Човек си мисли, че неговата лична история е само негова, че има смисъл само и единствено за неговото съществуване и оцеляване. Докато обаче не я разкаже. Тогава тя заживява свой живот и съумява да даде сила на някой друг, да му предостави било то ценна информация или просто късче надежда. Това осъзнава и Велина Мавродинова, когато решава да застане пред микрофона на подкаста „Нов човек”, за да сподели своята лична история.
Като медиен партньор на проекта на Олга Василевска и Стефи Стоянов, ние преживяваме с тях всеки епизод. А този е особено завладяващ, защото нишките на живота и смъртта се преплитат непрестанно. Настръхваш докато слушаш, очите ти се пълнят със сълзи, но и много често се усмихваш, защото силата на Велина те кара да вярваш в чудеса.
Как едно падане може да бъде съдбоносно, да те постави на границата между този и онзи свят и да те накара да избираш – това е история, която остава с теб завинаги! И Велина е тук, за да я разкаже!
Виж още: Чудесата се случват и историята на това раждане е доказателството
Коя е Велина Мавродинова?
Може би не си виждала никога Велина, но е почти сигурно, че си виждала работата ѝ. Тя създава някои от най-иконичните опаковки и идентичности на емблематични брандове на българския пазар. Бранд идентичността е нейна стихия, но не само в професионален план. Темата за идентичността е най-важната тема в живота ѝ, споделя самата тя, а промяната е най-голямата константа, защото осъзнава, че човек никога не е еднакъв и непрекъснато се променя. Именно в това се крие най-голямата красота – „Не сме завършени същества, защото ние не знаем кои сме”, казва тя.
В епизода Велина разказва за своя път и за трансформациите, с които се сблъсква. За малкото дете, което открива света на типографията по възможно най-специалния начин, за момичето, което избира своята професия и започва да гори в нея, за жената, която рискува всичко, за да започне свой бизнес…
Безспорно една от най-големите трансформации, с които се сблъсква обаче, е тази, която майчинство внася в живота ѝ.
Да си позволиш да не се справиш
Всички майки сякаш сме програмирани да се справяме. Да държим юздите и да удържаме с тях целия хаос, който цари около нас. Деца, работа, семейство, дом – ние се справяме. Но на каква цена?
За Велина цената е била висока. Когато дъщеря ѝ е на три години, тя започва своя бизнес и дава всичко от себе си той да потръгне. Но това ѝ коства много. Време с дъщеря ѝ, време с нея самата. И съвсем логично идват стресът, депресията, умората, излишните килограми.
„Не само занемарявах майката в мен, не само бях поела ролята на мъжа в семейството, водещата мъжката сила, бях занемарила жената в мен. И това въобще не го осъзнавах много години наред, и то беше част от страданието, но беше дълбоко натъпкано навътре.”
Когато удариш дъното, пътят остава един – нагоре. Към светлината, както казва самата Велина в разговора. Спасението за нея идва, когато решава да се върне към една своя позабравена страст – скалното катерене. Без да подозира, че именно едно изкачване ще промени живота ѝ завинаги…
Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?
Да оцелееш на инат
Тук дори няма да се опитваме да преразказваме историята на падането на Велина.
Комата. Амнезията. Болницата. Борбата за живот.
Това са думи, които трябва да се чуят от нея самата.
Ще кажем обаче, че когато човек е изправен до стената и се бори за своето оцеляване, разбира важните неща за себе си и за хората около него. Велина споделя, че именно тогава мозъкът и неговите страхове се изправят срещу духа и неговите надежди. Това е един вътрешен конфликт, който калява, който дава възможност за най-смисления житейски избор – нагоре към светлината или надолу към мрака.
Защото двама души, поставени в една и съща ситуация, могат да направят два напълно различни избора и те да ги превърнат в изцяло противоположни личности. Точно както се случва в книгата „Изключителните” на Малкълм Гладуел, която Велина споменава в епизода и екипът ни също горещо препоръчва.
Нещо много важно, което тя не пропуска да спомене, и за което, за жалост, не се говори достатъчно у нас, е доболничната помощ и нейната значимост за възстановителния процес на един пациент. Защото именно психиката е тази, която ще даде сили на тялото да се справи. А нашето здравеопазване не се грижи за нея.
Пациентите са поставени при едни условия, в които грижата за тях е сведена до обгрижване на физиологията. Но силата на добрата дума, на въздуха, на смяната на обстановката, на чиста дреха или червило на устните може да направи чудеса! Велина се уверява в това лично и затова днес иска да работи в посока развитие на доболничната помощ, вярвайки, че тя е разковничето към повдигането на духа да се бори за живот.
Виж още: Най-ценните съвети за женско здраве от натуралната гинекология
Научените уроци
„Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали” – така Велина определя своето падане. И докато го казва, усещаш колко е искрена. Усещаш приемането в гласа ѝ. Няма гняв, няма съжаление, няма страх. Има благодарност. За възможността да се изправи пред всичко, което е било „дълбоко тъпкано вътре” и да го изчисти, да се освободи от натрупания багаж по пътя и сега да върви напред с лекота.
Философският поглед на Велина върху случилото се я кара днес да окачестви като най-голямото предизвикателство пред себе си новата представа, която придобива за времето. А всеки човек, нетърпелив по природа, ще я разбере добре.
„Времето е враг и приятел едновременно. И аз го преживявах така. Беше враг, защото исках нещата да се случат. И в същото време времето е приятел, защото нещата не трябва да стават бързо.”
Днес Велина има една съвсем реалистична представа за времето – тя просто се стреми да си го дава винаги, когато има нужда от него. Времето за себе си като най-ценен дар е и нещото, което ние ще си вземем от този разговор. Защото, в забързаното ежедневие, сред многото грижи и ангажименти, винаги казваме как не ни стига. А въпросът е за какво всъщност ни стига и как искаме да го разпределим. Кое сме готови да приоритизираме и кое да пренебрегнем.
За да бъдем в мир със себе си, то може би рецептата е проста – именно нашият душевен мир винаги да бъде приоритет номер 1 и време за него да намираме. Велина го описва много точно: „Научих се да си давам време – това е друг от многото подаръци, които получих сама и си направих сама. Давам си сметка, че времето е илюзия, но то може да бъде третирано като милост към теб самия. Когато ти си дадеш време, това означава процес, в който разбираш къде си, как си, как да се отнесеш към един или друг проблем.“
От разговора на Велина с Олга и Стефи ще разбереш още за ценните подаръци по пътя към нея самата. Ще чуеш и как дъщеря ѝ преживява падането и каква е нейната травма, как се отразява то на отношенията им и как майка и дъщеря се учат да общуват всеки ден! А също и защо до днес, след преживяното, Велина продължава да усеща „топка любов в гърдите си”…
ЦЕЛИЯ РАЗГОВОР С ВЕЛИНА МАВРОДИНОВА МОЖЕШ ДА ЧУЕШ ТУК:
ПОДКАСТА „НОВ ЧОВЕК” МОЖЕШ ДА СЛУШАШ В SPOTIFY И APPLE PODCASTS. ПОСЛЕДВАЙ ГО И В ИНСТАГРАМ, ЗА ДА ВИДИШ СНИМКИТЕ НА ФОТОГРАФИТЕ, МОМЕНТИ ЗАД КАДЪР И ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, СПОДЕЛЕНА ОТ ГОСТИТЕ.
