Ах, онези моменти, когато нашето мило дете съвсем спокойно отива при приятелчето си, издърпва му играчката и го пляска по главата! Или ние обясняваме как няма да купим сладолед и малкото ни съкровище хвърля каквото държи към хладилната витрина! Или когато грабваме дистанционното за колата от малките ръчички и напомняме нежно как то не е за игра, а в отговор детето се опитва да ни ухапе…
Какъв микс от емоции ни обзема в такива моменти!
- Объркване – “Защо детето ми се държи така?! Толкова много сме говорили, че не е хубаво да се хапе/хвърля/блъска/дърпа…”
- Притеснение – “Оле… как да покяна пак тези приятели на гости?”, “Ох какъв разбойник отглеждам…” или “Как ще се оправим?”
- Страх – “Ами ако порасне като агресивно дете?”
- Вина – “Ето, аз съм лоша майка и затова детето ми се държи лошо!” или “Ужас, тя ме видя да се карам на братчето и сега тя му крещи!”
- Безсилие – “Не мога да се справя…пробвах всичко, обясних 264 пъти и все едно нищо…”
Поемете си дълбоко дъх и прочетете това, колкото пъти ви е нужно:
Нямам лошо дете. Не съм лош родител. Имам добро дете, което се затруднява в тази ситуация.
Добре, и все пак, какво да правим, когато дете за пореден път удря/хапе/рита/плюе и ние също се затрудняваме?
В тази статия ще разгледаме какво се случва, когато малките деца (под 7г.) се държат лошо (не просто липса на сътрудничество, а по-скоро агресия и друго нежелателно поведение) и как най-добре да им помогнем.
Лошо поведение като игра или експеримент
Понякога това, което ни се струва лошо поведение е напълно нормално за възрастта и развитието на детето. Например, детето на 1.5г може да мачка храна, защото му харесва усещането между пръстите и наблюдава как различна храна минава през пръстите по различен начин. Или дете на 2.5г може да се плюнчи, защото му е много забавно как само може да прави мехурчета с устата си. Или дете на 3г крещи, за да уплаши птичките в парка и да види как бързо излитат. Или дете на 5г реже пердетата просто защото много му харесва разликата между рязане на хартия и рязане на плат.
В такива ситуации помага да си напомним, че децата имат силен инстинкт да експериментират, да опознават света, да пробват и грешат, да видят колко могат.
Нашата роля като родители тогава е да контролираме средата = да осигурим подходящо място и време за тези експерименти, вместо да се борим с тази истинска нужда на детето.
Лошо поведение като комуникация (деца под 2-3г)
Може да е много объркващо, когато съвсем малки деца удрят, бутат или скубят други мъници без видима причина. Аз бях втрещена, когато видях как моя син на 1,4г отиде при друго детенце и го плясна в лицето. Не беше ядосан, никой не му беше взел играчка, той също не искаше играчка, а просто стоеше и гледаше другото дете. Какво се случва?
По-късно ситуацията се повтори с едно момиченце, което той познава, пак без очевидна причина или изблик на емоция. Признавам си, че ми отне малко време да се усетя, че това беше неговия начин, като не може да говори, да привлече вниманието на другите деца! С това прозрение, вече бях подготвена и успях да се включа адекватно. “Отиваш при баткото? Сигурно искаш да му кажеш “здравей”. Може ето така да го погалиш по ръчичката и да кажеш “Ей”.” Това беше почти мигновено решение. Бях залепена до него няколко дни, за да му помагам да упражнява това ново умение и това беше достатъчно.
Преди да могат да говорят, децата може да използват неподходящи начини да изразят своите желания и да комуникират. Тогава е ценно да дадем на детето приемлива алтернатива, която е съобразена със способностите му! (Ако предложим алтернатива “кажи здравей” на дете на 1,4г…..няма да може да го произнесе и ще продължи по неговия начин). Например:
- Детето бута и рита, за да изрази “не идвай тук” – алтернатива може да е да покаже жест “стоп” с ръка
- Детето дърпа, за да изрази “дай на мен” или “ела да си играем” – алтернатива може да е да подаде отворена ръчичка и да изчака
- Детето удря, за да изрази “гледай ме” – алтернатива може да е да помаха или да каже нещо според говорните му способности “ей” или “ехо”
Може и друг вид лошо поведение да е комуникация. Например, една майка ми писа в Инстаграм за нейното момче на 2г, което хвърля храна на пода. След като обсъдихме, тя пробва да му покаже как той може да сигнализира “аз приключих с яденето” и хвърлянето на храна бързо спря. Предишните търпеливи обяснения на тази мама как не е хубаво да се хвърля, как пода се цапа и други не бяха помогнали, защото детето не е знаело как по друг начин да каже, че не иска повече храна и е готов да слиза от стола.
Лошо поведение като импулс или изблик на емоция
Най-често агресията (удряне, ритане, хапене, бутане, скубене) при малките деца се проявява в моменти на емоция:
- страх – например страх от непознато дете или страх да не му отнемат играчката
- гняв – когато неговите желания не са удовлетворени
- безсилие – когато комуникацията не работи (например, детето е казало “на искам” да го къпем, а ние го отнасяме към банята и то рита и хапе)
или просто е импулсивно действие като дърпане на играчка или бутане на другото дете без изобщо да е пробвало комуникация с думи или друг подход.
Друг вид лошо поведение (например детето на 3г. блъска пълна чаша след като сме предложили вода вместо сок) също е повлияно от емоционалното състояние на детето. Дори да не разбираме или виждаме директно причината, психолози-автори на позитивното възпитание като Др. Джейн Нелсън, Др. Лора Маркам, Др. Гордон Нойфелд и много други са единодушни: Детското поведение е продиктувано от емоционалното състояние и емоционалните нужди на детето. Всички деца имат нужда да чувстват любов и свързаност с родителите, да се чувстват ценени и важни.
Два елемента са необходими, за да може децата да се държат по-добре:
- развитие на емоционална регулация – способността детето да усеща гняв без той да се проявява с удряне, или да усеща страх без ритане и т.н.
- развитие на комуникативни умения – те позволяват детето да се изрази с думи и жестове, така че да не се налага да използва агресия или сила
Проблемът е, че на възраст до около 7г, децата още се учат как да регулират емоциите и импулсите си, особено под 3г тази способност е минимална.
Дори след като децата вече могат да говорят добре, това само по себе си не е достатъчно за мирно разрешаване на конфликти! Без емоционалната регулация, ядосаното дете директно ще удря/хапе/и т.н. вместо да обясни как не желае неговите играчки да бъдат пипани.
(ВАЖНО – развитие на самоконтрол продължава дълго след 7г, чак до към 25г, но основните умения са в предучилищна възраст. Помислете си как и на нас като родители ни е трудно да упражняваме емоционална регулация, когато сме силно ядосани например)
Виж още: Какво се крие зад родителския гняв?
Как да се справим стъпка по стъпка с лошото поведение
Има няколко прости, макар не толкова лесни за изпълнение стъпки:
1. В момента на лошо поведение се намесваме да осигурим безопасност
Ако лошото поведение застрашава детето, нас или друг – това е важен момент да сложим или да отстояваме граници. Щом виждаме как детето се засилва към друго дете, наша отговорност е да се включим, да хванем ръчичката със спокойно, но категорично “Няма да позволя удряне.”
Няма смисъл да напомняме “нали помниш как се пита за играчка?” – ако детето можеше да се държи спокойно, то вече щеше да го бе направило. Когато видим разстроено дете на ръба да избухне, реагираме веднага с действие, не само с думи. Дали сме спокойни, нежни, какво точно казваме в този момент има значение.
Виж още: “Как да отстояваме граници без наказания.”
2. В момента на лошо поведение помагаме на детето да се успокои
След като сме осигурили безопасност, следващият ни приоритет е да подкрепим детето с емоцията, която е довела (или почти довела) до лошото поведение. Как? С емпатия и валидиране, като покажем че разбираме и приемаме емоциите на детето, дори когато контролираме поведението.
Няма смисъл да се ядосваме, крещим, порицаваме, унижаваме, наказваме, защото тези действия НЕ помагат на детето да се справи с неговите емоции.
Също няма смисъл от обяснения и уроци, когато детето е ядосано / разочаровано / уплашено. То има нужда първо да се успокои, да почувства връзка и безопасност, за да има капацитет да слуша и мисли.
Това е добро начало, но не е достатъчно
Стъпка 1 и 2 ни помагат да откликнем адекватно и ефективно на ситуацията, когато тя се появи. Но ако спрем до тук, няма да има толкова голям ефект – това е като да погасим пожара, и на следващия ден пак да палим огън до суха трева. Това е и основната причина, понякога родителите да си мислим, че позитивното възпитание, обясняването с любов и нежност не помага. Да, обясняване на момента, когато детето е ядосано наистина не помага – защото в този момент детето не е способно да слуша, не е способно да мисли логически и да запомни и не може да развие емоционална регулация и комуникативно умения така.
За да сме наистина ефективни в подкрепата към децата, ни трябват малко повече време, знания и умения. Трябват ни стъпка 3 и 4.
3. Извън моменти на лошо поведение, подкрепяме детето да изгради емоционална регулация
Как? Като самите ние показваме емоционална регулация. Особено малки деца, директно “попиват” емоционалната интелигентност от нашите взаимоотношения в семейството.
4. Извън моменти на емоции или лошо поведение, подкрепяме детето да изгради комуникативни умения, обсъждаме възможни решения на конфликти, тренираме с игра
Когато детето е спокойно, може да обсъдим какво се е случило, как детето може по подходящ начин да изрази емоции, какво може да каже или покаже в подобна ситуация в бъдеще и т.н. Също може директно да тренираме тези умения или решения в процеса на игра или други подобни ситуации.
Ако все още четете – чудесно! Надявам се да се сещате за някоя ситуация с лошо поведение на детето и вече да имате по-ясна идея какво и защо се случва. Но ако не сте съвсем сигурни как точно да действате по всяка една стъпка, това е нормално – тези процеси са повече от стратегия и тактика, те са методология на възпитание, конкретно на позитивното възпитание. За да има дълбоко разбиране трябва самите ние да сме били отгледани по този начин или да си дадем време и възможност да учим по-задълбочено за възпитанието, най-добре с упражнения и дискусии на реални ситуации от нашето ежедневие. Точно това е целта на курса по Позитивно Възпитание! Може да научите повече тук или да ми пишете директно съобщение с въпроси за вашите казуси с децата – аз съм на разположение в МилиДуми.
