Подробен наръчник за интимната хигиена на бебетата момиченца

Като майка на момченце личният опит ми помогна много със съставянето на подробния наръчник за интимната хигиена на бебетата момченцa. Но сега нека поговорим и за момиченцата! Като лекар и най-вече като жена, обръщам особено внимание на въпроса с поддържането на добрата интимна хигиена. Освен това, така се случва, че имам много близки с малки принцеси, така че определено има какво да споделя – от ежедневните грижи до поведението при различните болестни състояния в тази деликатна област.

Маммите на момиченца често се успокояват, че биха се справили по-лесно, отколкото с момче, защото знаят много повече по женските въпроси. Да, обаче дечицата са си една цяла отделна вселена и това важи с пълна сила и по отношение на интимната бебешка хигиена. Добре е да помним, че след раждането всичките органи и системи на бебчето продължават да се развиват години напред. И така, докато детенцето расте и играе, паралелно в организма му се изграждат и узряват всякакви структури и процеси. Ето защо е толкова важно да си наясно с това на какъв етап е човечето и съответно да подхождаш уверено и без напрежение в грижите. А за целта бих искала да ти споделя едно от първите правила, на които са ме учили още в университета по Педиатрия, а и след това, когато съм работила с деца:

„Детето не е умалено копие на възрастния!”.

Вярвам, че то може да е полезно на всички ни по всички въпроси, свързани с отглеждането на нашите малчугани.

Виж още: Всичко необходимо за къпането на бебето можеш да откриеш на „Малки съкровища” – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка

В началото всички сме жени

Ще се спра първо на анатомията и физиологията на момиченцата, за да разбереш защо препоръките за интимната им хигиена са именно такива.

До 7-ма гестационна седмица женските и мъжките ембриони имат една и съща полова морфология. Полът на ембриона се определя още в момента на оплождането от наличието на Х или Y хромозома, идваща от сперматозоида. Хромозомата Y съдържа един ген, наречен SRY, който кодира белтък, който пък ще определи образуването на мъжка полова жлеза (тестис). След това тази жлеза ще започне да произвежда тестостерон, под чието действие половата тъкан ще се диференцира в мъжка полова система. В другия случай, ако хромозомата, идваща от сперматозоида е Х, съответният ген липсва, половата жлеза става яйчник, който не произвежда тестостерон и половата тъкан си се развива в женска полова система.

Защо ти е да знаеш всичко това? (Освен за да се перчиш пред мъжете 😉 ) Защото колкото и различно да изглеждат репродуктивните системи на двата пола, структурите им са абсолютно съответстващи и съставени от едни и същи тъкани. А това дава отговор на редица бебешки въпроси, за което ще стане дума след малко. Пък и не са малко маммите на разнополови близнаци – за тях вероятно ще е най-полезно.

Без да навлизам в подробности, ще ти кажа, че ако си слушала внимателно, още на първата фетална морфология (в първия триместър на бременността) докторът, който провежда изследването, може да съобщи пола на бебчето с вероятност около 85-90%. Това е така, защото в този срок на вътреутробното развитие, всички бебета имат „нещо” между крачетата си. В зависимост от това накъде е насочено то, може да се предполага какъв е полът. Това са общите предшественици на външните гениталии, от които на по-късен етап, под влиянието или отсъствието на споменатия тестостерон, ще се образуват: пенисът при момчето и, съответно, клиторът при момичето; уретрата, съответно малките срамни устни и входа на влагалището; скротумът (кожната торбичка, в която се разполагат тестисите), съответно големите срамни устни.

Съвкупността от външните полови органи на жената (вход на влагалището, малки и големи срамни устни, и клитор) се нарича вулва. Ето – още отсега ти става ясно, че най-нежните части на най-деликатната зона, а именно интимната, при момиченцата са доста по-незащитени, отколкото при момченцата, където всичко си е скрито-покрито. Именно директният досег на тази зона със заобикалящата среда е предпоставка за по-голям риск от инфекции. Освен това, в пряка близост е анусът, а бариери между вулвата и него липсват. Затова и е толкова важно да бъдат следвани няколко прости и съвсем логични правила за поддържане на добра интимна хигиена при дамите, още от първия им ден на този свят. Неслучайно подчертавам „прости” и „съвсем логични” – за да си спокойна, че няма нищо сложно в грижата за малката ти феичка, дори и когато се касае за най-нежните части от телцето ѝ.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЕЖЕДНЕВНА ИНТИМНА ХИГИЕНА

Вероятно още в родилното отделение акушерките и неонатологичните медицински сестри са ти показали как да измиваш бебето, но сега ще ти припомня накратко най-основните стъпки. Защото в родилното емоциите, хормоните и мислите бушуват толкова силно, особено ако ставаш майка за първи път. Уморена си, а имаш нужда и от възстановяване. А и често колкото медицински персонал е наличен в дните на пребиваването ви там, толкова и мнения ще чуеш.

Пак казвам, няма нищо свръхсложно и няма нищо задължително. С времето и практиката сама ще видиш кое е най-добре за малката госпожица и ще си изградиш собствен план за действие във всичко, включително и в поддържането на интимната ѝ хигиена. Даже, по точно този въпрос вероятно най-бързо ще станеш веща, тъй като новородените, особено кърмените, акат често и кашаво. А след всяко акане, бебчето следва да бъде измито, подсушено и намазано с крем против подсичане.

КАК ДА МИЕМ И КЪПЕМ БЕБеТО

Има различни мнения за това, както у нас, така и по света.

Моят личен съвет, който спазвам и за собственото си детенце е, че „малко бебе се мие и къпе под течаща вода”.

Докато пъпният израстък не падне и пъпчето не е заздравяло, рискът да се инфектира е по-голям, ако къпането и миенето се случват във ваничка. Защото, както ще се увериш сама, докато е във ваничката, бебето често може да се изака.

Измиването се прави с топла вода и бебешки сапун или друг измиващия продукт, като моят съвет е да заложиш на лека текстура без аромати. Аз предпочитам възможно по-мазни продукти, комбинирани за лице, коса и тяло, тъй като те задържат влагата. Така се предотвратява изсушаване на нежната бебешка кожа, която, особено в периода на новороденото, е най-чувствителна, а пък миенето се налага най-често. При едно здраво бебе, при което не е имало прояви на кожни раздразнения, алергии и дерматити, нищо повече от качествен мазен измиващ продукт не е нужно.

Що се отнася до мокрите кърпички – съветът ми е да се ползват, само когато сте някъде навън и нямате достъп до топла вода и сапун. Неотдавна една от големите компании, произвеждащи бебешки мокри кърпички, направи голямо проучване, което заключва, че ползването им, когато са без аромат и съдържат почти само вода, не е по-лошо от измиването. Да, обаче тук идва ключовото звено – „течаща” вода. Защото при него имаме и механичния фактор на струята, която можем да насочваме в правилната посока. А особено за девойките това е от изключителна важност, тъй като е задължително да се спазва посока на измиване. Тя е следната: отпред назад (от вулвата към ануса) и отвътре навън (първо малките, а след това и големите лабии).

Виж още: Задължителните имунизации – кога и срещу какво се поставят

Почистване

Тук отново има различни съвети за ползване на гъба при къпането и тампони, напоени с вода при почистването на вулвата. Да, между многото гънки в областта, особено между малките и големи лабии, се събират отпаднали кожни клетки, а ако бебето не е напълно защитено от влагата на напишканата пелена, това допълнително прави средата по-благоприятна за развитието на инфекции.

Подобно на „детската смегма” при момченцата, можеш да забележиш белезникави натрупвания в областта. Най-доброто решение, според препоръките, които аз самата спазвам, е по време на самото измиване да премахнеш с ръка тези натрупвания. Това е и най-нежният и деликатен начин – с ръката на мама. Случва се, докато имаш помощта и на струята вода, а когато измиващият продукт е мазен е още по-лесно, бързо и без никакъв натиск. Неслучайно на пазара все по-често се предлагат душ-олиа, особено когато става въпрос за бебенца, както и за интимна дамска хигиена. Да, дори ако съдиш по самата себе си, ще е още по-добре – вярвам, че се чувстваш значително по-чиста и без раздразнена кожа, когато интимният ти тоалет е бил под душа, а не с мокри кърпички.

Все пак, ако решиш да прилагаш избърсване с нещо, избягвай гъбите (те са идеална среда за развитието на микроби само след 2-3 ползвания) и памучните тампони (често могат да останат нишки от тях между гънчиците). Можеш да ползваш медицинска марля. Но пак, рискът да се раздразни толкова деликатната кожа е немалък. Посоката на избърсване е същата – отпред  назад и отвътре навън.

Подсушаване

Аз, например, използвам тънка памучна/бамбукова/муселинова кърпа, когато подсушавам гениталиите и гънките, за да избегна по-грубото търкане от хавлиената кърпа. Не пропускам и всеки път да оставям зоната хубаво да се проветри и да подиша – така наречената „въздушна баня”, като преценявам според ситуацията колко време да е тя. Когато бебчо беше по-мъничък, редовно се случваше да реши да пишка точно тогава. За твое щастие, момиченцата са по-дисциплинирани и го правят доста по-рядко. Естествено, обяснението отново се крие в разликата в анатомията – при момчетата уретрата, намирайки се в пениса, е извън тялото и разликата в температурата, когато останат голички често има за резултат именно уриниране.

Докато траят тази въздушни бани, хубаво е да следиш около бебчето всичко да е чисто и да не му позволяваш да се изцапа, преди да е поставена новата пелена. А какви пелени ползваш за детенцето си също е от голямо значение за личната му хигиена. Аз лично не съм пробвала с такива за многократна употреба. Ползвам еднократни, висок клас.

А как разбираш, че пелените, които използваш са удобни и комфортни за детенцето ти? Когато при смяна кожата му е суха, мека и чиста, а то е засмяно. Разбира се, много е индивидуално как реагира всяко бебче, но за да бъде минимален рискът от раздразване и евентуални инфекции, заложи на пелени, които:
* съответстват на ръста и килограмите на детенцето ти;
* имат високо съдържание на естествена материя (като памук) в слоя, който е в непосредствен допир с кожата на бебчо;
* задържат влагата достатъчно добре, така че дори при по-напишкана пелена, кожата пак да остава суха;
* не съдържат аромати;
* имат широки, меки и еластични „къдрички”, които хем да обгръщат добре крачетата и да не позволяват протичане, хем да не стягат и дразнят в ингвиналните гънки.

Тук искам да вметна нещо важно, макар и да сме извън сезона на пясъчниците и плажовете. Важно да обръщаш внимание и на това детето ти да е възможно най-предпазено от попадане на пясък в пелените/бельото/банския костюм. Това важи с особена сила именно за момиченцата. Защото никога не можеш да си сигурна дали няма нещо по-мръсно в точно този пясък, а и самите песъчинки дразнят кожата, както и задържат микроби по себе си. Ето защо е добре, когато оставяш малката да играе с кофичка и лопатка в пясъка, да съблюдаваш тя да е с чиста пелена, която да не позволява навлизането на пясък.

Козметика

Преди поставянето на новата чиста и суха пелена, е време за намазване с крем против подсичане. На пазара изобилства от продукти, така че избора оставям на теб. Моят личен опит ме е уверил в ползите на по-мазните продукти. Те образува деликатно защитно покритие, което служи като бариера срещу влагата. Комбинираните кремчета – които хем профилактират обриви и зачервяване, хем лекуват евентуалното им развитие, са също чудесна опция.

Относно количеството продукт, което се слага, имах предвид съвременните препоръки – според тях не е нужно да се нанася дебел плътен слой, а вместо това трябва да се прилага малко количество, което да се разнесе нежно и леко, без бели следи. Комбинацията от това кремът да е мазен и да нанасяш фин слой, който да не оставя следи, предотвратява натрупването на остатъци от крема, които да се смесят с отпадналите кожни клетки и да повишат риска от раздразване, възпаление и подсичане.

Всичко дотук бяха накратко препоръките за ежедневната интимна хигиена на бебчето и по-специално на момиченцето. Следва описание на състоянията и заболяванията, за които е добре да бъдеш информирана, за да знаеш кое е нормално и да си спокойна. А когато забележиш нещо, което да те притесни, да се консултираш с педиатър.

ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ

Още вътреутробно, в по-напредналите срокове на бременността, могат да бъдат забелязани кисти на единия или двата яйчника на бебето. По-опитните колеги могат да го видят и с обикновен ехограф, по време на някой от рутинните ти прегледи в рамките на женската консултация. За по-точно изследване се счита феталната морфология в третия триместър. Няма място за притеснение, но е нещо, което е добре да бъде проследено след раждането и съответно лекувано, при необходимост, след преценка на педиатър и детски гинеколог.

Друго състояние, което може да се диагностицира също още вътреутробно, е „заклещването” на яйчник в ингвиналния канал. Подобно на тестисите при момченцата, които мигрират от корема в скроталната торбичка, така и яйчниците се преместват от корема в малкия таз. Пътят и в двата случая минава именно през ингвиналния канал. Този „път” може да не бъде завършен към момента на раждането, но това състояние е рядко при новородените момиченца и засяга по-скоро недоносените.

Кога и от кого се прави първият гинекологичен преглед?

Някои мамми се шокират от отговора, но истината е, че той се случва още в родилната зала, веднага след като малката шушулка е проплакала, почистили са нослето и устичката и са направили пълна оценка на жизнените ѝ показатели. Неонатологът оглежда конкретно за вродени аномалии. Обръща се внимание и за евентуално възпаление в областта, особено ако по време на бременността си имала гинекологична инфекция или силна млечница, и раждането е било естествено. В този случай е вероятно бебчо да „прихване” нещо, минавайки през родовите пътища. Инфекциите на влагалището на новороденото момиченце се лекуват бързо и лесно, обикновено в рамките на престоя ви в родилното отделение.

Малко след като се приберете вкъщи с дъщеричката ти, около 5/7-ми ден, е възможно да станеш ставаш свидетел на следното: уголемяване и набъбване на млечните жлези на бебчето, които на допир са по-плътни, понякога и леко болезнени. При лек натиск е възможно да изтича оскъден секрет. Не бързай да се притесняваш! Това е съвсем нормално и е част от така наречената „хормонална криза”, през която минават всички новородени, в резултат от преминалите у тях огромни количества естроген и пролактин от мама, докато са били в корема ѝ през последния триместър. На същата тази „криза” се дължи и появата на влагалищно течение при момиченцата. Този секрет може да е бистър, а може и да е с леки примеси на кръв (няколко капчици). И в двата случая е напълно нормално и лечение не се прилага. Това състояние отшумява постепенно до втората-третата седмица след раждането. И за да не се чувстваш прецакана, ще ти кажа, че през такава хормонална криза минават и момченцата в същия период. При тях гърдичките обикновено са дори по-болезнени, а тестисите и скротумът им са значително оточни и мораво-червеникави. 

Малко по-нататък, през втория-третия месец на госпожицата, следва отново да бъде обърнато по-специално внимание на външните полови органи. Тогава се преглеждат основно малките срамни устни (за евентуално наличие на синехия), входът на влагалището и структурата на химена (девствената ципа).

Основното, което трябва да бъде установено по структурата на химена е дали той има отвор/и или е една цялостна непрекъсната мембрана. По-наблюдателните и вещи мамми могат да се справят с това и вкъщи, но най-добре е прегледът да бъде извършен от педиатър. Ако се установи плътна девствена ципа, не се тревожи. Това не е болест. И по никакъв начин няма да се отрази на дъщеричката ти през цялото ѝ детство. Но е важно да се знае, за да бъдат предприети мерки преди да стигне до пубертета и, съответно, преди първата ѝ менструация. В големия процент случаи се извършва кратка хирургична интервенция, чрез която се осигурява процеп в химена, откъдето менструалният секрет да може да изтича. Ако обаче ти и дъщеря ти не знаете, че тя е с плътна девствена ципа, това може да доведе до известни неприятности, когато настъпи половото ѝ съзряване. Тъй като кръвта няма откъде да изтече навън, тя остава в корема, където започват процеси на натрупване, разграждане и дори инфектиране. Това обикновено е съпроводено от изразена коремна болка, но ако вие и лекарят, който се опитва да диагностицира проблема, не сте наясно, че момичето е с плътен химен, ще отнеме време, докато бъде предположена именно тази причина. 

Още малко по-нататък, майките на момиченца най-често се сблъскват с едно състояние, наричано със страшно звучащото име „Синехия”. Състояние е, да, но не е болест и далеч не е толкова страшно.

Виж още: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ТОВА „СИНЕХИЯ”, ОПАСНО ЛИ Е И КАК СЕ ЛЕКУВА? 

Ако се върнеш малко по-нагоре в този текст, ще си спомниш, че в сухата анатомична част се обяснява как половата система и при дамите, и при господата, произлиза от едни и същи структури. И така, ето ти еквивалента – синехията на практика е паралел на проблемното забелване при момченцата. И също като него не е болест, пак подчертавам. Води до същите усложнения, ако изисква намеса, а такава не бъде осъществена. Касае най-деликатните тъкани на най-деликатната зона и затова е необходимо да се интервенира изключително нежно и внимателно.

Да започнем от самото начало. Станала си горда мамма на прекрасно бебе момиченце. При рутинен преглед обаче или поради симптоми, за които ще стане дума след малко, педиатърът поставя диагнозата „Синехия”. И тук за теб, особено ако ти е първо детенце, идва един неприятен момент на недоумение и притеснение и главният въпрос, който си задаваш, е „Това опасно ли е?”. Затова бързам да те успокоя – състоянието по-скоро е притеснително за родителите, отколкото е опасно за бебчето или детенцето. Познато чувство, нали? Колко пъти се е оказвало, че си се тревожила излишно, докато децата ти си щъкат безгрижни и съвсем здрави, само ти си знаеш. В повечето случаите със синехията, сценарият е именно такъв. Но все пак, хубаво е да си информирана кога това състояние би могло да предизвика и усложнения и кога да се обърнеш към педиатър и, евентуално, детски гинеколог.

„Synechia” от латински език означава буквално „слепване”, „срастване”, „сливане”, като в случая се касае за такова на малките срамни устни по средната линия (тази която ги разделя на лява и дясна). Ако погледнем статистиката, то един сравнително малък процент от момичетата от 6 месеца до 6 годинки страдат от синехия – само около 2 %. Най-често засягането е във възрастовия диапазон 1-2 годинки. Площта, която е слепена, може да бъде съвсем малка или да обхваща по-голям участък. От това зависи и дали състоянието ще доведе до болестни последици, както и дали се налага корекция.

Какви могат да бъдат причините за появата на синехия?

Не е напълно изяснено, но има някои обстоятелства, които биха могли да доведат до това състояние:
* Прекомерната хигиена – твърде честото миене на интимната област на момиченцето, особено с несъобразена козметика, както и по-грубото търкане (ето защо не се препоръчва обтриването с памучни тампони и други);

* Поставянето на плътно прилепнали и стегнати пелени, както и стегнато бельо и панталонки при порасналите госпожици. Всичко това от една страна дразни нежната кожа и не ѝ позволява да „диша”, което на свой ред създава предпоставки за по-лесно развитие на инфекции;

* Алергични реакции от контактен тип – неподходящи пелени, несъобразена козметика (измиващи продукти, крем против подсичане, хидратиращ лосион), дразнене от самите дрешки, ако материята им не е 100% естествена или ако перилният препарат и/или омекотителят не са подходящи;

* Инфекции на пикочните пътища и вулвовагинити – за тях ще прочетеш малко по-надолу;

* Ниски нива на женския полов хормон естроген;

* Спорно е влиянието на мокрите кърпички, но със сигурност е ясно, че за тази деликатна област следва да се използват такива без аромати и антисептици, а съдържащи само вода;

* Твърде дълъг престой на бебчето с мокра и/или мръсна пелена.

Какви са симптомите?

Важно е да се отбележи, че невинаги всяко бебе момиченце показва някакви симптоми. В много от случаите състоянието на синехия протича дълго време без да разбереш и установяването му става на по-късен етап или случайно на редовната детска консултация. Другото важно за отбелязване е, че когато нещата са в начален стадий, т.е. слепването е минимално, вероятността да се причини какъвто и да било дискомфорт е минимална и повод за притеснение няма. Ако обаче синехията е по-изразена и малките лабии са слепнали на по-голяма повърхност, се получава своеобразен „джоб”, който би могъл да пречи на нормалното уриниране. Освен това в този „джоб” се задържат урина и отпаднали кожни клетки, което, както споменах, създава изключително благоприятна среда за инфекции.

На свой ред една инфекция в интимната област на малкото момиче би могла да задълбочи синехията. И така да се влезе в един порочен кръг. Ето защо, ако имаш някакви съмнения за синехия, е добре да следиш за: болки в областта на половите органи, чести рецидивиращи (повтарящи се) инфекции на пикочно-половите пътища, болезнено изхождане по малка нужда.

Какво е лечението?

На първо място е важно да знаеш какво да НЕ правиш, а именно: не бива да инициираш никаква външна механична намеса върху срамните устни и да правиш опити насилствено да ги разделиш. Веднага правя аналог с агресивното и насилствено забелване на пишлето при малките господа – и в двата случая резултатът е немалък дискомфорт и болка за бебенцето, а сама по себе си тази механична намеса е травма за тъканите. Следователно те трябва да се възстановят след нея, а това става по механизми, подобни на зарастването на раничка – с белег. В случая с момиченцата, вероятността за още по-голямо и дълбоко слепване, след груба външна намеса, е голяма.

Второ, такава механична намеса винаги е свързана до голяма степен с риска от внасянето на микроби и развитието на инфекции. Обикновено слепването се регулира от само себе си и отшумява с времето, точно както препуциумът на пениса при момченцата сам се прибира. Ако обаче има последващи симптоми на развитие на състоянието и уретрата се покрие, като при това се задържа урина, лечението от специализиран в областта лекар е наложително и следва да се извърши своевременно.

Първоначално, повечето специалисти предписват като лечение крем, съдържащ естроген. Лекарят ще ти обясни как внимателно да го нанасяш директно в областта на срамните устни и колко често да го правиш. Разбира се, при спазване на изключителна хигиена – ръцете ти трябва да са измити непосредствено преди това, ноктите – изрязани. Обикновено, за кратък период от време, под действието на естрогена, срамните устни се „отлепват” една от друга и се разтварят до физиологичното си положение. Продължителността на третирането с естрогеновия крем също ще бъде уточнена от лекаря – не е редно периодът да е много дълъг и най-често след него се препоръчва да се прилага вазелин и овлажняващ бебешки крем, които няма да дразнят вулвата и ще предотвратят повторно слепване.

В редки случаи е възможно естрогеновият крем да не бъде ефективен, поради неправилна употреба или защото синехията е твърде задебелена. Тогава обикновено лекарят прибягва до предписване на крем на стероидна основа. В краен случай, разбира се ако се налага, се провежда и кратка оперативна интервенция, която вече се извършва само с лазер.

Каква е превенцията?

За да бъде предотвратена възможността състоянието да се появи или повтори при твоето момиченце, препоръките са:

* редовна смяна на пелените – бъди сигурна, че те са сухи и чисти;
* не употребявай ароматизирани сапуни и кремове за мъничката си принцеса, използвай само специализирана бебешка козметика;
* ако все пак момиченцето ти има синехия, но тя не води до усложнения, можеш да облекчаваш състоянието и да предотвратяваш влошаването му с подходящи овлажняващи кремове. През пубертета, когато нивата на естроген нараснат многократно, синехията ще изчезне напълно.

След като засегнахме може би най-обсъждания въпрос, що се касае за интимна бебешка хигиена при момиченца, а именно синехията, време е и за няколко думи относно най-честите възпалителни заболявания в областта.

Виж още: За какво помага точковият масаж на бебето и как да го правим

1. ПОДСИЧАНЕ И ПАМПЕРС-ДЕРМАТИТ

Може би най-баналните възпалителни състояния при съвременните бебоци. Често срещани, и при двата пола. За щастие, отминаващи бързо и без особено лечение.

Как се проявяват – зачервяване и/или обрив в интимната зона – гениталии, седалище, ингвинални гънки; неспокойно бебче.

Важно е да отбележа, че нерядко подсичането е белег на спад в общия имунитет на детенцето – хронична умора, малнутриция (недохранване – качествено и/или количествено), никнещи зъбки.

Какво да правиш – основно превентирай със спазване правилата на добрата интимна бебешка хигиена. А ако все пак се стигне до развитието на някое от тези състояния – в аптечната мрежа се предлага голям избор от кремове и мази за лечението им. Но най-добре е и в този случай да се допиташ до педиатъра.

2. ВУЛВОВАГИНИТ

Най-общо представлява възпаление на вулвата (вулвит) и на лигавицата на влагалището (вагинит), но почти винаги се проявява като съвкупност от двете, поради анатомичната им близост и свързаност. (Подобно на баланопоститът при момченцата).

В периода на новороденото и кърмачето най-често вулвовагинитът е гъбичен, по-рядко бактериален. При рецидивиращи вулвовагинити причината може да се крие в склонност на момиченцето към алергии и атопия. В зависимост от причинителите, вулвовагинитите се делят на неспецифични и специфични.

2.1. НЕСПЕЦИФИЧНИ ВУЛВОВАГИНИТИ

Причиняват се най-често от патогенни микроби, които не са характерни за пикочно-половата система. Много често те са резултат от нарушения в спазването на добрата интимна бебешка хигиена от страна на родителите или от недобре усвоени хигиенни навици при по-големите момиченца. Ето защо най-честите причинители на неспецифични вулвовагинити при дечица са микроорганизмите, характерни за стомашно-чревния тракт. Те се пренасят или чрез нечисти ръце (детските или на родителите), или при неспазване посоката на избърсване/измиване и замърсяване с бактерии от ануса, разположен в непосредствена близост.

Характерна група заболявания при малките деца са и чревните паразитози. В резултат на тях би могло да се стигне и до развитие на вулвовагинит при момичетата. Паразитите, най-често Острица, предизвикват силен сърбеж, водещ до изразено чесане от страна на детенцето. В резултат кожата в околоаналната област се разранява и възникването на инфекция на този терен става значително по-лесно. Заразяването с този паразит става чрез зрели яйца, които могат да се намират по замърсени предмети или в почвата.

Детските вулвовагинити обикновено протичат с характерни оплаквания. Зачервяването на външните полови органи е един от първите симптоми, които родителите забелязват. Голяма част от възпалителните заболявания протичат с появата на вагинално течение, което може да се използва за микробиологично изследване. Много деца съобщават за болка по време на уриниране, което освен при уроинфекция, може да е симптом и на вулвовагинит. При бебенцата е по-трудно, поради неспособността им да си кажат какво ги мъчи, но ако наблюдаваш плач по време на уриниране с промяна в цвета, мириса и количеството, и това е съпроводено с необичаен секрет от гениталиите и зачервяване, следва да се замислиш за такова заболяване.  

2.2. СПЕЦИФИЧНИ ВУЛВОВАГИНИТИ

Специфичните възпалителни заболявания на половата система при деца се причиняват от патогени, характерни за тази система. Както прочете по-горе, през първите дни след раждането, по време на т.нар. „хормонална криза”, нивото на естроген у новороденото е завишено. Такова повишено ниво се отчита и по време на пубертета. Измененията в лигавицата на влагалището под действието на този хормон предразполагат към развитието на микотични (гъбични) инфекции или трихомониаза.

Гонореята при деца може да бъде причинена по различни механизми на заразяване. През пубертета рисковото сексуално поведение би могло да доведе до това. При новородени инфекцията се предава от майката на детето, ако раждането е естествено – заразяването се случва по време на преминаването на бебето през родовите пътища. Освен полова инфекция у бебчето, наличието на гонорея при майката към момента на естествено раждане може да причини възпаление и на други негови органи, особено на очичките.

Ето защо е наистина важно да ти бъде взет влагалищен секрет за изследване в последния триместър на бременността – за да бъде излекувана евентуална инфекция.

Много често при малките момиченца вулвовагинитът може да бъде причинен в резултат от попадане на чуждо тяло във влагалището, особено в периодите на по-активно опознаване на телата им. Един от най-характерните симптоми, който майките забелязват, е наличието на влагалищно течение, в което може да има и примеси на кръв. 

Лечението на вулвовагинита при деца е съобразно причината. Водеща е превенцията и поддържането на добра хигиена (най-вече правилно измиване на седалището и честа смяна на пелените, докато се ползват такива).
До периода на половото съзряване организмът на дъщеричката ти не изработва онези толкова полезни и добри кисело-млечни бактерии, които защитават влагалището от инфекции. Затова дотогава единствената защита е правилната грижа за половата хигиена – първоначално от страна на мама, а в последствие и от придобилото добри хигиенни навици момиченце. 

Виж още: Монолози на вагината или какво има да ни каже ТЯ

И така, именно защото ти самата си жена и си наясно със „специалните въпроси”, знай, че всяка жена е специална още от съвсем мъничка. Затова, ако дори нещо малко предизвика съмнение у теб, не се колебай да потърсиш консултация с педиатъра на детенцето си. Но недей и да се шашкаш – всичко е наред, щом госпожицата се усмихва и играе, а ти си спокойна, че полагаш най-добрите грижи за нея!

___________________________

* Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние или с това на членовете на семейството ти.