословният аргумент: честото къпане бързо изсушава изключително нежната бебешка кожа, особено в региони с висока твърдост на водата. Това, от своя страна, налага едно прекомерно мазане на кожата с овлажнители или лосиони след банята. А всъщност, извън случаите на неприятни изненади след хапване, няма непременно причина за къпане всеки ден. Новородените нямат още развити потни жлези и при ограничената им мобилност основно друг би могъл да ги изцапа.
Светът, разбира се, изглежда съвсем друг, когато бебето премине метаморфозата от новородено към робот прахосмукачка с ближеща функция или, боже опази, дойде моментът на захранването.
Не на водата!
Може би едно от най-ожесточените дербита на немската и българската школа по бебегледане е темата за вода за новородени. Умишленото елиминиране на ЕДИНСТВЕНИЯ доказан лек срещу млечницата и обезводняването, е кулминацията на ужас у всяка българска баба. Дори и аз си признавам, че имах нужда от сериозно и аргументирано убеждаване преди да кривна от „праведния” път.
Като за начало тук отново акушерката Габи изигра ключова роля, когато почти с насмешка обяви: „А жените в Сахара как си поят бебетата като вода основно няма?“. Самата СЗО препоръчва кърмене на децата в региони като Африка до 2-годишна възраст, тъй като водата и храната там често са предимно причинители на инфекции. Презумпцията е, че кърмата или адаптираното мляко съдържат достатъчно количество течност за напълно хидратирано бебе. Допълнителното поене с вода просто товари бъбреците, без непременно да носи хранителна стойност.
След поредното нахъсано среднощно проучване, дойде и още едно просветление – фамозната млечница е всъщност гъбична инфекция тип Candida albicans. А успешното побеждаване на гъбичките е единствено в превенцията. Да, водата безспорно помага за измиването на млечни остатъци в устата, но далеч по-ефективни биха били, например, екстравагантни решения от рода на да не се лапа биберонът на бебето от родителите, да се стерилизират шишета и вече така модерното миене на ръцете…
ДА на въглехидратите!
На фона на цялата немска ожесточеност срещу водата, ще рече човек, че тогава при захранването ще присъстват само супер храни. Не случайно обаче, широко разпространеното галено име за германците е Kartoffel. Тоест, противно на очакванията, че особено в Бавария захранването включва белия вурст, основно кулинарно внимание се обръща на въглехидратите.
Немският канон по захранването представлява една безкрайна върволица от кашички: кашичка за закуска (Frühstücksbrei), следобедна кашичка (Nachmittagsbrei) и млечна кашичка за вечеря (Abendbrei). Последната от които се въвежда, представете си, с краве прясно мляко още на 7-мия месец. Тук съм сигурна, че вече и последният български педиатър е хвърлил стетоскопа си във въздуха.
Виж още: Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно с Мария Нориега
Върхът на моя ступор остава моментът, когато вечерната каша се превръща в същинска вечеря, а именно филия хляб, намазана с нещо (Brotzeit). Спасителен пояс в цялата схема на немското захранване се явява обядът от зеленчуково пюре с различен протеин. Това беше и единственото нещо, което запазих в захранването на моя син. За мое голямо щастие, други опитни мами навреме ме насочиха към актуална литература и нутриционисти, които да ми помогнат в крайна сметка да създам концепцията на нашия българо-италиански метод на захранване.
Акцентирам върху АКТУАЛЕН български метод за захранване, който доста съществено се различава от ОНЗИ ОТ ВРЕМЕТО НА БАБА. Списъкът от анекдотите и тук е плодороден и достоен за отделна статия.
В крайна сметка всяка една школа си има колкото кусури, толкова и изключително полезни препоръки. Не съществува перфектната рецепта за отглеждане на свръх бебе, а по-скоро палитра от подправки и продукти, които всяка майка опипва, помирисва и добавя, докато не създаде свой собствен рецептурник.
Ако бих могла да разтърся рошавото си бременното аз, заровило нос в дебелата немска бебе библия, бих му споделила две неща:
1. Интернационалният преглед на печата предлага значително повече гъвкавост в това начинание;
2. Нека не забравяме другата супер сила, която идва на помощ, а именно – споделеният опит на всички мамми около нас.
Година и четири месеца по-късно смея да твърдя, че с моя личен миш–маш от немско-българо-италианско-американски методи, гарниран със супер мамми обкръжение, моето 15-килограмово, много активно човече си оцелява чудесно.
А аз, вече уверена с моя рецептурник под ръка, продължавам да събирам достатъчно анекдоти, за да се развеселявам в дните, когато нищо не помага. Защото, нали, идва време за бебешки пубертет…”
* Очакваме с нетърпение и твоята история! Ще се радвамe заедно да я разкажем и да вдъхнем надежда на всички мамми, че не са сами с чувствата и мислите си. Пиши ни на mammi.info@gmail.com!
