Имаш ли време за всичко, което искаш да направиш? Успяваш ли да прочетеш книгата, която стои на нощното шкафче? Записа ли се на курса, за който мечтаеш от години? Спортува ли този месец или отлагаш за следващия? В забързаното ни ежедневие често може да ни изглежда трудно да свършим всичко, което сме си набелязали и това ни напряга допълнително. Но решение винаги има!
Затова днес искаме да дадем думата на Деяна Талева, филолог и основател на бутикова школа за английски език „Инсайт”. Тя е подготвила 5 ценни и много практични съвета, с чиято помощ да се отърсим от непродуктивните модели на поведение, които ни пречат да реализираме потенциала си. Предложенията на Деяна са базирани на личния ѝ и професионален опит и са далеч от изтърканите мултитаскинг съвети, които често се дават на майките. А както разбрахме от нашия автор Мартина – именно мултитаскингът е един от основните причинители на бърнаут по време на майчинство!
В текста на Деяна те очакват изключително практични и ефективни идеи, с които да смениш гледната точка, да пренастроиш съзнанието си и да си дадеш възможност да се погрижиш за своите нужди. Самоусъвършенстването е преди всичко личен избор и въпрос на желание. А когато има желание, има начин и Деяна знае дори пет!
Виж още: 5 неща, които ме обогатиха като човек по време на майчинството.. и ме спасиха от депресията
„За някои мами майчинството е дълго очакван момент, в който те ще могат да си вземат почивка от целия свят и да се отдадат единствено на своето мъниче. Съвсем съзнателно и с радост оставят неща като учене и кариера на заден план, за да могат да се посветят изцяло на детенцето си.
За други мами обаче нуждата от лично развитие и израстване остава и дори нараства. Те се опитват да съчетават майчинството с желанието си да продължат да се развиват в професионалната си област или пък да придобият някакво ново умение. Жени са ми споделяли, че откакто са майки, сякаш живеят на автопилот. Всичко в живота им на първо място се определя от нуждите на децата, а те самите имат много малко контрол върху използването на времето и ресурсите си.
И с порастването на малчуганите нещата сякаш не се променят особено. В моята практика общувам с майки на по-големи деца и съм свидетел какви усилия полагат те, за да могат децата им да бъдат обгрижени. А някъде там, по пътя между работното място и училището или докато чакат да свърши тренировката по плуване, може да им остане време да прочетат една-две страници от започната преди три месеца книга.
Забелязала съм, че една част от мамите се примиряват и тихичко погребват своите мечти, желания и нужди, а друга част тропват с крак и си казват, че ще следват своето нещо, каквото и да им коства това. Все избори, свързани с жертви, стрес, бурен гняв или тиха тъга някъде вътре в нас. А не е нужно да бъде така.
Сега сигурно си мислите, че ще започна да ви давам съвети за ставане в 5 сутринта или за слушане на аудио книги в колата. Не, нищо подобно няма да чуете от мен. Вместо това
ще ви поканя да си припомним какво всъщност е ученето и как можем да го случваме успешно, жертвайки по пътя единствено шепа ограбващи ни мисли и непродуктивни практики.
1. Да се върнем в ресурсно състояние
Нека започна с първото и до болка познато и на мен самата убеждение – „Нямам никакво време!”. Тук решението изобщо не се крие в планирането.
С най-искрено желание сте си записвали в графика час за някое обучение, но ето, мъжът ви няма да успее да напазарува след работа днес и трябва вие да отидете. Накрая сте просто тъжни, раздразнени, може би дори гневни на живота, че пак е против вас…
Положителни утвърждения, спуснати с парашут от Идеалната Вселена, също няма да помогнат. Ако „Нямам време!” е нещо, което сме си мислили по сто и един пъти на ден, нашият мозък не би приел някакво ново, противоположно вярване без съпротива. Затова, първо трябва да поразклатим старото такова и нека започнем с… малко граматика 🙂
Да, ще заменим удивителния знак с въпросителен: „Нямам никакво време?”. След това нека наблюдаваме деня си и се запитваме наистина ли това е така. Кой знае? Може да се окаже, че все пак имаме половин-един час. И щом хванем такъв момент, веднага изваждаме бележника си и започваме да си записваме идеи, свързани с развитието ни. Или отваряме лаптопа си и гледаме записа на онова обучение, което пропуснахме миналата вечер, като отново си водим бележки. Записването тук е ключът към успеха. Така мозъкът реално разбира, че сме имали време за учене днес.
Сега вече можем да добавим и положително утвърждение: „Времето винаги е на моя страна и работи само в моя полза.”. Подишайте и постойте за малко с тази мисъл. Появи ли се усещане за лекота и разширяване? Това е така, защото сме се върнали в своето естествено ресурсно състояние.
Времето отново е на наша страна и ние не хабим сили да се надпреварваме с него, нито да го гоним. Не мислим дали го пилеем или пестим, а му се предаваме и го оставяме да ни донесе своите дарове.
Докато твърдения като „Нямам време за нищо!” затварят всички възможности за нас, то безпристрастното наблюдаване и реалното използване на времето ни носят видими, измерими резултати и много спокойствие. Ето защо цялото това упражнение наистина си струва.
2. Да съблазним себе си
Ако сме се върнали в ресурсно състояние, но говорим на себе си с изрази като „Ох, трябва да направя това! Ох, трябва да направя онова!”, то как ще се чувстваме? Не много приятно, нали? И на нашия мозък също не му харесва да бъде притискан така. Затова, нека го поизкушим: „О, как искам да направя това!”. Само два глагола, а каква огромна разлика!
„Трябва” е свързан с инстинкта за оцеляване, а за да учим ефективно, ние не бива да бъдем в такъв режим. Веднъж попаднах на една забавна картинка, на която тигър преследваше газела, а тя през това време си казваше наум буква по буква някакви думи. Не е ли абсурдно? И ние се поставяме в такава напрегната ситуация, когато се заставяме да учим.
„Искам” е друга работа. Този глагол показва на мозъка ни, че сме в безопасност и че всички наши основни нужди са задоволени. Тогава умът ни е спокоен и може да премине към режим „процъфтяване”. Така не само ученето, но и създаването на нови неща се случва приятно и с лекота.
И, разбира се, нещата отново не бива да остават единствено на думи. Веднага се заемете да си направите кътче за учене, което да ви привлича неустоимо – бюро, кресло, масата до прозореца, няма значение. Аранжирайте този кът с любими книги, свещи, планер, цветя… Пригответе си и чаша от най-предпочитания от вас чай или черен шоколад, може би парче домашен сладкиш или пък смути. С такова местенце наоколо трудно ще се сдържите да не поседнете за малко да поработите върху нещо.
Наскоро закупих един курс за правене на професионално изглеждащи видеа само с телефон и прилагам точно тази тактика, докато гледам обучението. За мен работата с техника и идеята да се показвам и да говоря пред много хора са ужасно стресиращи. За да се чувствам по-спокойна, подкрепена, в безопасност и, в крайна сметка, за да възприемам информацията, аз се обграждам с красиви и любими за мен неща, докато уча.
Виж още: Мария Гальова за красотата около нас като форма на терапия
3. Да се отворим
Нашият мозък е пригоден към получаването и обработването на информация. Той работи добре, ако не ограничаваме възможностите му чрез някои свои действия или навици, като плитко дишане, обездвижване, свиване или изкривяване на стойката ни, докато учим. За да възприемаме нови знания и идеи, ние трябва да отворим съзнанието си, но това не може да се случи, ако тялото ни е затворено.
Тук няма да задълбавам в науката зад връзката тяло-ум, а само ще кажа какво е наистина полезно да правите преди да започнете да учите. Първо, протегнете се. Ако успеете да направите няколко от любимите си разтягащи пози, още по-добре. На второ място, седете с изправен гръбнак, за да може енергията в тялото ви да протича оптимално и умът ви да бъде бистър и ясен. На трето място, дишайте бавно и дълбоко. Кислородът е като гориво за мозъка. Ако искате да стигнете далеч, трябва да го зареждате добре. Не забравяйте и чашата с вода.
4. Да приложим
Ученето не е самоцел и това, което ще ни донесе най-голямо чувство за успех и удовлетворение от него, е бързото прилагане на наученото. Когато създадох моята езикова школа, всичко се случи толкова непредвидено. В никакъв случай не беше история от типа „сбъдната мечта”. Възможността просто се появи и аз се оказах с чисто нов бизнес, но в същото време с препълнен с ученици график. Освен това, не знаех нищичко за неща като изграждане на бранд или маркетинг в социалните мрежи, например.
Започнах да чета, да събирам информация от различни курсове и обучения, като това ми костваше лягане всяка вечер след полунощ, огромно физическо и психическо изтощение и пълно изгубване в тази непозната за мен материя. На всичко отгоре, не виждах никакъв резултат от усилията си.
Как оправих цялата тази бъркотия? Избрах си бизнес ментор. Всяка седмица тя ми даваше само една задача и не можех да продължа с програмата ѝ, ако не я изпълня. Това най-накрая ме накара да се опомня и да осъзная грешката си: нямах резултати, защото досега не бях прилагала новите знания.
Сега, ако съм имала 20 минути, за да гледам видео за това как да напиша добре биото си в Инстаграм, вземам си телефона и изпълнявам насоките веднага. И като същински алхимик, на мига превръщам „знам” в „мога”.
5. Да споделим
Някога, в една книга на Умберто Еко, бях прочела, че дори ако си джудже, изкачиш ли се на рамото на великан, ще бъдеш по-високо от него. С други думи, най-добре се учим един от друг и опитът и експертизата на другите хора са безценен ресурс за нас.
Затова последният ми съвет към вас е – открийте великан в областта, в която учите, и се качете на рамото му. Не е задължително това да бъде най-титулуваният или бляскав великан. Достатъчно е покрай него всичко да ви изглежда по-лесно, да ви вдъхновява и да бъде там за вас, когато падате. Вие ще си го познаете по чувството за лекота и разширение при общуването с него.
Виж още: Какво научих за любовта от Естер Перел
И така, учете! Връщайте се към ресурсното си състояние, наслаждавайте се на процеса като се грижите с любов за себе си. превръщайте „знам” в „мога” смело, знаейки, че никога не сте сами!
