fbpx

Как да помогнем на порасналите деца да спят по-добре

Идеята за този материал дойде една сутрин, малко след като оставих сина си в детската градина. Спря ме майката на друго детенце в групата с въпроса “Защо не напишете нещо за заспиването на тези наши тодлъри? Всяка вечер е борба и вече не знам какво да правя!”. Това описание на вечерната “рутина” напълно се припокриваше с нашата реалност вкъщи – след банята на сина ми изведнъж рязко му се доиграва на супергерои и няма никакъв шанс за бързо и лесно заспиване.

Вкъщи веднага написах имейл с молба за помощ на две прекрасни дами – Ирена Владимирова Припорски и Ани Велчева, и двете майки и сертифицирани консултанти по детски сън. Заедно създават виртуалния център за ранно детско развитие, детски сън и подкрепа за родители „Лека нощ, мило зайче”, за да помогнат на колкото се може повече настоящи и бъдещи родители да открият колко по-лесен може да бъде животът, когато всички вкъщи спят добре и се събуждат отпочинали на сутринта

Помолих ги да споделят с нас полезни насоки по темата за съня на децата 1-3 години:

ЩО Е ТО ТОДЛЪР?

Нека започнем с това кои деца наричаме тодлъри и от къде всъщност идва това наименувание, което последните години стана много популярно сред българските майки. Думата произлиза от английски език (toddler; one who toddles) и в буквален превод означава прохождащо (или току-що проходило) дете на възраст между 1 г. и 3 г. 

С навършване на 1,5 – 2 г. децата стават по-мобилни и по-независими, изследват всичко, до което имат достъп. Осъществявайки едни или други движения, те непрекъснато актуализират представата си за своето тяло. Развитието на двигателната активност у децата се изразява в постепенно овладяване на все по-сложни, нови и разнообразни движения, в тяхното усъвършенстване и целенасоченост.

С напредване на възрастта те се научават да изразяват повече емоции, да говорят със сложни фрази и цели изречения, могат да се обличат сами и да се заиграват самостоятелно, а след 2-годишна възраст се появява и все по-голям интерес за игра в група от връстници.

Всички тези бурни промени – усилените развитие и растеж, осъзнаването на Аз-а – оказват влияние върху поведението и емоциите на децата от тази възрастова група. Все по-често се появяват тръшканията, опитите за налагане и тестването на границите на родителите. Неслучайно възрастта е наричана още “бебешки пубертет” или “ужасните две (годинки)”.

Виж още: Детският сън и нейротехниките – как да засилим връзката си с бебето и да му помогнем да спи по-добре

НУЖДАТА ОТ СЪН И БОДЪРСТВАНЕ ПРИ ТОДЛЪРИТЕ 

Както всички майки на тодлъри несъмнено знаят, освен поведението, около 2-рата годинка се променя също и сънят. От една страна нервната система на 1,5-2-годишното дете става все по-зряла, което в голяма степен подпомага консолидирането на съня, от друга – нуждата за сън постепенно започва да намалява, издръжливостта и нуждата от бодърстване растат, вследствие на което времето преди лягане често се превръща в една дълга и трудна борба за надмощие и контрол над ситуацията.

Ето как изглеждат ориентировъчните норми за сън и бодърстване от раждането до 3 г.

тодлър сън
Кредит: Лека нощ, мило зайче

Обикновено около 18-месечна възраст повечето деца вече са преминали на 1 дневна дрямка от 1,5 – 2,5 ч. и имат нужда средно от 11-12 ч. будно време през деня, разпределено в 2 интервала от по 5-6 часа (+/-) всеки. След навършване на 3-тата годинка нуждата от дневен сън още повече намалява, при някои деца дрямката се скъсява драстично, докато накрая изцяло отпада около 4-5-годишна възраст.

КАКВО ВЛИЯЕ НА СЪНЯ НА ТОДЛЪРИТЕ

Колкото детето повече расте, толкова по-интересен става светът в неговите очи и то не иска “да губи времето си” в сън – иска да ходи, да изследва, да тича, да скача, да се катери, да строи кули от конструктор и кубчета, които след това да разрушава, да къса тревата, да бере жълтурчета и маточина от близката градинка.

Ако пък през деня на вижда майка си, защото посещава детско заведение или някой друг възрастен се грижи за него у дома, докато мама е на работа, то иска да прекара колкото се може повече време с нея преди да заспи, за да навакса липсата на близост през деня. 

Не забравяйте, че адаптацията в новата среда е трудна и дори по-приспособимите към промени деца могат да изпитват страх и объркване от една такава промяна и това да окаже своето отражение и върху съня под формата трудни записвания и чести нощни събуждания. При по-чувствителните деца в такава ситуация може да се появи и нов пик на сепарационната тревожност (страх от раздяла с майката), който допълнително да се отрази на съня.

Още един фактор, който води до смущенията в съня на тодлърите са страховете. Във възрастта от 1 до 3 г. персистират:

* Страх от раздяла с майката;
* Страх от падане и нараняване;
* Страх от тъмно;
* Страх от силни шумове;
* Страх от животни, чудовища, приказни герои, духове;
* Страх от светкавици и гръмотевици;
* Страх да останат или заспят сами.

Страхът от тъмното също се появява в периода на ранното детство (обикновено след 2-годишна възраст) и се свързва с развитието на въображението и увеличаването на паметта. Това е най-често срещаният детски страх и за преодоляването му е важно родителите да покажат пълно, истинско разбиране към това, което плаши детето и да му помогнат да го преодолее. Според много психолози детето свързва тъмнината с чувство на самотност, предизвикано от раздялата с хората, които обича. Затова, когато макар и на тъмно, родителите му са при него или то е в тяхното легло, страхът отсъства, тъй като се чувства спокойно и защитено близо до мама и татко.

Кошмарите са още една причина малкото дете да не иска да заспи. Те могат да се появят още след 1-годишна възраст и се срещат средно при 60-70% от децата от 2,5 до 6 г. Колкото по-голямо е детето, толкова по-комплексни са и неговите сънища – както хубавите, така и лошите. Кошмарите се дължат главно на превъзбуда, емоционални или стресови ситуации, които детето е преживяло през деня, например: твърде много време, прекарано пред екрана, анимационно филмче със страшен герой; поставяне на ваксина, ухапване от насекомо, усвояване на ново умение (като приучаване към гърне, например); конфликт в семейството, плашещо събитие. 

Регресията на съня във втората годинка също може да бъде причина за трудни приспивания както вечер, така и през деня. Много деца скоро след навършване на 2-годишна възраст започват да се съпротивляват срещу дневната дрямка. В такава ситуация, ако заспиването отнема повече от 30-35 минути, това може да означава, че е необходимо да прегледате режима и да прецените дали не е време да увеличите интервалите или да намалите малко нощния сън, за може детето да дремва и през деня.

Поради всички тези причини, фрази като: 

* “Няма да си лягам”
* “Не ми се спи”
* “Хайде още малко да играем”
* “Само още една книжка/приказка/история”
* “Искам вода”
* “Остани още малко”
* “Пишка ми се”
* “Остави лампата да свети”
* “Под леглото има чудовище”
* “Искам да спя при мама”

както и всевъзможни форми на протест се срещат все по-често именно във времето преди заспиване. 

Виж още: Нуждата от рутина в живота на бебето: Значение на активните игри, тихите занимания и ритуалите преди сън

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ТРУДНОСТИТЕ И ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА ЗАСПИ

  1. Първо и най-важно: заредете се с търпение и спокойствие! Да, звучи банално, но всички знаем, че децата попиват нашите настроения и емоции. Ако запазите самообладание, ако се научите да поставяте граници с любов, вместо с наказания и да отстоявате твърдо, но с уважение към детето същите тези граници – резултатът няма да закъснее.
  2. Границите и правилата преди сън могат звучат така: “Четем само 2 приказки и лягаме да спим”; “След като си легнем, затваряме очите и пазим тишина”; “Всеки спи в своето легло”; и т.н.
  3. При нужда бъдете гъвкави – понякога е по-добре да прочетете още една приказка и детето да заспи, слушайки гласа на мама или татко, вместо да настоявате да заспи веднага, то да отказва, от което всички да се изнервите, да се стигне до плач и да постигнете обратния ефект.
  4. Придържайте се към една и съща дневна рутина и ритуали преди сън – това е изключително важно за децата и им носи спокойствие и сигурност. Нека детето знае кое след кое следва – така ще бъде по-склонно да преминава през всяка от стъпките.
  5. Отделяйте достатъчно време за успокояване преди сън. Поне 1,5 ч. преди лягане ограничете използването на екрани и активните игри и се отдайте на спокойни семейни занимания, наситени с много близост и тактилен контакт – ако все още не сте практикували релаксиращите масажи и нейротехниките – сега е добър момент да започнете.
  6. Не задавайте въпрос “Искаш ли да си лягаме?”, а ги заменете с “Време е да спим”. Може да използвате таймер, който да бележи края на времето за игра и началото на подготовка за сън.
  7. Ако детето отказва да тръгне към спалнята/своята стая преди сън, превърнете отиването до нея в игра: “Хайде да скачаме като зайчета”, “Я да видим кой ще стигне пръв до леглото”, “Обзалагам се, че не можеш да си облечеш пижамата, докато преброя до 10” и т.н. Можете да го направите и под музикален съпровод.
  8. Позволете на детето да се почувства така, сякаш има контрол над ситуацията и то взима част от решенията: предложете му самичко да избере пижамата, която да (му помогнете да) облече; самичко да избере другарчето за сън (играчката за сън може всеки ден да бъде различна); нека реши кое да измие първо – лицето или зъбите; и т.н.
  9. Ако всяка вечер детето си намира различни начини да отложи заспиването – иска гърне, иска вода, иска да се среши, иска да стане и да вземе играчка, с която да спи, иска да каже “Лека нощ” на домашния любимец и т.н. – включете тези действия в ритуала.
  10. Оптимизирайте режима – ако детето е около и над 2 г. вечерните приспивания са дълги и трудни, и спи повече от 2 часа през деня, вероятно е необходимо да го събуждате малко по-рано от дневната дрямка сън, за да може налягането да падне върху нощния сън. Ако пък отказва дневния сън, проверете дали не си ляга твърде превъзбудено, преуморено или пък има нужда от още малко игра и затова се съпротивлява при опитите да го приспите.
  11. Бонус съвет: направете персонализирано табло с всички действия и стъпки, през които минавате преди сън. Можете да включите подреждането на играчките, къпането, миенето на зъбките, сядането на гърнето, обличането на пижамката, четенето на книжка, приспивната песен, гасенето на нощната лампа и целувката за “Лека нощ”.

Ето и пример за това как може да изглежда едно такова табло за момиченца, като Ани и Ирена ги персонализират спрямо желанията на родителите:

Кредит: Лека нощ, мило зайче
тодлър сън
Кредит: Лека нощ, мило зайче

Ранното детство е период на вълнуващи промени, в който децата постепенно овладяват и усъвършенстват основните умения, които ще са им необходими за живота – от умението да ходят самостоятелно, да си служат умело с човешката реч до способността за разбират и съпреживяват сложни емоции, да мислят и да отстояват себе си. 

Промените, които настъпват в живота на детето са колкото вълнуващи, толкова и плашещи за него. Бебето, което до вчера е зависило изцяло от мама и татко, днес вече е едно самостоятелно и мислещо дете, смело изследващо и откриващо света. То преживява в пъти по-бурно от нас всички радости и страхове и понякога наистина има нужда от още една приказка, още една прегръдка и още една целувка за “Лека нощ”, за да се чувства обичано, защитено и готово за следващата крачка от своето развитие.

_____________________________

Благодарим на Ани и Ирена за полезната информация. Още по темата можеш да разбереш от тях самите – потърси ги на сайта им, както и в социалните мрежи – във Фейбсук и Инстаграм или в YouTube канала им.

От нашите читатели
От нашите читатели
Текстове, изпратени от нашите читатели по наболели за тях проблеми, споделящи личен опит и теми, които не получават достатъчно обществен отзвук. Редакцията по тях е минимална.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии