Този месец говорим за жената, за нейните силни и слаби страни, за грижата, която дава на себе си и другите всеки ден и за женската енергия, която я движи напред. В този разговор днес се включва и една наша читателка*, която споделя с нас своя поглед и разбиране за женствеността. Тя е избрала много интересен начин да погледне на темата, а именно през призмата на ролите. Всяка от нас има много такива, влиза и излиза от тях неусетно, съчетава ги майсторски, а понякога се проваля с гръм и трясък на няколко фронта.
Несъмнено ще се припознаеш поне в няколко от ролите, за които се говори в текста, а може би ще се сетиш за други, защото всяка жена е необятна вселена, пълна с изненади и за самата себе си. Да търсим баланса, мислим, е крайно ненужно, защото всяка роля се играе с размах на сцената на живота и така и трябва да бъде.
Виж още: Защо не искам да съм перфектна – личните истории на 9 майки
„Малко повече от седмица след най-женствения празник, искам да си поговорим за жената и многото ѝ лица. В годината има само един празник, посветен на жените, а дните, когато те трябва да дават всичко от себе си и да изпълняват различни роли, винаги са 365. Ето на тези безбройни роли искам да обърна специално внимание в този текст.
Често хората срещат само един наш образ, а под повърхността работят поне още шест и то едновременно. Дори в миналото, когато сме нямали право да се развиваме професионално, не сме се ограничавали само до ролята си на майка или на съпруга. Нежният пол винаги е успявал да се справи с много предизвикателства и да жонглира с няколко отговорности едновременно. Обикновено отмятаме ментални списъци със задачи по цял ден, сякаш се състезаваме в някоя Олимпиада. Изглежда в нашата ДНК е заложено да бъдем толкова разпокъсани между всичко и всеки, и това понякога пречи да си дадем сметка, че на първо място жената е човек и след това всичко останало…
Жената-човек
И ние сме хора с индивидуални интереси, хобита, таланти и мечти. Може би нещото, в което ни бива най-малко обаче, е да обръщаме внимание на себе си. Много лесно се поставяме на последно място по важност, вместо да си подарим малко свободно време. Ако нагодим старата българска поговорка „Сговорна дружина планина повдига” към женския дух, съвсем спокойно може да звучи „Щастлива жена повдига планина”. Толкова просто и толкова вярно. Щастливата и отпочинала жена може всичко.
Не знам при вас как е, но когато най-после си подаря миг спокойствие (което разбира се изисква ужасно много предварителна организация, за да бъде възможно), не мога да се отпусна. Не спирам да мисля за всичко, което ме чака, постоянно си проверявам телефона за някой работен мейл, за обаждане от бабата, че нещо е станало с детето, за пропуснато обаждане от съпруга ми да купя нещо като се прибирам… Нека към това добавим и чувството за вина, че сме си позволили дързостта да спрем за малко потока на магическото отмятане на задачи и почивката е съвсем обречена.
Какво става тогава с нашите лични интереси? За да се чувствам истински значима, поне аз имам нужда да се развивам креативно. Това означава не само да намеря време, в което да го правя, но и да съм в правилното ментално състояние, за да творя.
Лошото е, че когато все пак намеря удобен прозорец между многото задължения, започва терзанието дали да го използвам за някое хоби, просто да си почина, или пък да свърша все пак набързо някоя задача.
Защото преди да помисля за себе си, като жена, аз мисля как изпълнявам другите си роли.
Като например тази на
Жената-дъщеря
Преди да станем гадже, съпруга, майка и професионалист, ние се раждаме дъщери. Това е първата ни роля, която ни учи на уважение, състрадание, отговорност и най-вече – на обич. Колкото и възрастни да станем, винаги оставаме деца на своите родители. Това означава, че в идеалния случай, дълги години имаме двама души, които обичаме безусловно, и за които искаме да се грижим както можем.
Дали ще мина да им напазарувам след работа, дали ще ги закарам на село за уикенда или просто ще ида да им изчистя жилището, аз искам да им помагам така, както те са ми помагали и ми помагат ежедневно.
Виж още: Мила моя мамо, спри да ме травмираш!
Няма да лъжа, не винаги обаче имам желание да ходя до родителите си като по график всяка неделя. Различните разбирания за живота между мен и тях понякога водят до напрежение и ненужни скандали. В цялото си желание да ми помогнат, те често ми се бъркат с непоискани съвети.
В същото време имам само едни родители, а времето ми с тях, за съжаление, е ограничено. Няма идеални родители и е някак типично за по-старите поколения да пренасят личните си проблеми във възпитанието на децата, поради скептичната си нагласа към терапията. Често, конфликтите са неизбежни и ни карат да се съмняваме в правотата на собственото си мислене. А нека и не забравяме, че родителите обичат да имат силно изразено мнение по всички въпроси, и винаги, ама винаги са прави, което е силно натоварващо за някого, който просто се опитва ежедневно да дава най-доброто от себе си.
А това не е лесно и в ролята на
Жената-съпруга
Семейният кръг рано или късно се разширява, когато жената получава титлата съпруга. Не е необходимо да сключваме законен брак, за да се сблъскаме с отговорностите, идващи с една романтична връзка. Тук не говорим за това, че жената трябва да обгрижва половинката си като слугиня, но не случайно казват, че добрите връзки изискват работа. И двамата партньори трябва да инвестират в това отношенията им да процъфтяват, а често сме прекалено изморени от дългия работен ден и другите си задължения, за да бъдем в настроение за романтична вечеря, например.
Лесно влизаме в една рутина от битови задачи и колкото и огнено да е било началото на отношенията ни, рано или късно страстта отстъпва пред ежедневието. Ако в началото сте правели секс при всяка среща, след време нещата се успокояват и сте щастливи, ако успеете да намерите време веднъж до два пъти седмично. Първоначалният трепет при всяко докосване се превръща в добре заучен танц, където няма място за импровизации.
Малките чудатости у другия, които са ви се стрували симпатични, започват да ви дразнят. Лично аз имам периоди, в които много съзнателно трябва да си напомням защо съм избрала да бъда с човека до себе си. Не се чувствам обичана всеки ден, дори понякога минават седмици преди да се почувствам желана. В такива моменти е много трудно да вярвам в брака си. Има дни, в които се обичаме до полуда, последвани от дни, когато се мразим непоносимо.
Всяка връзка има своята комплексна динамика, а нещата стават още по-сложни, когато вкараме в това уравнение децата и ролята ни на
Жената-майка
Не всяка жена иска и трябва да бъде майка, но тези, които избират този път за себе си, го приемат като призвание. Майчинството събужда у нас много естествени инстинкти и обостря сетивата ни до степен, абсолютно непозната за нас самите. Само ние знаем през какво минаваме докато износваме бебето в нас девет месеца, след което го раждаме (често също доста драматично) и с това се раждаме и ние в още една нова роля.
Мислите ни започват да се формират по съвсем различен начин, защото вече има едно мъничко беззащитно същество, което е изцяло зависимо от нас. От сутрин до вечер правим и невъзможното да даваме на това дете всичко, от което се нуждае и често компенсираме за липси, които самите ние сме изпитали растейки. Ако сме имали трудно детство, в резултат на постоянни кавги с родителите ни, то е естествено да искаме да сме в добри отношения с нашите деца. Всячески ще се опитаме да не повторим грешките, на които сме били свидетели.
95% от времето обожавам да бъда майка. Интересно ми е да виждам как детето ми научава нови неща всеки ден, как обича с цялото си сърце без дори да е проговорило още. Изумява ме как не ми мигва окото да се поставя на второ място, ако това значи моето дете да бъде нахранено, наспано и щастливо.
Виж още: Как да изградиш здравословна връзка с дъщеря си?
Другите 5% са обвързани със страхове, съмнения и изтощение. Да съм майка означава постоянно да се съмнявам в себе си и родителските си способности. Трудно е да си повярвам, че се справям добре и преживявам всяка трудност, пред която е изправено детето ми, с огромно чувство за вина. Вина, че не съм успяла да му спестя някое препятствие.
Това е и единствената роля, която никога не спираме да изпълняваме, а често тя е в разрез с професионалните ни планове. Защото, нека не забравяме, че имаме още една роля, тази на
Жената-професионалист
Дори раждането не е толкова страшно, колкото първият работен ден след майчинство. От една страна се радваме да се върнем към нормалното ежедневие, с нормални разговори и познати задължения, но от друга страна чувството за вина, че не сме вкъщи с детето ни, ни изяжда отвътре. Усещането, че сме изоставили детето си, за да правим кариера, може да звучи пресилено, но често е изживявано много силно.
При мен може да се сравни с бримка около гърлото, която се затягаше с всеки ден, доближаващ края на майчинството. Седмица по-рано не можех да спя от притеснение, постоянно имах паник атаки и започвах да плача от нищото. Да, естественият ход на нещата е да се върнем на работа, и вероятно трябва да сме благодарни, че България е толкова благосклонна към майките, сравнено с други държави. Въпреки това раздялата с детето е много драматичен момент. Защото колкото и активно да се включват таткото и бабите в грижата за детето, ние знаем, че никой друг няма да се грижи за него така добре, както самите ние. Най-голямото предизвикателство тук е да се научим да губим контрол в личен план, за да спечелим контрол в професионален.
И между всички тези предизвикателства, нека не забравяме, че ни остава и още една важна роля – тази на
Жената-приятел
Не на последно място, жената е и приятел. Нашите приятели често са ни толкова близки, колкото и семейството ни. Затова е важно да намираме време и за тези така скъпоценни отношения. Дали ще е просто едно кафе на любимо място, или ще е женски уикенд в Барселона, приятелствата са това, което правят жената силна.
Често обаче балансът между всички останали роли и тази на приятелката, не може да бъде спазен. Когато инвестираме повече на някой друг фронт, неминуемо не се справяме на този. Не е рядкост да загубим приятели, защото сме поели по един път, а те по друг. Когато аз станах майка, много мои приятели без деца не можаха да разберат защо приоритетите ми се промениха. Вече не излизах толкова често, колкото преди, съобразявах се с режима на детето и планирах всичко според другите си отговорности. За човек, на когото не му се налага да се разпокъсва така, това поведение е непонятно.
Става и много трудно да се търсят съвети от необвързани хора. За тях не е необичайно да виждат всичко черно и бяло, и не разбират как една връзка има много повече нюанси. Това води до разминаване в мненията и не рядко именно това се оказва препаникамъкът в едни иначе стабилни приятелски отношения.
Истината е, че загубите са част от живота. Не може винаги всичко да е идеално, да жънем единствено и само успехи и да не изпитваме тъга. Всички ние, независимо дали мъже или жени, сме комплексни същества, ежедневно минаващи през метаморфози. Същото се отнася и за многото роли на жената.
Няма как винаги да даваме 100% от себе си и е напълно в реда на нещата да имаме дни, в които не сме покорили Еверест. Важното е да бъдем щастливи със себе си и да си повтаряме, че сме специални във всяка една от своите роли и се справяме по възможно най-добрия начин, на който сме способни.
____________________
* Авторката ни помоли за анонимност поради споделянето на някои прекалено лични детайли от своя живот. А ние очакваме с нетърпение и твоята история! Ще се радвамe заедно да я разкажем и да вдъхнем надежда на всички мамми, че не са сами с чувствата и мислите си. Пиши ни на mammi.info@gmail.com!
