Раждането на дете винаги е свързано с промени. Ти влизаш в нова роля, тази на майка. Сигурно се чувстваш развълнувана, щастлива, но и малко притеснена, несигурна, дори нервна. Същото обаче се случва и с мъжа до теб, който вече е баща.
Много читателки ни писаха с въпроси как да се справят с един от често срещаните проблеми след появата на детето – емоционалното дистанциране на бащата. Изведнъж те забелязват, че мъжът им спира да проявява интерес към тях и към детето. За да разберем защо се случва това и как да реагираш в подобна ситуация, ще поговорим с психолога Виктория Русева.
Виктория е магистър психолог, член на Британското Общество на Психолозите. Тя е щастлива съпруга и майка на дъщеря. За нея психологията е начин да бъде полезна на хората. За работата си казва:
„Когато животът ни е в застой, а емоциите – блокирани, ни е нужен някой или нещо, което да ни побутне, да ни засили, да ни помести от мястото или дори просто да ни покаже посоката. Бих описала моята работа като една задвижваща сила, която разблокирва, променя, разтърсва и развихря твоя свят“.
Какво означава да си емоционално дистанциран?
Да си емоционално дистанциран означава, че не можеш да разпознаваш емоциите на отсрещния човек и не умееш да изразяваш своите собствени емоции.
Много жени споделят, че след появата на детето бащата става по-дистанциран, не проявява интерес към детето и към тях. На какво се дължи това?
Моята гледна точка е, че един мъж няма как да стане емоционално дистанциран от днес за утре. Това е същото като „аз имам следродилна депресия“. Тя никога не се появява в часа, след като се е родило детето. Така и проблемите между партньорите не се появяват изведнъж.
Дали ще има емоционално отдръпване и студенина, дали ще има други конфликти, те не са се получили, след като детето се е родило. По-скоро те са се увеличили, като в едно огледало, след появата на детето.
Конфликтите обаче са се зародили и са започнали много преди детето да се е появило, даже много преди да е било заченато.
Емоционално дистанцираният баща не става такъв в момента, в който се появи детето. Той е следствие на дълго време натрупване на неизяснени отношения между мъжа и жената.
В периода след раждане жената е много по-сензитивна, има нужда от повече емоционална и физическа подкрепа. Тогава тя по-силно усеща тази дистанцираност, прави ѝ повече впечатление.
Сигнали за дистанцираност обаче е имало много преди това, още в първите месеци след влюбването и еуфорията. Още тогава е светнала една жълта лампичка, че има нещо. Ние не сме обърнали внимание, тя е продължила на свети и след появата на детето е светнала в червен цвят.
Тук искам да кажа нещо много важно за татковците:
Татковците също са хора. Те не са родени татковци, не са научени да бъдат такива. Дори да стават татковци за втори, трети или четвърти път, те за първи път стават баща на две, три или четири деца. Те също влизат в една тотално нова роля в живота си и това носи стрес, страх, съмнения.
Напоследък жените очакваме от нашите мъже да изпълняват ролите, които преди са се изпълнявали от цяло село.
Искаме от тях да бъдат свръхчовеци – да бъдат наши най-добри приятели, съюзници в битките, да осигуряват материални блага, да ни изслушват, да ни задоволяват сексуално, да бъдат нашата най-голяма подкрепа, ако могат и да сготвят и понякога да изчистят, да сменят памперси и да бъдат консултанти по кърмене, захранване и най-добри детегледачи.
Ако преди 200 години една жена си е набавяла всички тези нужди от толкова много и различни хора от общността, сега тя очаква всичко това се изпълнява от един-единствен човек – нейния мъж. Не съществува такъв мъж, все едно или друго нещо ще му куца.
Важно е да намираме баланс, да знаем докъде да натоварваме нашия мъж с всички тези отговорности. Защото когато ние му споделим за даден проблем, мъжът по природа винаги търси решение.
Ще дам пример със себе си. Когато родих, имах проблем със засукването на малката. Аз реших, че няма да поставя това като проблем пред мъжа ми, за да търси той решение, а ще се обърна към специалист – консултант по кърмене. Той ми даде важната и практична информация, и нещата просто се оправиха.
Да не забравяме, че татковците също са хора. Освен това за колко обучение или семинари сме чули на тема: „Как да се подготвиш да станеш баща?“. Колко текстове, лекции или книги има на тази тема? Не са много.
Бащите имат нужда от абсолютно същата подкрепа, каквато и майките, а ние често го забравяме.
Ти спомена за сигнални лампи във връзката. Кои са най-честите сигнали, че партньорите се отдалечават един от друг?
Ние се свързваме на различни нива с нашия партньор. Свързваме се на физическо ниво – допир, сексуален контакт, дом, който споделяме. Свързваме се на емоционално ниво; на материално и финансово ниво; духовно ниво – например споделяме еднакви ценности и вярвания за живота. Свързваме се и чрез развлечение, т.е. чрез хобитата ни. Освен да сме сексуални партньори, освен да сме майка и баща, е важно да се свързваме и през нещата, които обичаме да правим, отвъд задълженията.
Когато има липса на свързване на някое от тези нива или тотално пренебрегване на някоя категория, това е сигнал, че имаме отдалечаване. Разбира се, това е процес, понякога може да сме по-близки, понякога да сме леко дистанцирани, но не бива да оставяме големи пробойни в отношенията.
Ето някои от сигналните лампи, че нещо във връзката не е наред:
- Не правим секс;
- Избягваме сериозни разговори;
- Не искаме да оставаме насаме, затова винаги сме с компания. Социалният живот е начин за избягване на дълбок и емоционален разговор.
- Не споделяме едно пространство;
- Не се докосваме;
- Не си даваме целувка;
- Партньорът ни не може да идентифицира това, че ни е страх, че чувстваме дискомфорт;
- Не правим дългосрочни планове заедно;
- Не прекарваме свободното си време заедно.
Ако видим, че нещо липсва, куца или тотално сме го забравили, е редно да го обсъдим с партньора. Имаме нужда от дълбок, уязвим разговор от типа: От какво имаш нужда? Какво мога да направя, за да чувстваш обичан, спокоен?
Ако можем да дадем друго определение за емоционалната дистанцираност, то би било СТРАХ. Такъв мъж се опитва да каже на жена си: „Страх ме е! Не знам как да бъда баща. Не знам как да вляза в ролята на съпруг/ партньор и детегледач в момента“. Това е единственият начин, по който той може да изрази тази емоция, защото бащинството е опасна територия. Неговият защитен механизъм е да не стъпва там или да даде крачка назад. В дълбината си една такава дистанцираност е израз на дълбок страх.
Какво можем да направим в тази ситуация ние като жени?
Можем да зададем точно и ясно въпроса: Защо те е страх? Сподели ми. Мен също ме е страх, аз също не знам как да бъда майка, аз също не съм перфектна и изпитвам съмнения, аз също не знам дали гледам добре това дете. Хайде да опитаме заедно да се справим.
Важно е да покажем, че го разбираме. Бащата с дистанцирано поведение не се държи така, защото се прави на интересен или пък не му пука за детето. Напротив, много редки са случаите, в които мъжът става баща и не му пука за детето. Това е изключителна рядкост. В 99,9% от случаите става въпрос за страх.
Човешко е да ни е страх. Ако не изпитваме абсолютно никакъв страх, ако въобще не се съмняваме, ние едва ли ще бъдем най-добрите родители. Малката доза страх или съмнение, може да ни помогне да се развием като родители.
Емоционалната дистанцираност може да се погледне от друга гледна точка – че на човек му пука. Иска да бъде добър родител, просто не знае как. А това да поиска помощ и да каже „Моля те, помогни ми“, е много тежко за изричане от един мъж.
Какво обаче да направи жена, която току-що е родила, вече са светлини всички червени лампи, че нещо във връзката не е наред, а мъжът ѝ не е отворен за разговори?
Може да се опита да разбере какъв е езикът на любовта на нейния партньор.
Сигурно сте чували за петте езика на любовта:
- качествено време, прекарано заедно
- утвърдителни думи
- подаръци
- помагане
- физически допир
Направете си теста. Разберете какъв е вашият език на любовта и какъв на партньора ви. Когато го идентифицирате, можете да го използвате, за да стигнете до сърцето му.
Ако неговият език на любовта е качествено време, прекарано заедно, намирате начин да правите заедно нещо, което мъжът ви обича.
Ако това са утвърждаващите думи, използвайте ги. Кажете му:
„Чудесно се справяш с ролята на родител. Знам, че ти е трудно, но виждам, че полагаш усилия“.
И след това може да навлезете в по-дълбокия разговор.
Разбира се, не всички мъже са отворени за такива разговори, но всички мъже са хора и имат нужда от разбиране. Независимо каква маска е сложил и как изразява или не изразява емоциите си, всеки иска да бъде приет и подкрепен.Затова е важно да познаваме достатъчно добре партньора си, като това трябва да се случи преди да имаме дете.
Много жени биха казали: Защо трябва аз да полагам усилия, да се информирам, а мъжете нищо да не правят?
Мили дами, най-добрата инвестиция, която можете да направите, е инвестицията във вашия брак/ партньорски отношения. Това е човекът, с когото може би ще прекарате целия си живот. Каква по-добра инвестиция от това да се разбирате?
Детето ще го отгледате, възпитате, но то ще си тръгне и няма да е в вас завинаги. Единственият, който ще е с вас, е вашият партньор, който сте избрали. Затова е важно да го разбираме, да знаем що за човек е и да вървим заедно напред.
Жената е тази, която има енергията да е течаща, преливаща, гъвкава, приемаща, танцувална. Тя като река се нагажда спрямо камъните. Раждайки се като жени, на нас ни е дадена тази сила, нека я използваме.
Често виждам, че домът и партньорите отношения не са тази зареждаща сила, която ни позволява да се борим с външните ситуации, а точно обратното. Ние търсим отвън как да се заредим, за да водим битката вътре в семейството.
Домът трябва да е зареждаща сила.
Това е мястото, където да се приберем, да се отпуснем, да поплачем, да се развикаме, да правим любов и да се насладим на хубава храна, за да имаме силите да водим битките навън!
