Всеки от нас е изпитал някога (или много пъти) какво е да ни крещят в лицето – не е никак приятно! Спомнете си сега един-два такива момента. Да ви крещят събуди ли у вас чувство на уважение към другия? Или пък си помислихте “О, да, сега като го чух на по-висок тон този човек, разбирам колко е мъдро и вярно това, което ми казва”?
Крещенето не просто “не помага” да отгледаме добре адаптирани, способни деца, а даже ни пречи и отдалечава от тази цел!
В тази статия ще разгледаме защо крещим на децата, какви са ефектите от това крещене (научно доказани в международни проучвания), а след това и какво може да направим, за да спрем да крещим и да започнем да възпитаваме по-спокойно и ефективно.
ВАЖНО: целта на тази статия не е да подтиква чувства на вина и срам. Целта е да имаме информираност за истинските последствия на нашите действия. Тогава, когато полагаме усилия да сме по-спокойни, знаем че всеки малък напредък си заслужава!
Виж още: Как да спрем да избухваме с децата
Защо крещим на децата?
Понякога крещим, за да спрем детето от нещо опасно (“Не тичай на улицата!” или “Пусни котето, задушаваш го така!”) или от изненада (“Олеле как се качи там?!”). Това е почти автоматична реакция без агресия и ако нещата приключат до там, е малко вероятно да има негативен ефект върху детето.
В други ситуации крещим, защото се чувстваме безсилни – особено ако сме пробвали да променим поведението на детето с по-мили думи и това не е имало ефект. Или сме напрегнати, претоварени, ядосани, често заради външни фактори, които нямат общо с детето, но неговото поведение в даден момент е просто последната капка и чашата ни на търпение прелива и избухваме в агресивно крещене – тази статия е фокусирана именно върху този вид.
Агресивното крещене е крещене с гняв и често включва:
- нападки – “Нищо чудно, че децата не искат да играят с теб!”
- заплахи – “Ако още веднъж ми се тръшнеш така, може да си търсиш друга майка!”
- обиди – “Глезльо!”
- обвинения – “Заради теб не може да напазаруваме!”
- сравнения – “Виж другите деца как мирно си чакат! Само ти дивееш тук!”
- сурова критика, манипулация, снисхождение, сарказъм…
Това психолозите квалифицират като вербално насилие. То може да има моментия ефект да спре децата и да ги направи послушни, но няма да ги накара да преосмислят поведението или отношението си.
Накратко, крещенето учи децата да се страхуват от нас, вместо да разбират последствията от действията си.
Лора Маркам, доктор по философия, автор на бестселър книги по позитивно възпитание, има ясно послание: “Вашата задача номер едно като родител, след като сте осигурили безопасността на децата си, е да управлявате собствените си емоции.”
Децата разчитат на родителите си за учене. Ако гневът и свързаната с него агресия, проявена с виковете, са част от ежедневието, то ще се отрази в пове:дението на децата.
Научно-доказани дългосрочни ефекти от агресивно крещене
Ако сте наблюдавали как едно дете игнорира крещенето или крещи обратно, или пък повтаря поведението, което е довело до крещене, може да си помислите, че всъщност крещенето няма ефект. Не е така. Крещенето има подобен дългосрочен ефект като удрянето!
Френско проучване от 1999 изследва ефектът на вербална агресия от родителите върху оценките и самочувствието на 140 деца на 10-годишна възраст. То потвърждава, че вербалната агресия има значителен негативен ефект върху самочувствието на децата и оценките им в училище.
Друго международно проучване от 2010г включва 292 майки и техните деца на възраст между 8 и 12 години. То открива, че повече инциденти на крещене и хокане от страна на майките са свързани с увеличаване на проявите на агресия от децата.
Американско проучване от 2013г. проследява 976 семейства и техните деца в продължение на две години. Използването на сурово вербално дисциплиниране (като крещене с обиди) от страна на майките и бащите на 13-годишни деца, предсказва увеличаване на проблемите с поведението (агресия, вандализъм и анти-социално поведение) на децата и депресивните симптоми между 13 и 14 години. Авторите заключват, че “…непосредствените до двегодишни ефекти от сурово вербално дисциплиниране са почти същите като при телесно наказание.“ Друго откритие от това изследване е, че дори когато родителите също показват и любов и топлота към децата, това няма смекчаващ ефект – крещенето пак води до проблеми с поведението и депресивни симптоми.
Още едно Американско проучване от 2006г разглежда ефектът от вербална агресия в детството върху състояния на депресия, притеснителност, гняв и враждебност на млади хора (18-22г) и открива значителен негативен ефект, в някои аспекти дори по-голям от ефектът от телесно насилие.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
Как да спрем да крещим
Това, което научните проучвания също показват, е че агресивното крещене е порочен кръг. Колкото повече родителят крещи, толкова повече се влошава поведението на детето и така се създават повече ситуации, и това допринася за още крещене… Също така, колкото повече крещим, толкова повече това се затвърждава като нашата реакция при стрес. Ако преди ни е трябвало изключително високо ниво на стрес, за да избухнем в крещене, то с времето започваме да крещим и при по-ниски нива на стрес…
С други думи, ако чакаме детето да промени поведението си, за да станем ние по-спокойни… е вероятно да чакаме дълго време. Ако се успокояваме с “всички крещят понякога” и “поне не го напердаших”, вече знаем за истинските негативни ефекти от повтарящо се агресивно крещене. За да помогнем и на себе си и на детето е необходимо да помислим и действаме по-целенасочено към по-малко избухване и повече спокойствие.
Пътят към повече търпение и по-малко гняв в родителството има две “ленти”:
1. Да научим позитивни и ефективни стратегии за разрешаване на трудни ситуации
Когато напомним на детето да почисти там, където е изцапало, и то отговори “няма пък!” е ценно да знаем какво вероятно се случва с детето и какво точно може да направим – т.е. да имаме няколко готови позитивни стратегии. Така имаме други посоки за разговор и действие, вместо директно да стигаме до заплахи, натякване, повтаряне и накрая крещене. Ами ако не сме научили такива стратегии, защото нашите родители са ни заплашвали, наказвали или са крещели? Позитивното възпитание не е тайна – има много прекрасни книги и курсове, както и безплатни статии, уебинари и други ресурси по темата. Изисква се само желание за развитие!
2. Да намалим шанса за избухване
Тук помага да научим за факторите, които допринасят за повече гняв и избухване, и да предприемем действия да ги намалим. Също да развием уменията си за справяне със силни емоции, така че дори в моменти на силен гняв, да имаме капацитета да изберем друго поведение вместо агресивно крещене – това е емоционална интелигентност. Тук също възможностите да си помогнем са много – от безплатни ресурси, до книги, курсове или работа с терапевт.
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
Възможно ли е да се променим?
Не е лесно, но е напълно възможно! Всички имаме впечатляващ капацитет за развитие и никога не е прекалено късно за това – мозъкът ни запазва способността да се променя на всякаква възраст (прочетете тук за невропластичността). Човешко е да грешим, човешко е да се ядосваме и нормално е да има моменти, когато силните емоции и стрес ни изваждат от релсите. Това обаче не значи, че приемаме нещата такива, каквито са, и си продължаваме както си знаем.
Точно както се трудим, за да осигурим подслон, храна, образование на децата, така си заслужава да се погрижим за това, да сме по-спокойни родители – с по-малко крещене, повече търпение и взаимно уважение.
Това е изключително ценно за децата – защото нашата емоционална интелигентност има директен ефект върху тяхната емоционална интелигентност и качество на живот. Ако сте готови да направите нещо в тази посока, потърсете ме в Мили Думи. С удоволствие ще споделя насоки за книги или безплатни ресурси и ще се радвам да се запознаем в новия ми курс “Как да спрем да избухваме с децата.”
