Предупреждение! Този текст не е предназначен за хора с чувствителен стомах или език, които се притесняват от думата „вагина” или „секрет”, особено ако присъстват в едно и също изречение.
Но ако ти предстои раждане, по-добре да захвърлиш „дрехи и задръжки”, защото няма как да се разминеш!
Винаги съм имала самочувствие на знаещ човек или поне на любопитен. Когато забременях имах късмета да черпя опит – къде изказан, къде просто наблюдаван отстрани на близки приятелки, които минаха по трънливия път и хормоналното влакче на бременността. Така че бях убедена в едно – „Слушай лекаря си, не чети излишно в интернет, питай, каквото не ти е ясно”.
Опитвах се да се информирам за развитието на детето основно от медицински статии, като избягвах форуми и групи. Затова днес ще ти споделя няколко неща от личен опит, които научих и преживях и се надявам да са полезни на бъдещите майки. Но започвайки да четеш, се отърви от чувството за срам или неудобство какво ще се случи с тялото ти. Дори, когато някои неща звучат „гнусно”, стряскащо и извънземно, те са си съвсем естествени и нормални.
Виж още: Какво е хипнораждане и как да го практикуваме?
Падна ли ти тапата?
Този въпрос започват да ти задават в деветия (всъщност е десети месец – след 36-a гестационна седмица) на бременността. Само че аз нямах идея какво е това. Като човек, почитател на виното, си представях, че от вагината ми изскача тапа на шампанско или поне свързвах целия процес с някаква контракция.
Всъщност „тапата” е слузеста запушалка, която пречи на инфекциите да навлязат в матката. Към края на бременността се наблюдава отделяне на тази „тапа” – следи по бельото си за жълтеникаво-прозрачна, желе-образна субстанция. Това може да говори, че „запушалката” е паднала или поне е започнала да пада, което бележи начало на родилен процес. Ето защо и повечето специалисти препоръчват в последния месец да се ходи със светло бельо, за да се забележи този секрет.
Разбира се, като „ти падне тапата” това не означава, че ей сега ще се покаже главата на бебето, напротив. Както каза моят гинеколог: „Може да минат 10 дни до реалното раждане”.
Все пак, наблюдавай се и веднага уведоми лекуващия си лекар, ако забележиш отделяне на по-специфична слуз.
Тялото ни се изчиства преди раждането
Тялото ни е гениално програмирано, така че да преминем през раждането – бъди сигурна в това. Разбрах го, покрай целия процес на „бременеене” или „мътене”, както го наричах аз.
Непосредствено преди да започне раждането, получих диария. Изобщо не ѝ обърнах внимание, защото, честно казано, вече какво ли не беше излязло от моите отверстия и не знаех, че точно това е предвестник, че процесът ще започне съвсем скоро. Всъщност по-късно научих, че така червата се изчистват, за да може да напъваме спокойно.
Разбира се, това не е задължително да ти се случи и по всяка вероятно в болницата ще ти направят клизма. На мен ми я спестиха, защото в деня, в който родих, бях загубила апетит и не усещах никаква жажда – т.е. не бях пила и яла поне 6 часа. Едно на нула за мен срещу клизмата.
Но имай предвид, че клизмата е съвсем естествена и в повечето случаи задължителна част от родилния процес. Акушерките ще са максимално деликатни с теб и нищо няма да усетиш.
„Акай, акай”
Така ми викаше една от акушерките. „Ама не ми се ака”, лаконично отговарям аз. Всъщност бебето няма как да излезе само с контракция – т.е. трябва да има напъване, което най-често се обрисува от акушерките и болничния персонал като напъването при ходене по голяма нужда. Затова не се шокирай, ако някой те подканя да акаш, докато ти мислиш, че раждаш.
Окситоцин – вълшебния хормон на бързото раждане
Всъщност той ускорява нещата – и като разкритие, и като контракции. И въпреки, че болките се усилват и зачестяват, идеята родилката да премине по-бързо през „магическия” процес не е никак лоша, особено, когато си докаран до състояние да проклинаш мъжа си защо ти го е причинил цялото това нещо.
Системата с окситоцин се прилага до 4 часа след изтичането на водите, за да се предизвика или допълнително да се стимулира родилната дейност. Тук да вметна, че след секс нивата на окситоцин също се увеличават, така че „правенето на любов” е един от най-естествените, и приятни начини, за стимулиране на началото на раждането.
Виж още: Всичко, което трябва да знаем за секса по време на бременност
„Докторе, давайте наркотиците, готова съм!”
Така подканях лекуващия си лекар по време на раждането. Контракции – на лице, разкритие – също. А той весело ми отговори – „Хайде, хайде, ти си мъжко момиче, ще раждаш без упойка!”. „Ама много ме боли!” – изсъсках аз. „Но като го правехте това хубаво бебе, не те болеше, нали?”, ми казва той.
Разбира се, се съобрази с желанието ми и, повярвай ми, като дойде анестезиологът и ангелите запяха. Наистина все едно видях ореол от светлина около главата на лекаря. А няколко минути по-късно вече бях готова да родя и цял футболен отбор.
Добре е обаче да разграничим епидурална и спинална упойка. Златният стандарт за обезболяване на нормално раждане е т.нар. епидурална упойка или аналгезия, спиналната упойка или анестезия се поставя при секцио – и двете се поставят в гръбнака.
Епидуралната блокира рецепторите за болка като запазваш останалите си двигателни функции – т.е. усещаш си тялото, просто няма болка. Обикновено започва да действа 10-20 минути след поставянето.
Само ще ти кажа, че след като ми сложиха упойка, ставах и си танцувах – както аз го наричам „танца на адреналинката” (плавно преместване на ханша от единия крак на другия). Това го правих, за да усещам пристягането на корема по време на контракция. При секцио, след като се постави спинална упойка, нямаш чувствителност в долната част на тялото и няма танци.
Нещо важно – поставянето на упойка не е просто избор, а се прилага при определени условия – достигнати сантиметри на разкритието (между 4 и 6 см) и сила на контракциите. След това вече е късно.
Клъцни-срежи
Епизиотомията – звучи толкова гадно, колкото е и всъщност. Това представлява малък разрез на тъканта между влагалището и ануса, за да се избегнат по-сериозни спонтанни разкъсвания. Прави се, когато бебето е с по-голяма глава; или дишането му се забави; за да се избегне използването на форцепс; при слаб контрол върху напъните; при седалищно раждане и други.Честно да ти кажа – и да ти направят тази ужасно звучаща интервенция – няма да я усетиш, защото си или с някаква упойка или вече всичко ти е изтръпнало и наистина искаш да се свършва.
На въпроса „Колко шева имам, докторе?”, най-честият отговор е: „Не съм ги броил!”. Аз лично, в кръга на шегата, помолих моя доктор „да удари два шева от него, за да си е всичко на мястото“. Но дори и да ти направят този разрез, не се тревожи, ще може да правиш секс, както преди и всичко ще бъде наред – и със секса, и с теб, и с детето. Доста жени, и най-вече партньорите им споделят, че след естествено раждане дори ги чувстват „по-тесни, там долу”.
Тъкмо си мислиш, че всичко е свършило
Да, ама не. Чувала ли си за „раждането на плацентата”? Всъщност раждането не приключва с изваждането на бебето. Третият етап от активното раждане е именно „раждането на плацентата”. След като бебето е извадено, матката продължава да контрахира и след няколко контракции плацентата се отлепя и изхвърля или се изважда от доктора. Така че запази търпение и остави лекарите да си свършат работата на спокойствие. Този процес може да продължи между 10 и 30 минути.
Споделените термини и процеси нямат за цел да откажат или насърчат един или друг тип раждане и не са с претенции за максимална медицинска обосновка. Единствено целят да те успокоят, че телата ни са програмирани да оцелеят и че няма нищо срамно в целия процес. и ако има нещо, което те притеснява, Не се страхувай да питаш!
____________________________
* Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние, както и преди да предприемеш каквато и да е диета, упражнения или други програми, свързани с твоето здраве или това на членове на семейството ти.
Доста неверни неща има в статията. Без претенции за изчерпателност ( но затова пък за истинност): 1)Не, след 36-а седмица още си в 9-и месец на бремеността, защото десети няма. Някои хора броят лунни месеци ( всеки от които е с 28 дни), но реално времето и бремеността се проследяват в календарни месеци и съответно бремеността протича в 9 месеца. 2) Клизмата не е част от нормалното раждане и е напълно излишна. 3)Окситоцинът трябва да се прилага в строго определени случаи, иначе може да доведе до куп усложнения преди и след раждането. И е важно да се знае, че има причина нормалното раждането да трае следно 18 часа за първескини ( първораждащи ), нищо, че някои жени може да искат всичко да свърши за 3. 4) Няма никакви времеви или физиологични граници кога да се направи епидуралната упойка, която в по-големия процент от случаите е точно свободен избор на майката , а не медицинска необходимост. Действието и също не винаги може толкова добре да се дозира, че да изчезнат всички болки при напълно запазена моторика и проприоцепция ( т.е. способността да усещаш как са разположени частите от тялото в пространството)- с други думи и при епидуралната анестезия, както и при спиналната, могат да изтръпнат краката и да се загуби всяка чувствителност в тях, че и не само на краката, но и на целия корем (т.е. може да се ползва като упойка за цезарово сечение). 5)Епизиотомията е болезнена и задължително трябва да се прави с упойка ( ако изобщо е вужна, защото в България има тенденция да се прави почти рутинно). 6) Раждането на плацентата е третата част от раждането, да, но не от “активното раждане”. Такова активно раждане няма- има раждане с три фази ( някои експерти определят и четвърта фаза, латентната, която обхваща вречето преди да започне раждането и включва дните на нерегулярни, подготвителни контракции): фаза на разширение на маточната шийка, фаза на раждане на плода и фаза на раждане на плацентата.