Девет месеца бременност не стигат да ни подготвят за промяната, която ни предстои, след като родим. Не знаем кои сме, какво правим и дали изобщо се справяме. Дните се сливат, мислите ни са потънали в мъгла и ни се струва, че сякаш се движим по инерция. Дори, ако си на седмото небе от щастие след появата на малкото съкровище или пък изпитваш в някаква степен следродилна тревога или депресия, то със сигурност се сблъскваш с много и непознати емоции. А всичко това, в комбинация с недоспиване и бушуващи хормони, може да те накара често да се питаш: „Какво се случва с мен?”.
Каквото и да се случва с теб, знай едно – напълно нормално е! Това е твоят следродилен период, твоите чувства, твоето бебе! И съвсем скоро ще се почувстваш отново уверена в себе си. Това, което сега ти се струва нереално, ще се превърна в новата ти любима реалност, в която ще се чувстваш напълно комфортно.
Но за да се случи това, не бива да пренебрегваш своите нужди! Нито пък грижата за себе си, за сметка на грижите за твоето бебче. Защото, както скоро ще се увериш, ако мама е добре – всички са добре!
Затова ти предлагам 9 неща, които да направиш за себе си! С тях ще си дадеш така нужните спокойствие и внимание. Другото много важно нещо, от което всяка току що осъмнала майка се нуждае, е време! Време, което да ѝ помогне да опознае бебето си, да опознае себе си в новата си роля и да поеме уверено по новия път пред нея.
Виж още: Защо ритуалът преди сън е толкова важен за… мама?
1. Реалният живот за сметка на социалните мрежи
Винаги, винаги, винаги търси живия контакт, вместо да го заместваш със скролване в социалните мрежи или текстови съобщения. Да, много е лесно да потънем във виртуалната реалност, която изглежда е винаги на разположение и има всички отговори, по всяко време. Храниш бебето за пореден път през нощта и се изкушаваш да скролнеш няколко пъти във фейсбук или инстаграм, но дали това не се превръща в един вреден навик?
Нищо не може да замени общуването с близките ни хора, любовта и подкрепата, които ни дават. Да, в началото може да ни изглежда трудно да напаснем графиците си, но, повярвай ми, не е така. Дори 1 час разходка в парка с някоя приятелка, ще ти се отрази повече от добре! Така ще се измъкнеш за малко от еднообразието, в което си, колкото и сладко и мечтано да е то.
Спомням си, че когато родих, с мъжа ми бяхме категорични, че не искаме никой да идва да ни помага в началото. Искахме да свикнем сами да се грижим за дъщеря ни. Но също така си спомням и колко странна беше за мен тази изолация. Когато майка ми най-накрая дойде, макар и само за няколко часа, усетих такава лекота, все едно товар падна от раменете ми! Първата среща с приятелка беше като купон за Нова година!
Друг голям проблем на социалните мрежи, освен изолацията, е опасността да станеш жертва на враждебно отношения и критика. Често търсим именно там отговор на многото си въпроси, но
понякога коментарите могат да ни накарат да се съмняваме в себе си, защото не сме придобили особена увереност в майчинските си инстинкти и вместо да слушаме тях, сме готови да слушаме хора, които не познават нито нас, нито детето ни.
2. Новото лице на графика
Девет месеца очакване и ето – твоето щастие е вече тук. И нищо вече не е същото. Ако и ти си като мен – точна до секундата, обичаща всичко да е под контрол, да има ред и предвидимост около теб, то приготви се за колосална промяна! Дори и да не си принцесата на планинга и всичко около теб да се случва като на магия – то сега и магия няма да те спаси, за да овладееш хаоса, който предстои да превземе живота ти!
С новородено наоколо времето придобива други измерения. Планирането, поне в началото, е мисия невъзможна. Всичко се случва не когато трябва, а когато реши да се случи, ако реши изобщо да се случи. И най-добрата услуга, която можеш да направиш на себе си, е просто да приемеш ситуацията и да се оставиш на течението. Съпротивлението е най-големият ти враг! Очакванията също! Каквото било, било! Сега е време да си гъвкава и да се приспособиш.
Не казвам, че няма да можеш да свършиш нищо от това, което се налага. Просто не си причинявай излишен стрес, ако не стане точно, когато мислиш или искаш.
Това, което видях, че върши работа на мен, беше да приоритизирам. И понеже съм царица на списъците, усещах, че те продължават да ми дават чувство за спокойствие. Но се наложи малко да ги ревизирам. Имах списък със задачи за съответния ден, които бяха наложителни (често в този списък нямаше никакви задачи) и такъв със задачи, които трябва да се свършат… някога си. Вторият беше доооста дълъг за доста дълго време. Но също така ми помогна да разбера, че много неща, които съм смятала за „важни”, не са на всяка цена.
Виж още: Как да планираш цялата година още днес?
3. Довери се на интуицията си
Доказано е, че интуицията не е само в главите ни, ами си е абсолютно реален, ценен инструмент, с който разполагаме. Тя е увереността, че знаем неща, без да можем да обясним как всъщност ги знаем. 🙂 А когато говорим за майчина интуиция, е тогава нещата са наистина сериозни! За татковците може да е трудно да ни разберат, понякога и на нас самите може да ни е трудно да разберем защо сме толкова категорични по даден въпрос, но просто трябва да приемем и да се доверим.
Ако действаме пряко своята интуиция, ако пренебрегваме онзи вътрешен глас, който направо ни крещи, само и само да го чуем, то неизбежно ще си докараме излишен стрес, чувство на вина и обвинения. Тук не говоря за съзнателно пренебрегване на медицинско мнение (ако имаш съмнения, най-добре се консултирай с още един специалист). Става въпрос за вътрешното усещане, което ти казва точно от какво се нуждае бебето ти! Никоя друга майка няма да знае по-добре от теб, колкото и години опит да има!
Преди да родя си спомням как гледах майки, чиито бебета плачеха и те най-компетентно заключваха „Гладно е!”, „Спи му се!” или „Време е за смяна на пелена!”, сякаш то самото им го беше казало. Когато дъщеря ми се роди, не можех от ден първи да разчитам сигналите ѝ, нито да слушам себе си по отношение на нейните нужди. Но и този момент дойде. Просто ми трябваше… време! 🙂
4. Не мисли за формата си
Забелязвам, че масово на популярните майки в социалните мрежи им се задава един въпрос – „Кога си върна килограмите от преди да забременееш?”. Връщането „във форма” след раждането изглежда трябва да бъде цел номер 1 на всяка майка. А истината е, че трябва да бъде последното нещо, за което да мисли. Или най-добре – изобщо да не мисли за него!
Ще има време за спортуване и за броене на калории, но
следродилният период е време за съвсем друго – за грижа към себе си, за любов и благодарност към това тяло, което е създало живот!
При мен нещата се случиха по следния начин – върнах си килограмите след раждането буквално за две седмици след като родих и то без да правя абсолютно нищо! Коремът се прибра от само себе си без да нося стягащи корсети. Единствено кърмех.
И сега за всички, които не могат да повярват как нагло се хваля, нека кажа, че в момента, почти четири години след раждането, тежа може би колкото бях в девети месец от бременността. Склонна съм към емоционално похапване и това си пролича след раждането. Промяната беше голяма. Малко след като родих се преместихме да живеем в друг град, останах без средата, с която бях свикнала. Храната ми беше голяма утеха. Не казвам, че беше правилно. Казвам, че понякога човек трябва да забрави за безумните калъпи, в които иска да се вкара и просто да се справи, както може.
Четири години след раждането най-накрая усещам, че имам желание и воля за спортуване, за хранителен режим. Консултирах се с нутрицисионист и знам какво трябва да направя, за да вляза във форма. Но сега! Когато аз съм готова, а не когато някой си мисли, че една родила жена трябва да го направи!
Виж още: Четвърти триместър и какво трябва да знаеш за него
5. Спри да се сравняваш с други майки
Всички сме го правили, нали? Скролваш из инстаграм и за няколко минути намираш сума ти майки, които се справят по-добре от теб! Къщите им са перфектно подредени, кухните им светят, децата им са чисти и спретнати, те са с небрежен грим и съвършен маникюр. А през това време в твоя дом цари хаос, косата ти не е мита от три дни и за пореден път мислиш да поръчаш храна за вкъщи, вместо да сготвиш.
Кому обаче помага това сравнение с перфектно филтрирани снимки в социалните мрежи? На никого! Вече говорих за вредата им върху живота ни и самочувствието ни. Но сега ми се иска да каже, че рискът от сравнение дебне отвсякъде и не бива да му се поддаваме. Може да се срещнем на площадката с някоя майка, която да ни отчая, когато сподели всички задачи, които е свършила в последните няколко часа, а ние не можем да свършим за цяла седмица. Но само от нас зависи как ще реагираме и какво ще си изберем да чуем от нея или да вземем от перфектната инстаграм снимка. Защото помни – никога не виждаш цялата картинка. Никога не знаеш колко от това, което чуваш е истина.
Гледай само и единствено себе си! Сравнявай се само и единствено със себе си – от вчера или от преди малко. Поздравявай се за всеки малък успех, защото той е твой и на никой друг. Недей да определяш собственото си щастие и стойност спрямо публичния имидж, който дадени хора си създават.
6. Спри да сравняваш бебето си с други бебета
Този мъдър съвет идва не от кой да е, а от баща ми. 🙂 Майка ми се прибрала един ден от парка и казала на баща ми как някакво дете ходи така добре, а било по-малко от мен, аз защо не съм ходила вече, всичко ли ми било наред. Баща ми бил супер възмутен и ѝ казал нещо от сорта: „Детето си е перфектно, спри да го сравняваш с други деца!”. Майка ми често ми е разказвала тази история като един от най-ценните съвети, които баща ми ѝ е дал.
Когато самата аз станах майка, това беше ценен съвет и за мен. Приложих го доста рано и продължавам да го правя и до ден днешен. Знам, че всяко дете е уникално, единствено и неповторимо. Прави всяко нещо със свое темпо и да сравняваш две деца, дори те да са близнаци, е просто безсмислено. А и какво значение има, че Ани е проходила на година и три дни, а Пепи на девет месеца. В крайна сметка не е състезание, нали?
Детето ти е съвършено! Не го забравяй и не си причинявай излишен стрес като си мислиш, че нещо не е наред с него, само защото още не му е поникнал зъб, а бебето на най-добрата ти приятелка вече има два…
Виж още: „Моменти за мама” – запознай се със свещта, която заслужаваш
7. Грижа за себе си
Как изглежда тя, оставям изцяло на теб да прецениш. Но не забравяй, че имаш нужда от такава! Да се прибереш вкъщи с новородено, което изцяло зависи от теб, за да оцелее, си е тежък физически труд, както и да го погледнеш! Недоспиването, недояждането, притесненията – всичко това ни изцежда, а точно в този момент имаме най-голяма нужда от силите си. Затова трябва да можем да презареждаме – на често и по-малко би бил най-добрият възможен вариант.
Не отказвай помощ! Търси я! От партньора си, от майка си, от свекърва си, от приятелки… Няма нужда да се превръщаш в героиня, която в един момент просто ще рухне. Вместо това се запитай – „От какво имам нужда и как мога да си го осигуря?”. След това действай! Няма място за чувство за вина, че оставяш бебето. Нали ще се върнеш и то по-пълноценна от всякога!
8. Поговори с професионалист
В момента, в който родим нашето дете, ние също се прераждаме – вече като майки. Тази трансформация е толкова необятна, че осъзнаването ѝ продължава цял живот! Ежедневните изпитания, на които ни подлага майчинството, не са за пренебрегване. И колкото и да е хубаво да ги споделяме и обсъждаме с приятелки, понякога това може да не е достатъчно.
Ако усещаш, че емоциите те поглъщат, че не знаеш как да се справиш с определени чувства и преживявания, не забравяй, че няма нищо притеснително да потърсиш съвет от професионалист. Понякога само един разговор с подходящия терапевт може да бъде от огромна полза за вътрешния ти баланс.
9. И това ще отмине
Накрая ми се иска да те оставя с поуката от една моя любима притча. Често си повтарям именно тези думи – не само в трудни моменти, но и в щастливи, за да не забравям, че животът никога не е една права линия. Има своите върхове, своите спадове. Като влакче на ужасите, което те изстрелва нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу…
Колкото и трудно да ти е в началото, колкото и неуверена да се чувстваш, повтаряй си именно тази реплика – „И това ще отмине!”. Опитай се да се наслаждаваш на всеки един период със своето мъниче, защото времето минава толкова неусетно бързо… Днес държиш в ръцете си едно беззащитно бебе, мигваш и бебето го няма. На негово място е малко дете, което тича, дърдори и е готово да покори света…
Ти трябва само да бъдеш до него и да го обичаш във всеки един момент, като междувременно обичаш и се грижиш и за себе си, мамми!
