Как се отглежда шампион?
На пръв поглед отговорът изглежда очевиден – талант, дисциплина, много тренировки. Но зад всяко дете, което се качва на подиума, стои много повече от това: семейство, което вярва, родители, които правят трудни избори, и ежедневие, изградено от постоянство.
Историята на Боян Рангелов започва рано. Още на три години той влиза в спортната зала и тръгва по стъпките на баща си, шампион по самбо и джудо. Днес зад гърба си има десетки медали от джудо, самбо и бокс, а в залата на БК „Локомотив София“ треньорите му бързо разпознават нещо повече от талант – характер на шампион.
Но как изглежда този път през очите на една майка? Как се вземат решенията между училище и тренировки, как се живее с притеснението преди всеки мач и какво всъщност дава спортът на едно дете извън медалите?
Разговаряме с майката на Боян – Лилия Рангелова, за дисциплината, мечтите и малките ежедневни избори, които стоят зад големите победи.
Зад всеки детски успех стои семейство. Разкажете ни малко за вашето – как започна пътят на Боян към спорта?
Лилия: В нашето семейство спортистите са баща & син Рангелови. Съпругът ми Емо е Шампион по Самбо и Джудо като голяма част от живота му е минала в спортните зали.Аз съм икономист по професия и домакиня по настоящем,както често казвам-помощен персонал в отбора ни. Боби тръгна по стъпките на баща си – едва на 3 годинки започна да тренира джудо на Герена.
Знаем, че Боян е опитал няколко бойни спорта – самбо, джудо, а след това е открил бокса. Как се случи този път и кога разбрахте, че именно боксът е неговото място?
Лилия: Той не просто е опитал, а е многократен Шампион и в трите спорта в България и в Чужбина. Награждаван е за своите постижения от общината, от училището му и от спортните федерации като има над 40 медала, повечето от които са златни. Но сам разбра, че голямата му страст е боксът като продължава да тренира и другите два спорта от време на време.
Заслуга за това имат треньорите му от БК “Локомотив”Сф – Борислав Георгиев, Стоимен Димитров, Петър Илиев, Стойка Кръстева, Роман Цветков. Най-значим принос има старши треньорът Борислав Георгиев, който за 5 минути работа с него на първата тренировка видя таланта на Боби и каза:
От утре го чакам с отбора ! След една година ще го направя Шампион
Така и стана. И не само Шампион на България, Боби стана Шампион на Купа Левски,на Купа Петрич и др.
Вие взехте и важно решение за образованието му. Боян напуска 73 средно училище “Владислав Граматик” и продължава в спортното училище на “Локомотив София”. Трудно ли се взема такова решение като родител и какво ви убеди, че това е правилният път?
Лилия: Да, трудно се взима такова решение, но когато искаш да се сбъдне една детска мечта, по никакъв начин не й пречиш.
Боби разполага с невероятна воля и дисциплина още от ранна възраст. На 5 години започна да се боксира всеки ден, да тича невероятни разстояния от 5-10км., от тогава не е пропускал ден без да направи 200 лицеви опори, 200 набирания, 500 коремни преси, 100 скока дъга след основните тежки тренировки.
Всеки ден в дъжд, сняг, студ, пек – той знае, че трябва да ги направи. Много вечери е учил до 12-1ч. без никой да го кара, за да има време да тренира двуразови, а понякога и нечовешките триразови тренировки, за да бъде освен шампион и отличен ученик.
С баща му бяхме сигурни,че ако не му върви учението в Спортното училище, той сам ще поиска да се върне. Така и стана. Боби отново е ученик във Втора Немска гимназия-73 СУ “Владислав Граматик” и състезател на “Локомотив-София”.
Как изглежда един обикновен ден на Боян – как съчетава училището, тренировките и времето за почивка?
Лилия: Ставане рано в 6:30-7ч., закуска, тренировка, писане на домашни, училище, втора тренировка и малко свободно време. В събота отново тренира, наваксва с уроците, а всяка неделя тича 10 км.на стадиона в норматива на мъжете.
Какво беше усещането за вас като майка, когато го видяхте да печели златния медал и да става шампион в своята категория?
Лилия: Въпреки че съм изпитвала много пъти това чувство, когато Боби стана шампион по бокс на Републиканското първенство, аз се разплаках от радост, гордост и вълнение. Треперя на всеки негов мач, моля се преди да започне за здраве и благодаря като завърши.
Много родители се притесняват от бойните спортове. Вие като майка какво открихте в тях – какво изграждат те в характера на едно дете?
Лилия: Спортът калява характера на децата, прави ги по-отговорни и организирани, развива чувство на увереност в тях и съпричастност към останалите. Спортът откъсва децата от опасната среда на безделието и поглъщащите видеоигри.
Какво според вас дава спортът на децата извън залата – в училище, дисциплината и увереността им?
Лилия: В училище Боби е отличник. Математиката и чуждите езици са му любими, защото покрай спорта, той се е научил да мисли бързо, да се концентрира в часовете и да цени времето си. Спазва правилата и уважава преподавателите, също както треньорите си.
Какво бихте казали на родителите, които все още се колебаят дали да запишат детето си на активен спорт?
Лилия: Направете първата крачка като поговорите с детето си, предложете му да опита някакъв спорт според интересите му. Разкажете му за някой вдъхновяващ шампион, изгледайте филм на спортна тематика, не се знае откъде ще се запали искрата. Ако не му допадне едно, пробвайте отново с друго занимание. Важното е да му е приятно и да ходи с кеф. На първо място спортът е здраве.
