Да, става въпрос за онези моменти, когато ние обясняваме на децата как ТРЯБВА да направят нещо и отговорът (с думи или поведение) е “няма пък”. Друг признак, че сме стигнали до борба за власт (= борба за надмощие) е когато си мислим, че детето проявява инат или осъзнаваме “не мога да го накарам”. За повечето родители, тези моменти са изтощаващи, изнервящи и неприятни. Дори осъзнаването, че са нужни двама участници, за да стигнем до борба за власт, не ни помага да се справим…
Как стигаме до борба за власт?
Класическата рецепта включва:
- Нашето желание децата да се държат добре, да ни слушат и бързо да откликват на наставленията ни.
- Деца, които понякога имат нужда да отстояват себе си, които не са способни да контролират импулсите си, които се наслаждават на играта, които имат различни приоритети от нашите (това са прекрасни, нормални деца).
- Убеждението, че ако използваме правилната тактика, подходящите думи, ако сме наистина добри родители, някакси може мигновено да променим желанията, уменията и приоритетите на децата и да ги преклоним към нашата воля.
Няма нищо лошо или грешно в нашето желание, няма и нищо лошо в приоритетите на децата и техните (не)способности. Проблемът е, че в повечето случаи непреклоността на децата е мотивирана от емоции или нужди, които не се повлияват от нашите обяснения и логика. И колкото повече се опитваме да обясним, да убедим или разубедим и срещаме съпротива, толкова повече се изнервяме и изтощаваме и толкова по-малко търпение и емпатия ни остават. Така вместо да излезем от борбата за власт, все по-сигурно навлизаме в такава…
Има ли надежда? Да, разбира се
Аз съм ветеран от борбите за надмощие. Пиша тази статия на базата на личен опит с “как да накарам детето да седне на гърнето”, “как да накарам детето да опита една хапка”, “как да накарам детето да обуе панталоните, които не харесва” и още много, заради които открих и се влюбих в позитивното възпитание.
Ето няколко ключови стъпки или “моменти на осъзнаване”, които могат да помогнат на всички родители да се борим по-малко и да се наслаждаваме на родителството повече:
№ 1 – Учим се – какво е реалистично да очаквам от детето на 1г, 2г, 3г и т.н.
Обикновено не се изнервяме ако едно бебе не иска да си изпие лекарството – защото знаем, че то е прекалено малко да разбере и имаме реалистични очаквания. Но когато е време детето на 2г или 3г да глътне 5мл сироп за кашлица, вече очакванията са, че то разбира какво е да си болен, разбира нашите думи “това ще помогне” и тогава очакванията са бързо да ни послуша.
В този момент обаче е вероятно детето да изпитва страх (какво е това нещо? Колко ли ще е гадно?) или погнуса (уф, мирише неприятно) и може би допълнително болка и изтощение. Затова е възможно да не е способно да регулира негативните емоции, да не е способно да ги превъзмогне и доброволно да изпие сиропа.
Логика и разбиране НЕ Е мотивация, ако беше достатъчно всички щяхме да се храним здравословно и да спортуваме всеки ден!
И така, първата стъпка към по-малко борби за власт е да очакваме, че понякога детето няма да иска и няма да може да сътрудничи, че ще има нужда от подкрепа и ние ще трябва да пробваме друго освен обяснения и настояване.
Виж още: Какво се крие зад родителския гняв.
№ 2 – Разпознаваме, че участваме в борба за надмощие и си даваме почивка
Както вече разгледахме, често борбите за власт минават през няколко “рунда” на настояване, съпротива, по-силно настояване, по-силна съпротива, ядосано настояване и ядосана съпротива. Колкото по-рано разпознаем накъде вървят нещата, толкова по-вероятно е да успеем да спрем преди да сме наистина ядосани и изтощени. Така ни остават повече ресурси – спокойствие и енергия, да помислим и да превключим към друг подход. Ако вече сме стигнали до раздразнение или дори гняв, трябва да си дадем почивка – и възрастни, и деца НЕ сме способни да мислим внимателно и логически, когато сме под въздействието на силни емоции. Може 2 минути да са достатъчни, или пък да ни трябва по-дълго време.
Това е валидно не само за ситуации на момента, но и за “хронични” борби за власт – например когато всеки ден се борим да накараме детето да седне на гърнето или да си подреди стаята, или да напише домашната веднага след прибиране вкъщи. Тогава за да излезем всички от омагьосаният цикъл, е добре да си дадем почивка – например скриваме гърнето или спираме натиска за подреждане за 2-3 седмици. След това ще може да започнем на чисто и с по-ефективни и позитивни подходи.
№ 3 – Предвиждаме и планираме
В много ситуации е възможно да избегнем борбата за власт ако планираме предварително и се съобразим с нуждите, предпочитанията, способностите на децата. Например, ако знаем, че имаме активно момче на 2.5г, което не обича да стои дълго в колата, може да отделим 15 минути време за игра със скачане и тичане преди да тръгнем на път. Ако всяка сутрин е мъка да излезем от вкъщи, може да тестваме нова рутина преди излизане или да започнем процеса по-рано и т.н.
Също така е полезно да предупредим децата за онова нещо, срещу което е вероятно да се съпротивляват. Например “Знам, че изобщо не обичаш да ходим на доктор и утре ще трябва да отидем на преглед.” За по-малки дечица (под 3г.) може да ги подготвим за какво предстои и да премахнем момента на изненада като нагледно с играчки да покажем какво ще се случи.
За по-големи деца, може директно да обсъдим възможни решения като “Какво ще ти помогне да се чувстваш по-добре докато сме на доктор? Искаш ли да донеса слушалки да слушаш аудио приказки? Да вземем ли твоето агънце с нас да си го гушкаш?” Така ако има съпротива и емоции, имаме време да ги изслушаме, да ги подкрепим с емоциите, да обсъдим варианти.
Виж още: 6 начина да избегнем тръшкането на малките деца без да им угаждаме
№ 4 – Разпознаваме, когато детето е под въздействие на емоции или импулси
Заслужава си да повторим отново:
децата не са способни да слушат, да разбират и да сътрудничат, когато са под влияние на (силни) емоции.
До каква степен едно дете е способно да се справи с емоцията и да контролира поведението си, зависи от силата на емоцията, от възрастта и от индивидуалното развитие на емоционална регулация.
Ако детенцето на 2г играе и се смее с приятелче и в следващата секунда го бута, няма никакъв смисъл да напомняме, предупреждаваме и наставляваме – необходимо е да се намесим и да поставим граници (не наказание!), като например застанем между децата или гушнем нашето дете и му помогнем да се успокои. В борбата за власт, ако казваме на детето, че е време за тръгване и то не иска, после ние настояваме и детето се ядосва или плаче – полезно е да разпознаем емоцията. Ще е необходимо да го подкрепим да се справи с емоцията с емпатия, валидиране и търпение или ще трябва да го носим – детето няма да може да сътрудничи докато още е силно разстроено.
Вижте още: Защо емоционалната интелигентност е ключово умение в родителството
№ 5 – Използваме чувството си за хумор
Хуморът и играта са един от най-ефективните подходи да постигнем сътрудничество с деца на всякаква възраст.
Ако успеем да видим ситуацията през очите на детето, ако пробваме с лекота и закачка, напълно излизаме от борбата за власт и вместо това предлагаме на детето да се забавлява и посмее с нас, създаваме момент на свързаност вместо отдалечаване и натиск.
Детето не иска да си мие зъбите: ами ако в зъбите се е заклещил един миниатюрен крокодил, който иска да излезе и да отиде при баба си?
Детето не иска да обува чорапи: ами ако чорапът се оплаква колко е гладен и как иска да си хапне поне едно малко пръстче..или пък ушенце?
Дали ще говорим със смешен глас, ще влизаме в ролята на анимационен герой или ще играем на “намери скритата обувка преди да излезем на разходка”, вариантите са безкрай. Даже може и ние да се забавляваме в процеса.
Ако често влизате в борби за власт с децата, не се притеснявайте! На всички ни се случва. Пробвайте идеите тук и помнете, че всеки път, когато успеем да прекратим или избегнем борба за власт, всички печелим! Децата се научават как по мирен път да разрешават несъгласия, всички се чувстват по-спокойни и щастливи и запазваме усещането за свързаност с децата, което помага и на нас и на тях да се справяме по-добре в други предизвикателни ситуации.
Научете повече за позитивното възпитание от статиите тук или се включете в предстоящите курсове по позитивно възпитание за много повече идеи и подходи за по-леко, любящо и ефективно родителство.
