Юни е тук. И носи в себе си онова усещане, че всичко е възможно. Че животът може да бъде по-свободен, по-смислен, по-близо до природата и един до друг. Затова този месец на сайта ни ви срещаме с жени, които са избрали приключението не само като посока, но и като начин на живот.
Днес ви представяме Цветослава – или просто Цвети. Една майка, създател, мечтател и пътешественик по душа, която е решила да живее на път. Заедно със семейството си тя обикаля България с кемпер и доказва, че когато имаш дом на колела и сърце, отворено за света, можеш да откриваш ново начало с всеки изгрев. Можете да разгледате и нейния профил в Инстаграм ТУК.
Прочетете интервюто ни с нея и се вдъхновете да последвате мечтите си – независимо дали ще го направите с каравана, палатка или просто с едно „да“ към спонтанността.
Цвети, представи се с няколко думи за нашите читатели – коя си ти, как се зароди любовта ти към пътуванията и към природата?
Цвети: Здравейте! Аз съм Цветослава, но всички приятели – и в живота, и в социалните мрежи – ме наричат Цвети. Аз съм една креативна, осъзната и много любопитна душа, която обожава природата, простия живот и свободата.
Още от дете природата беше моето място на покой. Прекарвах летата на село при баба и дядо – боси крачета в росата, аромати на сено и смях под звездите. Може би още тогава започна моята любов към живота извън града. Винаги съм мечтала да живея по начин, който ми позволява да се движа, да откривам нови места и да бъда все по-близо до себе си – чрез природата.
През 2015 година срещнах човека, с когото мечтите ми започнаха да стават реалност. В началото на връзката ни разпъвахме стара палатка, спяхме в чували и пътувахме с два шалтета из планини и тихи местенца.
Нямахме много, но имахме всичко – любов, приключение и безкрайни разговори под звездите.
Как решихте да се отдадете на пътуванията с кемпер? От къде тръгна идеята?
Цвети: „Всичко започна с една стара каравана…“ През 2019 година, малко преди светът да се промени заради пандемията, тръгнахме на обикновена разходка… и се върнахме с каравана. Видяхме я случайно – стоеше забравена в един селски двор. Хареса ни. Не знаехме още какво точно ще правим с нея, но я купихме същия ден.
В следващите шест месеца, заедно с половинката ми, я реновирахме изцяло. Кръстихме я Дъртанянка – с чувство за хумор и много обич. Тя се превърна в нашия уютен дом на колела. И не само това – тя промени начина, по който гледаме на живота. Показа ни, че най-голямата свобода е в простите неща. Че домът не е място, а усещане. И че когато си с правилния човек – и поляната под звездите може да е петзвезден лукс.
С времето започнахме да мечтаем за нещо още по-свободно. Караваната беше прекрасна, но ограничаваше мобилността ни – искахме да се събуждаме на едно място, да обядваме край планинско езеро и да заспиваме под морското небе. С Дъртанянка това беше трудно, защото всяко местене отнемаше време и усилия.
Мечтата за кемпер започна да ни живее.
През 2024 година тя се сбъдна. Купихме стар кемпер – пак от онези, които другите биха подминали – и отново, с две ръце, с много труд и с още повече сърце, го превърнахме в мечтания дом на колела.
Вече почти година живеем и пътешестваме с него. Всеки ден е ново начало, нов хоризонт, нов изгрев. Все още не сме се наситили. И може би никога няма да се.
Защото домът е там, където колелата спрат, но сърцето се разшири.
Как изглеждаше първото ви пътуване с кемпера? Спомняш ли си какви емоции преживя и какво те накара да искаш още от този живот?
Цвети: Никога няма да го забравя. Нарекохме го с обич Кемперчо – защото още от първия ден стана част от нас. След цял месец, в който работихме по него от сутрин до вечер, мечтаехме само за едно: да се събудим някъде там – сред природата, в тишина, в свобода. И този миг дойде.
Поехме към Рила, района на Говедарци – любимо място, където често къмпингувахме още с караванката. Само че сега беше различно. С кемпера всичко стана по-лесно, по-леко, по-естествено. Мобилността, за която толкова дълго мечтаехме, вече беше част от живота ни.
Имахме само два дни и една нощувка. Валеше. С караваната това щеше да е почти невъзможно за уикенд. Но с кемпера… просто потеглихме. И тогава наистина осъзнахме каква свобода сме си подарили. Знаехме, че ще ни хареса – но не подозирахме, че ще е толкова прекрасно.
От този ден не сме се спрели.
Как премина процесът на реновиране на кемпера? Срещна ли предизвикателства и как го превърнахте в истински „дом на колела“?
Цвети: Както вече споделих, през 2019 година закупихме стара каравана. В продължение на пет години живяхме и пътувахме с нея, като непрекъснато нещо преправяхме и реновирахме. Тя беше нашето “училище” – научи ни на много. Имали сме какви ли не казуси, допускали сме грешки, но именно чрез тях натрупахме опит. Така че, когато дойде моментът да вземем кемпер, вече бяхме подготвени – знаехме какво точно искаме и как да го постигнем.
Аз съм много организиран човек – обичам да пиша план преди всеки по-сериозен проект. Направих го и тук – описахме всичко, което трябва да се свърши, какви материали са нужни, кое след кое да се случи. Разпределихме задачите по дни и в рамките на един месец успяхме да реновираме изцяло кемпера и да го превърнем в нашия нов, уютен дом на колела.
Към края вече бяхме много изморени, но също толкова удовлетворени. Кемперът беше доста запазен – нямахме сериозни технически проблеми за решаване, така че целият процес протече плавно, организирано и с много любов.
Как забавлявате сина ви Борис по време на пътуванията? Коя е любимата му част от пътуването с кемпер? Как се включва в работата и живота с кемпер?
Цвети: Борис е едно будно, осъзнато и изключително креативно дете. Още от бебе е с нас на път – буквално е пораснал сред природата. Носили сме го до върхове, спал е в палатки, каравани, кемпери… и вярвам, че именно тези преживявания оформиха в него едно свободно, любопитно сърце.
Никога не сме се чудили как да го забавляваме. Той просто живее с въображение – измисля си игри, изследва всяко ново място.
Всяка част от пътешествието му е любима, но най-много се вълнува, когато минаваме по нов, непознат път. Понякога буквално не може да откъсне очи от прозореца. А след това, когато спрем, с часове пресъздава преживяното – строи магистрали, мостове, тунели, каквито сме минали, от дървени конструктори, които си возим с нас. От малък мечтае да стане архитект.
Ние само му даваме свободата и времето – останалото той създава сам.
Вярвам, че този начин на живот – с отворено небе, открити хоризонти и постоянно движение – ще го направи уверен, адаптивен и вдъхновен човек. А най-голямата радост за нас е да виждаме как расте с любов към природата, към света и към себе си.
Кои са любимите ви кътчета в България, до които винаги се връщате? Има ли едно-единствено място, което наричаш „своето“?
Цвети: България е невероятна страна с още по-вълшебна природа. Имахме късмета и желанието да обиколим почти всяко кътче – първо с палатка, после с каравана, а сега и с кемпер. Във всяко пътуване откриваме по нещо ново, нещо истинско.
Този регион често остава встрани от туристическите маршрути. Той е по-див, по-суров, но и по-чист – като първична енергия. Точно там откриваме онази свобода, от която душите ни имат нужда. Тишината не е празна – тя е пълна с усещане за връзка, с корен, с истина. А за нас това е безценно.
Къде би препоръчала на нашите читатели да отидат с кемпер това лято – някое неотъпкано, но магично местенце, което дава свобода и вдъхновение?
Цвети: Разбира се – нашият любим Северозапад. Там, където планините са тихи, пътищата – пусти, а въздухът носи спомени от отминали времена. Точно там хората ще открият дивата, непринудена свобода, от която често дори не подозират, че имат нужда.
Това е място, където можеш да спреш насред нищото и да чуеш себе си.
Да посрещнеш изгрева с чаша кафе пред кемпера и да си кажеш: тук съм, и това ми стига.
Препоръчвам да посетите района около Чипровци, да се изкачите до Гушовския манастир, да се разходите по пътеките на Копренските Водопади и района. Не пропускайте и Белоградчишките скали.
Северозападът не е просто дестинация – той е усещане. Свобода. Покой. Завръщане.
Как се грижите за рутината и усещането за стабилност, когато сте постоянно в движение – особено с дете?
Цвети: Нашата рутина е гъвкава – тя се променя според това къде се намираме и какви са плановете ни за деня. Но именно тази гъвкавост ни помага да бъдем по-осъзнати в ежедневието си.
Аз ставам много рано. Обожавам да посрещам изгревите в тишината на природата. Това време е само мое – време за дъх, за размисъл, за спорт и за подреждане на мислите. Често тогава планирам задачите за деня, а после ги споделяме и разпределяме с моята половинка.
Истината е, че движението не пречи на стабилността – напротив.
Животът на колела ни научи да откриваме устойчивост в промяната, да се адаптираме, но без да губим себе си. Стана така, че се чувстваме “у дома” не в една точка на картата, а навсякъде, където сме заедно.
Като семейство сме по-свързани от всякога. Именно защото прекарваме повече време заедно, споделяме повече мигове, отколкото бихме имали в по-статичен живот.
Стабилността вече не е свързана с място – тя е в нас.
Какво би посъветвала семейства или двойки, които се страхуват да опитат този начин на живот – как да започнат и как да преодолеят съмненията си?
Цвети: Бих им казала: започнете с малки крачки. Вземете кемпер под наем за уикенд, пробвайте с палатка, опитайте да живеете няколко дни „по-просто“.
Най-важното е да слушате вътрешния си глас, не външните съмнения. Страх винаги ще има – това е част от всяка промяна. Но точно зад страха често се крият най-истинските преживявания.
А и… нищо не сближава така, както гледката на изгрев от вратата на дома ви – когато този дом има колела.
Лятото е сега.
Не утре. Не догодина. А сега. Децата ни ще бъдат на тази възраст само това лято. Затова нека се откъснем от графиците, от очакванията, от бетонните задължения и се впуснем в създаването на истински спомени.
Може да не е нужно да имате кемпер, за да сте приключенци – понякога е достатъчно просто да тръгнете. Към нова пътека, към близкия язовир, към себе си.
А ако вие също сте майка, която живее по различен, свободен, вдъхновяващ начин – разкажете ни. Пишете ни и станете част от нашата рубрика. Защото вярваме, че всяка история на път е история, която си струва да бъде споделена.
