Обществото формира стереотипи за жените от векове, които се опитват, и в доста от случаите успяват, да ни вкарат в ограничаващи рамки. Време е да разчупим конвенционалните норми и да погледнем на нас, жените, по нов начин. Да отстояваме своята женска същност и най-вече нашата пъстра и различна природа.
Стереотипите включват разбирания как се очаква да действаме, говорим, как да изглеждаме, да се обличаме, как да се държим с противоположния пол и, без да преувеличавам, засягат всяка сфера от нашия живот. Налагането на еднакъв „стандарт“, унифицирането, ни пречи да разгърнем истинския си потенциал и често ни „смалява“, за да бъдем „удобни“ на някого или нещо. Вменява ни мисли и желания, които не са наши, поставя пред нас цели, които не са стремленията на сърцето ни, и ни изпраща в посоки, по които не всички искаме да вървим.
Независимо колко претенции за толерантност, демокрация и равни права има нашето съвременно общество, истината е, че в него все още са дълбоко вкоренени негативни нагласи към жените. Ще споделя някои от най-често срещаните стереотипи, с които съм се сблъсквала в различни етапи от живота си. Ще ти предложа моите начини за справяне с тях и за живот извън установените “норми”. Надявам се да ти помогна ти също да пропукаш рамката на ограничаващите стереотипи. Това е процес, бъди търпелива със себе си. Ще рушим неща, които са с нас още преди да се родим!
Какво е стереотип?
В буквален превод „стереотип“ означава „твърд отпечатък“. Понятието се свързва с предварително формирано убеждение, което има за цел да обобщава, въз основа на един или повече признака, напр. „жените са по-слаби от мъжете“. Много често обаче този вид убеждение е погрешно, защото не взима предвид различията и уникалността на членовете на дадената група. Голяма част от стереотипите не се основават на реален опит, а на изкуствено създадени образи от медиите, обществото, както и от слухове. Често те се явяват като оправдание за предразсъдъците, които имаме. Те стават истински „твърд отпечатък“, като стигма, която тегне над нас, казвайки ни какви трябва да бъдем.
Стереотипите относно жените са т. нар. полови стереотипи. Това е обобщен възглед относно характеристиките, които са, или трябва да бъдат, притежавани от жените. Те могат да са положителни напр. „жените са грижовни“, но много често са отрицателни и неверни, що се отнася до всяка конкретна жена, като напр. „жените са претенциозни“.
Отрицателни ефекти на стереотипите върху психичното здраве
Ако подчиниш живота си на стереотипите, те могат да се отразят негативно на психичното ти здраве и да доведат до:
- Ниско самочувствие;
- Тревожност;
- Депресия;
- Посттравматично стресово разстройство (ПТСР);
- Липса на контрол върху собствения живот;
- Загуба на надежда за бъдещето;
- Самота и изолация;
- Проблеми с доверието;
- Проблеми със съня.
ЖЕНСКИ СТЕРЕОТИПИ И КАК ДА СЕ СПРАВИШ С ТЯХ
Бъди „добро момиче“
Стереотипът за „доброто момиче“ е заложен в нас още от детството ни. Учат ни, че трябва да спазваме правилата, да се обличаме прилично, да не поставяме нищо под съмнение, щом идва от някой „авторитет“ (било то родители, учители, държава). Трябва да получим подходяща диплома за висше образование, да се оженим, да имаме деца, да не се смеем твърде шумно, да не сме твърде амбициозни, твърде секси и т.н.
В професията от жените отново се очаква да са „добри момичета“, които не създават конфликти, не задават много въпроси, не повишават тон, не се оплакват с колко много задачи ги натоварват, мълчат, когато колегите ги обиждат. Това, което за един мъж е признак за „настоятелност и твърдост“, за жената е „конфликтно поведение“. Това, което за мъжа се възприема като „силно“, за жената е „обезпокоително“.
Без значение на кой континент сме израснали, жените винаги сме по-склонни да угодим на всички; да се чувстваме по-неудобно да поискаме това, което желаем; да търпим и премълчаваме; първи да скочим, без дори някой да е поискал това от нас. Всъщност ние се съгласяваме да изпълняваме всички тези изисквания, защото сме научени, че: „Ако си добро момиче, може да получиш малко любов и одобрение“.
Как да се справиш?
1. Научи се да говориш за постиженията си, за да осъзнаеш своята стойност.
2. Позволи си да приемаш комплименти. Кажи „Благодаря“ и замълчи с усмивка, не се обяснявай, не коментирай кое е можело да стане по-добре и не омаловажавай похвалата.
3. Научи се да задаваш въпроси, когато нещо не ти е ясно – били то в университета, на работа или в отношенията с близките. Няма защо да се вълнуваш от това „какво ще помислят другите“, най-важно е ти да си изясниш ситуацията, за да можеш да взимаш адекватни решения.
4. Осъзнай, че, подчинявайки се на този стереотип, ти сама оказваш натиск върху себе си и създаваш фалшив образ.
Виж още: Божена Иванова: „Жените сме тук, за да родим новия свят”
Трябва да оправдаваш очакванията на другите
Всеки в някаква степен се бори да оправдае очакванията на другите, независимо дали го съзнава или не. Това започва от момента на нашето раждане и е по-силно изразено при момичетата, защото е свързано със стереотипа „бъди добро момиче“. Първо, родителите ни установяват правила за това как трябва да се държим. Когато тръгнем на училище, имаме образователни стандарти и цели, които трябва да изпълним, в противен случай не можем да преминем в следващия клас. Когато си намерим работа, работодателят очаква да се справяме със задачите по определен начин. В крайна сметка се научаваме да нагаждаме своето поведение спрямо очакванията на другите хора. Влагаме тези очаквания в отношенията с приятелите ни, със съпруга ни, с децата.
Сами по себе си очакванията не са лоши, те са естествена част от живота. Проблемът възниква, когато придаваш прекалено голямо значение на очакванията на другите, до такава степен, че започваш да живееш за тяхното одобрение. Губиш се някъде между начина, по който те виждат другите и коя си всъщност. Изведнъж се оказваш на 40 или 50 години и виждаш, че си живяла живот, предначертан от някой друг. Учила си специалност, която родителите ти смятат за престижна, намерила си си „сигурна“ работа, имаш съпруг, деца, но отвътре си нещастна и празна. Това се случва, когато построяваш живота си върху чуждите очаквания.
Винаги ще има някой недоволен и разочарован от постъпките ти, важното е това да не си ти!
Как да се справиш?
1. Очакванията не са мярка за това какво е правилно за теб. Те се основават на чужд опит, ценности, възгледи, мечти, съответно не са добър компас на живота ти.
2. Очакванията често са нереалистични. Те са плод на ума и често не вземат предвид твоите способности или желания, нито дори това, което е възможно или разумно. Затова, когато се опитваш да оправдаеш нечие очакване, ще се проваляш всеки път.
3. Очакванията са противоречиви. Със сигурност има повече от един човек, чието мнение е важно за теб. Тъй като няма двама души с еднаква перспектива, очакванията на тези хора неизбежно ще си противоречат в даден момент. Статистически е невъзможно да угодиш на всички наведнъж.
4. Култивирай вътрешния си глас. Отдели малко време насаме и искрено се запитай какво искаш. Запиши си всичко и си го чети периодично.
5. Заявявай това, което искаш. Бъди утвърдителна, а не отбранителна. Създай си навик да изразяваш мнението и нуждите си. Те са толкова валидни, колкото тези на всички останали.
Винаги бъди на разположение
Виждам този стереотип да се прокарва най-вече край жените, които вече са съпруги и имат деца. Обществото сякаш обвинително ги сочи с пръст, казвайки: „С какво толкова сте заети, че не можете да удовлетворявате исканията и нуждите на съпруга си, децата, родителите, съседите?“. Сякаш жената в майчинство или домакинята не върши нищо и е задължена винаги да е на разположение за всичко и всички. Едва ли не, стои на нисък старт и чака сигнал, за да спринтира към следващата задача, поставена ѝ отвън.
Виждам как много жени се чувстват виновни, защото в момента не могат да откликнат на поканата да излязат с приятелка, защото са отказали секс на мъжа си, защото не се връщат на работа след първата година майчинство, защото не са „на разположение“.
Ако има някой, за когото трябва винаги да си на разположение, това си самата ти! Не се ли погрижиш за себе си, не можеш да се погрижиш качествено за някой друг.
Как да се справиш?
1. Създай си сутрешен ритуал, в който първата ти грижа да е за теб самата. Дали ще е да си сложиш хидратиращ крем, да разгрееш цялото тяло, да почетеш или просто да останеш в тишина в кафето си – първо се погрижи за себе си.
2. Практикувай да казваш „Не“ всеки път, когато нещо те напряга или те кара да се чувстваш некомфортно. Упражнявай се да отказваш, дори за дребни неща: „Искате ли напитка или десерт към сандвича? – Не.“, „Искате ли да направите дарение за нашата организация? – Не.“; „Искате ли да купите два броя от този продукт, защото е на промоция? – Не“. Научи се да отказваш, без да изпитваш вина.
Първо другите, после аз
Отново се връщаме в детството на малките момиченца, където много от нас са научени да угаждат на другите, за сметка на собственото си благополучие и нужди. Това „обучение“ рядко се случва целенасочено, по-скоро е модел, който сме видели от нашите майки, баби, лели. До 7-годишна възраст детето има изключително силни подражателни сили, които му помагат да учи чрез личен пример. Иначе казано, до 7 г. детето не чува какво му говориш, а копира това, което правиш.
Ако хората около теб винаги са пренебрегвали себе си, за да служат на другите и да са в тяхна полза, ти започваш да се държиш по същия начин, защото вярваш, че това е добро и правилно. Мислиш, че така ще те обичат и ценят повече, че грижите и вниманието, които раздаваш, ще се върнат към теб. Това обаче рядко се случва и ти често се чувстваш недооценена, отхвърлена, непочетена. Защо става така? Хората сме огледала и отразяваме само това, което е в нас.
Ако ти пренебрегваш себе си, винаги се поставяш на последно място и не зачиташ собствените си потребности, точно така ще се държат и хората с теб.
Как да се справиш?
1. Работа с метода семейни констелации може да ти помогне да видиш повтарящ се модел на жертва или на прекалена жертвоготовност в семейството ти. Методът ще ти даде нова гледна точна за ситуацията и възможност да се разграничиш от това поведение.
2. Твоята стойност идва от това, което си ти, а не от това, което правиш за другите!
Виж още: Семейни констелации и родова памет – разговор с психотерапевта Динка Колева
Не си жена, ако не си майка
Майчинството се счита за основна роля за жените, а дамите, които нямат деца, стереотипно се определяни като непълноценни. Ако пък имат „неблагоразумието“ сами да са взели решението, че не желаят да имат поколение, бързо им се лепва етикет „егоистки“, „кариеристки“ и т.н. Както майчинството е сложно и разнообразно, така е и животът без деца е сложен и разнообразен.
„Не си жена, ако не си майка“ – това е изключително болезнен стереотип по две причини. В първата попадат всички жени, които искат да имат деца, но по някаква причина това не им се е случило – медицински проблеми, липса на подходящ партньор и т.н. Изключително жестоко е да отнемаш стойността на една жена, само защото не е родила деца и да обявяваш живота ѝ за безсмислен.
Втората причина е, че жената може самостоятелно и съзнателно да е взела решението да няма деца. Тя може да е избрала да се посвети на професията си, на мисията си, на талантите си, на самата себе си. Какво лошо има в това? Можеш да бъдеш ценен за света по толкова много начини. Това, че нямаш деца, означава ли, че не можеш да изпълниш своето най-висше предназначение? Хората са толкова различни, пъстри и уникални, и всеки има своя път, достоен за уважение!
Как да се справиш?
1. Намери подкрепа – може да е семейството ти, приятелки или жени със сходни възгледи и опитност.
2. Така популярните напоследък „женски кръгове“ също са чудесно място, където да споделиш мъката си, да получиш разбиране и подкрепа от жени за жени.
3. Живей живота си по свои правила!
Стереотипите са като неподходяща компания, ако не пасваш там, излез, не се опитвай да се впишеш!
Помни, че винаги имаш избор да живееш живота, който искаш!
