Тя е Мария и аз съм Мария. Тя обича да пише и снима и аз обичам да пиша и снимам. И макар да ми се иска да можех да намеря още прилики помежду ни, истината е, че просто ми се иска „като порасна да стана като нея”.
Мария Илиева (която може би познаваш като автор на един от първите и все още най-смислени блогове в родното онлайн пространство LaMartinia) за мен e източник на вдъхновение, на усмивки, на много поводи за размисъл по въпроси за живота, майчинството, женската същност, смисъла на малките моменти в контекста на големия живот. И макар никога да не изглежда, че се взема на сериозно, то взема напълно на сериозно хората, които среща в своята онлайн реалност и с лекота кара всеки да се чувства приет, разбран и уважен.
Именно в това нейно умение се уверих за пореден път, когато се присъединих към новото онлайн кътче, което създаде в началото на тази година. Дива река е „пространство за споделяне на женска енергия“, а „дива река е всяка жена“, както пише самата Мария. Отначало всичко изглеждаше много загадъчно, но с всеки следващ пост пъзелът на идеята ѝ започва да става все по-ясен, но не прекалено и това те кара да следиш с нетърпение какво предстои…
Днес поканих Мария в нашето онлайн пространство, за да поговорим за силата на женската енергия, за любовта ни към нас самите, но и към другите. Исках да разбера как тя усеща мястото си в света и как помага на двете си дъщери да намерят своето място в него.
Виж още: Защо не искам да съм перфектна – личните истории на 9 майки
Как се роди идеята за Дива река и защо усети, че имаш нужда от подобно пространство, различно от личния ти профил?
Поомръзна ми от представянето на женствеността из българските инстаграм профили – акцентирането върху майчинството от една страна, в стилистиката „мама блогър”, „мама на двама/трима/петима/принцеси/принцове”, „сърцето ми е пълно” и „моето всичко”, и в битово-лайфстайлната плоскост от друга – къде пием кафе, какво си купуваме, как да отслабнем за лятото и как изглежда материалният ни ден. Струва ми се, че да ни вълнува предимно тази страна на живота – какво консумираме (във всеки смисъл на думата) и кое ни прави успешни/впечатляващи/привлекателни, не е достатъчно.
Реших да създам общност, в която разговорът за женствеността е по-комплексен, непринуден и органичен, място, където се подкрепяме една друга без да очакваме нищо в замяна. Искам да покажа, че всяка жена е дива река, независимо от възрастта, семейното положение, професията и инстаграм фийда си, независимо дали е майка, или не, дали изглежда според определен стандарт и дали носи характеристиките на прословутата успешност. През годините съм срещала, реално или виртуално, великолепни жени, които искрено харесвам. Искам този профил да е от мен за тях, от нас за нас.
Едва месец мина от създаването на Дива река, но
вече получих ясни знаци, че се оформя като различна женска общност, в която лежерно се гмуркаме малко по-надълбоко и се вдъхновяваме една друга заради това, което сме, а не заради това, което претендираме или искаме да бъдем.
Предполагам, че имах нужда от такова пространство след личната трансформация, през която преминах и канализирането на нова енергия, която бях изгубила някъде. Виждам, че не съм сама.
Блогът ти е един от първите и може би един от най-активно поддържаните. Какво ти дава това онлайн пространство през годините?
Блогът е най-добър приятел и душеприказчик, през годините е ставал повод за много приятелства, познанства и емоции. Не бих го поддържала, ако не ми носеше удоволствие, утеха и радост. Виждам смисъл от личните виртуални места, ако са създадени органично, заради нуждата от споделяне, а не само като касичка за приходи, безпогрешно разпознавам последните. Мисля, че времето на кухите онлайн места, които предъвкват едни и същи съвети и теми, отдавна отмина, поне се надявам да е така.
Вече 12 години си активна в социалните мрежи, които от своя страна не спират да се променят. Ти изпитваш ли нужда да се променяш с тях и успяваш ли лесно да разграничиш личния си живот от този онлайн?
Всеки от нас неизбежно се променя, в реалния живот няма статичност и ригидност, всичко е в постоянна динамика. В социалните мрежи има трендове и вълни, наш избор е дали да ги следваме и да им се подчиняваме. С навлизането на онлайн образите някак забравихме, че те отразяват нас, не обратното.
Променям се и това се усеща в онлайн съдържанието, което споделям, никога не съм се стремила да се харесвам на всяка цена или да бъда непременно захаросано положителна. Със сигурност се влияя, но най-важното е да бъда честна със и към себе си, за да не изграждам нереален образ-аватар.
Успявам да се разгранича, като поставям ясно чертата между офлайн и онлайн територията. Онлайн споделям отделни фрагменти, части от пъзела, не позволявам да ме обземе треската за важност, полезност и онлайн великолепие, така съхранявам личния си живот и не се взимам прекалено на сериозно.
Как според теб се отразяват социалните мрежи на хората – повече им дават или повече вземат?
Социалните мрежи ни свързват и това е страхотно, без тях не бих познавала голяма част от прекрасните хора, които срещнах през годините. Те са и отдушник, и място за общуване, и източник на информация. Струва ми се нелепо, когато хем ги ползваме активно, градим чрез тях бизнес или общност, хем обясняваме колко са коварни и вредни.
Много са ми забавни, например, детокс призивите от хора, които са постоянно онлайн, но агитират аудиторията си да ограничи ползването на социалните мрежи. Истински ме разсмиват и анонсите от типа: сега излизам офлайн, за да го живея истинския живот. Струва ми се лицемерно, а и все пак социалните мрежи са, за да ни служат, не ние на тях. Необходима е мярка, както във всичко останало.
В най-женския месец в нашия сайт говорим по темата „Изкуството да бъдеш жена”. Как изглежда то през твоя поглед?
Не бих употребила думата „изкуство”.
Женствеността не е умение, което да овладяваме и усъвършенстваме, нито курс, който да изкараме с отличие, за да можем да практикуваме. Женствеността е вродена, натурална и има много измерения, нужно е само да си припомним как да я усещаме и усмиряваме, как да я съхраняваме, пазим и предаваме нататък.
Кои са най-големите трудности пред съвременната жена, според теб?
Да бъде мултифункционална. Да се справя с всичко. Да не показва слабост. Да е винаги във форма. Да е постоянно щастлива. Да се грижи за света. Да е супергерой.
Как разбираш любовта към себе си, в какво се изразява тя за теб и как учиш дъщерите си да обичат себе си?
Да се приемаш – с достойнствата и недостатъците си. Да не се опитваш да бъдеш някой друг. Да умееш да казваш „Не”. Да се научиш да се грижиш за себе си, за да си полезен и за другите. Да си си важен без да смяташ, че си център на света. Да се харесваш без да се самозабравяш.
Мисля, че ученето не се получава с говорене или с някакви дефиниции. Най-добрият начин е те да виждат как аз се отнасям към себе си, към баща им, той към мен и всички един към друг – това са най-ценните уроци, които съм научила от родителите ми и се надявам да ги предам и на моите момичета.
А как изглежда грижата за теб самата и как се промени през годините?
За младия човек грижата за себе си е да има работа, пари, да се забавлява и да води вълнуващ, интересен според собствените му критерии живот. Малко по-нататък грижата се прехвърля върху работата, децата, родителите, образа пред другите.
След това идва момент, обикновено през някакво форсмажорно обстоятелство или изпитание, в който разбираш, че всъщност
най-добрата грижа за теб самия е да пазиш здравето си, да си обръщаш внимание, да слушаш тялото си, да разпознаваш емоциите си, да внимаваш да не пренапрегнеш въжето до скъсване, да си избираш умно приоритетите. Тези неща смятам за най-важни, но обикновено ги разбираме по трудния и трънлив начин.
Да си майка на момиче е…
Привилегия, предизвикателство, приключение. Момичетата са такава вселена от емоции, енергия и женска мощ, че съм щастлива за дадената ми възможност да ги опозная и да бъда до тях, докато растат.
Голямата ти дъщеря е на 13, малката на 8, имаш един завиден стаж на майка. Какво би казала на майките, които тепърва поемат децата в ръцете си и са изпълнени с толкова въпроси, колебания и несигурности? Какво би ти се искало някои да ти беше казал на теб в първите дни/години на майчинството?
Чак пък завиден 🙂 Имам много какво да уча и преживявам, а и не смятам че да си майка Х години те прави автоматично някакъв мега експерт или родителско гуру.
Бих казала на всяка нова майка да се отпусне и да се наслаждава; да се вслушва в интуицията си, не в това кой какво казва; да не позволява някой да се намесва в собствените ѝ решения, дори да е с добри намерения; да не забравя, че преди майка, е жена; да не бърза да отмине този или онзи детски период, има красота и трудности във всеки; да знае, че детството е кратко, нашето време с децата също, хубаво е да го оценяваме; да свикне, че детето не е наша проекция или творение, а отделен индивид; да не сравнява себе си с другите майки и децата си с чуждите деца; да се научи да пуска контрола. Последното е много, много важно.
Виж още: Краси Генова за смисъла на изкуството и живота
Кои са твоите изпитания в майчинството и как се справяш с тях?
За мен най-голямото предизвикателство в майчинството е да разбереш, че нещата ще се случват по своя собствена, мистериозна на пръв поглед динамика, а не както ти си ги представяш или очакваш. Това е едновременно тест за издръжливост, изпитание и катарзис. Щом го приемеш, всичко става много по-леко, приятно и лесно, имаш пространство, за да бъркаш и да се наслаждаваш на процеса да бъдеш майка.
Кои са твоите най-големи учители и за какво би им благодарила?
Родителите ми, човекът до мен, децата ми, приятелите – всички те са непрестанен извор на поуки. Бих им благодарила за уроците, търпението, смеха, утехата и обичта.
Какво си казваш сутрин, когато се погледнеш в огледалото?
You go, girl!
Така казва голямата ми дъщеря, когато иска да ме окуражи за нещо.
И за финал не мога да не те попитам това, което ти питаш дамите, които са част от общността, която градиш – Опиши ни твоята дива река?
На крайностите – ту разбунтувана, ту огледална. С отблясъци от първото пролетно слънце горе, и с оплетени коси-водорасли долу. Един ден ще те удави в някой вир, на следващия ще ти даде да я прекосиш бос.
Виж още: Роси от Trips with Rosie за любовта към фотографията и уроците от майчинството
