Вероятно, някъде из опита ти на майка, вече си се сблъскала фронтално с понятието тодлър или пък може би това предизвикателство тепърва ти предстои. Нека най-напред да се опитам да обясня що е то тодлър, а после ще си поговорим за това какво можем да очакваме от един такъв непокорен малчуган.
Думата „тодлър” е чуждица, която обаче се чувства все по-комфортно и в българския език. Според енциклопедия „Британика”
тодлър е всяко дете между 1 и 3-годишна възраст.
Често може да срещнеш определенията „бебешки пубертет” или „ужасните 2 години”, обрисуващи в тъмни краски именно тази възрастова група.
Виж още: 8 техники за справяне с гнева и емоциите на двегодишните деца
Специалистите по детско развитие обаче не обичат да използват подобна терминология. Психолозите определят тази възраст като изключително важен момент от развитието на детето и предпочитат да я наричат фаза на Аз-а или периода, в който детето се учи на самостоятелност.
Иначе казано, тодлърите са прохождащи, проговарящи и откриващи света малки човеци, които се опитват да формират своя вътрешен авторитет и да докажат пред себе си, че вече са големи.
На тази възраст те започват да осъзнават своята индивидуалност, както и факта, че могат да имат собствено мнение.
И изведнъж у тях се заражда спешна необходимост всички в радиус от 1 километър да разберат за новооткритата им същност, което често поставя родителите в неочаквани ситуации.
Как да разпознаем тодлър?
Неуморно тръшкане
Един истински тодлър е способен да легне на улицата и да се тръшка в продължение на 20 минути. Защо? Например, защото иска Пепа Прасето, което току що е видял на витрината на книжарницата. Това са 20 минути от живота ти, в които ти се потиш и се кълнеш, че никога повече няма да проявиш подобно неблагоразумие и да минеш покрай същата тази витрина на път към вкъщи.
Спира да те чува
Тодлърът може неочаквано да реши, че има нещо много по-важно за правене от това да те слуша като например да тича като подивял из IKEA или друг голям магазин. Не стига това, ами го прави, помитайки кърпи, салфетници и черпаци, и за нищо на света не иска да чуе отчаяното ти родителско: „Неееее“.
Може и да не чува твоето „не”, но най-любимата дума на всеки, уважаващ себе си тодлър е… „не”.
Обича да я употребява винаги, навсякъде, с основание и без основание. Това често те кара да се чудиш дали живееш под едни покрив с началника си, ротния командир или с детето си. Липсата на търпение у тези шефове с височина около метър, както и категоричното им нежелание да отстъпят, прави ситуацията взривоопасна.
Липса на контрол на емоциите
Тодлърът все още не умее да контролира емоциите си, което създава допълнителна трудност при комуникацията с него. Тръшканици, свити юмручета, крещене. Трудно можеш да разбереш какво точно чувства, защото малкото човече не може да го обясни.
И докато се учи как да овладява и разбира това, което изпитва, то го изразява преди всичко физически, с тялото си. Възможно е тодлърът да проявява агресия и да използва като помощен арсенал шамари, удари и блъскания. Понякога разчита и на зъбите си.
Тодлърът е егоист
И в това няма нищо странно или осъдително. Просто той все още не е достатъчно зрял, за да устои на изкушението да вземе нещо, което много си е харесал само за себе си. Психолозите казват, че мозъкът на двегодишните не работи така, че да могат да се поставят на мястото на другия. Те гледат само и единствено от своята гледна точка – „аз искам”, „аз мога”, пък да става каквото ще.
Хем много иска да е самостоятелен, защото вече не се усеща като бебе, хем не може сам да си закопчае ципа или да си обуе чорапите и това го влудява! Хем не иска помощ, хем после се сърди, че никой не му е помогнал.
Веднъж, докато укротявах близо двегодишния си син, тръшкащ се и крещящ на улицата, мина двойка с дете на приблизително същата възраст, които ни гледаха и тихичко си говореха: „Добре, че и ние не сме така”. Изпитах едновременно притеснение и срам, че не съм направила нещо като хората.
Всъщност, истината е, че ако детето ти изпадне в подобна криза или не дай си боже удари някого, това не го прави лошо дете или теб лош родител. Той е двегодишен тодлър и всъщност прави (или не прави) всичко по обясними за тази крехка възраст причини:
* От гняв или разочарование;
* За да привлече вниманието ти;
* Защото е изморен или гладен;
* Когато е превъзбуден;
* Когато не може да се изрази с думи.
Как да НЕ се държиш с тодлър?
Не му викай
Знам, че звучи направо невъзможно за изпълнение. Затова ще го перефразирам така: Опитай се да не викаш. Избягвай да го правиш и пред други хора, защото това може да го накара да се почувства унизено. Ако искаш то да не крещи, ще трябва първо ти, в ролята си на зрял индивид, да спреш да го правиш.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
Не го удряй
Това може единствено да го стресне за малко и да го изплаши. Да, ще му даде урок, но не и този, който искаш. Вместо това ще се научи, че е приемливо по-силният да наранява по-слабия и че насилието е начинът, по който можем да постигнем целта си.
Не отстъпвай
Когато малкото дете започне да се тръшка или да проявява агресия, много от нас се страхуват да се изправят срещу това вселенско бедствие. А като добавим и сълзите му, както и факта, че кризата ни изненадва на обществено място или в компания, започваш да се чувстваш крайно неудобно.
В такава ситуация съвсем лесно можеш да се поддадеш и да изпълниш това, което иска тодлърът, само и само крясъците и плачът да спрат. Допускала съм тази грешка няколко пъти.
Лошата новина, че са достатъчни само един или два опита, за да разбере малчуганът, че тръшкането и ревът са начинът да получи всичко.
А научено веднъж, такова поведение се коригира много трудно. Така че не купувай Пепа прасето, а непреклонно остави детето да се потръшка малко на улицата или, ако имаш свободни ръце, го понеси тържествено към вкъщи.
Не използвай наказанията като основен възпитателен подход
Тодлърът все още има трудност с това да чува разума си и в повечето случаи действа на база на своите емоции. Когато детето демонстрира поведение, което трудно се контролира, то вече е в състояние на стрес. Когато го накажеш, не му помагаш да се справи с емоциите си, а го оставяш само, по-объркано и уплашено.
Макар и понякога да ни се струва, че изпращането в съседна стая, ъгъла или друг тип наказание са методи, които работят, трябва да сме наясно, че в дългосрочен план наказанието поражда страх, недоверие и недоволство. Освен това, когато си служим с наказания, показваме на детето, че правилният път е да действаме агресивно, когато нещо не ни харесва.
Не води детето си гладно в магазина
Освен ако не искаш да прекараш 30 минути между рафтовете на кварталния магазин, където клиенти и продавачи да станат свидетели на пазарлък, грабене на всякакви пакетирани неща, връщането им обратно, разпиляване на стоки по земята и т.н.. Даже смятам, че е по-добре изобщо да не го взимаш с теб, дори току-що да се е наобядвало обилно.
Как да се държиш с тодлър?
Запази спокойствие и търпение
Колкото и трудно да звучи, това е правилната стъпка. Опитай се да си спокойна, когато детето се тръшка, а също и когато има агресивно поведение. Децата винаги търсят вниманието на родителите си, дори и то да е отрицателно. Ако реагираш прекалено силно на агресията на тодлъра си, той скоро ще научи, че това е чудесен начин да привлече вниманието ти.
Затова е важно винаги да бъдеш спокойна, дори когато това е адски трудно. Поеми дълбоко въздух, брой до три или до десет. Наведи се или клекни – важно е да си на едно ниво с очите на детето си, когато му говориш. Бъди бърза, категорична и сериозна, докато го порицаваш. Например, ако детето ти е ударило теб или някой друг, хвани здраво ръката му, но кажи напълно хладнокръвно: „Без удряне. Това боли.”.
Говори за емоциите
Обяснявай на детето, че е нормално да се чувства по определен начин: ядосано, тъжно, превъзбудено, обидено. Най-добре е да даваш примери и със себе си, разказвайки кога ти си се почувствала така. Нека детето знае, че е напълно естествено да изпитва всички тези емоции, но това не може да е причина за даден тип поведение от негова страна.
Избирай битките си
Бъди безкомпромисна за големите провинения, но се опитай да си затваряш очите за по-дребните.
Ако винаги и на всичко казваш: „Не, не, не, не”, детето в крайна сметка ще те заглуши и няма да те чува за наистина важните неща.
Малко разсипана храна на пода може да е съпроводена със спокойно и ведро обяснение от твоя страна, че така не се прави.
Децата рядко се вслушват в заповедническите: „Престани!” и „Не така!”” но пък за сметка на това обичат историите и защо не се прави така. Опитай се да перифразираш забележките си или предложи алтернатива, вместо да забраняваш някоя дейност.
Поощрявай независимостта му и го напътствай
В този етап от живота на малкия откривател, той има нужда от независимост, за да порасне. Понеже периодът е труден и за родителите, много често допускаме грешката да се опитваме да наложим в дома си пълно послушание и веднъж завинаги да сложим край на всички глезотии и капризи. За съжаление, това може да навреди на детето и да го накара да потиска емоциите си.
Дай на тодлъра си сам да си обува обувките, макар и каузата да е обречена. Предлагай му избор, когато приготвяш дрехите му за деня. Накарай го да се чувства важен, значим и с мнение, което взимаш предвид. Това ще го превърне в уверен и решителен млад човек.
Виж още: Защо 2-годишните всъщност са прекрасни?
Постарай се да бъдеш добър модел за подражание
Едно от първите неща, които забелязваме докато децата ни неусетно се превръщат от бебета в малки човеци, е, че те всячески се опитват да ни подражават. Искат да се обличат като нас, да се хранят като нас, да говорят като нас, да танцуват като нас. Да се ядосват като нас… Ако лесно се дразним или ядосваме и трудно контролираме собствените си емоции, как да очакваме нещо различно от детето?
Проблемът е, че именно тодлърът, минаващ през своя труден етап на развитие, най-често става причина да си изпускаме нервите.
Когато децата ми навършиха две години, имаше дни, в които се превръщах в един страшно неприятен, лесно раздразнителен и непрекъснато подвикващ за нещо човек. Гледах се отстрани и изобщо не се харесвах. Нервите ми бяха опънати до краен предел от ежедневието с два деца вкъщи, за капак на всичко – по време на локдаун.
Затова съветът ми е – медитирай, практикувай йога, взимай си „паузи” на терасата, под душа, на пейката пред блока. Излез от вкъщи и остави тодлъра на баща, баба, детегледачка или пък направи друга, по-голяма промяна, ако имаш нужда. Опитай да бъдеш спокойния и щастлив родител, от който детето има нужда.
Запознай тодлъра с последствията от неговите действия
Детето трябва да знае какви ще бъдат последствията от действията или отказа му от такива. Ето няколко примера от ежедневието, които да разгледаш:
* Ако хвърли и счупи играчка, то вече няма да има играчка, с която да играе;
* Ако детето не вдигне играчките си от земята, след твоите настоятелни подканяния и молби, прибираш играчките и не му ги връщаш обратно цял един ден. Може да му помогнеш да прибере играчките си, но е важно то да сътрудничи. Ако не го направи, ще трябва да си понесе последствията;
* Ако детето не се държи добре, му отнемеш любима играчка, предмет, или забавление, на което много държи. Важно е никога да не го лишаваш от фундаменталните за него физически нужди като храна, вода, сън.
Казвай: „Извинявай!”
Често като родители грешим в реакциите си и се случва да реагираме прекалено остро или гневно. А след това забравяме да се извиним за държанието си. Необходимо е да го правим, защото това подсилва авторитета ни, а и дава добър пример на детето.
Не забравяй да повтаряш „Обичам те”
Прави забележки, когато е необходимо. Бъди безкомпромисна, когато се налага. Не се поддавай на молби, тръшкания и крясъци, отстоявай твърдо родителската си позиция. Но ВИНАГИ и ПОСТОЯННО показвай на детето, че го обичаш и цениш, независимо колко пакости е направило и колко агресия е проявило. Не забравяй да го прегръщаш, да го целуваш и да му казваш, че ще го обичаш винаги и въпреки всичко.
Фазата, в която детето открива своята самостоятелност, е труден период за родителите, несъмнено. Но е още по-труден за детето. Тодлърът се опитва да разбере света и мястото си в него. До вчера бебе, днес той започва да усеща себе си като отделен индивид, независещ от теб и от баща му.
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
Опитайте се да бъдете търпеливи и благосклонни, но в същото време пазете авторитета си. Не проявявайте излишна строгост, нито излишна слабост. И най-важното – обичайте го и го подкрепяйте по пътя му, защото то пораства, оставяйки зад гърба си най-хубавите бебешки години.
Или, както се казва в „Питър Пан” на Сър Джеймс Матю Бари:
„Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото.”
