fbpx

Кристина Орсова: „Няма друга такава сила като майката, която иска да помага на други майки”

Може би вече познаваш Кристина Орсова от нейния блог – „В чехлите на мама” или от популярния ѝ профил в инстаграм. Но днес искаме да ти я представим още по-отблизо и да поговорим с нея за всичко, което я вълнува, мотивира и вдъхновява.

За нас Криси е един от инфлуенсърите (да, използваме тази дума спокойно и с удоволствие, тъй като лично нас ни е „инфлуенсвала” не един и два пъти с препоръки и ценен личен опит), на които имаме доверие щом става въпрос за здравословна храна и възпитание на деца. Освен това тя е и автор на детската книжка „Юнашко камъче”, за която също нямахме търпение да научим повече. Останахме приятно изненадани като разбрахме, че това няма да е последното ѝ приключение в литературния свят и стискаме палци скоро да държим в ръцете си и втората нейна книга. На каква тема ще бъде тя, какво друго можеш да очакваш в блога на Криси и защо продължава с такова удоволствие и лекота да общува със своята аудитория в социалните мрежи, оставяме да разбереш от самата нея.

Виж още: Никога не е късно за ново начало – три лични истории за промяна

Кристина Орсова майка
Кредит: Личен архив
Здравей, Кристина. Би ли се представила като за начало на нашите читатели в личен и професионален план?

Благодаря ви за поканата и възможността да разкажа на вашата аудитория за себе си и нещата, които ме вълнуват. Аз съм майка на две прекрасни момчета, които са главната движеща сила на почти всичко, което правя или не правя. Върнаха ме в детството и ме вдъхновиха да напиша книга за деца. В професионален план съм маркетинг специалист в сферата на социалните медии, пиша статии и популяризирам здравословното хранене и устойчивото производство и използване на храната. Отделно имам блог за майчинство, здравословно хранене на семейството, семейни пътешествия и забавления с децата

Кога и как се роди идеята за твоя блог – „В чехлите на мама”?

Когато родих първия си син и си останах у дома, ми беше чудесно, но и ми липсваше писането и редовната комуникация с хора. Затова реших да споделям положителен опит от майчинството, какви игри играем у дома, какво готвя, как се забавляваме и пр. Изненадващо за мен, много други майки започнаха да ме следват, да ми пишат и така се заформи едно малко общество, което ми даде сили в моментите на самота и колебание дали се справям добре като майка

Освен в блогосферата, имаш и осезаемо присъствие в социалните мрежи. Как възприемаш комуникацията с аудиторията си там, с какво ти е полезна?

Да си блогър означава не просто да споделяш снимки и текст, но и да комуникираш с хора, които имат също много ценен опит за споделяне. И така взаимно да си помагате.

усещаш, че няма друга такава сила като майката, която иска да помага и на други майки със съвет, идея или просто с една малка похвала, която ти повдига самочувствието.

Обменът на информация и опит е много ценен, както и възможността чрез социалните медии да вдъхновя повече хора за каузите, по които работя – здравословното хранене на децата и устойчивото развитие

Храната е основен акцент в твоя блог. Как ти самата се запали по кулинарията?

Като дете бях злояда, но след като заживях със съпруга си, с когото сме заедно от студентските си години, открих удоволствието от храненето и готвенето. Той готви много добре и от него съм научила много техники и рецепти.

Постепенно започнах и аз да се уча сама, за да го впечатлявам на свой ред. И двамата сме запалени кулинари и любители на добрата храна, това ни сплотява. Обожаваме да пътуваме, за да опознаваме нови кухни и да опитваме нови храни. Половината ни семейна библиотека съдържа книги, посветени на готвенето, на различни езици дори. 

Виж още: Алекс Адрианн за удоволствието да готвиш здравословно с детето си

С появата на децата храненето на семейството промени ли се?

Да, започнахме да се интересуваме от храната и методите на нейното производство, да се храним много по-чисто, сезонно и с повече местно отгледана храна. Създадохме си ритуал на хранене, вечерята е свещена у дома, събираме се заедно четиримата, говорим си, обсъждаме храната и емоциите си, кой как е прекарал деня и т.н. 

На какво искаш да научиш синовете си по отношение на храната и какви съвети би дала на родителите в тази посока?

Бих искала да правят разлика между храните, които им носят ползи и тези, които не дават нищо ценно на тялото, разбирайте преработените и пакетирани храни, снаксове, сладкиши, бонбони и пр. Искам да познават истинската храна, да знаят кое откъде идва, кое какво ни дава и да са склонни да я пробват. Искам да се хранят разнообразно, да уважават храната, дори и тази, която не обичат

Бих посъветвала родителите да готвят повече с децата си, да им дават повече свобода в кухнята, за да намалят напрежението на масата. Да не посягат към солетите и бисквитите, когато децата ги пожелаят, а да се опитат да им покажат колко са вкусни и полезни зеленчуците, плодовете, ядките, пълнозърнестите храни и пр. Да се стремят да възпитат деца, склонни да опитват и да търсят нови вкусове, а не деца, обсебени от сладкото и тестото.

Спомена, че синовете ти са те вдъхновили да напишеш и първата си книга – „Юнашко камъче”. Разкажи ни малко повече за нея?

Историята в книгата е реална случка от нашето ежедневие. Когато големият ни син Алекс беше на 3,5 години, изкачихме Черни връх. На слизане от върха той се затича надолу по склона и падна. Имаше малка рана на коляното и беше доста разстроен. В опита си да го успокоя, измислих историята за Юнашкото камъче, което помага на децата да се справят с болката. Търсейки въпросното камъче, той забрави падането и се успокои. Намерихме едно камъче и продължихме по пътя.

След малко падна и малкият ми син Тервел. Начинът, по който реагира батко му, ме изуми и вдъхнови да разкажа историята за камъчето и да дам идея и на други родители да го ползват в подобни ситуации. Удивлявам се още повече, когато поредната майка ми изпраща снимка на детето си, търсещо или стискащо в ръчичка юнашко камъче. Историята определено трогва децата, а юнашкото камъче им помага да се справят с болката и разочарованието при падане или нараняване.  

Виж още: Да издадеш книга през Amazon? Мария Георгиева за тайните на самопубликуването

Кристина Орсова майка
Кредит: Личен архив
Кога ти самата започна да четеш на твоите деца?

Още докато бяха в корема ми. Бях чела някъде, че е полезно да се говори и пее на плода в утробата, затова реших просто да чета любимите си книги на глас. След това им четях за приспиване или докато си играят на земята. Монотонният ми спокоен глас ги успокояваше, а това да ме виждат с книга в ръце направи четенето една от най-естествените дейности у дома. И постепенно децата започнаха да ме имитират

Как в твоите очи най-добре се възпитава интересът на децата към книгите?

С личен пример на първо място и с постоянното присъствие на книгите у дома. Аз самата съм израснала в дом, пълен с книги. Майка ми е филолог, работеше като редактор в печатница и вечерно време я гледах у дома как редактира текстове на една пишеща машина. Именно на такава написах първата си „книга”, която се състоеше от две страници и ръчно илюстрирана от мен самата корица от картон. Бях съвсем малка, но много харесвах допира до хартията и мастилото.

Когато забременях, не знаех дали ще съм добра и оправна майка, но едно нещо знаех със сигурност – щях без проблем да науча децата ми да обичат книгите. Четях им още докато бяха в корема ми, а когато се родиха, им четях моите си книги, седнала до бебешкото креватче. Така децата възприемат четенето като нещо съвсем естествено, а и повечето деца подражават на родителите си

И не на последно място,

поддържам интерес към книгите, като им предоставям разнообразие и избор. Имаме карта за детския отдел на столичната библиотека. Децата избират сами книгите, които искат да четем. А купуването на нови книги е вълнуващо събитие, което се старая да ценят повече от купуването на играчка. 

Какво ти предстои занапред, в каква посока виждаш развитието на блога?

Имам проект за втора детска книга, този път посветена на темата за храненето, а историята в нея цели да стимулира децата да хапват повече разнообразна и полезна храна. Успоредно с това развивам блога, като се старая да качвам по-често полезни и практични материали за храненето, искам да помогна на повече майки да стимулират децата си да хапват здравословно и разнообразно

Подкрепям и комуникирам кампании и проекти за устойчиво развитие и смятам, че това трябва да залегне и във възпитанието на децата – как да избираме и потребяваме вещите, как да се грижим за околната среда и да сме по-отговорни към нашата планета.   

Виж още: Къде и как да продадем детските вещи, които вече не използваме

_____________________________

* Благодарим на Криси, че подкрепи „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg)нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка. Виж какво продава в своя в профил ТУК.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии