За първи път чух за „ужасните две” (от английски – terrible twos), във втория филм на „Сексът и градът”. Помниш ли сцената? Миранда оправдаваше ужасяващото поведение на дъщерята на Шарлът именно с възрастта ѝ. „Ооо да, „ужасните две”, нали?”, съчувствено питаше червенокоската. А Шарлът побърза да се оправдае – „Неее, тя не е ужасна!“. И Миранда се съгласи – Роуз не беше ужасна, всичко е от възрастта. По времето, когато гледах за първи път филма, нямах дете и нямах идея за какво става въпрос. Но когато се появи дъщеря ми и след като тя самата навърши две, често се сещах именно за тази сцена.
Двегодишните са наистина особена… „порода”. Много е трудно да предвидиш реакциите им. Даже си е направо невъзможно. Най-добре е да забравиш изобщо, че можеш да контролираш каквото и да било, където и да било.
Нервите ни са подложени на перманентно изпитание в ситуации, които не сме си представяли, че изобщо са възможни… И остава единствено да си задаваме два въпроса: „Къде изчезна сладкото ми бебе?” и „Това чудо има ли край?”.
Но колкото и трудни моменти да има в този период, когато мъниците започват да се осъзнават като отделни индивиди и да се опитват да доказват своите автономност, мнение и желания, то има толкова, ако не и много повече, прекрасни моменти. И именно за тях искам да си поговорим днес. Защото понякога имаме нужда просто от малко промяна в перспективата, за да се окажем с чаша, която е наполовина пълна, вместо с такава, която е наполовина празна.
Затова и по-долу ще ти споделя цели 10 причини, които всъщност правят двегодишните доста прекрасни и невероятни същества!
Разгледай селекцията с дрехи, играчки и аксесоари за двегодишни малчугани на „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg) – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка
1. Безусловна любов
Може да имаш наистина лош сутрешен дъх, но детето ти няма да обърне внимание, а ще ти даде най-ентусиазираната целувка за „Добро утро”. Може да не си се къпала от няколко дни, но пак ще чуеш най-искрения комплимент, че си най-красивата майка на света! А когато след тежък ден не можеш да сдържиш сълзите си, ще получиш най-топлата прегръдка – без въпроси, без ненужни съвети, просто топлина и любов!
Наскоро аз самата имах тежък ден и след разговор по телефона не можах да сдържа сълзите си. Дъщеря ми дойде при мен, прегърна ме и каза: „Ще мине, мамо, ще мине!”. Толкова хубаво ми стана, трудно дори бих могла да го опиша с думи…
Любовта на децата ни е лоялна, всеопрощаваща, отдадена и толкова истинска! Което се отразява определено много добре на егото, но най-вече на сърцата ни!
2. Живей за момента
Никой не може да ме накара да се отпусна така, както го прави дъщеря ми. С нея съм правила „банско парти” – къпане във ваната с бански, танцували сме на плажа, гонили сме се до последни сили из хола… Моменти на истинско, незабравимо щастие! В тях се чувствам отново като дете, виждайки света през нейните очи!
Най-хубавото е, че, дори за кратко, забравям всякакви проблеми, всякакви задачи, забравям какво е стрес. Наслаждавам се на мига, на усмивката ѝ, на огъня в очите ѝ.
Не мисля за това как изглеждам отстрани, нито защо го правя. Просто го правя. И се усещам толкова свободна. Благодарение на нея!
3. Вдетиняване на макс
Случвало ли ти е да гледаш детето ти, което прави нещо безумно и да нямаш представа откъде изобщо му е дошла тази идея… Вместо да се чудиш, следващия път просто последвай „примера”, без значение колко налудничаво начинание е предприело твоето отроче.
Да се вдетиняваме покрай децата ни ни помага да се отърсим от ограниченията, които сами често си налагаме и просто да се забавляваме. Не е нужно винаги да правиш забележки за поредното шумно оригване или бъркане в носа. Детето пръцка и се смее с глас – смей се и ти!
Виж още: Игрите на моето детство – част 1 и част 2
4. Цени малките неща
През погледа на едно дете всичко е по-красиво, по-впечатляващо, ново и различно. Съумяваме ли обаче да обърнем внимание на всички техни невероятни наблюдения? Или ги подминаваме, защото бързаме, раздразнени сме или сме ангажирани с нещо друго в този момент?
Истината е, че често ние, възрастните, се нуждаем повече от децата от забелязване на красивата пеперуда, аромата на розата, малкото пернато врабче, пиещо вода от локва в парка… За нас влакът е просто влак, но за тях е невероятна машина, която отива на приключение…
Аз, например, се отегчавах сериозно от всяко пускане на прахосмукачката, преди дъщеря ми да реши, че ще я язди, докато аз чистя с нея. Отначало не разбирах ентусиазма ѝ, но после просто исках да видя усмивката ѝ и я вадех от шкафа с голямо желание.
5. Въображението работи
В моята работа се налага въображението ми да работи на пълни обороти, така че винаги съм си мислила, че го поддържам в добра форма. Оказа се, че греша. Нищо не раздвижва „мускулите” му, както играта с деца. Дъщеря ми вади играчки, хваща ме за ръка и ме въвежда в техния свят. А аз само трябва да развихря въображението си. Мъжът ми също „тренира” своето с измисляне на невероятни герои в приказките за лека нощ, които ѝ разказва.
Да се преструваш, че си принцеса, която язди крава или пират, който излита в космоса в търсене на съкровище едва ли са роли, в които някой мисли, че може да влезе преди да има деца. Но веднъж развихрил въображението си, човек истински се забавлява и открива вдъхновение на най-неочакваните места.
6. Малките помощници на мама
Да виждаме как малкото ни бебе пораства пред очите ни е страхотно, но и доста тъжно. Защото се налага да осъзнаем, че не можем да спрем времето. Но вместо да тъжим по неизбежното, трябва да се наслаждаваме на всеки един нов етап!
На две години децата вече са мини човеци – ходят, говорят, разсъждават, споделят забавни разсъждения, които могат да ни разплачат от смях. Спокойно можем да говорим с тях и дори да се поучим от „мъдростта” им или да вземем пример от действията им.
В този период те самите търсят вниманието ни, искат да ни помагат, по свой начин, разбира се. Но ако им дадем тази възможност, пред очите ни ще видим как те се развихрят, как се усъвършенстват в дейности, привидно сложни за тях отначало. Нужно е само да им имаме повече доверие, а да не се опитваме да правим всичко вместо тях.
7. 100% истински
В живота ни често се случва да се чудим дали хората, с които се срещаме ни казват истината в очите или, поради една или друга причина, ни я спестяват.
С децата ни няма място за съмнение – те са болезнено откровени през цялото време и това, всъщност, е доста освежаващо! Защото така ни учат да погледнем с усмивка на всяка ситуация, да се посмеем често и над себе си.
Ето, онзи ден например, си сложих нов парфюм. Дъщеря ми ме гушна и каза: „Мамо, миришеш лошо!”. Ако това го беше казал всеки друг човек, щяха да ми потънат гемиите. Но като чух този малък човек да ме гледа с толкова любов в очите и да ми казва това, аз избухнах в смях. Прегърнах я и ѝ казах, че тя пък мирише страхотно!
8. Следобедна дрямка
Ако си сред късметлийките, чиито двегодишни продължават да спят следобед, то радвай се! Това са безценни мигове на спокойствие, с които можеш да разполагаш, както намериш за добре. Защото, повярвай ми, после идват дългите дни, в които няма да имаш такива възможности и с носталгия ще си спомняш за следобедни дремки на сладкото си двегодишно…
Виж още: 17 откровени и безумно смешни родителски статуси
9. Забавление навсякъде и по всяко време
Когато дъщеря ми започна да говори, се оказа, че е доста забавна. Може би всички двегодишни са, просто защото от тяхната уста и най-голямата глупост може да те накара да се засмееш. Отначало дори се опитвах да си записвам „бисерите” ѝ (опитай и ти!), но в един момент вече не можех да смогна.
През последните години осъзнах нещо и не спирам да благодаря за него – още от раждането ѝ всеки ден аз се усмихвам! Не е минал ден, в който да не съм се смяла. Дори в трудните моменти тя намира начин да ми подари усмивка.
А и никога не съм се чувствала толкова забавна, колкото в присъствието на дъщеря ми. Тя оценява всяка смешна физиономия, всеки преправен глас и разиграна забавна сценка (без да е особено забавна за никой друг в стаята).
10. Супергерой завинаги
За нашите деца ние сякаш имаме суперсили. Можем да ги успокоим само с прегръдка и целувка след падане от люлката, да ги накараме да се усмихнат и да забравят емоционалната буря, която ги е разстроила, да ги сгушим и да им кажем, че всичко ще мине, когато са вдигнали висока температура…
С времето може би суперсилите ни отслабват, но истината е, че децата винаги търсят сигурност и спокойствие от своите родители, колкото и да порастват. Затова се радвай на своите суперсили във всеки един момент, когато има нужда от тях. Чувството да бъдеш герой за своето дете е невероятно. Защото те ни виждат точно така – когато прогонваме чудовищата под леглото или политаме от щастие, когато получим прегръдка и целувка от тях след дълъг работен ден…
На 2 или на 20 – те винаги ще са нашите бебчета и винаги ще ни карат да вярваме в чудеса – защото самата им поява в живота ни е била точно това – доказателство, че чудесата се случват!
