Като майка на две момчета често си задавам въпроси, които вероятно звучат познато на много от вас: Как да ги възпитам така, че да останат емоционално отворени и едновременно с това уверени? Как да ги науча на отговорност, без да ги лиша от мекота? Как да им дам криле в свят, който често не разбира момчетата такива, каквито са?
Наскоро попаднах на изследване, което буквално ме разтърси. Нарича се The Lost Boys („Изгубените момчета“) и е публикувано от британския Centre for Social Justice в началото на 2025 г. Документът разглежда задълбочено кризата, пред която са изправени момчетата и младите мъже във Великобритания – криза, която, вярвам, не е чужда и на много други общества, включително нашето.
И ако някога сте усещали, че момчетата днес растат между две крайности – да бъдат “мъжкари” или “омекотени”, между очакванията да са силни, но и да не потискат емоциите си – то това изследване ще ви даде конкретни данни, които да ви помогнат да разберете по-добре този сблъсък.
Какво ни показва The Lost Boys?
Докладът започва с тревожна констатация: момчетата във Великобритания все по-често изпадат от обществения и образователен пейзаж. Данните са красноречиви:
- Само 39% от момчетата в неравностойно положение достигат минимално ниво по английски и математика на 16-годишна възраст, в сравнение с 49% от момичетата от същата група.
- Момчетата съставляват близо 80% от всички изключени ученици в британската образователна система.
- Те са далеч по-склонни към антисоциално поведение, зависимост, безработица и самота.
- Само 42% от младежите, записани в университети, са момчета, въпреки че доскоро те доминираха в академичните среди.
- А може би най-покъртителното: младите мъже са три пъти по-склонни към самоубийство, в сравнение с младите жени.
Но това не е просто статистика – това са симптоми на дълбок социален проблем. Авторите на доклада наричат този процес “невидимата криза” и настояват, че е време обществото да обърне внимание на момчетата не като привилегирована, а като уязвима група.
Образователната система – по мярка за момичета?
Един от най-силно застъпените акценти в The Lost Boys е проблемът с образователната система – нещо, с което и аз като майка на момчета имам какво да споделя. Макар и създадена да бъде равна за всички, в реалността тя далеч не е неутрална спрямо пола на децата – особено в ранна възраст.
Момчетата биологично и емоционално съзряват по-бавно от момичетата. В ранните училищни години това се проявява в:
- по-голяма нужда от движение;
- по-слаба концентрация при продължително седене и слушане;
- по-силна емоционална реактивност;
- трудности в овладяването на самоконтрола.
И въпреки това училищната среда изисква точно това – тишина, дисциплина, продължително седене на чин и академични постижения, измервани с писмено изразяване и внимателно изпълнение на инструкции.
Докато много момичета се адаптират по-лесно към тези изисквания, за момчетата това често се оказва стресиращо. В резултат:
- те по-често биват определяни като “проблемни” или “непослушни”;
- получават повече наказания;
- губят интерес и мотивация към ученето;
- започват да вярват, че „не стават“ за училище.
Нещо повече – в Англия близо 25% от момчетата не могат да четат добре на 11-годишна възраст, което ги поставя в сериозно неравностойно положение спрямо съученичките им. Това ги прави по-склонни към преждевременно отпадане от образованието и по-рискови поведения в юношеството.
А когато към това добавим липсата на мъжки учители (по-малко от 15% от началните учители във Великобритания са мъже), образът на училището като „женска територия“ става още по-силен.
Ситуацията според мен не е много по-различна в нашата страна. Моят син смени детска градина, именно защото беше заклеймен като “палав”, “енергичен” и въпреки академичните му знания, не отговаряше на желанията на учителите за спокойно и мирно дете, а цитирам “ангажираше допълнителен учителски ресурс” (в частна детска градина). Затова когато прочетох тези данни, усетих че не съм единствена и че наистина има проблем, за който не се говори достатъчно.
Какви въпроси поставя изследването?
Изследването не се ограничава до изброяване на тревожни факти – то повдига важни въпроси, които засягат всички ни, особено нас – родителите:
- Къде са мъжките ролеви модели в живота на момчетата днес? Във Великобритания 1,1 милиона деца растат без баща у дома. Как това влияе на момчетата и тяхната идентичност?
- Как образователната система може да бъде по-приобщаваща за момчетата? Днес тя изглежда по-добре пригодена за момичетата, които се адаптират по-лесно към традиционните методи на преподаване и изпитване.
- Може ли да говорим за „токсична мъжественост“, без да лишаваме момчетата от чувство за принадлежност и идентичност?
- Защо момчетата често се чувстват изолирани, гневни или срамежливи, без да знаят как да изразят това?
- И какво можем да направим като родители, учители, политици, медии – и просто като общество – за да им дадем опора?
Какво ни казва всичко това като родители?
Когато прочетох The Lost Boys, се почувствах разкъсана между тревога и решимост. Тревога, защото проблемът е реален, дълбок и често игнориран. Решимост – защото вярвам, че ако започнем да говорим открито, да търсим решения и да се вслушваме в нуждите на нашите момчета, можем да променим курса.
Като майка на момчета, искам да ги отгледам не в сянката на очакванията, а в светлината на съпричастност, самоуважение и вътрешна сила. Но не мога да го направя сама. Нужно е да създадем общност, която подкрепя, а не осъжда. Която разбира, че емоционалната интелигентност и мъжествеността не се изключват взаимно. Че едно момче може да плаче и пак да бъде силно.
А сега думата е ваша
Темата за възпитанието на момчетата е дълбока, сложна и важна. Затова искаме да я отворим – заедно с вас.
Споделете ни какво мислите:
- Какво според вас е най-трудното при отглеждането на момчета днес?
- Какви предизвикателства срещате в ежедневието?
- Какви решения сте открили или какви въпроси още ви тежат?
Пишете ни в социалните мрежи, коментирайте под публикацията или ни изпратете имейл на mammi.info@gmail.com . За нас това не е просто тема – това е важен обществен въпрос, който бихме искали да обсъдим заедно. Нека заедно създадем място, в което гласът на родителите се чува, а гласът на момчетата не се губи.
📌 Целият доклад „The Lost Boys“ можете да прочетете тук: The Lost Boys – Centre for Social Justice
