Съмнявам се, че има бъдещи родители, които поне веднъж не са чули разновидност на прословутата фраза „Наспи се сега, че като дойде бебето, край със съня”. И да, сънят често се превръща в мираж, след като семейството се сдобие с нов член, но трябва ли да е така? Можем ли да „научим” бебето да спи през цялата нощ, за да може и ние да се радваме на така нужната ни почивка?
Тук на помощ идва консултантът по детски сън! Именно той е човекът, който може да ни помогне, когато самите ние вече не знаем какво да правим. Защото детският сън не е мисия невъзможна, напротив. Просто е необходим индивидуален подход, защото всяко дете наистина е различно. Често съветите в интернет изглеждат крайно неприложими за нашето дете и това е съвсем нормално.
Какво обаче е приложимо? Как да разберем какво може да помогне на детето ни? Какви изобщо са реалистичните очаквания, които можем да имаме за съответната възраст? С всички тези и още много други въпроси се обърнах към Мария Йонова, сертифициран консултант по детски сън и създател на Unicorn Baby.
Здравей, Мария. Разкажи ни малко за себе си.
Казвам се Мария Йонова, психолог и сертифициран консултант по детски сън. Майка съм на две прекрасни деца. Майчинството, освен с безусловното щастие, ме сблъска и с безсънието в най-тежките му форми, когато синът ми беше бебе. По това време темата за навиците за сън на бебето беше все още табу в България.
Ролята на родителя се свеждаше до това да проявява геройско търпение, докато чака „периодът“ (понякога месеци, понякога години) да отмине. А това не е в интерес нито на детето, нито на непълноценния недоспал родител.
Kато майка, но и като професионалист, се радвам, че реалността сега е различна.
Здравословният сън на бебето се превърна в приоритет, точно както трябва да бъде. И по-важното – вече е мисия възможна.
За мен е привилегия да бъда част от тази промяна, ръка за ръка с десетки семейства.
Би ли ни разказала малко повече за професията консултант по детски сън. Как ти самата се сдоби с квалификация, има ли различни школи, с какво можеш да си полезна на мечтаещите за сън родители?
Професията консултант по детски сън означава отговорност, съпричастност, емоция и страст. След майчинството, това е най-голямото предизвикателство, с което съм се захващала. А да комбинирам и двете е цяло приключение.
Изисква се висока степен на организираност – детският сън не признава работно време. Да вървя ръка за ръка с родителите често пъти означава повече ангажираност отколкото при много други професии. Въпреки това всяко усилие си заслужава и се отплаща. Няма по-голяма награда от това да се събудиш сутрин и да видиш съобщение: „Спахме! Спахме за пръв път от седем месеца!“.
Има различни школи за сертификация, които ползват различни методи. Аз избрах да се сертифицирам в две, за да взема максимума и да мога да практикувам с широк набор от похвати. Привърженик съм на плавната промяна, когато е възможнa, дори това да означава по-дълъг период на работа.
Вярвам, че единственият начин да се постигнат резултати е да се върви с правилното темпо и методът да се съобразява със степента на комфорт на родителите и детето. Няма правилни и грешни методи – има единствено подходящи или не според индивидуалната ситуация и желаните резултати.
Виж още: как се развива мозъкът на бебето през първата година
Кога родителите трябва сериозно да се замислят за консултация при теб или твой колега?
Всяко бебе по някое време, още през първата си година, е способно да спи спокойно и непробудно нощем, ако му помогнем да изгради правилните навици. Но дори тогава сънят му никога не може да е идеален. Затова и ние родителите не бива да бъдем перфекционисти.
С мен понякога се свързват родители, чиито бебета имат добър сън, но те са притеснени, защото някой им е казал, че бебето задължително трябва да заспива само. Промяната на навиците за сън е сложен процес и като всяка друга промяна, има своите предизвикателства. Затова съветвам родителите да предприемат стъпки не на всяка цена, а когато обстоятелствата около съня на бебето се отразяват неблагоприятно на тях, на бебето или на цялото семейство.
Добрият сън е едно от най-важните условия за здравословно и пълноценно функционираме и не е въпрос на героизъм да „издържим“ още няколко месеца или години, когато съществува решение.
Какво всъщност означава режим на сън – различен ли е при всяко бебе или има норма, към която трябва да се стремим? Кога и по какъв начин можем да го създадем?
Режимът на съня означава да помогнем на бебето да достигне правилния за възрастта баланс между сън и бодърстване. Има определени норми по възрасти, но те не са фиксирани, а в определени диапазони, тъй като между бебетата (точно както и при възрастните) има различия в индивидуалните нужди.
Никога не е твърде рано да се стремим към изграждане на режим. В първите няколко седмици от живота си новороденото може да толерира съвсем кратки периоди на будуване (понякога дори по-малко от час) и тогава това, което наричаме режим, ще изглежда като един доста хаотичен кръговрат от хранене, сън и смяна на пелени.
Но това бързо се променя след втория месец и, в по-честия случай, в ежедневието започва да се промъква и доза предсказуемост, която с възрастта започва да присъства все по-осезаемо. За пример –
малко след навършване на годинка, повечето бебета преминават към режим с една дневна дрямка в определен час.
Има ли ограничения във възрастта на детето – период, след който вече не можеш да помогнеш за промяна в режима?
Няма ограничения във възрастта – проблеми със съня може да има във всяка възраст, а когато има проблем, има и решение.
Кои са най-честите проблеми, с които се сблъскваш в работата си и как ги решаваш? Има ли грешки, които родителите трябва да се стараят да избягват?
Най-честото затруднение, което родителите изпитват, е да намерят верния път. Има толкова много информация в интернет и това е прекрасно, но може да бъде и объркващо. Моята работа е заедно с родителите да подредим приоритетите, да предоставя решение и ясни за следване стъпки.
Освен това се старая да обяснявам подробно какво целим с всяко едно действие, което предприемаме. Смятам, че това е от огромна помощ на родителите да се почувстват мотивирани и случващото се да придобие смисъл за тях.
Ритуалът преди сън – какво можеш да ни кажеш за него, какво е добре да включва, кое изобщо не е добра идея?
За да бъде смислен, ритуалът преди сън трябва да изпълни две мисии.
Първата е да успокои детето и да го настрои за сън. Затова съветвам родителите да включат в ритуала само дейности, които не действат стимулиращо на детето. Игрите с гъделичкане и гоненицата да останат в следобедните часове в дневната, а когато дойде време за сън, те да отстъпят място на тихи занимания, например четене на книжки и пеене на песнички.
Втората цел на ритуалите е да подскажат на детето, че е време за сън. Затова е хубаво рутината да бъде максимално предсказуема. Изпълнявайте едни и същи дейности в една и съща поредност. Тогава ритуалът ще изиграе ролята на сигнал, че идва времето за заспиване.
Виж още: Детето пред екрана – решение или проблем?
Какво е мнението ти за заспиването с различни залъгалки, шишета, отучването от тях трудно ли е и до кога да разчитаме на тях? Също така заспиването на гърда – голяма грешка ли е?
Думата „грешкa” има горчив вкус – не обичам да говоря за грешки. Да бъдеш родител е най-трудното призвание и, за съжаление, все по-напрегнато.
Списъците с грешки, които можем да допуснем, стават все по-дълги и задачата да бъдем идеални родители в своите и чуждите очи в един момент става неизпълнима.
Реалистично можем да се стремим да бъдем пълноценни и разумни родители, което означава да постъпваме в интерес на детето и едновременно с това да пазим собственото си физическо и психическо здраве.
Затова, скъпи родители, правете това, което работи за вас и детето в съответния етап от развитието му. Действително заспиването със залъгалка, шише или на гърда може да доведе до създаването на асоциация за заспиване и това да породи затруднения на по-късен етап, но ако това е единственият начин едно малко бебе да поспи и да не влезе в режим на преумора, рискът си струва. Пък ако се създаде лош навик, това няма да е краят на света. Всичко е поправимо.
Междувременно бъдете смели и преразглеждайте периодично дали бебето все още има нужда да заспива само на шише и не пропускайте момента, ако е готово да се откаже.
Виж още: бебеносенето отблизо с консултанта Димана Искренова
До колко важно е самостоятелното заспиване на детето и от кога трябва да се случи?
Когато едно бебе е на подходящия режим, изградили сме хубава рутина преди сън, изключили сме всички възможни физически причинители, но сънят остава влошен, често пъти решението се крие именно в самостоятелното заспиване. Когато заспиването на детето зависи от определено условие (или комбинация от условия), при събуждане през нощта то изпитва затруднение да поднови съня си без намесата на родител, който отново да пресъздаде условието.
Някои от бебетата, с които работя, се будят на всеки 40-60 минути всяка нощ и дори при толкова тежка картина се намира решение, но не без създаване на навици за самостоятелно заспиване. И все пак
самостоятелното заспиване не бива да бъде самоцел, а да се стремим към него само, ако е необходимо.
Всяко бебе след шестия си месец (някои и доста по-рано) може да се научи да заспива самостоятелно, стига да се подходи правилно.
А какво можеш да ни кажеш за дневните дремки – как е най-добре да се случват, кога да преминем от двe на една – от нас ли зависи или от детето?
Темата за дневните дремки е обширна, но ако трябва да обобщя препоръките, те биха били в две насоки.
Старайте се да има баланс между сън навън в количката и спане в креватчето. Идва топлото време и може да е изключително изкушаващо да прекараме целия ден навън, но някои бебета бързо губят навика си за дневен сън вкъщи, което се превръща в проблем при застудяването наесен.
Следвайте нормите за сън според възрастта – те включват и препоръчителния брой дневни дремки като едновременно с това наблюдавайте и сигналите, които детето дава. Например, преди прехода към една дрямка, втората дрямка за деня се измества все по-късно, приспиването става трудно и ако това започне да се случва системно в продължение на две седмици, значи е време за преход.
Буденето нощем – най-големият кошмар на всички майки. Понякога за кърмене, понякога за гушкане, понякога просто плач. Можем ли да помогнем на детето си или това е естествен процес, през който заедно трябва да преминем?
Ако събужданията са епизодични, предвидими и не много на брой и най-важното – не създават дискомфорт на детето и родителите, тогава няма нужда да се предприемат действия. Но ако са се превърнали в кошмар, както се съдържа във въпроса, тогава няма нужда да толерираме това положение месеци и години напред. Не винаги търпението е позитив, особено когато детето очевидно не се наспива и съществува възможност да му се помогне.
Виж още: книгите за възпитание на деца, които нашите читатели препоръчват
Честите нощни събуждания в общия случай са причинени от три неща: неправилен режим, физически причинител (например боледуване, колики, хранителни непоносимости) или липса на умения за самоуспокояване и самостоятелно заспиване. Хубаво е да се адресират и поетапно изключат всички възможни причини, за да се създадат предпоставки за подобрение на съня.
А какво да правим, когато се появи второ дете в семейството? Веднага ли да ги съберем в една стая или има момент на по-късен етап, когато това да се случи?
Събирането на двете деца в една стая може да стане по всяко време. Но ако някое от децата (или и двете) са с влошен сън, е редно местенето да изчака. В противен случай ще срещнем повече трудности, включително рискуваме да влошим съня на детето, което по правило спи добре.
Всички сме чували за бебетата еднорози, аз дори познавам едно. Но ми се иска да попитам специалист – раждат ли се такива или се превръщат в еднорози с помощта на родителите си?
Мисля, че е комбинация от двете. Аз също имам бебе еднорог, което спи 12 часа нощем, но картинката не беше такава в началото.
От ден първи си пролича, че дъщеря ми е спокойна натура и това определено ни е помагало, но турбуленциите на новородената възраст не ни пропуснаха. Колики, плач, дълго носене на ръце, безкрайни приспивания – бяха се превърнали в ежедневие през първите няколко седмици.
При малкото бебе правим каквото е нужно, за да му помогнем да премине през всички тези предизвикателства и самостоятелното заспиване и предвидимият сън остават на второ място. Но това не значи да живеем в страх, че всеки наш следващ опит ще бъде обречен на провал.
Когато дойде правилният момент, със спокойствие и решителност, можем да помогнем на бебето да спи по-добре и точно така постъпих и аз. За мен това беше единственото възможно решение и то промени изцяло ежедневието ми на родител. Здравословният сън не е лукс, а необходимост както за бебето, така и за цялото семейство.
Благодарна съм – добре спящото бебе ми позволи да се наслаждавам изцяло на ролята си и да бъда пълноценна майка и за двете си деца.
За всички родители, които са притеснени от предстоящата смяна на времето, ето няколко съвета от Мария:
