Искате ли да помогнете на детето да развие своята концентрация? Да го научите да разрешава проблеми? Да изразява гнева си без агресия към околните или към себе си? Да преследва целите си, дори когато среща трудности или разочарование? Всичко това започва с ко-регулация.
Какво точно е корегулацията?
Корегулация е процесът, чрез който децата развиват способността да се успокояват и да контролират силни емоции и усещания. Този процес започва още от раждането чрез връзката и грижите от най-близките хора до детето.
По-конкретно, корегулацията е съвместно регулиране на емоции, при което един човек с регулирана нервна система ефективно споделя спокойствието си с друг, чиято нервна система е извън контрол = спокоен родител помага на тръшкащо се дете да се успокои.
Корегулацията е:
- Топли и отзивчиви взаимодействия, които осигуряват подкрепа
- Нежен тон и мили думи
- Модел на успокояване и спокойно поведение
- Да помогнем на децата да разберат, изразят и модулират своите емоции и поведение
- Осигуряване на среда, която подкрепя физическата и емоционална безопасност
Може да звучи така (детето на 2г плаче, защото си е изпуснало плюшеното мече в локва) – “О миличко, какво стана? Мечо падна в локвата и сега е кален? Виждам колко си тъжен, разбирам те. *галим детето по главичката, целуваме* Искаш ли да го изкъпем и пак да е чист? Сега трябва да го сложа в торбата мечо, като се приберем вкъщи ще го изкъпем заедно. Още си тъжен? Добре мамче, разбирам… тук съм.”
Корегулацията НЕ е:
- Изоставяне – “Стой си тук и плачи тогава, аз тръгвам!”
- Отхвърляне – “Не те искам такъв ревльо!”
- Наказание – “Ще ми се тръшкаш ли? Ще го изхвърля тоя мечок и да видим тогава защо ще се тръшкаш!”
- Разубеждаване, дори с любов и нежни думи – “Хайде миличко, стига си плакал, нищо толкова не е станало… Имаш сто други играчки.”
Малкото дете е абсолютно зависимо от нас, родителите. Затова ще развие каквито стратегии са необходими, за да избегне изоставяне и да спечели любовта ни. Ако използваме тези методи на заплахи за изоставяне и отдръпване на любовта, възможно е детето бързо да се научи да НЕ плаче, да не се тръшка, да не се ядосва дори. Това обаче не значи, че детето е развило умения за справяне с емоциите – то просто ги потиска, за да осигури оцеляването си (и всичко това се случва неосъзнато и има негативни дългосрочни последствия върху менталното и емоционалното здраве).
Виж още: Кои подходи на възпитание са по-ефективни от наказанията?
Защо корегулацията е толкова важна?
Защото корегулацията е пътят към саморегулацията. Саморегулация е способността да управляваме мислите и емоциите си, така че да се държим по начин, които ни помага да постигнем целите си.
Когато детето е в състояние да се саморегулира, то е способно да разчита на вътрешните си ресурси и инструменти, за да се чувства спокойно – т.е. няма нужда от нещо извън него, няма нужда от угаждане или разсейване. То е в състояние да управлява своите големи емоционални реакции и импулси към преживяванията в живота.
Ако това звучи прекалено абстрактно, ето как това умение изглежда в живота на един възрастен:
- Чувам алармата за ставане в 5:00 сутринта. Изобщо не ми се става, много искам да си поспя още час. Но тази сутрин имам важна среща на работа. Поемам си дълбоко дъх, фокусирам се върху крайната цел и ставам, за да се подготвя.
- Подразнена съм от един колега, но вместо да го обиждам и нападам, говоря с него уважително.
- Имам несъгласие със съпруга ми. Иска ми се да му се развикам или даже да си отмъстя, но вместо това му казвам, че излизам на разходка сама. След разходката споделям как съм се чувствала по-рано, от какво имам нужда сега и двамата заедно търсим решение на проблема.
Саморегулацията е ключово умение, което ни помага да сме здрави, да се представяме добре в училище и на работа, да имаме хармонични взаимоотношения с хората около нас.
Разбира се, че всички родители искаме да помогнем на децата да изградят саморегулация! Сега ще разгледаме стъпките в този процес.
От корегулация към саморегулация
Децата не се раждат знаещи как да управляват чувствата си по положителен начин. Преди малко дете да може да се самоуспокои, то има нужда от родител, който да му помогне. Когато бебето плаче, мама или тати го вдига, гушка, гали, люлее, повива го и предлага биберон/гърда. Всички тези стратегии са инструменти за осигуряване на подходяща сензорна стимулация, която успокоява и регулира системата на бебето. Когато децата са разстроени или превъзмогнати, те търсят помощ от нас, за да регулират емоциите си.
Корегулация при малки деца може да изглежда подобно, но с повече принос от детето. Малкото дете предпочита да бъде активно и да скача, да тича, да се търкаля или да се движи, вместо да бъде държано и гушкано през цялото време. Родителят предлага подходящи играчки и дейности, за да помогне на детето да задоволи тези импулси по безопасен начин. Ако детето изпита силно разочарование, безпомощност или гняв, може да избухне в тръшкане. Тогава родителят предлага средство за успокояване като емпатия, валидиране, промяна на средата (отвеждане настрани от други хора), милване или гушкане и може би пренасочване на поведението (=”Няма да позволя да ме хапеш, може да хапеш тук блузата”.)
С деца над 3г, вече може да включим нови техники за корегулация. Например:
- да поканим детето да си поеме дълбоко въздух заедно с нас
- да поканим детето да опише къде в тялото си усеща емоцията
- да предложим няколко варианта за разрешаване на проблема/ситуацията
- да учим детето как да разпознае, че се разстройва, преди емоцията да ескалира
- да говорим повече за емоциите извън ситуации на интензивни емоции (след като всички са спокойни, докато играем или четем книжки)
С времето и практиката на корегулация, децата усвояват стратегиите за успокояване и могат да ги практикуват сами. Нашите думи на подкрепа се превръщат в техния вътрешен глас и така те сами могат да си дадат емпатия и подкрепа в трудни моменти и да се справят с емоциите.
Виж още: Защо емоционалната интелигентност е ключово умение в родителството
Не може да подкрепим детето с корегулация, ако ние не сме спокойни
Пробвали ли сте да успокоите разстроено дете, когато вие самите се чувствате подразнени? Не работи! Ако си припомним определението за корегулация – ефективно да споделим спокойствието си с друг – то очевидно е необходимо ние самите да сме спокойни. А това може да е истинско предизвикателство ако не сме научили как да приемаме, изразяваме и да се справяме с нашите силни емоции – ако не сме развили емоционална интелигентност с нашите родители.
За щастие никога не е късно да се образоваме и развиваме в тази посока! Има множество статии, книги и вече и курс за родители и всеки напредък има директен ефект върху взаимоотношенията ни в семейството и извън него. Защото когато възрастните останат спокойни, децата могат да станат спокойни.
Когато децата станат спокойни, те са в състояние да изслушват и да решават проблеми и така преминаваме от кавги към сътрудничество и позитивно възпитание.
