От дете обожавам млечни продукти. Историите за това как рано-рано съм захранвана с кисело мляко от едно планинско селце до Гоце Делчев до ден днешен са обяснението на майка ми за тази ми любов. Затова и за мен беше изключително важно какво ще бъде млякото, с което ще се захрани и храни синът ми. Следях етикети, сравнявах, питах приятелки, защото исках най-истинското и чисто мляко. И така, преди две години, избрах млечните продукти на Harmonica и съм щастлива, че днес съдбата ме среща и с техния екип, за да затвърдя още веднъж правотата на избора ми.
Всичко започна с една покана от екипа на Harmonica да посетим фермата на Николай Чернокожев, от където идва млякото за техните сирена и кашкавали. Приех с голямо вълнение, защото усещах, че ме чака истинско приключение!
Ако и ти като мен заставаш пред щандовете в магазините с куп въпроси и търсиш отговори, отвъд етикетите, то ще се радвам днес да те направя част от моето пътуване до село Белиш. Там разбрах повече за пътя на истинското био мляко и за едно семейство, което с много любов и грижа за природата отглежда щастливи кравички високо в планините на Троян…
Кой е Николай Чернокожев и защо посетихме неговата ферма
Един поглед е достатъчен, за да харесаш истински Николай Чернокожев. Скромен, усмихнат мъж, който с тих, спокоен глас разказва с много любов за своите кравички, докато те спокойно се препичат на обедното слънце. Разказва ни как преди време, ей там, отгоре на планината, са живели хора, мирно и тихо, и въпреки суровите условия са отглеждали успешно растения и животни. Дава ги за пример, защото „Не е нужно много, за да оцеляваш – само да слушаш природата”. А той самият умее това!
Виж още: Как да познаем истинското кисело мляко + 3 страхотни рецепти с негово участие
Преди 15 години с него се свързват създателите на Harmonica. Те дълго време търсeли истинска храна за децата си и чрез препоръка откриват Николай и неговата ферма. И така започва едно стабилно партньорство, защото, както казва Николай, са се намерили хора, които споделят едни и същи ценности и се учат взаимно: „Помагаме си кой, когато, с каквото може!”.
Днес във фермата му в село Белиш има 168 броя животни от породата Монбелиард, за които се грижат шестима човека – той, синът му и още четирима, а на съпругата му е поверена административната част. Първите 10 кравички купува от Франция, като избира породата Монбелиард, защото млякото им е много подходящо за изработка именно на сирена и кашкавали.
„Може би по-правилният път е да се качваш по стълбата стъпало по стъпало и да се придържаш здраво”- казва той.
Време за био животновъдство
Насочва се към био животновъдството през 2000 година чрез фондация Био вселена. Благодарение на тях отива до Швейцария, за да попие знания за производството на био мляко. Истински се запалва, открива своето призвание и започва да се учи как да го приложи и в България. „От 2000 година до 2022 година все се учим. И напредваме бавно, лека-полека, с нови технологии, с нов начин на работа, но не спираме да се учим“, казва Николай.
И тъй като много често се бъркат понятията „от естествен произход” и „био”, няма как да не го попитам и какво за него е „био” и защо неговата ферма също е такава:
„Защото спазваме много закони на природата. Като почнем от обработката на почвата, през отглеждането до прибирането. На всяка стъпка слушаме природата и какво ни казва тя, от какво има нужда”.
Разказва ни как всяко едно растение има специфика на отглеждане и претенции към средата, където се развива. Как, когато му създадеш условия да се развива правилно, то се отблагодарява. Важно е обаче, когато взимаш от земята и растенията, да оставиш и за нея, за да се възстанови – за сметка на голямото количество днес, но с желание да има за бъдещето.
Друго важно нещо, оказва се, е и да има кой да следи и контролира този процес, за да можеш да кажеш, че е био. Без контрол, без следене и сертификация, много често практиките за био земеделие и животновъдство не се следват. А самата био сертификация не е труден процес според Николай, но е важно да знаеш какво правиш и да го правиш както трябва, без залитания и криввания.
Обиколката ни преминава и през насажденията с царевица, тревна смеска и третикалия, които осигуряват храна и фураж за животните. Плътно до Николай през цялото време е синът му, също Николай – усмихнат млад мъж на 16 години, с пламъка в очите на човек, открил своето призвание.
„Аз движа растениевъдството, татко животновъдството!” – ни заявява гордо той и започва да разказва за почвата и всяко растение с такива детайли и термини, че всички ние слушаме в захлас. Радко съм виждала толкова начетен и ерудиран млад човек, който, с любов и смисъл, да говори за природата и как най-щадящо да се обработва тя.
„Почвата здрава ли е, ще се случват нещата. Но не е ли здрава, каквото и да правим, няма какво да се случи. Грешали сме много, но се учим от всяка грешка и трябваше да го извървим този път, за да разберем къде бъркаме.”
И докато синът говори, всеки един от нас си задава въпроса как един 16-годишен младеж се е запалил по фермерството и вижда своето бъдеще и развитие в тази област: „Това си е наследство и трябва да се развие и доразвие и да се направи още по-проспериращо.”.
Чувства се привързан със сърцето си за земеделието, а в очите му блещука пламъкът на оптимизма. Докато другите деца мечтаят за дронове и телефони, той си пожелава робот за доене, за да автоматизират и този процес. Свързва бъдещото именно с автоматизация и разширяване, но винаги под зоркия човешки контрол.
Виж още: Любомир Ноков ни разкрива „Загадките на млечния път”
За кравичките с любов
Разходката ни продължава и със среща с най-малките теленца, които веднага се развълнуват при вида на посетители. В специално пригодено помещение са отделени първо теленцата до един месец, после от един до три и накрая от три до шест. Николай гордо ни показва как е преградил, за да не им духа и да не се разболяват.
От електротехник до ветеринарен техник
С времето Николай се налага да се научи и да асистира в процеса по осеменяване на кравите, и с гордост споделя, че има 68% успеваемост още при първите опити. И въпреки, че от начало е било трудно докато се пречупи и научи, с много практика днес спокойно може да каже, че успешно контролира и този процес.
А израждането?
„Трима сме – аз, Господ и неволята!”
И приспособлението за израждане (скоба за отелване), което купува преди около две години. С него почти няма наранявания за майката и тя лесно и бързо се възстановява. Купува го в яда си, след като не успява да изтели една кравичка и животинчето умира. Тогава започва да търси алтернативи и да се учи как да помогне на животните.
„Една крава стандартно се ползва около 2 години и половина в стопанство и на практика на 4 години я бракуват. А при нас карат по 6-7 години, защото ние ги караме малко по-пестеливо, не ги претоварваме, запазваме им черния дроб, не ги товарим с химия и затова са по-дълголетни.”
Това ни разказва Николай докато гледаме кравичките, които доволни си почиват на слънце. В тази част на фермата са отделени тези, които скоро са родили и сега си почиват 60 дни до следващата лактация.
Николай не вярва в ранното осеменяване на кравичките и предпочита да си станат „девойки”, защото тогава има по-малко усложнения и те се възстановяват по-бързо. Веднъж забременели, животинките си почиват от доенето още след 7-мия месец до самото раждане. Тези почивки определено имат значение за тях и млякото, което дават и Николай вече вижда реалните ползи от тях.
Конвенционално или био мляко
Като човек, видял различни начини на отглеждане на животни и съответно различни видове млека, интересно ми беше Николай да сподели каква според него е разликата в млякото от конвенционално отглеждани крави и био млякото:
„Разликата между нашето био мляко и млякото от конвенционалната ферма е огромна. В конвенционалната ферма начинът на отглеждане е коренно различен, млякото като съставки е сходно, но по хранителни качества е спорно колко ще се доближи до нашето.
Смея да кажа, че млякото, което произвеждаме, е здраво мляко. Балансирано като съставки, протеин, маслен градус.
В конвенционалната ферма наблягат на количеството – кравата трябва да дава повече и повече, повече и повече.”
Смисълът на семейната традиция
На финала се запознаваме и със стопанката на фермата – Пепа, която ни посреща на отрупана трапеза и ни показва с много любов снимки и видеа на кравичките на телефона си. Няколко дни по-късно ми изпраща и любимото си видео на палава кравичка, която си мята лудо езика. Като истинска майка, която споделя видеа на децата си на близки и познати, така и Пепа говори с гордост и много любов за кравичките. И макар да не разбрах кои са любимците на всеки член от семейството, видях много привързаност към всички тях и приемственост между поколенията – с мисъл за бъдещото и мисия да се произвежда здраво мляко.
Едно наистина здраво семейство, силно свързано с природата, което прави здраво мляко!
Благодаря от сърце на приятелите ни от Harmonica, че ни поканиха да прекараме един ден заедно във фермата на Николай. Един ден в планината, сред природата, който ми върна вярата, заземи ме и ме остави с едно такова хубаво чувство, че там някъде в Балкана едно семейство работи неуморно, грижи се за своите кравички с много любов, така че до нас да достигат продукти от истинско здраво мляко!
