fbpx

Защо захранването се превърна в кошмар за нас и какво ни спаси

Ако не си майка, недей да четеш този текст.

Говоря сериозно! И аз преди да стана майка, не разбирах как е възможно да се говори за ако наляво и надясно, как мои приятелки, с които доскоро сме обсъждали нормални житейски теми като филми и пътувания, изведнъж стават ако-аларми и се чувстват длъжни да ми споделят дали и кога са акали – множественото число не е случайно.

Но ако си майка, то вече със сигурност знаеш, че през първата година на бебето целият живот се върти около акото. Семейната вечеря започва с „Днес имаме ли ако?“ и това е напълно нормално. Говориш за акото с напълно непознати. Обсъждаш спокойно, компетентно или притеснено консистенция, цвят, час на изхождане. По-смелите дори снимат. По-притеснителните измислят метафорични заместители като торта, изненада, цапаница. Търсиш парченца храна (недай си боже, изяден боклук), звъниш на педиатъра при промяна да разкажеш какво е било и какво е в момента.

„Усещането за ако. Липсата на ако. Откриването на ако. Ароматът на ако. Очакването на ако. Сериозно говоря, не мога да ти обясня колко голяма част от живота на родителите преминава в очакване на ако“, пише Фредрик Бакман в „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”.

Ето в този абзац от първата страница на книгата на Бакман открих цялата история на захранването на сина ми. И ако 13-те споменавания на думата „ако” за три абзаца не те уплашиха, значи или ти предстои захранване, или вече сте минали първата година и може би сте навлезли в етапа на „фекалната логистика” („Kога да тръгнем и ще издържи ли”, както продължава весело Бакман).

Историята на захранването на сина ми вероятно е подобна на твоята, а може би няма нищо общо. Защото всяко дете е различно. Няма универсални рецепти и всички ние като мамми си проправяме път в джунглата на майчинството, опитвайки се да направим най-доброто за децата си. Понякога е лесно и пътят се вижда, друг път трябва да прескочим няколко дървета… и то с дете на ръце. Затова се надявам моите препятствия да ти донесат поне малко спокойствие и може би няколко полезни идеи.

Виж още: Майки споделят своя опит със захранване, водено от бебето

захранване пробиотик лакто4вип
Кредит: Freepik.com

Захранването е ново начало

В моята глава майчинството с всичките му етапи е естествен процес – бременността, раждането, кърменето са се случвали от векове и тялото ни е подготвено за тях. Понякога се нуждаем от малко помощ (да живеят акушерките и консултантите по кърмене), но като цяло нещата се случват от само себе си. И сигурно природата нарочно го е измислила така, за да може, когато дойде проклетият етап на захранване, вече да вземаме по-активна роля. Добре де, явно аз не съм разбрала този урок от природата, защото си представях, че и захранването е такъв естествен процес, в който нещата просто се случват. Без много бутане от моя страна.

Тъй като синът ми е изключително кърмено бебе (според препоръките на Световната здравна организация до 6-месечна възраст бебета трябва да консумират само кърма или адаптирано мляко на поискване), нямах търпение да навърши половин годинка, за да започнем със захранването. Спрях се на метода Захранване, водено от бебето, прочетох едноименната книга – идеята страшно ми хареса. Детето само определя какво, колко и кога да яде, храни се заедно със семейството и не бутам лъжица в устата (и аз ям като човек с двете си ръце на масата). Естествено продължение на кърменето на поискване. Нямах търпение да започнем. Купихме подходящо столче и лигавник, ябълка, морков, уред за готвене на пара. Честит половин рожден ден… с парче ябълка и морков в ръката. Камерата е готова да снима и… нищо. Почеса си венците с моркова и първото хранене приключи

Отварям пак книгата, ровя във фейсбук групите да разбера кога детето ще започне да яде. Имало си етапи, първоначално опознава храната. Баща му казва, че това захранване е пълна глупост, аз съм категорична, че няма да бутам лъжица. Захранването все пак е ново начало за всички ни

захранване пробиотик лакто4вип
Кредит: Freepik.com

Етап 2 – повръщане

И ако си мислех, че хвърлянето на храната по пода, без въобще да я опита, е дразнещо… повръщането, след като я опита, се оказа притеснително. Добре дошли в етап 2 на кошмара захранване. Чудесно нарязаните и разнообразно подбрани храни са сервирани за пореден път пред малкото ми юначе, което най-накрая решава да ги опита. Да ги опита наистина – отхапва парченце морков с беззъбите си венци и когато се опитва да го преглътне… повръща. Повръща и се разплаква. Докато го прегръщам и се опитвам да го успокоя, чистя повърнатите кърма и парченце морков от пода. Плачейки заедно с него и чудейки се на какво подлагам детето си. На следващото хранене повръща отново. После пак. Баща му казва да му направя най-накрая едно пюре на това дете. Отказвам категорично (но тайничко започвам да се чудя дали не греша).

Отварям пак книгата, ровя във фейсбук групите да разбера дали това е нормално (очевидно, че не е) и да разбера какво да правя. Оказва се, че

зоната в края на езика, която активира рефлекса за повръщане, е разположена по-напред при бебетата. Това е техният защитен механизъм при задавяне и поглъщане на предмети.

Решението – много добре сварени и меки плодове и зеленчуци, които да станат на пюре при натиск между пръстите (съответно между венците на бебето). Повръщането спря. 

В следващите два месеца синът ми опитва всякакви храни – плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо, яйца, хляб. Храненето продължава да е основно на кърма, но вече все по-уверено стиска в ръчичка парченцата храна и се опитва да хапва от тях. А аз всяка сутрин търся в пелената парченца от изяденото снощи с надеждата, че все пак нещо е изядено. „Имаме броколи в пелената” се превръща в новото ни „Добро утро” вкъщи. Първата Коледа на сина ни. Баща му му дава парче луканка за първи път и се хвали на всички с метода ни на захранване. Луканката лакомо е изядена.

Етап 3 – запек

Количеството изядена храна все още е нищожно малко. Решаваме да преминем на детска кухня, за да може това дете да започне да хапва нещо и да качва на тегло. Спирам се на вариант, който не е пасиран, за да продължим донякъде с метода на захранване. Е, не е пасиран, но си е манджа, която трябва да се яде с лъжица. Опитите да започне да яде с лъжица сам на този етап са неуспешни, затова стигаме до така избягвания от мен вариант – бутане на лъжица в устата. И, о, изненада, какъв апетит. Оказва се, че манджите са обилно подправени и вкусни за малкия ми гладник, така че устата е непрекъснато отворена за следващата лъжица.

Захранването върви противно на всички теории. Двата лагера ти казват, че или трябва да захранваш детето по традиционния начин с пюрета, които направо гълта, или да заложиш на самостоятелно захранване с парченца, при което трябва да дъвче. Но не и комбинация от тези два подхода, защото детето ще се обърка, няма да знае кога да гълта и кога да дъвче и това е предпоставка за задавяне. Звучи логично, признавам. Но докато синът ми държеше в ръка парче баница и отваряше уста, за да отхапе, аз използвах момента и бутвах лъжичка кисело мляко. Примляскваше доволно и отхапваше баницата.

Кредит: Freepik.com

А в ежедневната инспекция на нааканата пелена търсех следи за изядена храна и парченца от детската кухня. Но не просто нямаше парченца храна, а нямаше наакани пелени. Първи ден, втори ден, пети ден, шести ден… 

Кошмарът, наречен захранване, навлезе в етап 3 – запек. Според специалистите запек при бебетата имаме при по-малко от три изпразвания на червата на седмица… а нито едно?! Очакването на акото се превърна от забавен семеен ситком в драма с много продължения. Започнах отново да чета, да търся информация, да говоря с педиатъра и да прилагам всяка идея, която описвам по-долу.

Запекът по време на захранване е нормално явление, тъй като храносмилателната система на бебето се адаптира към изцяло нова храна. Но с подходящи разхлабващи храни и движение този преходен запек преминава бързо. Поне така казват.

Затова в следващите два месеца синът ми ядеше тиква и пюре от тиква, круши и пюре от круши, пюре от сини сливи и сушени кайсии, сок от сини сливи, киви, овесени ядки и овесени трици с кисело мляко и в мъфини, всяка естествено разхлабваща храна, за която чух и прочетох. В допълнение правех масаж на коремчето по няколко пъти на ден, движение на краката тип каране на колело и го оставях да пълзи колкото се може по-дълго. Всяко от тези неща по принцип му помага, но не и тогава.

Единственият начин да облекчим коремчето на мъничето ми бяха бебешки микро клизми. Но дори и те му действаха с много напъване, плач и дискомфорт. Положението беше много сериозно, а си давах сметка, че по този начин не решаваме проблема, а само последиците.

Пробиотикът, моят приятел

В целия този ужас отново започнах да търся допълнителна информация. И така стигнах до пробиотик за регулиране на дейността на храносмилателната система. Как не се бях сетила по-рано?! Моя приятелка ми каза, че го дава още от раждането на сина ѝ, който е на адаптирано мляко. Друга пък ми сподели, че преди да започне захранването е подготвила коремчето на дъщеря си като две седмици ѝ е давала пробиотик.

Започнах да давам всяка сутрин пробиотик, след две седмици се появиха първите самостоятелно наакани пелени. Не знам дали ще ми повярваш, но след толкова дълго чакане и премеждия, нааканите пелени са едно най-хубавите неща, които можеш да видиш.

Днес продължавам да давам пробиотик редовно за профилактика и поддържане на нормална чревна флора. Ние използваме Лакто 4 ВИП. Не е необходимо да се държи в хладилника, капсулата се отваря лесно и може да се разтвори във вода, сок или храна. За деца под 1 годинка препоръчителната доза е половин капсула, за по-големи – цяла. Предимството на Лакто 4 ВИП е, че съдържа над 2 млрд. пробиотични бактерии и 4 щама на полезните лактобацили.

захранване пробиотик лакто4вип
Кредит: Личен архив

Синът ми вече е на година и два месеца. Яде всичко, което ядем и ние – най-любимо му е да рови в моята чиния. Е, разбира се, проявява лично мнение и вкусови предпочитания. Отваря уста за лъжица кисело мляко и протяга ръка за парче баница. Поглеждайки назад към обърканата ми и хаотична представа за захранването, сигурно е имало и по-умни начини, по които да подходя, но се радвам, че заедно научихме от всичко. Единственото нещо, което бих променила, е да започна с пробиотик по-рано, за да спестя на всички ни кошмара, наречен очакване на акото… 🙂

захранване пробиотик лакто4вип
Кредити: Личен архив

* Статията е реализирана в партньорство с Екофарм. Екипът ни имаше възможността да тества пробиотиците Lacto4VIP и да разкаже за своя опит с тях.

_______________________

** Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние, както и преди да предприемеш каквато и да е диета, упражнения или други програми, свързани с твоето здраве. 

Златина Георгиеваhttp://365idei.bg/
Непоправим оптимист, общителен интроверт, креативен мечтател. Журналист с дългогодишна практика, учител до мозъка на костите си и майка по призвание. През последните 9 месеца откривам света през очите на сина си. И нямам търпение да ти разкажа повече за този нов свят.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии