Няма грешка в заглавието. Определено тръшкането е неприятно, но може би то е толкова трудно за нас родителите, защото не сме напълно запознати с функцията и ползите му (да, наистина има такива!). Обещавам, когато успеем да погледнем на това поведение с нови очи и сме добре ориентирани в нашата роля и ролята на детето, тези моменти минават по-леко и даже може да ги използваме да развиваме емоционална интелигентност – и нашата, и на детето!
Да разберем детското тръшкане
Всички сме виждали дете да се тръшка (дали в парка, на рожден ден, в супермаркета) и неговият засрамен родител да се опитва да го контролира, обикновено със строг тон, казвайки му колко ужасно е поведението му и заплашвайки, че ще си тръгне, ако детето не спре. (Или в другата крайност, родител, който веднага е готов да удовлетвори всяко желание на детето, само и само да спре тръшкането.)
Вероятно всички ние също сме били това дете някога! Ако сега сте родител на дете над 2г, тогава със сигурност сте били главен участник в подобна ситуация. Тези моменти минават малко по-лесно ако знаем,че тръшкането изобщо не е „лошо поведение“, както обикновено се тълкува от околните. Тантрумите са необходима част от развитието на детето, както и да изглеждат.
За да може ефективно да подкрепяте детето, трябва да ги разберете, така че ето всичко, което трябва да знаете за емоционалните изблици и защо е естествено и дори важно малките деца да ги имат.
За какво тръшкане става въпрос?
Видът и честотата на тръшкането варират от дете до дете. Понякога може да е силно хленчене или абсолютен отказ да се помръднат или да се стигне до истерични писъци и физическа агресия. Някои деца удрят, ритат, хапят, докато други задържат дъха си, а трети плачат неутешимо. Тръшкането е често срещано както при момчетата, така и при момичетата и е нормална част от детското развитие. Някои деца може да се тръшкат по 20 пъти на ден, докато други избухват само веднъж на няколко седмици.
Защо децата се тръшкат?
Едно дете може да избухне, защото не е получило играчката, която иска, или защото в чинията му има „грешен“ брой резенчета ябълка. (Вижте още “Защо детето плака днес” за забавни истински истории.) Тръшкането е експлозия на неудовлетворени желания. То е отговор на внезапна силна емоция, която детето изпитва – гняв, разочарование, страх, тъга, безпомощност или друго. Детето не знае как да се справи с тази силна емоция, дори не знае какво точно се случва!
Емоцията превъзмогва тялото и нервната му система, така че детето избухва в плач, пищене, падане на земята с ритане или блъскане на предмети/хора.
Това е напълно нормално поведение, въпреки че може да не изглежда приемливо или учтиво от нашата гледна точка.
Тръшкането е най-често срещано при малки деца, като пикът е около 18-36м и значително намалява след 4г. На тази възраст (1-4г) малките деца нямат физически, двигателни и езикови умения, за да получат това, което искат, което разбираемо може да доведе до разочарование. (Как бихте се почувствали, ако искате лъжица, но не можете да стигнете до чекмеджето за прибори и всички си мислят, че казвате „паница“?)
Защо тръшкането е толкова трудно за нас родителите?
От една страна, поведението на детето ни притеснява. От нищото нашето предимно учтиво, добре възпитано малко дете се превръща в чудовище, което тропа и крещи, ако не отговаряме на изискванията му.
От друга страна, повечето родители искаме да имаме щастливи деца и когато ги видим силно разстроени, малките им личица облени в сълзи, сърцераздирателните писъци отекващи в къщата…съчувствието ни преминава в истинска болка и дискомфорт. (Тук помага да си напомним, че е здравословно децата да изпитват всички емоции – това е част от живота! И всички емоции отминават.)
Също в такива моменти може да тълкуваме липсата на удовлетворение на детето като неблагодарност. Ние полагаме усилия да им осигурим качествен живот, да задоволим всички нужди, а те пищят за още един балон?! Когато приемаме емоциите на детето като критика, е наистина трудно да запазим спокойствие.
Ползата от тръшкане
Емоционалните изблици показват, че детето взаимодейства повече със света около тях, както и със собствените си емоции, мисли и чувства. То се опитва да постигне желанията си и често може да не успее да го направи по най-добрия начин – което води до разочарование и избухвания.
Този етап е много важен, тъй като създава прецедент за това как детето ще управлява трудни ситуации през целия си живот.
Всяко избухване е възможност да научите детето как да се справя с трудни емоции – да развивате неговата емоционална интелигентност и регулация.
Това упражнение може да се случи само при емоции, няма как да го тренираме докато детето е спокойно и щастливо! Това е най-ценното на тръшкането. И точно както в процеса на прохождане не се шашкаме, когато детето залита, а го приемаме като признак за развитието на детето, така и е хубаво да гледаме на тръшкането по подобен начин. Всяко тръшкане е малко залитане в процеса на емоционалното развитие на детето. Затова е изключително важно да НЕ потискаме или спираме тръшкането, а да подкрепим детето през него.
Какво да правите, когато детето се тръшка
Осигурете безопасна среда
Тази стъпка е очевидна, но си заслужава да я споменем. Ако детето се търкаля по пода, няма смисъл да му казваме как ще се удари или да го молим да спре! Вместо това веднага може да пъхнем възглавничка под главата му или да го преместим на килим/легло. Ако сме навън, също може бързо да го отнесем настрани, на по-спокойно и безопасно място. Ако детето рита/удря по нас, грабваме възглавница и я използваме като щит/преграда, а навън при необходимост хващаме ръчичките. Чак тогава може да преминем към говорене, успокояване и т.н.
Останете спокойни
Не губете хладнокръвие: ако се ядосвате или разочаровате от детето си всеки път, когато избухне, и отговаряте с викове или заплахи за наказание, само ще влошите поведението му. Децата често просто не са в състояние да се справят с емоцията, която изпитват, така че не ги оставяйте сами и седнете с тях, докато преминат през това. Ако детето не иска да бъде галено или гушкано, достатъчно е да сме наблизо и да сме спокойни.
Само един спокоен родител може да помогне на детето да се успокои – това е процесът корегулация. Това е начинът, по който децата се научават да не се страхуват от емоциите, а да позволят на вълната да премине.
Виж още: Какво е корегулация и защо е важна за развитието на децата?
Не наказвайте, не критикувайте
Наказването на детето го учи, че не може да ви се довери да му помогнете, когато се чувства така! Изоставянето и критиката също показват, че не го разбирате и добавя чувство на самота…и допълнително влошава положението.
С тръшкането това, което детето наистина прави, е да се опитва да ви сподели нещо по най-добрия начин, по който може. Представете си, че казва “не знам какво се случва, трудно ми е, лошо ми е, помощ!” Точно това е ролята на детето – да търси нас, когато не може да се справи с нещо само, за да може ние да помогнем и да го научим какво да прави.
Не бързайте да “махнете” емоцията с угаждане
Ако едната крайност е да игнорираме или даже критикуваме тръшкането, другата крайност е винаги да угаждаме на детето за да спре да се тръшка!
Разбира се, ако детето иска червената чашка и тя е наблизо, няма нищо лошо в това да му я дадем. Но ако винаги и постоянно правим компромиси за граници, това е проблем. Например, детето иска сладолед 20мин преди обяд. Ние му казваме, че може сладолед след обяд и то избухва в плач, а ние бързаме с “Добре, добре, ето купувам сладолед, спокойно, спри да плачеш.” Вероятно детето ще спре да плаче, защото сме отстранили първопричината за емоцията на разочарование, но какво е научило детето? Не е научило какво изпитва и как тази емоция е нормална и здравословна част от живота. Не е упражнявало как да се справи с емоцията. Може би е научило, че емоциите му са неприятни за мама и то има нужда да бъде спасено от тях.
Предложете прегръдка, емпатия и валидиране, и алтернатива
“Разбирам, миличко, много ти се хапва сладолед… и сега си разочарована, че не ти давам. Иска ти се веднага да го хапнеш сладоледа… Наистина е трудно да чакаме, когато много искаме нещо. Мога да те гушна? Сега ще отидем да ядем обяд, а ти ми кажи после след обяд от кой сладолед искаш.” Повече по темата за границите с любов, тук.
Уверете детето, че още го обичате
След като малкото дете се успокои, завършете с положителна нотка, като прегърнете детето си и му кажете, че го обичате. Това ще го увери във вашата любов и приемане на всичките му емоции и ще му помогне да се научи да приема, вместо да се страхува от емоциите си – необходимата първа стъпка към изграждането на емоционална регулация.
Поговорете за тръшкането по-късно
За дечица над 2г, може по-късно да се върнем към историята на тръшкането и да обясним как детето може да се справи по-добре ако подобна ситуация се повтори в бъдеще. Например “Помниш ли как днес бяхме на разходка и ти видя сладолед. Много ти се прияде и искаше да ти купя. Аз мислех, че си гладна и ти дадох грозде. Ти се ядоса и хвърли гроздето на земята… Знам, че ти беше трудно. Разбирам защо се ядоса. Моля те, следващия път да ми кажеш “Мамо, ядосана съм и не искам грозде!” без да хвърляме.”
Тази история може да помогне на детето да се поучи от опита и да му даде план за справяне с бъдещи емоционални кризи.
И все пак, всички се справяме по-добре при по-малко тръшкане
Тръшкането е изтощително и за детето и за нас. Има прости начини да избегнем тръшкане поне част от времето. Има и други начини да развиваме емоционална регулация у децата, така че те да започнат да се справят по-добре с по-слабите емоции и най-често повтарящите се ситуации. Това е една от основните ползи на позитивното възпитание, с което може да се запознаете в курсове и книги или в каналите на Мили Думи.
