Повечето хора си мислят, че на майките-лекари ни е в пъти по-лесно да отглеждаме децата си, защото сме наясно с всичко по тях. Можем да различим обикновена „настинка” от някаква по-сериозна инфекция, класифицираме безпроблемно всички видове сополки по цвят, консистенция, количество и интензитет. Знаем кога, колко и как бебето трябва да спи, какво и кога да включим в захранването и какво ли още не. А маммите не-лекари трябва да си блъскат главата постоянно, да търсят информация как да постъпват на всяка крачка, всеки ден, в продължение на месеци, дори години.
Истината е, че не е съвсем така. Когато става въпрос за моето дете, нещата винаги са по-различни, колкото и да се опитвам да подхождам трезво и обосновано. И смятам, че това е най-нормалното нещо. Специалността ми е Анестезиология и интензивно лечение и досегът ми с педиатрията не е съвсем тесен, но пък живо съм се интересувала и възхищавала на удивителната детска и бебешка природа още в студентските си години, а и след това, та до ден днешен. А към момента имам великата привилегия и удоволствието да виждам от първо лице как работи всичко това, защото съм горда мамма на едно прекрасно момченце, което съвсем наскоро навърши годинка.
Още докато бях бременна взех решението да се старая да балансирам и в това велико предизвикателство родителството. От една страна, да, имам натрупани медицински знания, а и лесен достъп до специализирана литература. Във всеки един момент мога да направя справка, че дори и да звънна на колега педиатър, ако нямам време да задълбавам в дебелите книги. Но това, което смятам за реално работещо предимство в моя случай е да действам логично и без много философстване. Засега това ме спасява. Защото пък другата страна на това да съм лекар-майка е, че знам какво може да се обърка. И това прави нещата наистина нелесни. Но се старая да балансирам – между това да съблюдавам основни знания и правила и това да вярвам, че природата и детенцето си знаят работата.
И днес искам да ти споделя как се случва това по така важната тема с поддържане на интимната хигиена на малките момченца и как действам аз самата с моя син.
ПЪРВО, МАЛКО АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ
Пенисът на новороденото представлява цилиндрично стволче със заоблен край – главичка. Тези две структури са разделени от „бразда” и са покрити в цялост от непрекъснат слой кожа. Частта от кожата, която покрива само главичката се нарича препуциум. Той се състои от външен и вътрешен слой, като последният е подобен на лигавицата.
Преди раждането препуциумът и главичката се развиват като една тъкан. Това е важно да бъде обяснено на всяка майка на момченце, която още щом го види, си задава въпроса „Сега това пишле трябва ли да го забелвам, не трябва ли и защо?“. Препуциумът буквално е слят с главичката. С течение на времето вътрешната част на препуциума и главичката постепенно се разделят. Епителните слоеве на тези две структури, както всички други епителни слоеве по тялото ни, периодично се подменят, не само в ранна детска възраст, но и през целия живот.
След отделянето си, тези клетки се „избутват” напред и се натрупват, като белезникави парченца на върха на препуциума. Това е така наречената „детска смегма” и не е болестно състояние, а съвсем нормален физиологичен процес. Тя няма неприятен мирис, не е съпроводена от подуване и зачервяване в областта на пениса, не предизвиква никакъв дискомфорт у бебчо. Освен това, тя се различава от смегмата на юношата и възрастния мъж по това, че в нея няма секреция от мастните жлези на Тайсън, които започват да функционират чак в тиийнейджърските години.
Рано или късно – няколко месеца, няколко години или дори в пубертета, пълното разделяне на препуциума от главичката на пениса се случва. Това се нарича „прибиране на препуциума” – главичката свободно може да бъде оголена, като кожата се придърпа назад към корема. Препуциумът може да се прибере спонтанно, с ерекция, която се случва дори още докато бебчето е в корема на мама. Също така, всички деца „откриват” гениталиите си, тъй като все повече започват да са наясно с телата си и сами могат да приберат кожичката си. Ако препуциумът не се забелва сам още от самото начало, е важно да се знае, че това е нормално и че ще се случи, когато му дойде времето.
Всъщност, над 90% от момченцата се раждат с така наречената „физиологична фимоза”, която представлява именно това – главичката е изцяло покрита от кожа, която не се отделя спонтанно или без усилие. Затова и процентът е толкова висок – защото, както споменах, тези две структури вътреутробно са се развивали като една тъкан. Разделянето ще се случи във времето. То не трябва да бъде принудително и насилствено.
А кога ще се разделят?
При всяко дете е различно, колкото и клиширано да звучи това. Може да стане още преди раждането – това се случва рядко. Може да отнеме няколко дни, седмици, месеци или години. Това е нормално. Въпреки че при повечето момченца кожичката се прибира до около петгодишна възраст, няма място за безпокойство, ако се случи и след това.
При някои пълното отделяне се случва чак през юношеството.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС – ДА ЗАБЕЛВАМЕ ИЛИ НЕ?
Тук педиатрите, не само българските, но и по света, се разделят основно на две школи.
Едните съветват забелването да започне още от самото раждане, за да не се стига дотам след време физиологичната фимоза да се превърне в патологична – т.е. препуциумът да не може да се отдели от главичката и това да предизвиква болка и дискомфорт по време на полов акт. Тогава би се наложило оперативно лечение на състоянието, което се изразява основно в циркумцизия или обрязване.
Другата школа призовава да оставим пишлето на мира. Да, наистина – никакво дърпане, никакви опити за по-старателно почистване, никакви допълнителни манипулации. Защото, както казах, всяко дете е различно и, съответно, при всяко момче прибирането на препуциума ще се случи точно тогава, когато трябва, без намеса от родителски и други тела.
Какво се получава на практика в големия процент от случаите? Класическият сценарий е следният: особено ако е първо момченце, виждаме една чудеща се майка, която освен всичко друго, трябва да знае как да се погрижи и за половите органи на бебчето. Нарочно използвах думата „трябва”. Защото никак не я харесвам, особено що се касае за дечица и отглеждането им. Но, за съжаление, тя често се употребява и се повтаря на тази майка от немалко хора – близки, „опитни” съседки, „патили” вещи майки, педиатри, че понякога дори и от лелята в кварталния плод-зеленчук. И така, в крайна сметка, фрустрацията става все по-голяма, поради многото и всякаква разнопосочна информация от този и онзи, както и от всичко изчетено в интернет, и поради многото „трябва”. А всъщност нещата са съвсем простички и нищо НЕ трябва – природата го е измислила и мама трябва единствено да не ѝ се противи.
Сега ще ти разкажа с по няколко думи какви са препоръките за поддържане на интимната бебешка хигиена на малкия ти принц, както и какво правя аз в опита си да застана в златната среда. Тези препоръки са за ежедневна хигиена, когато всичко е наред – бебчо е здрав и няма никакви признаци за инфекция или някаква друга патология по гениталиите си. (За различните състояния, при които следва да се консултираш с лекар, ще стане въпрос малко по-надолу.)
Виж още: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова
ХИГИЕНА НА ПРЕПУЦИУМА
Грижите за препуциума са лесни. Бебето трябва да се къпе често, всички части на телцето да се измиват добре, включително и гениталиите. Най-лесно е да бъдат поддържани чисти незабелените пениси. Не са необходими специални грижи. Не следва да се правят опити за насилствено прибиране на препуциума. Не са необходими манипулации. Няма никаква нужда от специално почистване с тампончета за уши, спирт и антисептици. Измиващият бебешки продукт, който ползваш, и топла вода отвън са напълно достатъчни! 🙂
ХИГИЕНА НА НАПЪЛНО ПРИБРАН ПРЕПУЦИУМ
През първите няколко години почистване под препуциума, от време на време, е достатъчно. Хигиената на препуциума след това ще се превърне в част от общата хигиена на съзряващото в мъж момче – заедно с измиването на косата, почистването на ушите и миенето на зъбите. В пубертета на момчето следва да се обясни колко важно е да почиства препуциума всеки ден по време на баня.
Именно тогава онези мастни жлези, на Тайсън, за които стана дума, разположени по главичката на пениса, започват да секретират и да се образува същинската смегма. Ако тя не се почиства редовно, се създава идеална среда за развитие на инфекции, които освен дискомфортни и притесняващи момчетата в острата си фаза, могат да хронифицират, което по-късно да доведе до полова дисфункция, психо-емоционални проблеми и дори до рак на пениса.
ХИГИЕНА НА ОБРЯЗАНИЯ ПЕНИС
Ако изберете да обрежете бебето си, това може да се случи още в родилното отделение, 2-3 дни след раждането, когато всички изследвания са му направени и то е напълно здраво. Разбира се, може да го направите и по-късно в периода на новороденото (до 28-мия ден) или в кърмаческия период (до годинката), или дори още по-късно – когато и както сметнете за подходящо. Процедурата представлява хирургично отстраняване на препуциума, след което главичката на пениса остава непокрита от кожа. Освен класическият метод, вече масово се прилага и лазерната хирургия – с нея процедурата е по-щадяща, безкръвна, постоперативната болка е сведена до минимум, а и възстановителният период е далеч по-кратък.
От родителите се изисква, след като се приберат вкъщи, да поддържат интимната зона на бебето/детето колкото е възможно по-чиста. Ако то ползва еднократни пелени, смяната им следва да бъде по-честа. Измиването е все така с топла вода и сапун, след което се нанася кремчето, което ползвате при смяна на пелените.
През първите 2-3 постоперативни дни върхът на пениса може да изглежда зачервен, както и може да забележите бистро-жълтеникава секреция. И двете явления са индикатор, че раната заздравява нормално и би трябвало да изчезне в рамките на няколко дни.
Ако зачервяването не изчезне, забележите оток или се образуват рани с мътно-жълта коричка, има вероятност да се е развила инфекция. Това се случва рядко, но ако все пак се случи, обадете се на педиатъра на детенцето, както и на уролога, който го проследява след операцията.
След заздравяването на раната от обрязването не се изискват допълнителни грижи за пениса.
Съвети за ежедневна грижа
За поддържането на интимната бебешка хигиена на момченцата, ще ти споделя как процедирам аз. Разбира се, прилагам наученото, като лекар, през годините, сверявам актуалните препоръки, но най-вече се водя по детенцето. Какво имам предвид – като видя, че му е добре, продължавам да действам по установената схема. Като настъпят някакви промени – в порастването му, в смяната на сезоните или нещо друго, действам в посока на установяване на нова работеща схема, такава, че да му е добре.
Правя уточнението, че съм привърженик на възможно по-опростените схеми в почти всяко отношение. Разбира се, след като съм сигурна, че изискванията за безопасност и полезност са налице.
Виж още: Четвърти триместър и какво трябва да знаеш за него
И така, започваме от ден първи. Прибрали сте се с бебенцето вкъщи и може би дори преди първата вечерна баня, се налага да направите интимен тоалет. Новородените, особено кърмените, акат доста честичко и доста кашаво, затова в първите седмици от живота на детето ти, имаш немалко ежедневни възможности да упражняваш техниката си в интимната бебешка хигиена. Но така за отрицателно време ставаш наистина добра в това. Няма случайности, нали? 🙂
След всяко акане е добре бебето да бъде измито. Съветвам горещо мокри кърпички да се ползват, само когато сте някъде навън и нямате достъп до топла вода и сапун.
Аз лично спазвах правилото, че „малко бебе се мие и къпе под течаща вода” и обяснявам защо. Особено докато не е отпаднал пъпният израстък и не е заздравяло пъпчето след това, рискът да се инфектира е по-голям. Ако къпането и миенето се извършва във ваничка, особено докато е във ваничката, бебето може да се изака. Освен това, тъй като в почти 100% от случаите го правя сама, за мен беше много по-удобно да ползвам мивката в банята.
Измиването се прави с топла вода и бебешки сапун или измиващия продукт, който ползвате, като част от бебешката козметика. За предпочитане са леката текстура и липсата на аромати. Аз ползвах и още ползвам възможно по-мазни продукти, комбинирани за лице, коса и тяло. Те задържат влагата и така предотвратяват изсушаване на нежната бебешка кожа, особено в периода на новороденото, когато е най-чувствителна, а миене се налага най-често.
Правя уточнението, че, да чукна на дърво, моето дете до момента не е имало прояви на кожни раздразнения, алергии и дерматити. Т.е. при едно здраво бебе, нищо повече от качествен мазен измиващ продукт не е нужно.
При момченцата не е необходимо да се спазва посока на миене, както при момиченцата. Редът, все пак, е пишле (което се сапунисва и изплаква, както всяка друга част от телцето, само отвън), ингвинални гънки и дупе. Следва подсушаване. От самото начало, та до днес, го правя с тънка памучна/бамбукова/муселинова кърпа, когато подсушавам гениталиите и гънките. Така избягвам по-грубото търкане от хавлиената кърпа, която колкото и да е мекичка, все пак не може да бъде толкова деликатна.
И задължително всеки път оставям зоната хубаво да се проветри и да подиша – така наречената „въздушна баня”. За колко време? Зависи от няколко неща и затова се преценява според ситуацията. Когато бебчо беше по-мъничък, редовно се случваше да реши да пишка точно, след като е измит и подсушен. Разбира се, всеки път представяше разнообразие в изпълнението – може да се цели в мен, може просто навсякъде около себе си, може дори да си намокри дрешките, та чак личицето. Но пък се е случвало и да цели директно кошчето за отпадъци, точно под повивалника. Въпреки това, винаги съм го оставяла да подиша, преди да сложа новата еднократна пелена. Да, и от това зависи – какви пелени ползваш за детенцето си. Аз лично не съм пробвала с такива за многократна употреба. Ползвам еднократни, висок клас. Освен това, зависи колко е студено наоколо. Както и колко е топло. В големите жеги, дори му веех с неразгъната пелена за по-добър ефект. Освен това, предизвиквах и истинско забавление. Все пак, докато трае тази въздушна баня, хубаво е да следиш около бебчето всичко да е чисто. И ако е от по-въртеливите и мобилните, като моето, да не му позволяваш да се изцапа, преди да е поставена новата пелена.
Следва моментът, в който забелваме или не забелваме. Колкото и да са противоположни мненията по този въпрос, в крайна сметка всяка майка избира как да процедира. Аз лично балансирам. Не съм оставила съвсем на самотек нещата, но това е така, защото от самото раждането на сина ми, препуциумът позволява съвсем леко придръпване назад. Подчертавам – съвсем леко и нежно.
Никакво насилствено дърпане, без резки движения и без „дърпаш, докато бебето не писне”.
В противен случай може да се получи травматизиране и микроразкъсвания, които след това да доведат до сраствания и задебеляване на кожата (подобно на промените в кожата при образуването на белег след рана), което пък да доведе до патологична фимоза. Да не говорим, че дискомфорта за бебчето при грубо третиране в тази деликатна област е повече от достатъчна причина да внимаваме.
Тук е моментът да повторя и, че не е необходимо да се ползват тампончета и антисептици за почистване. В началото, в периода на новороденото, аз ползвах по няколко капки стерилен физиологичен серум и това беше всичко. И да припомня, ако не правиш абсолютно нищо с пениса на бебето си, освен да го измиваш отвън, това също е напълно ОК.
Съвсем не е случайно това, че почти всички момчета се раждат с такава физиологична фимоза, която да не позволява главичката да се оголва свободно. Това е с цел да бъде предпазена от инфекции пикочо-половата система. Именно и защото на няколко годинки, повечето господинчовци вече активно изследват и опознават телата си, включително и гениталиите си, а пък точно тогава и в големия процент от случаите препуциумът е прибран, се увеличава рискът от инфекции. Балано-поститът е най-чест най-вече при децата от мъжки пол. Но за това, след малко.
Последната стъпка, преди поставянето на новата чиста и суха пелена, е намазването с крем против подсичане. На пазара се предлага огромна палитра от продукти. Всяка мамма е най-добре запозната с кожата на бебчето си и затова изборът на козметика за него е неин. Това, което мога да споделя аз е следното: отново заложи на възможно по-мазен продукт. Така ще се образува деликатен филм мазнина, която е най-добрата бариера за влагата, ако пелената пропусне. Добре е също да ползваш комбинирано кремче – което хем профилактира обриви и зачервяване, хем лекува и евентуалното им развитие. И противно на разпространеното правило за нанасяне на дебел плътен слой, съвременните препоръки са да се прилага малко количество и да се разнесе нежно и леко, без да остават бели следи.
Виж още: Мамми препоръчват натурални козметични продукти от България
Това са накратко стъпките, които следвам и прилагам аз за детето си. Досега не е имал проблеми, с уточнението отново, че не е демонстрирал и прояви на атопия.
Всичко дотук беше норма във физиологията и анатомията на момчешките бебешки гениталии и как да се грижиш за тяхната хигиена. Но ако се случи да забележиш някакво отклонение, не се шашкай. Ето малко информация за най-честите състояния в тази така деликатна област, които изискват консултация с педиатър и евентуално уролог, след това.
Аномалии и възпаления на ПЕНИСА
Хипоспадия – Отворът на уретрата (там, откъдето пишка момченцето) вместо на върха на пениса, се намира на друго място, в повечето случаи по долната повърхност на пениса или близо до скротума (торбичката, в която са разположени тестисите).
Патологична фимоза – клинично се изразява в случаите, когато отворът на покриващата главичката кожа е много тесен и затруднява уринирането. По време на уриниране членът се издува като мехурче. Застоят на смегмата и урината благоприятстват развитието на патогенни микроорганизми, което е предпоставка за инфекции на пикочните пътища.
Тези две състояния могат да бъдат забелязани още при раждането на момченцето и клинично се проявяват в периода на новороденото. Симптомите, за които следва да внимаваш са: зачервяване, подуване на пениса, нарушено уриниране с евентуална промяна на цвета, мириса и количеството на урината, необясним болезнен плач, евентуално подуване и/или втвърдяване на коремчето.
Важно! – Всяко подобно състояние в периода на новороденото, както и покачване на телесната температура над 37.5о задължително следва да бъдат консултирани с педиатър и детски уролог или хирург.
Баланопостит – възпаление на главичката на пениса (баланит) и препуциума (постит). Рядко се срещат отделно, поради анатомичната си близост и цялост в детска възраст. Затова и основно заболяването се разглежда като баланопостит. Не е характерно за периода на новороденото. Среща се в кърмаческия период (до 1 година) основно в ранното детство на момченцата. 2-3 пъти по-често е при деца, отколкото при възрастни. Съвсем обяснимо, предвид предпоставките, за които стана въпрос малко по-горе. А именно: ненапълно отдръпнатият препуциум при по-голямата част от няколкогодишните момченца, който създава предпоставка за задържане на смегма и урина. Това пък предразполага към инфекции. Ето защо е наистина важно пенисът да бъде почистван добре, след като препуциумът започне да се отдръпва, както и момчето да бъде научено да го прави при всеки интимен тоалет. Високото съдържание на захар в урината значително увеличава риска от баланопостит, тъй като прави средата още по-благоприятна за микробите. „Сладка” е урината на диабетиците, което също трябва да се има предвид, ако момченцето прави чести инфекции в тази област.
Освен добрата лична хигиена, е добре да съблюдаваме бельото на детенцето да не е стегнато или ако все още ползва еднократни пелени, те да бъдат сменяни достатъчно често, да се нанася крем против подсичане и да даваме време на пишлето да диша.
Тук е моментът да отбележа, че и много хубаво не е на хубаво. В конкретния случай – прекалено честото миене води до изсушаване на кожата. Това важи за всяка зона от телата ни, но особено много за бебешката кожа и то в интимната им зона. А изсушаването от своя страна нарушава и без това не напълно завършения епител и ето – предпоставка за разранявания, обриви и инфекции. И отново ще наблегна – мазните серии бебешка козметика решават и този проблем.
Симптомите на баланопостита, за които да следиш са следните: зачервяване, оток в областта на главичката на пениса и/или препуциума, изтичане на секрет от уретрата, неприятна миризма, увеличени ингвинални лимфни възли, повишена телесна температура, необясним плач. Ако се съмняваш за такава инфекция, консултирай се с педиатъра на детенцето си, който евентуално и ще ви насочи към детски уролог/хирург.
Подсичане и памперс-дерматит – може би най-баналните възпалителни състояния при съвременните бебоци. Често срещани, и при двата пола, за щастие отминаващи бързо и без особено лечение.
Как се проявяват – зачервяване и/или обрив в интимната зона – гениталии, седалище, ингвинални гънки; неспокойно бебче.
Важно е да отбележа, че нерядко подсичането е белег на спад в общия имунитет на детенцето – хронична умора, малнутриция (недохранване – качествено и/или количествено), никнещи зъбки.
Какво да правиш – основно превентирай със спазване правилата на добрата интимна бебешка хигиена. А ако все пак се стигне до развитието на някое от тези състояния – в аптечната мрежа се предлага голям избор от кремове и мази за лечението им. Но най-добре и в този случай да се допиташ до педиатъра.
Няколко думи и за ТЕСТИСИТЕ
Вътреутробно развитието им започва в коремната кухина, като постепенно се „спускат” навън през ингвиналните канали в скроталната торбичка, която ги обвива. Тази тяхна миграция е необходима, за да могат след време да функционират правилно и да произвеждат качествени сперматозоиди. Вътрешната телесна температура в коремчето е прекалено висока за това. Ето защо, тестисите следва да бъдат „навън” в скротума. Понякога десцензусът (спускането) на единия или двата тестиса е незавършен при раждането на момченцето, като точната им локализация се установява с ехографско изследване, дори още вътреутробно.
Вариантите на незавършен десцензус са няколко: тестисът е в корема; в ингвиналния канал; спуснат в скротума, но не се е фиксирал, което позволява да се връща обратно през канала – т.нар. „асансьорен тестис”.
В зависимост от състоянието при конкретното момченце, то се проследява от педиатър и детски уролог и ако се налага, се извършва оперативна интервенция в диапазона 2-4 години, за да е сигурно, че след това всичко е на мястото си и ще функционира правилно.
Ако състоянието не бъде коригирано навреме, се създават предпоставки и за „усукване” – торзио на тестиса. Това е остро настъпващо и спешно хирургично състояние, което е характерно по-скоро за момчета от 4 годинки нагоре. Може да се случи и при напълно завършен десцензус. Проявява се със силна болка в слабините, изразен оток и едностранно зачервяване, понякога дори посиняване на скротума. Изисква бърза реакция от твоя страна и спешна оперативна намеса от детски хирург.
Хидроцеле – не е болест. Състоянието може да бъде установено отново още преди раждането на бебчето, когато се провежда ехографски преглед на плода в края на бременността. Представлява остатъчно натрупване на течност във вътрешната обвивка на тестиса/тестисите, съответно бива едностранно и двустранно. В зависимост от количеството, може дори да не се забелязва видимо, а само при преглед с опипване. Ето защо и симптоматика у детенцето липсва. Състоянието се проследява от педиатъра на момченцето, а ако желаеш и от детски уролог, както и ехографски. В повечето случаи течността се резорбира сама до 12-18 месечна възраст. Ако това не се случи, се предприема оперативна интервенция, която е добре да се извърши до втората годинка.
Интимната бебешка хигиена е като всяка друга и следва да бъдат спазвани основни препоръки, без да има излишно притеснение у родителите. Не се колебай да потърсиш съвет или помощ от специалист, ако нещо те притеснява, но пък, както вече видя, не е и астрофизика това. Ако малкият господин се усмихва и е пълен с енергия за опознаване на света, знай, че всичко е наред, включително и с пишлето му. 😉
____________________________
* Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние или с това на членовете на семейството ти.
