Конфликтът, който се случва в момента в Израел и Газа, е опустошителен и като майки, четенето на новините напоследък наранява особено силно. И докато се мъчим да се справим с ужасяващото насилие, което виждаме в новинарските емисии всеки ден, сме сигурни, че не само ние се борим с болезнени въпроси: Какво да кажа на децата си? Трябва ли те да знаят за това? Чували ли са вече за това? Как мога да им помогна?
Знаем, че не може да бъдем единствените родители, които се борят с тези въпроси – какво да кажем, как да го кажем, дали изобщо да обясняваме нещо – така че решихме да се поразровим в интернет и да потърсим експертно мнение по темата. Открихме психолози, които споделят своите виждания за това как да помогнем на децата си да преминат през тази неописуема криза, и днес споделяме с вас техните съвети как да говорите с децата си за насилието в Израел и Газа.
Оставете децата да водят разговора
Преди да се стресирате какво да кажете на детето си, разберете какво всъщност знае то, казва Меган Уолс, доктор по психология, детски психолог в Nemours Children’s Health и клиничен доцент по педиатрия в Медицинския колеж “Сидни Кимъл” към университета “Томас Джеферсън”.
Това, разбира се, ще се промени драстично в зависимост от възрастта им: ако са на 5 години, може да не знаят нищо; ако са на 14 години, може да знаят много. Но като започнете с въпроса “Какво си чувал?”, можете да помогнете на децата да водят разговора по подходящ за възрастта им начин и да се съсредоточите върху отговорите на въпросите, които имат.
“Не е необходимо да казваме на много малко дете, че има конфликт или че е имало убийства, ако то не знае. Но ако те попитат за това, дори на тази ранна възраст, не искаме да лъжем”, казва д-р Уолс.
“Наистина малките деца не са съвсем на ниво, в което разбират разликата между фантазия и реалност. Така че, ако ви зададат въпрос от рода на “умират ли хора?”, няма проблем да отговорите с “да”. Но след това спрете. Не е необходимо да се впускаме в дълги обяснения”, казва тя.
Според нея целта е да се отговори на всички конкретни въпроси, които имат, без да се разпространява нова информация. А ако детето ви няма конкретни въпроси, защото не знае нищо, това е повече от нормално. “Нашите малки деца не трябва да носят тежестта на света”, казва тя.
За по-големите деца, които може да са чували за терористичните атаки и насилието, все пак ще искате да им позволите да водят разговора. “Децата лесно могат да бъдат претоварени от твърде много информация, затова поддържайте разговора прост”, казва Дити Брун, доктор по психология, клиничен психолог, доцент в университета Пепърдайн и член на борда на директорите на американския център NATAL, център за травми и устойчивост в Израел. Но, както д-р Беки Кенеди посочва в своя пост в Instagram по тази тема, все пак искате да сте честни: използвайте реални термини като инвазии, ракети и др. “Две неща са верни”, пише тя. “Не искаме да заливаме децата със страх и когато децата задават въпроси, те са готови за истински отговори.”
Тези разговори може да не изглеждат така, както очаквате, и това също е нормално. “Реалността тук е, че не трябва да притискаме децата си, ако кажат “Чувал съм за това, но не искам да говоря за него”, казва д-р Уолс. “Това е нормално. Вашата цел е да кажете: “Аз съм тук, ако искаш да поговорим. Ако чувате или виждате неща, които ви разстройват, върнете се при мен”. Това не трябва да бъде еднократен разговор”.
Детето ви може да има въпроси, на които не знаете отговора, и това също е нормално. Можете да потърсите нещата заедно, казва д-р Уолс, и да помогнете на детето си да се съсредоточи върху подходящи за възрастта му ресурси. “Не е необходимо да се опитвате да обяснявате сложни идеологии или политически ситуации – малките деца така или иначе едва ли ще ги разберат”, казва д-р Брун. “Дръжте разговора фокусиран върху принципи като толерантност, уважение и съпричастност.” Тъй като този конфликт е сложен, честността по отношение на границите на собствените ви познания за ситуацията, както и предоставянето на детето ви на чувство за контрол, докато учите заедно, са ценни родителски инструменти, обяснява д-р Уолс. “И винаги завършвайте всеки разговор, като повтаряте, че те са обичани и в безопасност”, казва д-р Брун.
Виж още: Ние и войната – как да се справим със страховете си съветва психологът Детелина Стаменова
Подчертайте значението на ограничаването на излагането на социални медии и новини
“Ограничаването на съдържанието им е наистина важно”, казва д-р Уолс. Напомнете на децата си, че ако видят предупреждение за “чувствително съдържание” в социална мрежа, независимо колко изкушаващо е то, не трябва да кликат. Това е случай, в който искате да практикувате и това, което проповядвате: “Искам и двамата родители да кажат на тийнейджърите си: не само те моля да направиш това, но всъщност и аз ще се опитам да го направя, защото наистина може да ни притесни, ако видим такъв вид снимки и видеоклипове”, казва д-р Уолс.
Можете да опитате да сключите договор за изтриване на социалните мрежи или да си обещаете да седнете един до друг, докато скролвате, за да можете да проведете незабавен диалог, ако попаднат на нещо притеснително. Ако детето ви не е достатъчно голямо, за да има телефон или социални мрежи, опитайте се да не консумирате новини около или близо до него. Не си заслужава да ги излагате на графични, разстройващи изображения и заглавия – новините ще бъдат там и когато те са на училище или спят.
Ако детето ви все пак види нещо графично, независимо дали нарочно или по погрешка, нека знае, че може да говори с вас. “Кажете им нещо от рода на “за мен би било толкова разстройващо да го видя, че мога само да си представя какво би било за теб”, казва д-р Уолс. Д-р Брун е съгласен: “Уверете ги, че е нормално да се чувстват притеснени или разстроени от смущаващи изображения и видеоклипове“, казва тя. Проявата на съпричастност е наистина силна, дори и да не може да отмени това, което са видели.
Дайте им пространство, за да обработят чувствата си.
Трудно е да се чувствате така, сякаш по целия свят се случва огромно, ужасно събитие и вие не можете да направите нищо по въпроса. “Безпомощността е много често срещано чувство през тези времена. Можете да намалите това усещане, като участвате в подкрепяща дейност, дарение, група за подкрепа, молитва или всичко, което ви се струва подходящо”, казва д-р Брун. “Обсъдете начините, по които децата ви могат да предприемат положителни действия, като например да подкрепят или да участват във всяка дейност, която насърчава толерантността, разбирането и социалната справедливост.”
И ако се чувстват претоварени от това, което са видели или чули в новините, научете ги и на важността на грижата за себе си, казва д-р Брун. “Насърчавайте ги да практикуват дейности, които могат да помогнат за справяне със стреса и тревожността, като например упражнения за дълбоко дишане“, казва тя. “И ако детето ви е значително притеснено или изпитва трудности да се справи с изображенията и видеоклиповете, с които се сблъсква, помислете дали да не потърсите помощта на специалист по психично здраве или консултант.”
Виж още: „Децата попиват всички емоции на родителите си – говорете с тях спокойно”, съветват психолози
Бъдете там, за да ги подкрепите
Насилието, което се случва в Близкия изток в момента, е ужасяващо. Повече от разбираемо е, че детето ви се страхува. “Наистина насърчавам родителите да казват:
“Моята работа като възрастен е да ти помогна да си в безопасност. Как мога да ти помогна да се чувстваш по-добре?” – казва д-р Уолс. Това може да е толкова просто, колкото да им напомните това, което д-р Брун каза по-горе: това е страшно, но в момента си в безопасност.
“Контекстът наистина може да помогне за намаляване на объркването и страха”, казва д-р Брун. Може да звучи очевидно, но може да се окаже наистина силно. “Често родителите се притесняват: дали няма да кажа нещо нередно? Но ако сте готови да седнете, да изслушате и да утвърдите детето си, то ще бъде много по-добре”, казва д-р Уолс.
