В сложната тъкан на обществото жените често се оказват оплетени в мрежа от задължения, очаквания и отговорности, жертвайки собственото си благополучие, за да обгрижат нуждите на другите. Възниква въпросът: Защо жените са склонни да пренебрегват себе си и да се поставят на последно място? На пръв поглед това себеотрицание може да изглежда като естествено продължение на майчиния инстинкт, дълбоко вкоренени в женската психика. Едно по-задълбочено вглеждане обаче разкрива сложно взаимодействие на обществен натиск, исторически роли и подсъзнателни стратегии за оцеляване, на които жената е подложена.
Разбери защо жените са склонни да пренебрегват себе си, до какво води приоритизирането на чуждите нужди пред своите и как да преминеш от самопренебрегване към самоовластяване!
Защо жените са склонни да се пренебрегват?
Ние като жени все още се оказваме заплетени в изискванията и натиска на обществото, затова често поставяме нуждите на другите пред своите собствени. На пръв поглед това себеотричане изглежда съвсем естествено за женската, даряваща природа, но това далеч не е така. В повечето случаи импулсът да се даде приоритет на другите пред себе си служи като адаптивна стратегия за оцеляване, симптом на синдрома „Супер жена“ и коварно чувство за собствена значимост.
Адаптивна стратегия за оцеляване
Грижата за другите може да се разглежда като стратегия за оцеляване, дълбоко вкоренена в обществените очаквания и исторически роли. Пренебрегването на собствените нужди продължава да се счита за нещо нормално в съвременния свят, особено ако пренебрегващият себе си е жена, майка, съпруга, „добра приятелка, дъщеря, колежка“ и т.н. Като малки момиченца много от нас са израснали с убеждението, че трябва винаги да са в служба да останалите; да се грижат за чуждия комфорт, нужди и желания.
В началото се съобразяваме изцяло с нуждите на родители, роднини, учители, а след това демонстрираме подобно поведение и с колегите, работодателите, дори любовните ни партньори и децата.
Такова възпитание води до намалено чувство за собствено достойнство и до убеждението, че приоритизирането на себе си е егоистично. Перфекционизмът и самокритичността допълнително изострят тенденцията за пренебрегване на личното благополучие, тъй като жените се стремят да отговарят на нереалистичните стандарти, наложени от обществото.
През цялата история на жените традиционно е възлагана ролята на болногледачи, отговорни за благополучието на другите, независимо дали става въпрос за деца, възрастни членове на семейството или дори за общността като цяло. Тази грижовна роля е вкоренена в културните норми и очаквания, позиционирайки жените като възпитатели и доставчици на подкрепа.
Разбира се, можем да се грижим за нуждите на другите според ситуацията и отговорностите ни, но когато го правим като стратегия за оцеляване, ние ощетяваме себе си.
Виж още: Стереотипи, които контролират живота на жените и как да се измъкнеш от тях
Синдромът на „Супер жената“
Синдромът на „Супер жената“, при който от жените се очаква безпроблемно да жонглират с множество роли и отговорности, изпива цялото ни свободно време и енергия. Накрая ние просто нямаме сили да се погрижим за себе си. Постигането на баланс между работа, семейство и лични нужди се превръща в огромно предизвикателство.
Освен това жените сме склонни да поемаме непропорционално голямо количество емоционален труд и отговорности за полагане на грижи, било то за децата, дома, любимия. Тази невидима работа, която включва управление на емоциите и благосъстоянието на другите, оказва влияние върху собствената ни грижа. Въпреки че осъзнават това, много жени продължават да са в плен на синдрома на „Супер жената“, страхувайки се да съблекат костюма на супергероя, за да не изглеждат слаби и неспособни в очите на другите.
Смисъл и удовлетворение
От гледна точка на оцеляването, приоритизирането на нуждите на другите служи за множество цели. Първо, укрепва социалните връзки и насърчава чувството за принадлежност. Като се грижат за другите, жените създават мрежи за подкрепа, която се оказва решаваща по време на трудни времена. Тази мрежа от социална подкрепа предоставя емоционална и практическа помощ, като значително повишава шансовете на жените за оцеляване в различни ситуации.
Освен това приоритизирането на другите активира вродения алтруизъм на жената, предизвиквайки дълбоко чувство за смисъл и удовлетворение. Когато жената се грижи за някого, в тялото ѝ се освобождават окситоцин и допамин, които генерират чувство на удоволствие. Тази вътрешна система за възнаграждение засилва склонността на жените да приоритизират нуждите на другите пред своите. Така те за момента могат да отклонят вниманието си от собствените си тревоги.
Помагайки и проритизирайки другите, жената се чувства ценна, значима, но нека не забравяме, че грижата е и форма на контрол.
Когато жената си мисли „той/ тя не може да се справи без мен“, „ако не съм аз, няма кой да им помогне“, всъщност изземва възможността на човека отсреща да се справи сам със ситуацията и го превръща в зависим на нея. Понякога стремежът да пренебрегваш себе си е в името да си доставиш това сладко, но измамно чувство за важност и превъзходство. Особено ако жената не може да го получи по друг начин – на база лични качества, умения и постижения, например.
До какво води приоритизирането на нуждите на другите?
Когато постоянно приоритизираш нуждите на другите, ти:
- Пренебрегваш собственото си благополучие, което води до физическо, емоционално и умствено изтощение.
- Може да загубиш връзка с нуждите си или да ги потиснеш в полза на краткосрочното удовлетворение и значимост, получени от това, че помагаш на друг.
- Потискаш личните си емоции или трудно се свързваш с тях, което води до повишен стрес, безпокойство и намалено чувство за щастие и удовлетворение.
- Пропускаш да се фокусираш върху личната и професионалната си реализация.
- Може да изпиташ чувство на празнота или загуба на смисъл в собствения си живот.
- Може да стигнеш до бърнаут (прегаряне), чувствайки се постоянно изтощена, претоварена и депресирана.
- Можеш да загубиш своята идентичност, да се отдалечиш от дейностите, които наистина обичаш да правиш, да пропуснеш шанса да откриеш хора и среда, в които се чувстваш приета, разбрана и споделена.
Виж още: Как пилеем женската си енергия и как да я съхраним?
Как да преминеш от самопренебрегване към самоовластяване
От решаващо значение за твоето благополучие е да постигнеш баланс между грижата за себе си и другите. Не случайно казвам първо „себе си“, а после “другите”. Сигурно хиляди пъти си чувала израза, че за да налееш на някой друг, първо трябва да напълниш собствената си чаша. Споделям няколко съвета, които се надявам да ти помогнат да преминеш от самопренебрегване до себеовластяване – или как да започнеш да избираш грижата за себе си пред това винаги да си в ролята на Майка Тереза.
1. Развивай самосъзнание
Самосъзнанието играе решаваща роля за прекъсване на цикъла на самопренебрегване и насърчаване на по-здравословен и балансиран подход към грижата за себе си. Чрез култивиране на самосъзнание можеш да придобиеш представа за собствените си нужди, желания и благополучие, като в крайна сметка предприемеш реални действия, за да дадеш приоритет на себе си.
2. Установи граници
Овладей изкуството да установяваш здравословни граници и да изказваш нуждите си с яснота и увереност. Наложително е да признаеш, че е допустимо и наистина необходимо твоите искания и нужди да бъдат зачетени (на първо място от теб самата) и от всички около теб.
3. Освободи се от вината с действие
Освобождаването от неоправданото чувство за вина, че правиш нещо за себе си, се случва само чрез повтаряеми действия. Запиши се на йога или пилатес, на уроци по пеене или грънчарство, включи нещо приятно и полезно за теб в рутината си, което е под формата на ангажимент, за да не го пропускаш. Освобождаването от вината насърчава хармоничното равновесие, което ти позволява да се грижиш за собствените си нужди, като същевременно оставаш достъпна за другите.
4. Потърси подкрепа
Признай, че дори супергероите се нуждаят от помощ понякога. Говори с приятелка за чувствата си, наеми жена, която да ти помага в грижата за дома или децата, води си дневник, посещавай тематични женски кръгове, запиши си час при психотерапевт, холиситчен терапевт или друг специалист, който да ти помогне да видиш нещата от страни. Заобиколи се с хора, които разбират значението на грижата за себе си и могат да ти дадат насоки, помощ или просто да те вдъхновят с техния собствен опит.
5. Не чакай повече
Сега е моментът да дадеш приоритет на себе си, да поставиш нуждите и желанията си на първо място. Помни, че твоето благополучие е толкова важно, колкото и това на всеки друг човек, било то родител, дете, партньор. Не чакай идеалния момент или подходящите обстоятелства, за да потърсиш помощ. Прегърни силата в себе си и направи тази първа стъпка към изцеление и грижа за себе си.
Ти заслужаваш живот, изпълнен с любов, радост и удовлетворение. Когато се грижиш за себе си, не само подхранваш собствения си растеж, но и вдъхновяваш другите да направят същото. Не забравяй, че ти заслужаваш щастлив и удовлетворяващ живот . Пътуването към себе си започва с осъзнаването на собствената значимост. Направи този скок днес и стани свидетел на невероятната трансформация, която те очаква от другата страна.
Върни си силата, за да живееш живота, който наистина подхранва душата ти!
