fbpx

Да се смеем или да плачем: майки на близнаци разказват

Когато случаен минувач срещне майка с двойна количка по улицата или попадне на щастлива снимка на семейство с близнаци някъде из мрежата, същият този случаен човек се умилява до краен предел от сладката гледка и се размечтава и той някой ден да си има близнаци.

Когато друг случаен минувач види припотена майка с две тръшкащи се на тротоара деца или снимка на изтощена до краен предел майка, отпуснала се на дивана с коса, немита поне от седмица и половина, докато в краката ѝ две деца се въргалят в разкъсан пакет със сол, той започва да се кръсти с две ръце, надявайки се никога да не му се налага да е родител на близнаци.

А истината е някъде там… И тя е, че

Да си имаш близнаци е великолепно!

Наслаждаваш се на двойна порция радост и два пъти повече бузки за целуване. С раждането на две деца накуп, в живота на близнашката майка обаче с двойна сила влетяват и не толкова „хубави екстри”, умножени по две – тревоги, плач, тръшкане, силни емоции и разни други.

В ежедневието си, същата тази близнашка майка, става свидетел и участник в такива ситуации, които като нищо могат да се превърнат в причина тя да изгуби разсъдъка си. Тогава нейни най-верни съюзници стават фантастичните способности, развила по време на метаморфозата си от жена без деца в майка, а именно: слонско търпение, сдобиване с трето око и/или ръка, умение да заглушава детски плач, който чуват и съседите от отсрещната кооперация, фантастично чувство за хумор и самоирония.

близнаци
Кредит: Istock

Предлагам ти заедно да се посмеем с истинските разкази от ежедневието на майки на близнаци. Да си сипем чаша чай или още по-добре – вино, да почетем заедно и да отдадем почит на всяка жена, дала живот (било то на едно, две, три или повече деца), защото истината е, че абсолютно всяка майка е супер героиня, снабдена с горепосочените свръх сили и няма две мнения по въпроса!

Ивелина:

Ставаме сутрин и се започва – обличане, сменяме пелени, закуска, преобличане, евентуално пак смяна на пелени. Имаме някой сополив, даже двама или трима. И се започва даването на лекарства. Давам аз каквото давам и в един момент гледам лекарството, дето уж трябва да съм дала току-що, седи мирничко на скрина. Гледам си в ръката… Еми, дала съм им сироп за алергия вместо другото😅 🤷🤦”

Александра, майка на 5-годишно момче и 1,9-годишни близнаци:

„Направо не ми се пише… Вечер в шест пия трето кафе задължително, за да оцелея до два след полунощ.

Ели, майка на 5-годишна дъщеря и 1,7-годишни близначки:

Положението с три деца е просто „купон без край“. Споделям един свой разказ:

Какво всъщност е малшанс?!

„Навън е студено, имате две бебета, две шапки, два броя ръкавици, два чифта обувки, два зимни космонавта. Взимате дете 1, започва неравна борба, като онези по съборите от едно време с мазните младежи, които се бият за един коч. Борите се вие, пъхате крака, детето го вади, мушкате ръка, тя си събува чорапа, някак го набутвате това дете в космонавта. Победоносно с усмивка закопчавате ципа, докато детето се върти като агне на чеверме. Със сетни сили обувате обувките, вече се потите, вода тече отвсякъде, една капка ви влиза в окото. Чудите се защо се къпах преди час като вече съм рошава и потна. Добрата новина – това дете е готово за излизане, за предаване на бащата, който чака обут на вратата, обаче то започва да тича из апартамента като малко „Мишелинче”. Оставяте го, нямате сили да го гоните, разчитате, че все ще отиде да се качи доброволно в количката при обяснението, че излиза навън.

Така не сте готови, защото имате близнаци, следва дете номер 2 – при късмет то само е седнало до космонавта и дава да го облечете. Това им е хубавото на близнаците, когато видят, че правите нещо с едното дете, другото автоматично иска и то. Понякога и с него се повтаря борбата от дете номер 1. Около 8 до 10 минути от началото на обличането и двете деца са готови. В случая третото е при баба си и няма нужда и на него да помагате, а и то е голямо и се облича само. Така, навеждате се да хванете дете 1 и осъзнавате, че то е наакано. Ето това, мили хора, е МАЛШАНС.

Следва събличане – добре, ама детето решава, че само сестра му ще ходи навън, а то ще остане у дома САМО. Пищи, дърпа се, реве, не дава да махнете памперса, борба по-силна от изначалната. Обаче вие за тия 5 години и малко откакто сте майка сте сменили… да изчислим – около 8000 памперса грубо, а близначките все още са далеч от гащите, та не е проблем да смените памперс и докато въпросното подивяло дете прави заден мост. Така отново следва обличане, този път без проблем, детето осъзнава, че излизате и не се съпротивлява. Следва качване в количка, закопчаване и поставяне в чувал, шапка и ръкавици за десерт. Още n на брой капки пот и всички са готови, таткото си чака тихо и кротко до вратата и пита готови ли сме. Малко стълби, малко асансьор и се добираме до заветната разходка на „чист” софийски въздух.

А, само да отбележа, че има дни, в които тъкмо си свършил всичко това и пред входа разбираш, че навън е заваляло и усилията нямат смисъл.”

Диляна:

„Някъде към 21:15 часа. Тъмна стая с приглушена светлина за приятно приспиване.

Деца – будни, та будни! Моя милост – зверски изморена:

Аз: Зайченцето бяяяло, цял ден си играало….
Дете 1: Къде спят рибките?
Аз: (WTF?) Във водата! В близката горичка, със една…
Дете 1: А къде им е леглото?
Аз: Нямат легло. Живеят и спят във водата. Със една….
Дете 2: А пазачите?
Аз: ?!!!? Кои?
Дете 2: ПАЗАЧИТЕ! Къде спят те?
Аз: Не знам, където пазят. Вече се стъмнилоооо…
Дете 2: Какво се е стъмнило?
Аз: Залязло е слънцето и се е стъмнило. Вече се стъмни…
Дете 1: А кучетата?
Аз: Кои кучета?
Дете 1: Кучетата! Къде спят?
Аз: Някои кучета си спят вкъщи, други навън. Хукнало да бяяягааа…
Дете 2: САМОЛЕТ! (Скача и сочи очаровано към прозореца).
Аз (мислено) – Ама какви сте такива самолети, дето точно сега решавате да минавате, беее!!!!
Дете 1: Самолет. (Просто скача и никъде не сочи, ей така за компания на Дете 2)
Дете 2 (скандира): Самолет номер 5, давай газ към БОргас!
Аз: Искате ли да пеем песничката за зайо?
Дете 1 + Дете 2 в хор (възторжено): Дааа!

22 часа. Все още никой не спи.”

Антония, майка на 3-годишни близнаци:

Единият мрънка вече 30 минути (разбирайте крещи, реве и се тръшка), защото иска нещо, което е в брат му. След прилагането на всички мои дипломатични и сапьорски умения и отказ от съкровище-държача да го предаде даже за пет минути, просто излизам от стаята безсилна.

След още 10 минути чувам от стаята им:

„Офффффф, ето, Тафи, ето, аз дава, само ти-ши-на! Охххх…”

близнаци
Кредит: Istock
Таня, майка на 2-годишни близнаци:

„Казвам им, че ще излизам, съответно трябва да се преоблека и да изкарам количката, това всичко ми отнема две минути. В това време те се озовават до мивката, в която бях оставила, накиснати в леген с вода, два пакета телешки ребра. Влизайки в стаята заварвам сцена, комбинация от „Тексаско клане” и „Ханибал” – целият под е във вода и кръв, а те седнали на мокрия диван и ръфат от суровите ребра с усмивка. А тъкмо бяха закусили две големи купи с макарони…”

Ивелина:

„Преди няколко дни слагам близнаците да спят на обяд. След като утихнаха, отивам да проверя какво е положението и да ги завия евентуално. Гледам в едната кошара, а тя празна! Бре! Викам си – избягал е! Ама как ще избяга – кошарата е висока! Шаш и паника за няколко секунди. Гледам пак и виждам, че дюшекът е издут. Повдигам го и виждам един малък бандит си спинка отдолу.😁 Как е успял да се навре там, историята мълчи!”

Снежи, майка на 5-годишни близнаци:

Децата покрай баща им знаят играта Counter Strike или нещо подобно беше… Пазарувам си с тях един ден, до нас застава един военен и те се изцепват: „Мамо, този чичко е от контра страйк, сега ще ни гръмни, трябва бягаме”😂😂😂 Ама смятай, че хич не го казаха тихо.

Ани:

„С времето някак си … изтръпнах! 🤣🤣🤣 Разумът понякога си заминава, после пак се връща и пак всичко отначало. Надеждата май е по-важна! 🤔 Аз непрекъснато си повтарям, че все някога ще стане по-лесно! 🤣🤣🤣 Сутрин като станем и лудницата ме завърти, любимата ми фраза е:

„Ооо, ще видите вие! Още само 14 часа и ще свърши денят и лягаме да спим!”

Нина:

„След един час приготовления, обличания, подготвяне на храна, че да не се прибираме за обяд, вече сме на вратата за тръгване и се сещам че не съм се сресала.😄 Оставям чантата на масата, тръгвам към банята и в този момент се чува БАААММ. Олеле, изтръпнах – гледам нашите дръпнали чантата за дръжката, всичко се разпиляло по земята, включително и бурканчето с храната им счупено, и те тъпчат отгоре, а йоркито ни се опитва да хапне… Аз, вече припотена, се чудя стъкла ли да събирам, под ли да мия, децата къде да скрия на сигурно място, на разходка ли да тръгваме… Е, вярвайте ми, това с излизанията ми идва в повече, докато тръгнем. После си отпочивам на разходката, защото в нас е постоянно катерене, бутане, хапане, мрънкане, само по таваните още не са започнали да бягат… Живи и здрави да са ни децата, после ще се сещаме с усмивка за тези моменти.”

близнаци
Kредит: Istock
Елица, майка на 2,7-годишно момче и близначки на почти годинка:

„Ооо, тази „веселба” все още не мога да я опиша! Нашите близначки скоро ще станат на годинка, а „баткото” е на 2,7! Не знам кой е повече бебе! Малшансът с пълненето на пелена на вратата е наличен. Любимо ми е при крясъците на баткото да се включат и момичетата и най-вече сутрин един да събуди другите двама. Тогава вече тотално изперквам! Вчера беше доста забавно как баща им работи на лаптопа, седнал на дивана, а около главата му се увил баткото, по краката му всячески драпат девойките и тримата в хор издават всевъзможни пронизващи звуци! Ама наистина си беше доста смешно (ако не се поддадеш на други чувства).”

Събина:

„Почти ми се губят първите 3 години.”

Ани, майка на 3,8-годишни близначки:

„Момичетата вече са на три години и осем месеца, но лудницата си е същата. Да не говорим, че като излезем навън, едната ме дърпа в едната посока, другата в другата! Аз съм едни 45 кг и се чувствам като есенно листо, размятано от вятъра! 😀 Но пък истината е, че няма нищо, ама наистина нищо по-хубаво от това, да те прегръщат едновременно четири ръчички!”

Разказите са взети от групите за родители на близнаци в социалните мрежи, след като зададох там въпроса: „Как се справяте с повече от един тодлър (или на чист български: дете между 1-3 годишна възраст) наведнъж?”.

Благодарение на отговорите и помощта на родителите в същите тези групи, освен горния материал, станал факт заради брилянтното им чувство за хумор, се родиха и два други важни и не чак толкова смешни материала по темата за възпитанието на малките деца. Може да ги прочетеш тук:

Внимание, двегодишно дете на хоризонта! Какво да правим и какво не?”

и

„8 техники за справяне с гнева и емоциите на двегодишните деца”

Диляна Георгиеваhttps://medium.com/@onegirlfinds
Ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще бъда майка на 3 деца, две от които близнаци, щях добре да се посмея. Влизала съм в различни роли през живота си - маркетинг специалист, пътешественик, актриса в импровизационен театър, копирайтър, майка. Да съм майка се оказа най-предизвикателното ми превъплъщение досега. Хубавото е, че момичето в мен не ме напуска, поне не за дълго, независимо на кой етап от развитието ми става свидетел. И аз съм все същото момиче, дето се смее шумно, чете книги и когато има време, мечтае за велики дела и пътешествия. Разликата е, че сега си имам компания.

Полезни статии от които може бе се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии