Как празнувате Коледа в твоето семейство? А знаеш ли как празнуват хората от различните краища на България? Предлагам ти едно пътешествие из различните области и техните традиции и обичаи, тачени още от дедите ни.
Надявам се, че ще ти бъде интересно и ще усетиш по-силна връзка с корените си, където и да се намираш! Защото, както са казали старите българи:
„На Коледа всеки се прибира у дома!“.
Има някои традиции, които се знаят и пазят във всеки български дом, без значение в коя област се намира! Дори днес да нямаме възможност да изпълним всички от тях, те са закодирани в ума и сърцата ни. Затова нека започнем с тях!
Виж още: Да съживим магията на коледните хлябове
Бъдни вечер
В навечерието на Коледа се случва най-тайнствената и магична вечеря, а именно Бъдни вечер. Приготовленията за нея започват още от сутринта и всяко действие и предмет има своята символика.

Трапезата с нечетния брой ястия
Трапезата на Бъдни вечер е постна. Това е и последният ден от коледния пост. На масата се нареждат нечетен брой ястия: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото месеца трае бременността. В някои райони се поставят 11 или дори 12 ястия, колкото са месеците в годината.
Бъдникът
Той се отсича от най-младия мъж в семейството. Трябва да е от плодовито дърво – дъб, бряст, круша или дрян. Преди да го отсече, мъжът моли за прошка. Бъдникът не бива да докосва земята, затова се носи на дясното рамо. Със запалването му започва самата Бъдни вечер.
Бъдникът е символът на зараждащата се светлина. Трябва да се остави да изгори до край, а на сутринта въглените да се загасят с вино. Пепелта му се използва за лек и за плодородие.
Боговица
Това е обредният хляб, питката, която се замесва за Бъдни вечер. В нея се поставя сребърна монета, в някои краища на страната и други късмети, по които се гадае каква ще бъде годината за всеки член от семейството. Първото парче от питката е за Св. Богородица, второто – за къщата, а следващите се раздават като се започне от най-възрастния в дома.
Коледарите
Коледа започва още в полунощ, когато коледарските дружини започват да обикалят от къща на къща, за да благославят дома и стопаните. Те пеят коледни песни и наричат за здраве и берекет. Стопаните пък ги даряват с колаци, кървавици и други дарове, в знак на благодарност.
Виж още: Виж какво можеш да похапваш по време на Коледния пост

Традиции като тези ни свързват, но има и такива, които ни показват колко пъстра е земята ни. Защото всеки край има своите колоритни ритуали и обреди.
Страната ни има шест фолклорни области, всяка със свой прочит на коледните традиции. Това са Северняшка, Добруджанска, Шопска, Пиринска, Родопска и Тракийска, в която влиза и Странджанската област.
Северняшка област
Една от най-големите по територия области. Тя включва земите между река Дунав и Стара планина. На запад започва от границата със Сърбия и стига чак до Черно море. Обхваща областите Шумен, Разград, Русе, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин.
В Плевенско и крайдунавските селища Бъдни вечер се нарича още Крачун, а в цяла Северозападна България – Детешка Коледа и Мали Божич.
Захранване
Във Врачанско цялото семейство се събира рано сутринта на Коледа около трапезата. На нея задължително трябва да присъстват печено врабче, вино и люти чушки. Всичко това се приготвя от най-старата жена в къщата. Тя захранва всяко дете в дома, за да е здраво като виното, „люто” като чушлетата и леко като врабчето.
На коледната трапеза се слага и пържена „калбаса” – суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Масата е богата и тежка – пържоли, баници, погачи, плодове, пълнени чушки, сърми, запечен боб. Поставят се питка – за богатство, мед – за сладост, вино – за сила и чесън – против уроки.
Добруджанска област (вкл. Лудогорието)
Обхваща земите между река Дунав и на изток до Черно море. На северозапад гранични със Северняшката област.
Коледарите в Добруджа се водят от Станиник. В дружината някой се облича като поп и казва молитвата. Друг пък се преструва на животно, за да измоли малко кървавица.
Обичай Бразая
В Източна Добруджа – Силистра, Тутракан, Старо село – съществува един малко познат обичай, който се изпълнява по Коледа – Бразая. Бразаята е мъж, маскиран като птица с дълъг клюн, звънчета и цветни панделки, който ходи по къщите и разказва весели истории. След това известява на цялото село в коя къща са най-мързеливите моми. Работливите девойки пък възхвалява и благославя да си изберат най-личните ергени.
За Бразаята се пее и следната песен:
Път сторете!
Нека влезе тази тая
Добруджанска, весела Бразая!
Край бъдника с бялата жарава
Цяла вечер ще ни забавлява,
Може пък и да ни критикува!
Ала нищо – щом е за добро,
Нека я поканим на хоро.

В коледния ден на трапезата се слагат главата на прасето, пача, кървавица, наденици, коледни погачи. Хората се събират, веселят се и играят хоро, тъй като по време на пост, това е било забранено. Момите и ергените запазват първата хапка от своето парче от коледния хляб. Слагат я под възглавницата, за да сънуват своя избраник.
Виж още: Как да разкажем на децата за коледните традиции по света?
Шопска област
Известна е още като Шоплука, обхваща Средна Западна България. Включва градовете София, Самоков, Своге, Сливница, Радомир, Дупница, Перник, Брезово, Годеч, Трън и Кюстендил. Тук Бъди вечер се нарича още Малото Коледо.
Колачите
По традиция във всяка къща се е отглеждало поне по едно прасе, което се е колело на Коледа. Корените на тази традиция идват от далечното минало, когато плодовитостта на прасето се е свързвала с богинята Майка.
Рано сутринта, в дома, където ще се коли прасето, се събират „колачите”. Това са мъжете, които участват в ритуала. На Коледа е единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава. През останалото време то се смята за нечисто и не се принася в жертва. Според обичая, главата и краката на прасето се сваряват и от тях се приготвя пача.
Пиринска област
Простира се в югозападната част на България и е най-малката по територия. На запад стига до Македония, на север граничи с Шопската етнографска област, на юг с Гърция, а на изток и североизток с Родопската и Тракийската области. Част от Пиринската област са Благоевград, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, Банско, Мелник и др.
„Свинска сватба”
„Свинската сватба” няма нищо общо със свещения съюз между мъжа и жената. В дните около Коледа, с коленето на прасета и събирането на цялото семейство около трапезата, се отпразнува добре свършената работа през годината. Самото колене е цял ритуал, включващ прекадяване, четене на молитви и отдаване на почит към животното. Всичко това се нарича „свинска сватба”.
На коледната трапеза в Пиринската област можеш да видиш: чомлек, чеверме, домашни питки и погачи, катък, кървавица, суджук, овче мляко, банска капама, бански старец, катино мезе, последните три ястия са особено популярни в района на Банско.

Родопска област
Простира се на територията на планината Родопи, в южната част на България. Коледарите тук най-често са млади ергени, или наскоро задомени мъжe. В Смолянско коледуват основно деца, водени от някой по-старши – баща или учител.
Коледарите носят шарени тояги, ямурлуци и калпаци с китка от чемшир и здравец. Те обикалят всички къщи с песен на уста и благославят всяко семейство. За благодарност стопаните ги даряват с колаци, брашно, яйца и сланина. Коледарските групи не влизат само в онези къщи, където е починал човек преди по-малко от година.
Обичай „каладосване”
В Родопите Коледа се нарича още „Годишов ден”, т.е. важен, бележит празник. Тогава се практикува и един малко известен ритуал – „каладосване”. Най-тачен е в Източните Родопи. Обичаят се прави от момите, на които им е време да се задомят. В нощта срещу Коледа те се събират и отиват заедно на реката. Там символично засяват жито. Старите родопчани вярват, че след този ритуал момите ще сънуват кой ще бъде техният жених.
На коледната трапеза в Родопите най-често можеш да видиш тутманик, баница, пататник, качамак, пълнена кокошка и червено вино. Пеят се песни и се вият кръшни хора, а тон на веселбата дават гайдарите!
Тракийска област (вкл. Странджанска)
Най-обширната област е разположена в южната част на България и обхваща Същинското Средногорие, Сърнена гора и Горнотракийската низина. Странджанската област включва: Среднотунджанското поречие, Сакар, Странджа, Светиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
Кадена вечеря
В Странджа първата кадена вечеря (трапезата и дома се прекадяват с тамян) е на Никулден. Втората е на Бъдни вечер, а третата – на Йордановден. За всяка от тях стопанката на къщата меси обреден хляб, който е със специфичната за региона символна украса. Тя представлява пръчка от тесто. На Никулден тя е с формата на полукръг в края на питката, на Бъдни вечер заема почти цялата питка, а на Йордановден полукръгът се сключва в кръг. Тогава започва и истинската нова година.
Виж още: 9 хитри идеи за коледна украса с деца у дома

На Бъдни вечер питката се разчупва на две от стопанина и той гадае каква ще е следващата година. Ако лявото парче е по-голямо, зимата ще е тежка, ако е по-малко – пролетта ще дойде рано! На странджанската трапеза на Бъдни вечер задължително присъстват обреден хляб, варен боб (или царевица) и варено жито. Те са символ на слънцето, което от този ден започва да расте.
Благотворителност
В Бургаско пък съществува интересен обичай, който се е зародил от местните гърци. Привечер, преди коледната вечеря, стопанинът на къщата излиза, за да се разходи по улиците на града. Ако види някой бездомен, беден или гладен човек, го кани в дома си, за да го нагости.
Нека съхраним традициите живи! Предизвиквам те, когато тази година за Коледа се събереш със семейството си, да помолиш всеки да ти разкаже за обичаите от неговия роден край!