Кошмарът на всеки родител – дете, което се мръщи на всичко, което му се предложи. Да, чудесно е, че така малчуганите ни предизвикват да сме креативни, да пеем песни, да летят самолети под формата на лъжици и вилици към малките усти, но нека не се лъжем – крайно изтощително е! Особено, ако резултатът от всичките ни усилия е нулев.
Аз отначало не можех да разбера родителите, които се оплакваха от злоядите си деца. Съчувствах им, но не ги разбирах. Дъщеря ми хапваше със завиден апетит и то всичко, което сложех в чинията ѝ. Бях супер горда и щастлива! Но няма вечно щастие и се уверих в това от първа ръка.
Колкото повече расте моето момиче, толкова по-капризно става. Имам чувството че всеки ден си избира нещо, което вече не обича да яде и отказва да го сложи в устата си. Пълен абсурд! Най-дразнещо обаче е, когато ѝ предложа изцяло нова храна, а тя, без да я е близнала дори, ми заявява с непоколебима увереност: „Ооо, аз това не го обичам!”. Ама как не го обичаш, недоумявам аз, като дори не си го опитала… Ами така, може явно. И не само това, ами може и направо да отказва да го опита.
Така че вече не само разбирам родителите, които страдат на ежедневна база дойде ли време за хранене, но и ми се иска да намеря вълшебно решение за всички нас, мъченици! Разбира се, това е невъзможно. Всяко дете е различно и подходът към него е различен. И няма как от днес за утре мъниците да проядат абсолютно всичко, което им поднасяме, но с помощта на няколко „троянски коня” може да променим поне малко положението. Затова и днес ще споделя с теб 5 идеи, които, надявам се да ти помогнат. В някои лично се убедих, други ми ги препоръчаха приятелки, така че дано успехът на колективния личен опит се пренесе и у вас. 😉
Виж още: Станка от Know How To Cook за връзката на децата с храната
1. Маскирай зеленчука
Помня дните, когато давах розичка броколи на дъщеря ми и тя си я хапваще с такъв кеф, както аз ям парче шоколад. Бях на седмото небе от щастие, но радостта ми не продължи дълго. Към днешна дата на броколито се гледа с огромно недоверие и когато ѝ казвам, че като е била малка много го е обичала, тя ме гледа със супер възмутен поглед.
Е, намерих частично решение на казуса със зеленчуците и сега с гордост ще го споделя с теб. Имам две тайни оръжия – палачинките и омлетите (приятелки са ми давали идеи и за мъфини). С тяхна помощ успявам да включа в менюто на дъщеря ми неща като тиква, броколи, спанак, цвекло, тиквичка, карфиол, гъби, моркови.
Тиквените палачинки, например, са ѝ любими, дори в случаите, когато добавя овесени ядки, които по принцип също са в черния ѝ списък. С омлетите действам на следния принцип – разбивам в чопъра яйцата с комбинация с настъргания зеленчук, добавям сирене и/или кашкавал и мятам на тигана. Трикът тук е, че омлетите придобиват различни цветове в зависимост от използвания зеленчук. Измислям му някакво забавно име и го представям като супер герой, който идва, за да ѝ помогне да бъде силна.
И макар трикът да беше доста успешен дълго време, в един момент забелязах, че интересът към омлетите започва да спада… Не можех да го допусна! Тогава съпругът ми се притече на помощ с една също гениална идея, според мен. Използва формичките ни за сладки, за да оформи от омлета звездички, сърчица, цветенца. Дори коледните формички се включиха. И ето, че отново омлетът беше фаворит!
2. Смути деня си
Освен трик за зеленчуците, намерих такъв и за плодовете. Защото дъщеря ми дълго време не признаваше нищо друго освен банани и ябълки. Напоследък обаче имаме напредък и е доста по-широкоскроена по отношение на плодовете. Това обаче не пречи все още да прибягвам до смутитата, за да включа в менюто ѝ киви, авокадо, ананас, пъпеш, лимон (ооо, и мед, разбира се!).
Нека не забравяме и зеленчуковите смутита. С тях вкъщи нямаме успех, но това не пречи ти да опиташ. Единственият им проблем е, че са основно зелени, а това не е сред любимите цветове за детска напитка. Но отново можеш да заложиш на въображението си и да измислиш някаква невероятна история за супер силите на зелената напитка.
Смутита също са добра опция за включване в детското меню и на някои суперхрани като чия, годжи бери, конопено семе, спирулина и др.
3. Малките помощници на мама
Това предложение е рисковано, знам. Но да включиш детето в приготвянето на храната и то от най-ранна възраст, е едно страхотно решение! Учи го не само на любов и уважение към продуктите, но и на самостоятелност, показва му, че мама му има доверие. Но и за мама е страхотно преживяване. Всяко готвене с дъщеря ми е незабравима емоция и за двете ни. Виждам я как усвоява нови умения, как става все по-прецизна, как проявява желание да опитва нови неща. Да, разбира се, не винаги всичко се получава. Подът ми е бил посипан с брашно и ориз не един и два пъти. Но как иначе да се научи?
Нещо друго, което забелязах е, че самата тя е много по-склонна да хапне нещо, което е помогнала да направим. Напоследък любимо ѝ да овалва пилешко месо в брашно и яйце, преди да го пъхнем да се пече във фурната. После само пита: „Мамо, кога ще станат готови хапките ми?”. Толкова е горда със себе си.
Затова може да опиташ да включиш детето в кулинарните си експерименти. И да, възрастта е от значение, но истината е, че дори съвсем малките могат да помагат – всеки според възможностите си. Подготвили сме цял материал именно с конкретни идеи, така че не пропускай да го прочетеш.
Виж още: Как да готвим с децата на всяка възраст?
4. На една ръка разстояние
Благодарностите за тази идея отиват за Мария Монтесори и нейния възпитателен метод. Един от водещите му принципи е свързан с изграждане на самостоятелност у детето. То не трябва да се чувства зависимо от средата, напротив. Трябва просто да му създадем нужните условия, за да развие всички свои умения. Тази концепция приложих на практика по следния начин – подредих посудата за хранене (чашки, чинийки, прибори) на дъщеря ми в чекмедже в кухнята, до което тя има лесен достъп. От съвсем малка знае кое къде стои и отива да си вземе чашка, когато е жадна или пък си вади любимата чинийка, когато е време за хранене.
Този трик може да бъде приложен и по отношение на храната, ако предоставиш достъп на детето до плодове, например или до шкаф/чекмедже, където държиш здравословни пакетирани храни. Можеш също така да го снабдиш с някой модел на обучителната кула на Монтесори. С нейна помощ ще улесниш достъпа му до кухненския плот, където храната се приготвя, за да наблюдава от близо процесите и да се включва в тях. А защо не и да похапва, докато готвите заедно, както правим всички възрастни. 😉
5. Плато на изобилието
Последната идея открих наскоро, но още не съм имала възможност да тествам. Струва ми се обаче много логична, така че скоро мисля да ѝ дам шанс.
Необходимо е да разполагаш с дървена дъска или малко по-голямо плато, на което да сложиш разнообразни храни, от които детето да избира. Повечето от тях нека да са предпочитани от него, но вмъкни и „проблемните” – грах, броколи, моркови… Опитай този трик няколко пъти седмично по време на обяд. Дай пълна свобода на малчугана и виж какво ще стане. С този трик детето е подложено на по-малко стрес да трябва да изяде храна и то такава, каквато не харесва. Но надеждата е, че само ще прояви интерес да я опита, когато е поднесена измежду предпочитаните от него сирене, кашкавал и шунка например.
* Здравословната връзка с храната е приоритет
За финал искам да поговорим за нещо много важно, а именно здравословното отношение на децата ни към храната. Нека не забравяме, че нашата задача като родители е не просто да ги нахраним, за да трупат килограми. Много по-сложно е от това. И трябва да сме внимателни в стремежа си да им предлагаме разнообразна и полезна храна, да не ги тласнем в търсене единствено и само на забранените изкушения.
Насилственото поглъщане на храна само защото „Трябва” може да бъде много опасно за изграждането на връзката на подрастващите с нея.
Знам, че е трудно да се потиш цяла вечер над печката, приготвяйки минимум три опции за всеки член на семейството и накрая децата да казват „Не” на всяка. Но хранене насила, с каране или ултиматуми не е решение, особено в дългосрочен план. Затова винаги помни, че детето ти няма да остане гладно. Когато огладнее истински, ще дойде и само ще иска да яде.
Ако все пак е гладно, но не харесва нищо от приготвените опции, обърни се към бързите решения – плод или зеленчук, които обича и които знаеш, че ще спасят положението. В крайна сметка важното е всички да сте спокойни и да не превръщате всяко хранене във взаимно изпитание за нервите си, нали? 😉
