Ели Цонова е име, добре познато в родните арт среди с фотографските си изложби, плод на любовта ѝ към Берлин. Вдъхновението черпи от шестте години в Германия, където учи и работи. Решава обаче да се завърне в България. Тук издава и своята дебютна книга „Когато порасна, искам да стана чужденец“.
Трите големи страсти на Ели са фотографията, писането и преподаването. Три са и кучетата в семейството ѝ. Трима стават и хората в него, след като Ели и съпругът ѝ Крисчън стават родители на малката Стела в края на април.
Какво е да родиш по време на пандемия, какви са предизвикателствата да отглеждаш дете с татко чужденец и на какви табута и стигми НЕ трябва да робуваме като млади майки в България – един откровен разговор с една истински откровена мама.
Виж още: Да родиш по време на пандемия – Ива, която дава кураж на всички бъдещи майки
Здравей, Ели! Много ти благодаря, че се съгласи да си поговорим. Знам, че времето ти е кът, тъй като отскоро си мама на малката Стела.
Благодаря за поканата! Родих в края на април и всичко беше изключително странно. Малката госпожица не бързаше да излиза, преносих я пет дни, които прекарах в болницата за наблюдение.
С доктора ми много искахме да родя естествено, но след 13 часа контракции и 2 часа системно вливане на окситоцин, се наложи да ме оперират по спешност, защото тоновете на бебето започнаха да се губят. Всичко мина за 35 минути, а Стела проплака на „Quit playing games” на Backstreet boys.
Разкажи ни малко повече за самото раждане – разбрах, че се случва по време на същинския „локдаун” у нас?
Така е, да. Но аз не мисля, че има значение как и кога ражда жената, стига детето да е добре. Всички сме герои, че износваме тези чудеса девет месеца, а после цял живот ги обсипваме с любов и грижа.
Това, което никак не ми хареса, беше безумието да настояват да раждам с маска. Аз до магазина не мога да стигна без да се задъхам от маската, те ще ме карат да раждам с нея.
Най-тежко беше, че съпругът ми не можа да ни посети. Наложи му се да се запознае със Стела с видео обаждане, а аз пет дни нямаше кого да прегърна, но поне бебчето беше с мен. Времето след раждането е един много объркващ и силно емоционален период. Това да те карат да си абсолютно сам, без право на посетители, те смазва психически. За разкош, всички ми се караха, че задавам въпроси, но не мисля, че това отношение е пряко свързано с пандемията.
Как премина бременността ти, имаше ли неща, за които беше крайно неподготвена или такива, които те изненадаха приятно, с неслучването си, например?
Може би най-неочакваното за мен беше, че трябва да забавя темпото. Свикнала съм да правя всичко сама и по цял ден да съм ангажирана със задачи. Особено много мразя да искам помощ от хората около себе си, но когато буташ корем от 10 килограма, нямаш избор.
През последния месец разчитах изцяло на съпруга ми да ме вдига от земята, където беше единственото ми удобно за седене място. Но това са дреболии, защото самата бременност мина доста леко като изключим нормалните физически неудобства. И не, не беше най-приказният период в живота ми, нямах сияйна кожа и около мен не хвърчаха пеперуди и птички като около някоя принцеса на „Дисни”.
Наскоро публикувахме материал за „Бременност по време на пандемия”, а сега срещаме читателите на сайта ни с мами, които са родили по време на карантината. Какъв съвет би дала на всички жени, които в момента карат бременността си и им предстои да родят в тези условия?
Моят съветът е генерален – не влизайте в раждането с конкретни очаквания и представи как ще мине. Да, и аз си мечтаех как раждам, съпругът ми вижда детето, целува ме по челото и ми казва, че ме обича. Нещата не стават точно така, особено в момента.
Повтаряйте си само колко сте силни и как само няколко часа по-късно ще държите в ръце едно мъничко бебе, което ще преобърне целия ви свят.
Какво е ежедневието на една млада майка като теб, която е свикнала да бъде изключително активна? Знаем, че се занимаваш с фотография, пишеш, преподаваш. Не се ли изморяваш?
Определено се наложи да ударя спирачките на всичко през първите няколко месеца. В началото гледах много сериали, докато я кърмя, защото физически беше единственото нещо, което можех да правя едновременно с храненето ѝ. Сега, обаче, постепенно се връщам към познатия начин на живот. Много обикаляме с колата, тя обожава да спи на път. Отскоро се опитвам да снимам повече, а също се захванах и с преводи. И да, ужасно съм уморена, но имам нужда от този баланс.
Виж още: Четвърти триместър и какво трябва да знаеш за него – част 1 & част 2
Много млади майки се страхуват или срамуват да си признаят, че са на прага на психическо и физическо изтощение. Или пък да поискат помощ. Защо според теб е така и до колко смяташ, че човек трябва да разчита на помощта и напътствията на бабите, например?
Защото, както около много неща в България, има стигма и около това да се споделят открито проблеми. Аз, например, ходя на психолог. Със или без дете, терапията е нещо много ценно за личностното развитие. С правилния терапевт можеш да осъзнаеш много неща за себе си и да се стремиш към една по-добра своя версия.
Покрай родителството се появяват толкова много нови чувства и емоции, като не всички са положителни. Но никой не говори открито за това.
Няма и нищо срамно да поискаш да си един час без детето! Защото отвъд смяната на пелени, храненето и играта, ти продължаваш да си индивид.
Не е егоизъм да искаш да си обърнеш внимание, а е изключително важно както за твоето психическо здраве, така и за добрите отношения в семейството.
Относно бабите – ние с нашата се учим взаимно. Тя научава някакви нови моди в грижата за детето, а аз научавам как са се грижили за мен. И се срещаме по средата.
Виж още: Кои са най-големите изпитания пред една майка питаме психотерапевта Детелина Стаменова
Кои са клишетата в отглеждането на едно бебе, на които ти не искаш да робуваш? Кое ти се струва абсолютна отживелица или точно обратното – смяташ, че в тази област не се обръща достатъчно внимание, а трябва?
Тук сигурно ще ме линчуват публично, особено по-старите поколения, но къпането на бебето всеки ден, не е необходимо. Даже се посочва в редица модерни изследвания, че допринася за изсушаване на бебешката кожа и предразполага към дерматит.
В началото къпехме Стела всяка вечер и тя имаше доста кожни проблеми, въпреки смяната на козметиката и какви ли не експерименти. Когато разредихме водните забавления, нещата рязко се оправиха. А и докато детето не проходи, не успява да се изцапа толкова страшно.
Имам и една наболяла тема, а тя е табуто около адаптираното мляко. Аз кърмя, но много жени нямат тази възможност чисто физически. За съжаление, обществото ги кара да се чувстват виновни, едва ли не „второ качество“ майки. За мен това е абсолютно недопустимо и смятам, че е време да се уважава избора на всяка жена да прави това, което смята за най-добро за нейното дете.
Кое е най-ценното качество, което би искала да възпиташ в детето си?
Да бъде вярна на себе си. Искам да се чувства достатъчно уверена, за да не крие истинската си същност.
Напоследък все повече си говорим за полова идентичност и нейните проявления при подрастващите. Какво е твоето мнение по въпроса, би ли възпитавала детето си в духа на толерантност към различните? И до колко смяташ, че това е важно за развитието на младите в днешно време?
Именно за това става дума. Не всичко е мода и глупости. Но по-старите поколения го заклеймяват като такова, защото не го разбират. Няма по-страшно нещо от това децата ни да не могат да бъдат искрени с нас от страх да не бъдат разбрани. Много се надявам Стела да бъде толерантна към различното и смятам, че ще ѝ помогна в тази насока. Аз самата не обичам ограниченото мислене – най-добрият ми приятел е гей, обсипана съм с татуировки, съпругът ми е чужденец. Все си мисля, че съм широко скроена и се моля да мога да предам това и на следващото поколение.
Малката Стела е плод на любовта ти с Крисчън Йънгс, преподавател в Американския колеж в София. Историята на вашето запознанство е повече от романтична. Ще ни разкажеш ли как се случи всичко?
Първата ни среща беше на Моста на влюбените, тогава там имаше фотографска изложба с доста силни кадри от военни райони. Не беше непременно най-страхотното начало – да обсъждате такива фотографии. Но след това отидохме в бара над Националните архиви и когато се разделихме след няколко часа, аз се прибрах и казах на приятелката ми вкъщи „Май си имам гадже!”.
В него много ми хареса колко директен беше – нямаше излишни игри, чуденки или неяснота. Писа ми още същата вечер колко прекрасно си е изкарал и как няма търпение да ме види отново.
Два дни по-късно и двамата имахме планове, отделно един от друг, да бъдем в Созопол с приятели – той за дълъг уикенд, аз бях на сватба. Зарязахме всички и три дни бяхме заедно. Булката ме пусна на среща с него срещу обещанието, че ще се омъжа за него някой ден, та май вече мога да спра да се чувствам виновна. (Смее се.)
Какво в отглеждането на дъщеря ви би заимствала от неговата култура и възпитание?
Засега е само на ниво език. Той много харесва българската култура и по никакъв начин не налага своята. А и на този етап единствено четем книжки на български, английски и немски, за всичко останало има време.
Прекарала си шест години в Германия, където учиш, работиш, намираш нови приятели. Но решаваш да се прибереш в България. Защо?
Просто ми писна. Там чувствах един огромен натиск от това да трябва да реша точно каква искам да бъда, докато в България може да бъдеш двайсет различни неща и никого не го интересува. Прибрах се и от тогава се занимавам само с интересни проекти, научавам нови неща и разгръщам своя потенциал. В Германия нямах крилете да го направя.
Виж още: Да издадеш книга през Amazon? Мария Георгиева за тайните на самопубликуването
Разкажи ни малко повече за дебютната ти книга „Когато порасна искам да стана чужденец”?
С години ми беше тъжно как всички деца завършват и нямат търпение да напуснат страната. А тук се случват много готини неща. Затова исках да представя серия интервюта с хора, които са успели както в чужбина, така и тук. За да вдъхна кураж на всички онези подрастващи, на които им предстои изборът „там или тук”, да вземат правилното за тях решение. Хората имат нужда да видят различни перспективи, а не само една. Така се роди и идеята за книгата.
Кое е най-ценното качество, което би искала да възпиташ в детето си?
Да бъде вярна на себе си. Искам да се чувства достатъчно уверена, за да не крие истинската си същност.
Знам, че у вас е истински зоопарк! Имаш три кучета, как се разбират с малката Стела те и до колко смяташ, че е важно детето, още докато е малко, да има връзка с животните?
За нас никога не е било под въпрос дали да имаме животни. Единственият спор е бил относно бройката. В момента сме с три кучета и две котета като писмено съм обещала на Крисчън да не взимаме никакви други животинки.
За мен е много важно детето от малко да се научи на правилно отношение към животните – с любов и отговорност. Второто куче го взехме, когато бях в седмия месец, а последното – преди две седмици. Сега Стела ще расте с три прекрасни топки любов, които я пазят и обичат.
Да разбирам, че не си на мнение, че куче и бебе не трябва да се гледат под един покрив?
Категорично отхвърлям този предразсъдък. Полудявам, когато чуя, че някой си „подарява“ кучето или котето, когато им се роди дете вкъщи.
Домашният любимец е част от семейството, а не предмет, който може да бъде преместен при неудобство. Просто трябва да се отдели нужното време и търпение да се научи както животното, така и детето, как да съжителстват едно с друго.
И на финала – какво е майчинството за теб, как те промени като човек и личност това, че вече си родител?
Учи ме всеки ден да бъда по-търпелива и да се оставя да губя контрол. Колкото и да е трудно, когато това малко същество ти се усмихне, всичко придобива смисъл.
Виж още: Как се гледат породени деца? Една лична история за двойното щастие на бързи обороти
