Това е една любовна история, в която любовта има много лица и превъплъщения – съпруг, деца, малък бизнес и… създаване на бижута. Главна героиня в нея е Вела Стратиева, създател на бранда за елегантни персонализирани бижута ByVela. Преди магията на бижутата да я завладее, тя изживява безгрижно студентските си години в Прага, заминава с един куфар за Женева по любов, премества се в Лондон, където една, на пръв поглед, обикновена работа предначертава пътя ѝ занапред. Следва връщане в България, приключения, две деца и малък бизнес, който ръководи напълно сама. Вела е от Варна, но в момента със съпруга ѝ живеят в София. Имат две прекрасни момчета на 1 г. и 3 г. За себе си казва:
„Аз съм работеща майка, опитваща се да балансира семейство, къща, съпруг, деца. Разкъсана между майчинството и малкия ми бизнес, но приоритизираща майчинството. Имам надеждата, че когато децата поотраснат, ще имам повече време да бъда предприемач.“
Виж историята на Вела и нейния бранд за бижута ByVela!
Ти си живяла в Прага и Женева. Какъв беше животът ти в чужбина?
Винаги, когато съм била в чужбина, съм си мислила, че в някакъв момент ще се върна в България, защото съм имала много хубаво детство и живот тук. Студентските ми години в Прага бяха весели, безгрижни, хубави. Сестра ми също живее в града, така че имах семейство там. В Женева се преместих заради съпруга ми, тогава бяхме само гаджета. Аз завърших университет, чудих се какво да правя, той учеше магистратура в Женева и ми каза „Ела, при мен“. Аз отидох с един куфар и останах там почти три години. Животът ни в Швейцария беше много хубав. Тя ни е като втори дом, децата са родени там и при всяка възможност се връщаме.
Колкото и хубаво да беше навън, и двамата имахме желание да се върнем в България, докато сме още млади, за да видим какво можем да направим тук.
Вместо към България обаче, животът ви води към Лондон…
В Лондон отидохме да си търсим късмета. Там имаше много повече международни компании, отколкото в Женева, и решихме, че ще е по-лесно да си намерим работа. Не се оказа точно така. Имахме много неуспешни интервюта. Може би е нормално, току-що завършили, без опит, не сме били най-атрактивните кандидати. Малко след това мъжът ми започна да работи по един проект в София от разстояние. Дадохме си два месеца, в които да преценим, дали да останем в Лондон или да се приберем в България.
Точно тогава започнах работа в една бижутерска фирма, която произвеждаше сравнително известна марка бижута. Създателката имаше няколко момичета, които ѝ помаха с администрацията и аз бях едно от тях – занимавах се с поръчки, организация и т.н. Дойде време да се връщаме в България, но аз продължих да си работя от разстояние. Фирмата продължи да генерира супер завидно количество поръчки, на фона на тримата си служители.
Тогава си помислих, че и аз мога да създам свой бранд за бижута и да го управлявам по този начин.
Как създаде своя бранд за бижута ByVela?
Започнах да си рисувам различни модели бижута. В един момент споделих на момичето, за което работих, че обмислям да създам нещо подобно в България. Тя го прие много добре, все пак ние не бяхме директни конкуренти. Реших да дам моделите си на бижутер в София, за да ги изработи. Много трудно намерих подходящ човек, защото в България се правят малко по-груби неща, а моите са много нежни и фини. Накрая намерих бижутер, който да ги направи. Първите модели подарих на близки – на майка ми, на приятелки. Те много ги харесаха и ме насърчиха да се пробвам. Казах си: Защо пък не?. Изкарвах си лондонска заплата, имах възможност да инвестирам и да пробвам.
Давах цялата си заплата за изработването на различни бижута. Започнах много хаотично и непрофесионално. Направих си сайта, профилите в социалните мрежи и снимките на бижутата сама.
Шест- седем месеца по-късно ми се наложи да напусна лондонската работа, защото исках да се заминавам с бранда по-пълноценно. Тогава нещата тръгнаха нагоре. Отне ми около 5 години, за да се завърти колелото. Годината на пандемията, 2020 г., ми беше най-силната и оттогава нещата вървят доста добре. Продължавах да работя, докато бях с първото дете, но като дойде и второто, мозъкът ми отлетя нанякъде. Оттогава бизнесът е в по-труден период, защото имам по-малко свободно време и концентрация. Много жени споделят, че майчинството ги е вдъхновило да работят още повече, но при мен не се получи така, по-скоро ми стана по-трудно. Ако имах екип, на който да разчитам, нещата щяха да са супер, но съм сама и ми е малко сложно.
Имало ли е момент, в който си била на кръстопът дали да продължиш или да се откажеш от ByVela?
Много пъти! Ако мъжът ми не е бил до мен, да ми каже „Стегни се“, сигурно щях да се откажа. Няколко пъти ми е помагал финансово, но като цяло съм се опитвала да се справя сама, да измисля нова колекция или нещо друго, за да се задържа. В трудните моменти мъжът ми е казал: „Не се отказвай. Изчакай, помисли го малко“. Той винаги ми е бил много голяма опора. Редовно, когато сме на път, говорим за това какво се случва с ByVela и какво можем да направим. Важно е да имаш някой, който да те подкрепя, особено в трудни моменти.
Ти не си учила дизайн или рисуване, но в един момент се увличаш да създаваш модели на бижута. Как се случи това?
Най-интересното е, че аз никога не съм имала някаква специална връзка с бижутата. Не съм от хората, които носят много бижута. Дори моделите, които създавам, са много различни от тези на момичето, за което работих в Лондон. Нейните бяха пищни, с много камъни, а моите са минималистични. Не знам откъде ми идва вдъхновение.
Обикновено си пускам музика, сипвам си чаша вино и започвам да рисувам. Идеи ми идват, когато съм на път. Имам много модели, нарисувани на хвърчащи листчета.
Когато се премествахме, открих цял кашон със стари тефтери, изрисувани с бижута. И аз понякога се чудя, откъде са тези идеи, просто ми идват отвътре. Често рисувам много модели наведнъж, мога да измисля цяла колекция за една вечер. Така измислих една булчинска колекция преди година и половина, но още не мога да се наканя да я пусна.
Сподели какъв е процесът на създаване на едно бижу от твоята рисунка до готовия продукт?
Рисувам дизайните първо на ръка, после си ги правя на 3D. Сама се обучих да използвам 3D софтуер. Изпращам модела на бижутерите, обсъждаме с тях кое как може да стане, понеже има някои ограничения. Например в България няма традиция за коване на камъни по бижутата и се съобразявам с това. Повечето неща се принтират на 3D принтер, за да се направи мастър модел, матрицира се и се репликира. Това е за серийни бижута.
В моят случай, нещата, които продавам, предимно са бижута от персонализираната колекция – буквички, плочки, инициали на много фини синджирчета. При тях всяко едно бижу се прави самостоятелно. Бижутата са от сребро, сребро с позлата, злато (14 карата), бяло злато и розово злато. Камъните са перли, цирконий или диаманти.
Аз работя по всеки един модел, който се поръчва, затова са възможни различни промени, според желанията на клиента. Доста често правим бижута, които са изцяло по поръчка.
Разкажи за вдъхновението да създадеш колекцията “МАМА”.
Това е последната колекция, която създадох, след като станах майка. Знам какво е присърце на всяка майка – че си има момченце или момиченце, имената на децата, първата буква от името, датата на раждане. На мен любимото ми колие от колекцията е BABY TAG – от едната страна с името на бебето, а отзад е с данните от раждането. Това е много лична информация, събрана в толкова малко бижу. Крачето с камъче и буква също е много харесвано. Тази колекция абсолютно беше вдъхновена от майчинството и децата ми.
Най-често бижутата от тази колекция се поръчват след раждане, за погачи. В повечето случаи майките сами си правят този подарък за себе си, приятелка също подарява на приятелка, а все по-често и мъже поръчват бижу за жените си.
Какво усещане би искала да носят бижутата ти?
Искам жените, които ги носят, да усещат внимание и любов. Влагам много лично отношение и енергия при създаването на всяко бижута. Дори пръскам с парфюм всички поръчки, когато ги опаковам, защото искам, когато човек отвори, да му замирише приятно и да се усмихне.
Когато някоя майка се свърже с мен и ми каже, че си обожава бижуто и си го носи постоянно, това е най-големият смисъл!
Ти как се зареждаш, за да дадеш тази хубава енергия на хората?
Много обичам да медитирам, което ми се случва рядко. Опитвам се всеки нов ден да го приемам на чисто, без значение колко изморена и недоспала съм била вчера. Зареждам се с позитивни мисли, пътувания. Много обичам да си остана сама вкъщи, да слушам музика, да подреждам, което ми се случва по 100 пъти на ден. Когато къщата ми е подредена, се чувствам много по-спокойна. Когато децата легнат да спят следобед, имам два часа, в които да работя, но задължително отделям 15 минути да си изпия кафето на спокойствие.
В навечерието на 8-и март, сподели какво за теб е да си майка?
Да си майка е едно най-противоречивите неща, които могат да ти се случат, защото по 100 пъти на ден преминаваш от пълно щастие до отчаяние. На края на деня сядаш в леглото и гледаш снимки на децата си, и по някакъв странен начин те ти липсват. На фона на цялата умора и трудности, определено частта, в която се чувстваш напълно удовлетворена, смислена и щастлива, е в превес. Много съм щастлива с двете си деца, колкото и да са палави, обичам да ги гледам как растат и как се променят всеки ден, вбесяват ме понякога, но ги обичам.
Родителството е най-хубавото нещо на света. С мъжа ми винаги казваме на наши приятели, които още нямат деца: Това е най-якото нещо!
